РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. ..., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530102412 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.432 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, за причинени неимуществени вреди в
размер на 1000,00лв. за причинени болки и страдания, които вреди са пряка и
непосредствена последица от причиненото от И. Д. С. ПТП на 25.04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от Н. С. Н. от гр.... срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД
гр.София. С исковата молба се твърди, че на 25.04.2022г. около 18,00ч. ищецът като
велосипедист пострадал при ПТП по вина на водача И. Д. С.. Последният управлявал лек
автомобил ... и пресичал кръстовището на бул.“...“ с ул.“Цар И. ... II“. По същото време
ищецът управлявал велосипед по обозначена велосипедна алея с маркировка М9, която
пресичала същото кръстовище и в средата на кръстовището бил ударен от предната дясна
част на посочения лек автомобил, който извършвал маневра завой надясно. На място дошли
органи на МВР, които съставили Протокол за ПТП и акт за административно нарушения на
виновния водач на автомобила. Ищецът при удара с автомобила паднал на земята и ударил
левия си крак. Бил откаран от приятел в дома си. На следващия ден коляното му било
подуто и той отишъл на преглед при личния си лекар, който установил охлузвания по лявата
подбедрица, оток и болка по лява колянна става. Била му предписана терапия. Ищецът
посетил и съдебен лекар, който му съставил медицинско удостоверение. Вследствие на
телесните увреждания ищецът претърпял съществени болки и страдания и продължавал да
търти такива и към настоящия момент. За него било невъзможно да извършва обикновени
санитарно-битови дейности, което налагало за него да се грижи друг член от семейството.
1
Изпитвал силни болки, налагало се да приема обезболяващи медикаменти. Наред с това
ищецът постоянно си спомнял инцидента, което довело до проблеми със съня, често изпадал
в стрес и пристъпи на паника. Особена тревожност у него предизвиквали автомобили със
същия цвят. Живеел в постоянен страх, че инцидентът може да се повтори. Това довело до
ограничаване на излизанията на ищеца и социалните му контакти намалели. Виновният
водач притежавал валидна застраховка с ответното дружество, заради което ищецът
отправил претенцията си към ответника. Ответното дружество отказало да изплати
застрахователно обезщетение на ищеца, което породило за него правен интерес да предяви
настоящия иск.
Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000,00лв. за причинени болки
и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причиненото от И. Д. С.
ПТП на 25.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът признава застрахователното правоотношение с причинителя на ПТП, като
счита това обстоятелство за ненуждаещо се от доказване.
Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства относно
настъпилото ПТП, телесните увреждания на ищеца, причинната връзка между ПТП и
уврежданията, както и размера на причинените вреди. Твърди, че водачът на лекия
автомобил не е нарушил разпоредби на ЗДвП и не е причинил ПТП по начина, описан в
исковата молба. Не било налице противоправно поведение, поради което не можело да се
ангажира отговорността на застрахователя за претърпени вреди. Водачът нямал вина за
ПТП, поради внезапно нахлуване на ищеца на пътното платно.
