Р Е Ш Е Н И Е
№260464
гр.Варна, 30.12.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание
проведено на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13894 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от К.П.Р. срещу Д.Т.Д. – Р.. Искът е
основан на чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че Д.Р. не притежава правото на ползване на върху апартамент № *,
находящ се в **, представляващ самостоятелен обект в сграда, който самостоятелен обект е с
идентификатор ** по кадастралната карта , одобрена със Заповед № РД –
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, състоящи се от входно антре, хол, столова с
кухненска ниша, две спални, баня – клозет, с площ от 83,79 кв.м., ведно с
избено помещение /част от което е преустроено в офис/, ведно с 17,5379 % ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място в което е
построена сградата и не притежава право на ползване върху офис с площ от 9,95
кв.м. /преустроен от избено помещение/, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор ** по кадастралната карта одобрена със заповед № РД –
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с адрес на *.
Ищеца счита, че ответницата не притежава право на
ползване върху процесните имоти, тъй като за същата няма надлежно учредено
ограничено вещно право на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, а
именно учредяване на такова право под формата на нотариален акт. Моли за
присъждане на разноските в настоящото производство.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК такъв е
постъпил от ответницата. В писмения
отговор ответницата излага, че е придобила отричаното от ищеца право на
ползване върху имотите по силата на нотариален акт № 22/1993г., с който нейния
съпруг П. С. Р. при наличие на съгласие и от самата ответница Д.Р. е прехвърлил
собствеността на семейното им жилище, представляващо ап. № 1, находящо се в **,
като при прехвърлителната сделка в полза на ищеца и на лицето Д.П.Р., която е
срещу грижи и гледане, прехвърлителят покойник П. Р.
е запазил за себе си и съпругата си Д.Р. правота на пожизнено и безвъзмездно
ползва на имота, излага че от сключването на гражданския си брак с покойния П. Р.
до 1970 година, заедно с Р. е живяла в имота, като от 1993г. е манифестирала
качеството си на ползвател на имота,
декларирала е в данъчната служба и заплаща дължимите от нея данъци,
упражнявала владение в качеството си на
ползвател от 25.02.1993г. до 07.03.2010г., на която дата владението й е отнето
от ищеца. Излага, че през 1999г. тя и третото лице помагач Д.Р. са извършили
преустройство, като са променили предназначението му в адвокатска кантора,
имота твърди, че е отдаван под наем,
като всички договори са сключени заедно със съпруга й като ползватели и
наемодатели. Декларирали са съответните суми и посочва периода, за който е
отдаван под наем. Излага години на извършване на ремонтите и естеството на
ремонта, който са осъществили. Счита, че запазеното право на ползване е валидно
учредено с посочения от ищеца нотариален акт
и счита, че упражняването от нея фактическа власт върху имота в
качеството й на ползвател от 25.02.1993г. до сега я ползва с оглед на което се
позовава на придобивна давност, съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗС.
Третото лице помагач е изразило становище по исковата молба,
като становището е, че се придържа изцяло към писмения отговор, направен от
ответната страна.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска.
По съществото на спора в хода на устните състезания не изразява становище.
В съдебно заседание ответницата
поддържа отговора на исковата молба. Позовава се на възникнали след предявяване
на иска факти с оглед влезли в сила решения по граждански производства и
осъществен въвод във владение в изпълнително производство. В последното съдебно
заседание депозира писмено възражения срещу иска, позовавайки се на доводите си
за придобито право по давност върху отричаното от ищеца право на ползване върху
имота.
Трето-лице помагач поддържа
изцяло заявената от страна на ответницата позиция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С
нотариален акт №* том * дело * от 25.02.1993 г. съставен от нотариус при ВРС е
сключен договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, с който
П. С. Р. е ПРЕХВЪРЛИЛ на сина си К.П.Р.
и на дъщеря си Д.П.Р. по 1/2 ид.част за всеки от тях
от АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в **, състоящ се от
входно антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални, баня клозет, с площ
83,79 кв.м. и балкон, при граници: ** и **, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ при
граници: **, както и 17.5379% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя срещу задължението за издръжка и гледане
на него и на съпругата му Д.Т.Д.-Р., като си запазват правото на ползване на
имота безвъзмездно и пожизнено на него и съпругата му Д.Т.Д.-Р.. В пункт II К.П.Р.
и Д.П.Р. са заявили, че придобиват имота описан в пункт първи на настоящият
договор срещу задължението за гледане и издръжка на баща си П. С. Р. и
съпругата му Д.Т.Д.-Р. при запазване правото на ползване на имота от прехвърлителя П. С. Р. и съпругата му Д.Т.Д.-Р..
Правото
на собственост върху прехвърления с горепосочения нот.акт имот , прехвърлителя П. С. Р. е придобил в своя лична собственост
по силата на нот.акт №*,том *,дело
№*/1965год. съставен от нотариус при Народен съд град Варна.
