№ 1413
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210582 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. К., с ЕГН: **********, подадена в СРС
по имейл на 01.03.2024 г. против издадено срещу него наказателно
постановление № 22-4332-023500/18.11.2022 г. от Началник Група в СДВР-
ОПП, с което са му наложени административни наказания, както следва: 1/за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева; 2/за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева; 3/за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева. Обжалваното НП е
връчено на жалб. К. на 16.02.2024 година.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се фактическите констатации, описани в АУАН и
НП. Поддържа се, че липсва ясно и конкретно описание на нарушенията,
данни за знанието на фактическите обстоятелства, включени в съставите на
същите, за да се прецени съответствието им от обективна и субективна страна
1
със съответните нормативни текстове, които се твърди, че са нарушени. Сочи
се, че от описанието на извършеното деяние не става ясно на какво основание
и въз основа на какъв акт МПС е спряно от движение, като се изразява
недоволство и от факта, че не са били приети обясненията на жалбоподателя
за това къде и по каква причина се води производство по оспорване на
съответното обстоятелство. С оглед на това се претендира, че жалбоподателят
е поставен в невъзможност да разбере в какво се изразява виновното
поведение, за което е ангажирана отговорността му. С тези съображения се
моли за отмяна на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, както и с
упълномощен представител – адв. Е. К. М. Поддържат жалбата, въз основа на
изложените в нея съображения, като считат, че не е доказано извършването на
нарушенията, вменени в отговорност на жалбоподателя, от обективна и
субективна страна. Адв. К. претендира присъждане на възнаграждение в
нейна полза за всяко едно нарушение поотделно.
Въззиваемата страна– Началник Група в СДВР-ОПП,се представлява в
съдебно заседание от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва
жалбата като изразява становище, че обжалваното НП подлежи на отмяна
само по отношение на пункт 2, доколкото задължението за неизпълнение, за
което е санкциониран жалбоподателят, а именно носенето на контролен талон
към СУМПС по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП към настоящия момент е отменено. По
пункт 1 и 3 от НП счита, че същото следва да бъде потвърдено, доколкото
нарушенията са доказани въз основа на събраните по делото доказателства. В
зависимост от изхода на делото моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а заявената претенция на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за всяко едно от
нарушенията счита за неоснователна, поддържайки, че спрямо съдебната
практика адвокатското възнаграждение се присъжда в определен размер, не за
всяко нарушение, цитирано в НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на
16.02.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 01.03.2024 г./ и от лице,
2
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
На 24.10.2022 г., около 16:06 часа, в гр. София по ул. Милен Цветков с
посока на движение от ул. Резбарска към бул. Владимир Вазов жалб. В. П. К.
управлявал лек автомобил ************* регистриран на П. Г. К.. На
кръстовището между бул. Владимир Вазов и ул. Милен Цветков му била
извършена проверка от полицейски екип, включващ в състава си свидетеля А.
К. Г. – инспектор при 05 РУ-СДВР и негов колега, като при проверката след
направена справка в ОДЧ-50 било установено, че управляваното от К. МПС е
спряно от движение със Заповед за налагане на ПАМ на осн. чл.171, т.2, б.А
от ЗДвП на 30.09.2022 г., както и че автомобилът се управлява без
задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
При извършената проверка, жалб. К. не представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС.
Така констатираните факти са квалифицирани съответно като
нарушения на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, за което е съставен АУАН серия GA №756502/24.10.2022 г. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел и подписан от него, след което е
предявен и връчен на жалб. К., който го подписал без да вписва възражения.
Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка, на 18.11.2022 г. е издадено обжалваното НП, което
е връчено на жалб. В. К. на 16.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на
актосъставителя А. К. Г.; заверен препис от решение №369/08.06.2023 г.,
постановено по адм. дело №62/2023 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, влязло в сила на 08.06.2023 г., с което е отменена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-4332-004889 от
23.09.2022 г. на *************а, на длъжност полицейски инспектор в ОПП-
СДВР, с която на П. Г. К., на осн. чл.171, т.2, б.А от ЗДвП е наложена ПАМ –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността,
3
като е иззето ************* копие на ЗППАМ №22-4332-004889 от
23.09.2022 г. на *************а, на длъжност полицейски инспектор в ОПП-
СДВР; справки по история на МПС с р*************; справка картон на
водача В. П. К.; заповед №513з-5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР;
заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи;
заповед за назначаване и акт за встъпване в длъжност началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към ОПП-СДВР.
Видно от приобщеното по делото копие на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-4332-004889 от 23.09.2022 г.,
издадена от *************а, на длъжност полицейски инспектор в ОПП-
СДВР, на П. Г. К., на осн. чл.171, т.2, б.А от ЗДвП е наложена ПАМ –
временно спиране от движение на МПС – лек автомобил ************* до
отстраняване на неизправността /не светят задна лява габаритна и стоп
светлина – счупени/, като е иззето *************.
