№ 48
гр. Русе, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100482 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.
Ищците В. СТ. Н. и Р. СТ. С. твърдят, че са сестри на К.С.Н., който е
починал на 01.06.2018г в гр.Русе, вследствие на ПТП. Твърдят, че същият
няма възходящи или низходящи наследници. Твърдят, че във връзка с ПТП-
то, при което брат им е починал, е образувано досъдебно производство, която
е приключило с присъда по НОХД № 465/20 по описа на РОС, с която лицето
Б. П. Г. е признат за виновен в това, че на 31.05.2018г при управление на
МПС-л.а „Фолксваген голф“ с рег № *** е нарушил чл.20,ал.2, изр.1 и изр.2
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.С.Н., за което е
наложено и съответното наказание. Присъдата е влязла в сила на 28.08.2020г.
Твърдят, че внезапната, неочаквана и трагична смърт на брат им им е
причинила изключителни страдания, не само заради наличието на роднинска
връзка, но и поради изключително близките им отношения. Н. не е имал свое
семейство и деца, за които да се грижи, поради което съществена част от
времето си е прекарвал със своите сестри. Помагал им е в грижите им за
домакинството, съдействал при отглеждането на внуците на Р.С., винаги се е
отзовавал за помощ на двете, както с личен труд, така и с финансови средства,
ако се наложи и има възможност. Всяка от тях отбелязвала празници и
семейни тържества с негово участие и е изпитвала най-близки роднински
чувства. Ищците са били най-близките хора на починалия до края на живота
му, а самите ищци са изпитвали също така силно чувство на загриженост,
обич и близост. Загубата на брат им предизвикала у всяка от тях дълбока
мъка и тъга. Смъртта му довела до неизмерима и непреходна скръб.Р.С. често
изпадала в негативни настроения по този повод, плаче и съжалява, че
1
занапред брат им няма да е сред тях. В.Н. изпитвала същите негативни
емоции и не можела да преодолее емоционално загубата на брат си. Двете
поотделно изключително тежко преживяват смъртта на своя родственик,
защото между тях е съществувала много силна връзка и взаимна
привързаност, чувство за обич, уважение и подкрепа. Тези страдания и
претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на брат им ще ги
съпътстват през остатъка от живота им. Преживяната скръб се отразява
изключително тежко и на здравословното и емоционалното им състояние,
независимо от изминалото време болката от загубата не утихва. Твърдят, че
между виновния водач и Б.П. Г.ев и ЗД“Бул Инс“АД-София е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, действала към момента на ПТПТ-то.
Твърдят, че „Бул инс“АД е отказало изплащане на застрахователно
обезщетение по претенция от ищцата В. СТ. Н.. Искат от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените
от всяка от тях неимуществени вреди в размер на по 100 000лв за всяка от
тях, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2020г до окончателно
плащане. Претендират и направените по делото разноски.
Допълнително с молба вх.№ 5433 от 23.08.2021 са конкретизирани
болките и страданията, които всяка от тях е претърпяла от смъртта на брат си.
Ответникът ЗД“Бул Инс“АД, със седалище и адрес на управление-
гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло
исковете по основание и размер. На първо място прави възражение за
съпричиняване на вредите, на основание чл.51,ал.2 ЗЗД, от страна на К.Н.,
който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от нето вреди. Същият в значителна степен сам е
завишил риска от собственото си увреждане като е нарушил правила за
движение на пешеходци в населени места, нарушавайки конкретни
разпоредби на ЗДвП. Към момента на процесното ПТП, при пресичане на
пътното платно в тъмната част на деня и при ограничена видимост
пострадалият в нарушение на ЗДвП-не пресича по пошеходна пътека, преди
да навлезе на платното за движение не се съобразява с приближаващото се
МПС, управлявано от Б.Г., навлиза внезапно на платното за движение и
неочаквано пресича траекторията на МПС, с което съществено допринася за
настъпване на произшествието и настъпилата смърт. С това са нарушени
разпоредбите на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Нарушавайки тези разпоредби
пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Поради което, считат, е
съпричинил вредоносния резултат в много висока степен. Оспорват се
твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди в претендирания
размер. Оспорват се твърденията, че на ищците са причинени описаните в
исковата молба изключителни страдания, както и се оспорва да е налице
„особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди“. В отношенията на ищците и починалия няма нищо изключително,
което да бъде обезщетено. Оспорват се предявените искове и по размер.