С
акт за граждански брак №*-А на 01.09.1970год. ,съставен от длъжностно лице по
гражданско състояние при Градски народен съвет Варна е сключен гражданския брак
между П. С. Р. и Д.Т.Д..
На
06.03.2010год. П. С. Р. почива и след своята смърт оставя за законни наследници
следните лица: Д.Т.Д.-Р. - съпруга; К. П. К.-дъщеря; К.П.Р. –син и Д.П.Р.-дъщеря.
Към
доказателствата по делото са приети два броя скица на имоти. Скица за сомостоятелен обект в сграда с идентификатор **
, представляващ жилище-апартамент с площ от 83.79кв.м.,ведно с 17.5379%
прилежащи части и скица за самостоятелен обект в сграда с идентификатор **,
представляващ офис с площ от 9.95кв.м.
Приобщено
към доказателствата по делото е разрешение за ползване №227 от 30.03.2000год.
за разрешено ползване на строеж: Промяна предназначението на избено помещение
№1 в офис за адвокатска кантора на **.
От
приобщената по делото Декларация по чл.14,чл.27 и параграф 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ се установява, че след смъртта на прехвърлителя
П. С. Р. (починал на 06.03.2010 г.) именно К.П.Р., на 21.05.2010 г. с
Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№**********/21.5.2010 г. на „МДТ" при Община
Варна е ЗАПИСАЛ ЗА ПОЛЗВАТЕЛ Д.Т.Д.-Р. на основание учредено вещно право на
ползване с нот.акт №22/1993 г. върху ЖИЛИЩЕ 83.79 кв.м. и офис 12.75 кв.м. с
адрес ** .
Приобщени
към доказателствата по делото са приходни квитанции за платен данък от името на
Д.Р. върху процесните имоти.
Приобщени
към доказателства по делото са и множество декларации представяни от страните и
трето-лице помагач в данъчна служба. Тези декларации са в уверение на това ,че
първоначално процесния имот е бил деклариран за ответницата и съпруга й , като
неосновно жилище. С декларация от
2007год. ответницата го декларира като основно. Налице са декларации за
деклариран като получен от ответницата наем за жилището в периода от 1999-2004год.
и за офиса в периода 2000-2007год.
Прието
по делото е удостоверение от РУСО-Варна,видно от което до дата 01.12.2005год.
пенсията на ищцата е изплащана на адрес: ** а впоследствие ищцата е декларирала
адрес: **, считано от 01.12.2005год. и понастоящем пенсията се изплаща на този
адрес.
С
решение №1272/07.11.2011год. по възз.гр.дело № 1507/2011год. на ВОС е отменено
Решение №2443/01.06.2011год. по гр.дело №8071/2010год. на ВРС, 10-ти състав ,
образувано след предявен владелчески иск
с правно основане чл.76 ЗС заведен на 01.06.2010 г. от Д.Т.Д.-Р. срещу К.П.Р.
за отнето владение. В хода на делото владелческия иск е уважен с Решение №1272
от 07.11.2011 г. на ОС-Варна, по силата на това решение което К.П.Р.
е осъден да предаде на Д.Т.Д.-Р., на
основание чл.76 ЗС, владението върху
АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в **, на първия етаж,
състоящ се от входно антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални, баня
клозет, с площ 83,79 кв.м., ведно с 17.5379% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, съставляващ имот (самостоятелен
обект в сграда) с идентификатор 10135.2560.347.1.1.
С
Протокол за въвод във владение по изп.д.№218/2011 г., на 30.11.2011 г. ЧСИ С. Я.
е предала на Д.Т.Д.-Р. фактическото владение върху самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.2560.347.1.1, представляващ апартамент №*, находящ се в **, на първия етаж, състоящ се от входно
антре, хол, столова с кухненска ниша, две спални, баня клозет, с площ 83,79
кв.м., ведно с 17.5379% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена.
Също
в хода на делото е постановено и Решение №179 от 28.11.2011 г. по в. гр.д.№334/2011 г. на Варненски
апелативен съд, допълнено с Решение №6 от 18.01.2012г., е развален договора за прехвърляне на
недвижим имот - апартамент, находящ се в ** предмет на НА№* T.* д.*/1993 г.
срещу задължение за издръжка и гледане, в частта с която П. С. Р. е прехвърлил
на сина си К.П.Р. правото на собственост върху 1/2 ид.част от имота с нот.акт №*,том *,н.д.