Към 24.10.2022 г. горепосочената ЗППАМ /която подлежи на
предварително изпълнение на осн. чл.172, ал.6 ЗДвП/ е действала и
превозното средство не е било пуснато в движение. Същата, по жалба на П.
К., представляван от жалб. В. П. К. е била отменена с решение
№369/08.06.2023 г., постановено по адм. дело №62/2023 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, влязло в сила на 08.06.2023 г.
Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя Г., които
макар и да бяха не много информативни, доколкото с оглед естеството си на
работа и изминалия значителен период от време свидетелят не успя да
възстанови спомен за конкретика по отношение на извършената от него
проверка, но същият категорично заяви, че потвърждава фактите, описани в
АУАН, като включително посочи, че най-вероятната причина за спиране за
проверка на жалб. К. на посочената в АУАН дата е била, че управляваният от
него автомобил е бил без включени светлини за движение през деня или къси
светлини. Така изложеното от свидетеля съответства и на житейската логика,
с оглед на което съдът се доверява на показанията на същия, като взе предвид
и факта, че АУАН е бил подписан от жалб. К. без възражения, като писмени
такива не са били подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Ирелевантно се
явява в случая твърдението на жалбоподателя, което не е подкрепено от
4
никакви доказателства, че е направил устни възражения пред актосъставителя,
доколкото законодателят е придал правно значение само на писмените
възражения, изложени в АУАН или депозирани писмено пред АНО след
съставяне и предявяване на акта. Такива в конкретния случай липсват.
Съдът кредитира и справката за картон на водача В. К., като
доказателство за поведението на същия като водач на МПС с оглед спазване на
разпоредбите на ЗДвП. Останалите доказателства, приложени по делото,
съдът констатира, че са неотносими към предмета на доказване по настоящето
дело, в частност представеното от адв. К. незаверено копие от решение /без
номер/ от 09.07.2020 г., постановено по НАХД №537/2019 г. по описа на РС-
Велинград.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по
делото три броя заповеди, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО, в
кръга на техните правомощия и по предвидения в закона ред и форма, както и
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав противно на изложеното в жалбата,
намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на
защита на административно-наказаното лице. В атакуваното НП ясно, точно и
пълно са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени,
поради което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване
на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно
административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Датата и мястото на нарушенията са посочени ясно. Описани са
и всички съставомерни признаци от състава на нарушенията, като е дадена и
съответна правна квалификация на същите, поради което нарушителят е бил в
състояние да възприеме повдигнатите му административно –наказателни
обвинения, както от фактическа, така и от правна страна и адекватно да
5
организира защитата си, което в действителност е и сторил.
По същество на нарушенията, съдът намира следното:
Относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДВП съдът намира
следното:
Съгласно сочената за нарушена правна норма, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно
от движение.
От доказателствената съвкупност на делото безспорно се установява,
че към инкриминираната дата – 24.10.2022 г. МПС, управлявано от
жалбоподателя В. К. е било спряно от движение със Заповед за налагане на
ПАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г., издадена от *************а –
полицейски инспектор в ОПП- СДВР, с която спрямо П. Г. К., на основание
чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
–временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
Ето защо, нарушението е съставомерно от обективна страна.
На следващо място, съдът счита, че нарушението е съставомерно и от
субективна страна, доколкото в жалбата си жалбоподателят К. сам признава,
че е му е бил известен фактът, че управляваното от него МПС е било спряно
от движение, като дори изразява недоволство от факта, че полицейските
служители не приели обясненията му относно това „къде и по каква причина
се води производство по оспорване на съответното обстоятелство“. А с
производството по оспорване на Заповедта за налагане на ПАМ същият е би
запознат с оглед на обстоятелството, че именно той е подал жалбата до АС-
Пазарджик в качеството на пълномощник на П. К..
Видно от постановеното съдебно решение №369/08.06.2023 г. на АС-
Пазарджик обжалваната Заповед за налагане на ПАМ е била отменена от съда.
Това обаче е станало на 08.06.2023 г. –датата на постановяване на съдебното
решение, което е окончателно, но към датата на нарушението - 24.10.2022 г.
процесната Заповед за налагане на ПАМ е съществувала в правния мир,
подлежала е на предварително изпълнение на осн. чл.172, ал.6 ЗДвП, все още
не е била отменена от административния съд и жалбоподателят В. К. е знаел за
наличието на същата, както и правната забрана произтичаща от нея да не се
управлява спряното от движение МПС.
6
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е съставомерно и от субективна
страна. Жалбоподателят К. е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл – същият е знаел, че процесното МПС е спряно от движение и не
следва да го управлява, съзнавал е общественоопасният характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването им.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 ЗДвП, която
предвижда отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство,
спряно от движение и която отговорност се реализира с налагане на глоба от
100 до 300 лв.
Във връзка с индивидуализиране на размера на наложената глоба
около средния, предвиден от законодателя – от 200 лева, съдът намира, че
съобразявайки множеството влезли в законна сила НП, с които е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя В.
П. К. за предходни административни нарушения по ЗДвП и подзаконовите
актове по неговото прилагане, характеризиращи го като изключително
недисциплиниран водач на МПС, наложеното наказание не е явно
несправедливо и ще допринесе за постигане на легитимните цели по чл. 12
ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
спрямо останалите граждани.
С оглед на изложените съображения, обжалваното НП в
коментираната част /ПУНКТ 1/ следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП съдът намира
следното:
С ДВ, брой 67 от 04.08.2023 г. е прието изменение на разпоредбата на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което е отменено задължението за носене от
водачите на контролния талон към свидетелството за управление на МПС,
респ. неносенето на същото е несъставомерно и не е предпоставка за
образуване на административнонаказателно производство. Изменението е
влязло в сила на 07.08.2023 г. и следва да бъде взето предвид от настоящата
7
инстанция, предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда
императивно, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която
е по- благоприятна за нарушителя. По - благоприятен закон е този, който
предвижда за нарушителя по - леки административнонаказателни последици
или който изключва наказуемостта на даден вид деяния, определени дотогава
като нарушения. След като новоприетата редакция на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП предвижда наказуемост на водач на моторно превозно средство, който
не носи само свидетелство за управление на моторно превозно средство, но не
и на контролния талон към него, то същата представлява по-благоприятен за
нарушителя закон и следва да бъде приложена. Ето защо НП, в частта /по
ПУНКТ 2/, в която жалбоподателят К. е санкциониран за нарушение на чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и му е било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 10 лева, следва да бъде отменено.
За нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба през деня моторните превозни
средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини.
В хода на съдебното следствие посредством показанията на
актосъставителя А. Г. се събраха доказателства за това, че управляваното от
жалб. К. МПС не е било с включени светлини за движение през деня или с
къси светлини. Доказателства в обратна насока не се събраха, с изключение на
твърденията на жалб. К., изложени в пледоарията му и нямащи
доказателствена стойност. А дори и да бяха обективирани в надлежно дадени
обяснения, при липса на други доказателства в тяхна подкрепа, такъв вид
обяснения съгласно съдебната практика се приемат за средство за
упражняване на правото на защита, а не за надеждно доказателствено
средство.
Нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП съдът намира, че е извършено при
непредпазлива форма на вината, тъй като при привеждане на автомобила в
движение и управлението му жалб. К. е могъл и е следвало да включи
светлините за движение през деня, или къси светлини, в съответствие с
изискването на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, но е пропуснал да го направи. Следователно
АНО е изпълнил задължението си да докаже нарушението от обективна и
8
субективна страна, доколкото съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН
наказуеми са и непредпазливите деяния.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП, като е наложена санкция в законоустановения размер, поради което не е
налице основание за ревизиране на НП в тази част и същото подлежи на
потвърждаване /по ПУНКТ 3/.
По разноските:
При този изход на правния спор, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл. 64д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от
80 (осемдесет) лв. за всяко едно от потвърдените глоби или в общ размер на
160 /сто и шестдесет/ лева.
При същите условия на адв. К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 80.00 лева, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Горното разрешение по въпроса за разноските се налага с оглед на
обстоятелството, че обжалваното НП се потвърждава по два от пунктовете, а
се отменя само по пункт 2 и то поради приложение на разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, а именно поради това, че след издаване на обжалваното НП и
преди влизането му в сила е настъпило изменение на материалния закон и
деянието изразило се в непредставяне на контролния талон към СУМПС вече
е обявено за несъставомерно като административно нарушение. Освен това, в
случая се отменя само частта от обжалваното НП, с която е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 лева, поради което се
явява непропорционално, както на фактическата и правна сложност на делото,
предвид стойността на наложената глоба, така и на извършената работа от
процесуалния представител, присъждането на адвокатско възнаграждение на
адв. К. на осн. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.3 от Закона за адвокатурата, в
размера, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа – по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, който се
равнява на 400 лева. Тук следва да се спомене и съобрази и даденото в
Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл.101, параграф 1 ДЕС, като
настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което се
претендира в конкретния случай не съответства на вида, количеството и
сложността на извършената работа от адвоката.
С оглед на така изложеното, според настоящия съдебен състав
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на адв. К.,
бидейки справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на
делото и извършената работа от адвоката се равнява на сумата от 80
9
/осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-023500/18.11.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, с което на В. П. К., с ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.5, ал.3, т.2
ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева /по ПУНКТ 1/ и за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 (двадесет) лева /по ПУНКТ 3/.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-023500/18.11.2022 г., издадено
от Началник Група в СДВР-ОПП, с което на В. П. К., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП /по ПУНКТ 2/.
ОСЪЖДА В. П. К., с ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на адв.
Е. К. М. сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща присъдено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10