Ответникът счита, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е силно
завишен. Оспорва претърпените вреди от ищеца, като твърди, че не били налице достатъчно
данни за това. Твърди, че ищецът е съпричинил вредите, като се е движел с висока скорост
по тротоарната площ и при приближаване на кръстовището на бул.“...“ с ул.“Цар И. ... II“ е
излязъл с висока скорост на пътното платно, без да се увери дали не приближава автомобил,
като се е ударил в предната броня на лекия автомобил, застрахован при ответника. С това си
поведение ищецът нарушил разпоредбите на чл.107, т.2, чл.15, ал.5, чл.79 и чл.80, т.2 от
ЗДвП. Ответникът твърди, че единствено ищецът има вина за настъпилото ПТП. Дори да се
приеме, че и водачът на застрахования автомобил има вина, но вредите, които ищецът е
претърпял не са в претендирания интензитет и продължителност, поради което и
обезщетението следва да е в много по-нисък размер.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От приетото като писмено доказателство по делото копие на Протокол за ПТП
№1810157 от 25.04.2022г. се установява, че на 25.04.2022г. в 18,00ч. в гр...., на
кръстовището на бул.“...“ и ул.“Цар И. ... II“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил ...,
управляван от свидетеля И. Д. С., е предприел маневра „завой надясно“ от бул.“...“ към
ул.“Цар И. ... II“, като не е пропуснал движещия се по велосипедната пътека, пресичаща
2
ул.“Цар И. ... II“, велосипедист – ищеца, като с предна дясна част на автомобила е блъснал в
задната част – задна гума и капла велосипедист. На водача на лекия автомобил е съставен
АУАН за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Съобразно характера на предявения главен иск ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на кумулативното осъществяване на следните предпоставки: Валиден
застрахователен договор; Настъпването по време на действие на застрахователния договор
на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск;
Противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по
силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД; Причинно-следствена връзка между
поведението на застрахования и настъпилите травматични увреждания на ищеца;
Обстоятелството, че вследствие травматичните увреждания ищецът е претърпял
неимуществени вреди, респ. причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и
понесените неимуществени вреди; Размерът на претърпените вреди.
Страните не спорят, а и от приетото като писмено доказателство Електронна справка
от информационния център на ГФ, към датата на ПТП за МПС – лек автомобил марка ...,
управляван от водача И. Д. С., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД, валидна от 19.08.2021г. до
18.08.2022г.
За установяване механизма на настъпилото ПТП съдът е допуснал гласни
доказателства. От показанията на свидетеля И. Д. С. – водач на лек автомобил марка ..., се
установява, че същият живее на ул.“Цар И. ... II“ и има право да паркира на улицата. На
процесната дата свидетелят се е прибирал вкъщи, като сее движел по бул.“...“ от запад на
изток, направил е обратен завой до църквата „...“ и е продължил движението си на запад,
където на пресечката с ул.“Цар И. ... II“ е предприел маневра завой надясно. Свидетелят
твърди, че се е движил бавно, тъй като е търсил място за паркиране. Пред пешеходната
пътека се е уверил, че няма пешеходци и е продължил движението си по ул.“Цар И. ... II“,
когато ищецът с велосипеда си е връхлетял с висока скорост по велоалеята. Свидетелят е
спрял, но все пак е ударил велосипеда по задната капла. Свидетелят счита, че е ако е
шофирал с по-висока скорост, ищецът е щял да „хвръкне“, а той дори не бил паднал.
Ищецът вдигнал скандал и извикал полиция. Бил съставен протокол. Ищецът показал, че е
ударен по крака, имал прясна рана, но свидетелят твърди, че ищецът не бил паднал,
вследствие на удара. Ударът е станал на велоалеята, която пресича ул.“Цар И. ... II“,
успоредна на пешеходната пътека.
За установяване на механизма на настъпилото ПТП съдът е назначил съдебно
автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието
от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Видно от заключението на вещото
лице, скоростта на движение на автомобила и на велосипеда не може да бъде изчислена с
точност, но може да бъде определена съобразно уврежданията, настъпили по двете превозни
средства. Вещото лице е дало в заключението си различни варианти в зависимост от
възможната различна скорост на велосипеда и в зависимост от различните възможности за
видимост между двамата водачи. Вещото лице е приело, че скоростта на автомобила преди
удара е била 18 км./ч. Опасната зона за спиране при тази скорост на движение е 8 м. По
отношение на скоростта на движение на велосипеда, вещото лице е изчислило минимална,
3
максимална и средна скорост на движение, които са съответно: минимална скорост на
движение 17,6 км./ч.; максимална скорост на движение 33,9 км./ч. и средна скорост на
движение 24,7 км./ч. Опасната зона за спиране на велосипеда при минималната скорост на
движение е 7 м., при максималната – 17 м., а при средната – 11 м. Велосипедът се е движил
по „велосипедна пътека“ – продължение на велосипедната алея, северно от платното за
движение на бул.“...“, която пресича ул.“Цар И. ... II“ и е обозначена с маркировка М9.