2
Претенцията за лихва също е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите
на чл.380 КЗ и чл.497 КЗ. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете за неоснователни и недоказани, а евентуално да намали
размера на претендираното обезщетение предвид възраженията за принос и
прекомерност на претенцията. Претендират се разноските по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
В. СТ. Н. и Р. СТ. С. са сестри на К.С.Н., починал на 01.06.2018г в
гр.Русе.
На 31.05.2018г в гр.Русе Б. П. Г. при управление на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег № ***** блъска К.С.Н., който бил на пътното
платно. За пътно-транспортното произшествие е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 105/101, според който катастрофата е
настъпила на 31.05.2018г около 22.55часа на бул.“България“, кърстовището
към местност Мера. Според протокола пострадалият К.Н. е бил с фрактура на
ляв крак и дясна ръка и множество травми по цялото тяло. Откаран е в
УМБАЛ от екип на ЦСМП където почива вследствие на телесните
увреждания. Според отразените в протокола обстоятелства и причини за ПТП
лекият автомобил блъска намиращия се на пътното платно на неосветен
участък пешеходещ, след което са завърта на пътя.
Б.Г. е признат за виновен с Присъда № 260 000 от 12.08.2020г. по НОХД
№ 465/20 по описа на РРС за това, че на същата дата при управление на
посочият автомобил нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.1 и
изр.2 от ЗДвП като по непредпазливост причинил смъртта на К.С.Н..
Според св.Б.Г. на 31.08.2018 докато управлявал автомобила си влязъл от
светъл в тъмен участък на бул.“България“ срещу магазин „Метро“ и нямал
време за реакция. В последния момент видял силует в тъмния участък, който
бил в средната на платното от дясната страна на автомобила. Не могъл да
възприеме какво прави това лице на платното. След като го видял, чул удара и
се завъртял с лекия автомобил. В момента на удара вече бил отнел газта и бил
предприел маневра към мантинелата, но не могъл да го избегне. Според
свидетеля на това място ограничението в скоростта е 80км/ч., но той карал с
около 90км/ч.Човекът бил с тъмни дрехи, а катастрофата е станала малко
преди полунощ. Когато слязъл от автомобила видял, че човекът лежал на
платното в отсечката към вилната зона, с видимо счупен крак и видима рана
на главата.Човекът вследствие на удара се преметнал и паднал на мястото,
където свидетеля го намерил извън платното на по-малко от 10м. от мястото
на удара. Свидетелят разговарял с него и според него човекът бил пиян и
дори не осъзнавал какво стана. Няколко пъти го питал как е, но човекът не
отговарял, само го гледал и се усмихвал. Свидетелят с автомобила си бил в
изпреварващата лента. На мястото на произшествието нямало място за
преминаване на пешеходци.
След лекият автомобил, управляван от св.Б. Г., се движел л.а „Алфа
3
Ромео“, управляван от св.О.С., приятел на св.Г.. Движейки се от КПП,
нмиращо се на изхода за София в посока Русе на един от десните завои, при
ограничена видимост, поради лоша осветеност на платното, видял че л.а“
Фолксваген голф“ блъска нещо. Спрял след него и попитал св.Г. какво е
станало. Той му обяснил, че блъснал човек и се обадили на тел.112, след
което дошла полиция. Според свидетеля „Голфа“ се е движел в лявата лента,
а като видял къде се е случил инцидента е видял, че човекът се е намира
около осевата линия, т.е в среданата на платното. Видял, че св.Г. се опитал да
избегне препятствието като завил рязко на ляво, но явно не успял да избегне
препятствието и колата се завъртяла. Според свидетеля са разговаряли с
пострадалия, който бил в съзнание, миришел на алкохол. С него не можела да
се разговаря нормално, защото охкал, но на въпросите им реагирал, по което
свидетелят съди, че е бил в съзнание. На платното били само двете коли, но
свидетелят не знае защо св.Г. е карал в лявата лента. Не си спомня скоростта,
с която св.Г. се е движел. Знае, че на мястото на инцидента няма пешеходна
пътека.
От показанията на св.К.И.Р., която е дъщеря на ищцата Р.С. се
установява, че К.Н. е бил в много добри отношения с майка й и с леля й В..
Често се събирали заедно. Когато били по-малки вуйчо й често се грижел за
нея и сестра й. Вуйчо й идвал често на гости на майка й, както и ходел на
гости на леля й. Тя и майка й Р.С. са помагали на К.Н. когато нямал храна,
както и за други битови неща. Той живеел в кв.Средна кула, но след това се
изместил в една вила до бул.“България“. Живеел сам, нямал семейство и деца.
Според свидетелката майка й Р.С. два-три пъти седмично се виждала или
разговаряла с брат си. Майка й разбрала за смъртта на брат си от сестра си и
другият им брат Г.. Много тежко преживяла смъртта му. Плачела понякога и
след това започнала да вдига кръвно. Леля й също приела тежко смъртта на
К.Н., било и тъжно и плачела. Семейството посещавало гроба на Н. поне на
две седмици. Според свидетелката К.Н. бил по-близък с леля й В. с нея доста
по-често се виждали и общували. Вуйчо й стопанисвал вилата, в която живеел
и собственикът й му плащал за това. Според свидетелката Н. употребявал
алкохол, но рядко.
Според св. М.И.Р., също дъщеря на ищцата Р.С., чичо й К.Н. идвал на
гости на майка й, но не много често. Същата също потвърждава, че цялото
семейство се е събирало, но последната година и половина преди смъртта му
не е имало такива семейни събирания. Преди това в годините назад майка й
му е помагала, в това число и финансово. Н. бил в добри отношения и със
сестра си В., но свителката не е била свидетел на техните отношения. Не знае
как леля й В. е реагирала на неговата смърт, но знае, че майка й след смъртта
му започнала да вдига кръвно, ходела много често на гробищата. Майка й
ходела при хора, който живеят в кв.Средна кула, където преди това живеел и
вуйчо й, за да разговаря с тях за него. Според свидетелката така се утешава.
Свидетелката виждала майка й да чете стари писма, които вуйчо й е писал и
плачела. И според св.Русева вуйчо и е употребявал алкохол, но рядко.
4
Според приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза, от медицинската документация се установява, че на
К.Н. е взета кръв и е установено наличие на етилов алкохол в кръвта с
концентрация-1.68 промила. Произшествието е настъпило на 31.05.2018 около
22.50ч, а на 01.06.2018 в 01.35ч Н. е починал. По време на аутопсията също е
установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1.55 промила в кръвта
и 1.78 промила в урината. При тези данни, според вещото лице, може да се
приеме, че към момента на произшествието концентрацията на алкохол в
кръвта е била не по-малко от 1.78промила. Това е в границите на средна
степен на алкохолно опиване. При такава степен на алкохолно опиване
обикновено , при непривикнали към алкохол, са налице значителни
нарушения в мисленето, съобразителността, вниманието, ориентивоката,
координацията на движенията, концентрацията, силво забавени реакции,
афекти, понякога сънливост, потискане на чувствителността към болка и
други. Възможно е и да се наблюдава и неадекватно поведение.
Р. СТ. С. и В. СТ. Н. са уведомили ЗАД“Бул инс“АД –София за
настъпилото произшествие с техния брат с писмо с обратна разписка от
29.10.2019г.
На 17.11.2020г Р. СТ. С. и В. СТ. Н. са заявили до застрахователя искане
на основание чл.380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените им вреди от смъртта на брат им К.Н..
С писмо от 26.11.2020г Р. СТ. С. е уведомена, че застрахователят няма
основание да удовлетвори претенцията й по образуваната щета №
**********, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалия и действително претърпени вреди
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, включва следните елементи, които следва да се установят в
процеса от страна на пострадалото лице:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
5
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да
се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване-
т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
Ищците Р. СТ. С. и В. СТ. Н. са сестри на починалия след пътното-
транспортно произшествие на 31.05.2018г К.Н.. Съгласно т.1 от ТР 1/16 от
21.08.2018г по т.д.№ 1/16 ОСНГТК на ВКС „материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
6
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди“. В този смисъл ищците като
сестри на починалия, твърдящи силна емоционална връзка между тях и
починалия, са материално легитимирани да предяват искове за заплащане на
обезщетение за причинени им болки и страдания от смъртта на брат им като в
тяхна доказателствена тежест е да установят, освен посочените по-горе
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „гражданска отговорност“ и
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с брат им.
По делото е установено, че лекият автомобил, управляван от виновният
за катастрофата водач-св.Б.Г., е бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на
произшествието, при ответника ЗД“ Бул Инс“АД-София. Установено е с
влязла в сила присъда, че св.Г. нарушавайки правила на Закона за движение
по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на К.Н.. Установено, че
ищците са отправили до застрахователя искане за заплащане на обезщетение
за причинените им вреди като застрахователят е отказал да из изплати такова.
От събраните по делото гласни доказателства-св.К.Р. и св.М.Р. се
установява, че ищците като сестри на починалия К.Н. са били в близки
емоционални отношения с него като според св.К.Р. Н. бил по-близък с ищцата
В.Н.. Всички си ходели на гости и си помагали като ищцата Р.С. погала на
брат си и финансово. В последната година и половина обаче Р.С. и Н. не си
ходели на гости, но според свидетелките го виждала и чувала, но
свидетелките въпреки че са дъщери на ищцата Р.С. не установиха нито колко
често са се виждали и чували с брат си, нито пък по по-обстоен начин
установиха нещо повече относно взаимоотношенията на ищците с техния
брат. И двете сестри, според свидетелките приели тежко загубата на брат си
като плачели, а ищцата Р.С. започнала да вдига и кръвно.
Съдът цени показанията на тези свидетелки, независимо, че са дъщери
на ищцата Р.С., тъй като същите кореспондират едни на други и по делото
липсват доказателства, от който съдът да направи обратен извод относно
изложеното от тях.
Съдът намира обаче, че от техните показания и двете ищци, макар и да
страдат от загубата на брат си, не са претърпели значителни болки и
страдания, които да мотивират съда да уважи предявените от тях искове в
претендираният от всяка от тях размер. Съдът намира, че по делото
безспорно е установено, че като сестри на починалия, ищците страдат от
смъртта на брат си и продължават да страдат от този факт, но това не се е
отразило на ежедневието им, в какъвто смисъл са твърденията им. Не е
установено обстоятелството, че ищцата Р.С. е почнала да вдига кръвно и че
това се дължи именно на смъртта на брат й. Не се установява в правната
сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като
7
интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да
търпят близките по повод загубата на обичания от тях брат. Съдът намира, че
от показанията на посочените свидетелки не са доказани на критериите,
възприети от ОСНГТК в ТР 1/16 от 21.06.2018г по т.д.№ 1/16 като основание
за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия
по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Това води до извод , че ищците не са активно
материалноправно легитимирани да получат претендираните обезщетения и
че предявените от тях искове са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят. С оглед тяхната неоснователност е неоснователен и акцесорният
иск за присъждане на лихва за забава.
С оглед неоснователността на предявените искове, съдът не разглежда
направеното от ответника в писменият му отговор възражение за
съпричиняване на уврежданията от страна на починалия К.Н..
С оглед неоснователността на исковете всяка от ищците дължи на
ответника по 129лв разноски по делото, както и по 4 320 с ДДС адвокатско
възнаграждение, съобразно представените договора за правна помощ и
списък за разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. СТ. Н., ЕГН ********** от
гр.Русе,ул.“Г.К.“ **** срещу ЗД“Бул инс“АД-София, бул.“Джеймс Баучер“
87, ЕИК *********, иск с правно основание чл.432 КЗ иск за заплащане на
обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на брат й К.Н.,
настъпила от ПТП от 31.05.2018г в гр.Русе,виновно и противоправно
причинено от Б. П. Г. при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с
рег № ***** в размер на 100 000лв,както и иска за присъждане на законна
лихва от 26.11.2020г като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. СТ. С., ЕГН ********** от
гр.Русе,ул.“Г.К.“ **** срещу ЗД“Бул инс“АД-София, бул.“Джеймс Баучер“
87 иск с правно основание чл.432 КЗ иск за заплащане на обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от смъртта на брат й К.Н., настъпила от
ПТП от 31.05.2018г в гр.Русе,виновно и противоправно причинено от Б. П. Г.
при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег № ***** в размер
на 100 000лв,както и иска за присъждане на законна лихва от 26.11.2020г като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. СТ. Н., ЕГН ********** от гр.Русе,ул.“Г.К.“ **** да плати
на ЗД“Бул инс“АД-София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ЕИК ********* сумата
от 129лв разноски по делото, както и 4320лв с ДДС, заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Р. СТ. С., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Г.К.“ **** да плати
на ЗД“Бул инс“АД-София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ЕИК ********* сумата
от 129лв разноски по делото, както и 4320лв с ДДС, заплатено адвокатско
8
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9