№*/93год. срещу задължение за издръжка и гледане до размера на 1/4 ид.част от
целия имот на основание чл.87 ал.З ЗЗД. Видно от мотивите на ВКС при
инстянцианния контрол на решението на ВАп.С Искът до размера на ¼
ид.част е уважен поради неизпълнение от
страна на К.П.Р. на задълженията към ответницата в настоящото производство,
която се явява бенифициерката по договора издръжка и гледане, което
неизпълнение е както до смъртта на на прехвърлителя 06.03.2010год. така и след
07.03.2010год., когато не е допускал майка си в прехвърленото жилище, в което
тя по силата на алеаторния договор има запазено право на ползване.
С
нот.акт №88/2013год. на Варненски нотариус ответницата е прехвърлила на
трето-лице помагач правото на собствен върху 1/8ид.част от процесните имоти,
като си и запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1
от ГПК .
Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице при твърдяно защитимо материално право на ищеца,
което неоснователно се оспорва от ответника/ТР №8/27.11.2013год. на ВКС,
ОСГТК/. В настоящия случай ищецът
позовавайки се на недействителност на акта на учредяване на ограничено плаво на
ползване в полза на ответницата, моли съда да приеме за установено, че
ответницата не притежава право на ползване върху процесните недвижими имоти,
притежавани от него в съсобственост с
3-тото лице помагач. Спорно по делото е отреченото от ищеца право на ползаване
в полза на ответницата по отношение на описаните в исковата молба имоти-жилище
и офис, а интереса от завеждането на отрицателния установителен иск, ищецът
извежда от засегнатото от този спор негово право на собственост, тъй като с фактическото
му осъществяване от ответницата той е лишен от правната възможност като
собственик да ползва вещта съгласно нейното предназначение и да получава
добивите от нея. Налице е допустима
претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
В настоящият случай ищецът отрича правото на ползване
на ответницата , тъй като счита, че същото не е валидно учредено с нот.акт по
смисъла на чл.18 от ЗЗД. Т.е. основаният въпрос, който повдига спора за наличие
у страна на ответницата на право да ползва имотите е
действителността на учреденото в нейна полза право на ползване , като
бенефициент по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД
с нотариален акт №* том * дело * от 25.02.1993 г. съставен от нотариус
при ВРС.
Страни по договора в полза на трето лице са само уговарящия
и обещателя като правата за третото лице възникват в негова полза и
патримониум, без да е необходима последваща сделка и съобразно условията на
договора, като единственото изискване е, същият да е валиден.
В договора за продажба срещу грижи и гледане, сключен с нотариален акт №* том * дело * от 25.02.1993
г. съставен от нотариус при ВРС няма поставени условия, от изпълнението на
който да зависи възникване на правото на ползване – запазено за ответницата,
като валидността му се оспорва от ищеца единствено с оглед изискването на чл.
18 ЗЗД, относно специалната форма на нотариален акт при учредяване на вещни
права. Възражението е неоснователно, т.к. формата е спазена в случая, а с оглед
клаузата, с която е запазено правото на ползване, характеризираща се като
договор по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД, валидността не само, че не е поставена
в зависимост от участието на това трето лице в нотариалното производство, но се
изключва и от самото основание на договора.
С оглед
горното се налага извода, че с оглед сключения договор по нотариален акт за продажба срещу грижи и гледане на недвижим
имот вписан под №* том * дело * от 25.02.1993 г.в полза на ответницата Д.Р. е налице валидно учреденото право на ползване, в който смисъл е и Решение № 268 от 23.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 965/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П., постановено
на основание чл. 290 ГПК, според което: „В случаите когато собственикът на
недвижим имот продава имота на друго лице като запазва правото на ползване за
трето лице се учредява право на ползване в полза на последното. Това
прехвърляне на вещното право на ползване става със самия договор в полза на
трето лице при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е
сключил договора от свое име, но действието му е настъпило направо в
патримониума на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип
договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане
на съгласие между уговарящия и обещателя. Ето защо е изключено в тези случаи да
има повторно нотариално прехвърляне - този път между уговорителя и третото лице
само на вещното право на ползване. С договора за покупко-продажба на недвижим
имот със запазване право на ползване на трето лице купувачът придобива само
голата собственост /proprietas nuda/.“
Посоченото решение изключва напълно твърденията на
ищеца за невалидно учредено в полза на ответницата право на ползване с оглед
липсата на спазена форма по смисъла на чл.18 от ЗЗД.Предвид на това и
възраженията на ответницата за реалното фактическо ползване на имотите нямат
касателство към неоснователните твърдения на ищеца за липса на валидно учредено
право на ползване, поради неспазване на изискуемата от закона форма.
Освен ,че правото на ползване е валидно учредено с
процесния договор при спазване на изискуемата форма, същото съдът приема ,че
съществува в полза на ответницата , тъй като със сила на присъдено нещо
договора между ищеца Р. и ответницата е признат за действителен и с Решение
№179/28.11.2011год. по ввъз.гр.дело №334/2011год. по описа на Апелативен съд
Варна е развален в част. Ако договорът е нищожен до развалянето на същия , като
санкция на установено неизпълнение от страна на К.Р. би било недопустимо да се стигне.След
развалянето на договора ответницата е придобила право на собственост върху
ид.част от имотите с което и право неразделно свързано се явява и правото на
ползването.