Освен нея по ул.“Цар И. ... II“ е имало и пешеходна пътека, северно от велосипедната алея с
маркировка М8.1. От двете страни на велосипедната пътека, на източната и западната
граница на ул.“Цар И. ... II“ има пътен знак Г14 „Задължителен път само за велосипедисти“.
Велосипедистът – ищецът се е движил направо, в посока от запад на изток по велосипедната
алея, съответно по велосипедната пътека в северната част на пътното платно на бул.“...“.
Водачът на лек автомобил марка ... се е движил по бул.“...“ и е предприел маневра „ЗавИ.е
надясно“ по ул.“Цар И. ... II“. Ако в непосредствена близост до северозападния ъгъл на
кръстовището е имало паркиран автомобил, то водачите на двете ППС са имали възможност
да се възприемат един друг на разстояние 13,56м. Ако непосредствено до ъгъла е нямало
паркиран автомобил, а такъв е имало само на първото паркомясто и на запад от него, то
водачите на ППС са имали възможност да се въприемат на разстояние 22,50м., а ако е
нямало изобщо паркирани автомобил, това разстояние е 36,50м. Вещото лице е изчислило,
че и с която и от трите възможни скорости да се е движил велосипедистът, от момента на
възникване на опасността за него – от предприемането на маневрата „ЗавИ.е надясно“ от
страна на водача на лекия автомобил, велосипедистът не е имал обективна техническа
възможност да предотврати ПТП като предприеме спиране, тъй като опасната му зона за
спиране и в трите случая е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара към момента на предприемане на маневрата „ЗавИ.е надясно“ от водача на лекия
автомобил. Ударът е настъпил в дясната част на предната броня на лекия автомобил и от
дясната страна на задната капла на велосипеда. Предвид механизма, от който е настъпило
ПТП, а именно завИ.е на водача на лекия автомобил надясно и преминавайки през
обозначена маркирана велосипедна пътека, от техническа гледна точка причината за
настъпване на ПТП е неспирането на водача на автомобила пред велосипедната пътека.
Субективните действия на водача на автомобила са причина за настъпване на ПТП.
С оглед заключението на съдебната авто-техническа експертиза съдът кредитира
частично с доверие показанията на водача на лекия автомобил И. Д. С. в частта, в която
свидетелят излага факти, че се движил с ниска скорост. Действително свидетелят е възприел
скоростта на движение на велосипеда като висока, тъй като тя най-вероятно е била по-
висока от скоростта на автомобила в момента на удара. Съдът обаче не кредитира с доверие
показанията на свидетеля в частта, в която свидетелят твърди, че велосипедистът дори не е
паднал, тъй като свидетелят сам потвърди, че ищецът е имал рана на крака, която рана не е
получена при съприкосновението с автомобила, а е получена при падането от велосипеда.
По делото бяха приети като писмени доказателства копия на Амбулаторен лист
№3115/26.04.2022г.; Съдебномедицинско удостоверение №34-I/2022г., от които се
установява, че ищецът е получил наранявания след сблъсък с лек автомобил, а именно: оток,
кръвонасядане и ограничени движения по ляво коляно, разкъсно-контузни рани, оток и
кръвонасядане по лява подбедрица, които могат да бъдат получени по начин и време, както
се съобщава, а именно при настъпило ПТП от блъскане на велосипедист от движещ се
4
автомобил и последващо падане върху терен.
За установяване на вредите от ПТП съдът допусна гласни доказателства. От
показанията на свидетелката М. Г. И. се установява, че ищецът и се обадил вечерта след
злополуката и й обяснил, че е бил блъснат от автомобил, докато е карал велосипед. Ищецът
се е движил по велоалея, като след сблъсъка нито той е можел да се движи, нито
велосипедът е бил годен за каране. Не е потърсил веднага лекарска помощ, защото си е
мислил, че нараняванията са леки. На следващия ден не се чувствал добре и е потърсил
личен лекар, който му е изписал обезболяващи. Ищецът е изпитвал болки при стъпване,
боляло го лявото коляно, кракът му бил отекъл, имал нужда от помощ при елементарни
ежедневни дейности. Ищецът живеел с родителите си и получавал помощ от тях. За период
от две седмици ищецът изобщо не излизал от вкъщи, защото му било трудно да се движи.
Ищецът обичал да кара колело, много често го правил, но след инцидента изцяло
преустановил карането на велосипед. Притеснявал се да не се повтори тази злополука. Дори
като минавал пеша през мястото на инцидента, бил с повишено внимание. Ищецът бил
правоспособен водач, знаел и спазвал правилата за движение. Свидетелката счита, че е бил
внимателен като се е придвижвал с велосипеда си. При инцидента водачът на лекия
автомобил се държал грубо с ищеца, дошла полиция. Възстановяването на ищеца
продължило повече от две седмици, дори скоро преди разпита на свидетелката ищецът й се
оплакал, че пак изпитвал болки в левия крак.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, която заяви, че от около три
месеца живее с ищеца, именно поради близката си връзка с него и непосредствените
впечатления, които е придобила свидетелката от връзката с ищеца. Показанията на
свидетелката се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.
За установяване на уврежданията на ищеца и връзката им с претърпяното ПТП съдът е
назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която не бе оспорено от
страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Видно от
заключението на вещото лице д-р М. С., в резултат на случилото се на 25.04.2022г. ПТП,
при което ищецът, като велосипедист е блъснат от лек автомобил, същият е получил
следните травматични увреждания: Контузия на лявото коляно с външен израз – оток,
кръвонасядане; контузия на лявата подбедрица с охлузване, оток, кръвонасядане, 2 ранички
с размер съответно 5 и 6 мм. Периодът за възстановяване на ищеца от травматичните
увреждания е бил 10-20 дни. Болката при така описаните травми на ищеца е била 5-10 дни и
е била с низходяща степен на интензитет. Тя е била силна през втория ден след травмата и
след това е намалявала. Между уврежданията на ищеца и процесното ПТП съществува
пряка причинно-следствена връзка. Травмите, получени от ищеца покриват критериите и
медико-биологичните характеристики на леки телесни повреди – временно разстройство на
здравето без опасност за живота.
От свидетелските показания и от заключението на съдебно-медицинската експертиза
се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП, причинено от водача на застрахования автомобил. От една страна те се
изразяват с болките и страданията и физическите неудобства, които ищецът е търпял в
рамките на 10-20 дни, а от друга страна ищецът е преживял стрес, който и към настоящия
момент го възпира от карането на велосипед – занимание, което ищецът е обичал да
упражнява.
5
За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД, законът изисква да са налице
кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, вреда, вина и причинна връзка. По отношение наличието на деяние,
противоправност и вина, съдът приема същите за безспорно установени, предвид съставения
Протокол за ПТП и заключението на съдебната авто-техническа експертиза. Заключението
на вещото лице е категорично в смисъл, че причина за ПТП са субективните действия на
водача на лекия автомобил. С каквато и скорост да се е движил велосипедът, ПТП е щяло да
настъпи поради неспазването от страна на водача на лекия автомобил на задължението му да
пропусне движещите се по велосипедната пътека.
Съдът не споделя доводите на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца. От заключението на съдебната автотехническа експертиза безспорно се установи, че
водачът е имал задължението да спре преди велосипедната пътека и да пропусне движещите
се по нея. Следва да се вземе предвид и мястото на настъпване на произшествието –
велосипедна пътека, която по аналогия изпълнява предназначение, както пешеходната
пътека.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по тълк.дело
№2/2016г. ОСНК на ВКС, „ЗДвП урежда обществените отношения, свързани с безопасното
придвижване предимно по пътищата, предназначени за обществено ползване.
Правото на пресичане е вид субективно право. Според теорията то се дефинира като
призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение-
да премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго
лице или лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено
поведение за задоволяване на признати му от закона интереси.
При упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани,
маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като
пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на
преминаване. Освен че на осъществяването на правото на предимство стои насрещно
задължение на неограничен кръг от равнопоставени правни субекти- водачи на превозни
средства, характерно за него е, че то не може да бъде загубено. Дори и неправилното му
упражняване не води до неговото отпадане или изключване. Но актуалното законодателство
е създало допълнителни изисквания за упражняване на това право, които го стесняват в
съдържателно отношение и не го правят безусловно.
Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на
движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците
съгласно чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Възложените задължения на водачите на превозни средства
в това отношение имат императивен характер, като правото им да преминат през
пешеходните пътеки е подложено на значителни ограничения и забрани. Няма
непосредствена корелация между техните права и задължения и тези на пешеходците, тъй
като преследваните цели са различни - едните следва да опазят живота и здравето на
уязвимите участници в движението, а другите-да съхранят своя живот и здраве. Затова
обемът и интензивността на задълженията са различни за водачите от една страна и за
пешеходците - от друга.
Постигането на целта при осъществяване на правнорегламентираната дейност при
6
движение по пътищата да бъде осигурена максимална защита на живота и здравето на
участниците в него, и предимно на най-уязвимите от тях, каквито несъмнено са
пешеходците, се реализира и с въвеждането на квалифициращ признак, визиращ
произшествие на пешеходна пътека.
За да могат пешеходците да осъществят обсъжданото право, е необходимо те да са
стъпили на пешеходна пътека или да преминават по нея. Законодателят въвежда задължение
на водача да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на
пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че той
има намерение да премине през нея.
Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради
което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква
при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през
нея.
При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на
това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при
преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за
пешеходците, прогл...о в разпоредбата на чл.113, т.1 ЗДвП- да се съобразят с разстоянието
до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и
забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при
ограничена видимост – чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по
чл.343 НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП.“ Съдът намира, че постановките на цитираното решение
се отнасят и за велосипедистите, които преминават по велосипедна пътека. В случая
безспорно се установи, че ищецът не е нарушил ЗДвП, т.е. аргументите за съпричиняване на
вредоносния резултат са неоснователни.
В хода на настоящото производство безспорно се установи и, че ищецът като
пострадал от ПТП, причинено от водача на застрахования автомобил, е претърпял вреди,
изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са непосредствена последица от
настъпилото на 24.05.2022г. ПТП.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не
може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се
изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение,
накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения,
неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди
засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се
включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други лица.
7
Установи се, че след причиняването на ПТП – 24.05.2019г. за период от около 10-20
дни ищецът обективно се е възстановявал, като се е чувствал физически травмиран,
изпитвал е болки, ограничаващи възможността за движение в пълен обем, и накърняващи
нормалния му начин на живот и поведение. Ищецът не е излизал от дома си през първите
две седмици след инцидента. Дори и след това той е продължил да изпитва болки в лявото
коляно. Ищецът безспорно е преживял тежко причиненото произшествие. Тези изживявания
са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните посегателства
против личността му. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в
обществото.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже
от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при
предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря.
От всички доказателства по делото – писмените доказателства, свидетелските
показания и експертни заключения се установява, че негативните преживявания на ищеца са
именно вследствие на причиненото от водача на застрахования автомобил произшествие.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и
периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът намира, че ищецът е търпял
неимуществени вреди за един непродължителен период от време от причиненото
произшествие.
Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя
преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на
ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него
престъпление.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52
от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 1000,00лв. за ищеца. Искът е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, като бъде присъдена и законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00лв. и за
адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-... направените разноски
за възнаграждение за съдебно-медицинската експертиза в размер на 366,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
8
район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И.ов,
Росен Васков Младенов и Живко Стойков К. да заплати на Н. С. Н., от гр...., ..., ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00лв. (хиляда лева), за
причинени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от
причиненото от И. Д. С. ПТП на 25.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 16.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 550,00лв. (петстотин и петдесет лева) представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.“Г.М.Д.“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И.ов,
Росен Васков Младенов и Живко Стойков К. да заплати по сметка на РС-... разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 366,00лв. (триста шестдесет и шест лева).
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца по следната
банкова сметка: IBAN: ........., с титуляр адв.М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
9