Освен ,че съществува в полза на ответницата отричаното
от ищеца право на ползване ,същото е упражнявано от ответницата по силата на
горепосоченото решение за разваляне на договора за продажба срещу грижи и
гледане в част и протокола за въвод във
владение по изп.дело 218/2011год., когато ЧСИ го предава въз основа на влязло в
сила решение №1272/07.11.2011год. по възз.гр.дело № 1507/2011год. на ВОС с
което е отменено Решение
№2443/01.06.2011год. по гр.дело №8071/2010год. на ВРС, 10-ти състав.
С оглед факта на осъществявано владение повече от десет години, ответницата е
придобила оспорваното право на ползване и въз основа на давностно владение. С Решение
№ 106 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 925/2012 г., I т. о., ТК е възприето,
че: „Съгласно чл. 55 ЗС, ограничените вещни права могат да се придобиват чрез
правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона. Правото на
ползване като ограничено вещно право - правото да се получават добиви от вещта,
без тя да се променя съществено, е уредено в чл. 56 – 62 ЗС. След смъртта на П.
Р. на 06.03.2010год. учреденото с нот. акт №22 том VI дело 1401 от 25.02.1993
г. на нотариус при ВРС право на ползване се прехвърля в цялост на ответницата Д.Р..
Този отговор съдът намира в Решение №
347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК, където е
постановено, че: „По въпроса за правото на ползвателя да ползува целия имот, а
оттам и да получи обезщетение за целия имот в хипотеза на запазено право на
ползуване за две лица заедно и поотделно в решение № 2029/10.02.2006 г. по гр.
д. № 1331/2004 г. на IV ГО на ВКС е прието, че клаузата на договора, съгласно
който едно лице си запазва право на ползуване заедно и поотделно с друго лице
предлага на всеки от тях две възможности за упражняване на правото-сам или
заедно с другия носител на същото право и от момента, в който единият ползвател
напусне имота, правото на ползуване на другия срещу носителя на голата
собственост е в пълен обем. Налице са данни са осъществявано от страна на
ответницата право на ползване върху имота, прехвърлен в полза на ищеца и 3-то
лице помагач с НА №* / *год. изразяващи се в отдаване на имота под наем и
деклариране на приходите от наеми , плащане на дължимия данък и след проведения
въвод във владение и чрез реално фактическо ползване на апартамента. С оглед на
това и за пълнота на изложението дори и да се приеме невъзможната хипотеза за
невалидно учредяване на правото на ползване с НА №* / *год., ответницата Р. е
придобила правото на ползване , въз основа на добросъвестно упражнено от нея давностно
владение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът не доказа
съществуването на права върху проц. право, които да бъдат противопоставени на
ответницата. В същото време ответницата установи,
че валидно е придобила правото на ползване върху процесните имоти с нот.акт
№22/93год. както и, че са налице и наведените от нея доводи за наличие на
предпоставките за придобивна давност върху оспореното право.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция
на ответницата следва се присъдят
сторените разноски. Същите възлизат в размер от
2836лв. и се изразяват в следното: 36лв.държавна и преводна такса за
издаване на съдебни удостоверения и
2800лв. платено адв.възнаграждение. Възражението на ищеца за намаляване на
адв.възнаграждение се явява неоснователно с оглед продължителния период от
време в който поддържа неоснователния иск,проведените многобройни съдебни
заседание, осъществените множество процесуални действия и значителната
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на К.П.Р.,
ЕГН********** срещу Д.Т.Д.-Р., ЕГН ********** за приеме за установено в
отношенията между страните, че Д.Р. не притежава правото на ползване на върху
апартамент № *, находящ се в **, представляващ самостоятелен обект в сграда, който самостоятелен обект е с
идентификатор ** по кадастралната карта , одобрена със Заповед № РД –
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, състоящи се от входно антре, хол, столова с
кухненска ниша, две спални, баня – клозет, с площ от 83,79 кв.м., ведно с
избено помещение /част от което е преустроено в офис/, ведно с 17,5379 % ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място в което е
построена сградата и не притежава право на ползване върху офис с площ от 9,95
кв.м. /преустроен от избено помещение/, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор ** по кадастралната карта одобрена със заповед № РД –
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с адрес на имота **, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.П.Р.,ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ Д.Т.Д.-Р., ЕГН **********,
сумата в размер на 2836лв.,представляващи сторени по делото
разноски, които се изразяват в следното: 36лв.държавна и преводна такса за
издаване на съдебни удостоверения и
2800лв. платено адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на 3-то лице
помагач на страната на ответника – Д.П.Р., ЕГН**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: