Р Е Ш Е Н И Е

№

 

13.08.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №534 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 8/31.01.2020 г. на ***А НА О.П. на В.Н.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.472 ал.1 от Изборния кодекс - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.186 ал.3 ИК.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: след като Актът за установяване на административно нарушение е съставен срещу ПП „***“, НП е издадено срещу представляващия посочената ПП – В.Н.С., т.е. в хода на производството е променен субекта на административнонаказателна отговорност; липсват доказателства за компетентността на актосъставителя съобразно чл.472 ал.2 ИК; АУАН и НП не съдържат дата на извършване на твърдяното нарушение; АУАН и НП не съдържат никаква конкретика относно твърдяните непремахнати агитационни материали на ПП „***“ – техния вид, брой, размери, физическо състояние. Наред с това жалбоподателят изтъква, че липсват доказателства за каквато и да било съпричастност ПП „***“ или на нейния Председател към разлепяването на твърдяните като непремахнати агитационни материали и че в тази връзка е напълно възможно, същите материали да са били поставени от трети, неоправомощени от партията, лица; в тази връзка посочва, че в случая липсва виновно извършено деяние от страна на В.Н.С.. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, както и за присъждане на сторени в съдебното производство, разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – О.П. - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 48и/26.11.2019г. от страна на О.Т.С. – *** при О.П. в присъствието на свидетеля П.В.Л.. Съставен е в отсъствие на нарушителя, тъй като след надлежна покана, представител на ПП „***“ не се е явил /л.20 – 21 от делото/. Съставен е срещу ПП „***“ с Председател и представляващ В.Н.С. – за това, че на 11.11.2019 г. около 10:00 часа в гр. ***, при извършена проверка е установено, че агитационни материали на ПП „***“ от предизборна кампания за избори за *** и общински съветници 2019 г. /проведени на 27.10.2019 г. и 03.11.2019 г./, не са премахнати в законоустановения седемдневен срок след приключване на изборите; агитационните материали са намерени разположени на фасада на сграда на ул. „***“ № ** в гр. *** – нарушение по чл.186 ал.3 ИК. Актът е връчен на упълномощен представител на ПП „***“ на 16.12.2019г. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, възражения срещу АУАН, не са постъпили.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.Н.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.472 ал.1 от Изборния кодекс - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.186 ал.3 ИК.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.48, л.27 - 28 от делото, чл.472 ал.2 и ал.3 ИК/. Неоснователно се възразява, че актосъставителят не е бил надлежно оправомощен от страна на ***а на О.П. съобразно чл.472 ал.2 ИК. Именно в тази насока е приложения заверен препис на Заповед №РД 10-556/22.04.2016г., от която, наред с другото е видно, че служителите на звено „***“ в посочената ОБЩИНА /какъвто е *** О.С./, имат правомощие да съставят Актове за установяване на административни нарушения по ИК. Също неоснователно се възразява, че в хода на административнонаказателното производство, незаконосъобразно е „заменен“ субекта на административнонаказателната отговорност. Действително, в общия случай на производство по ЗАНН, възражение в тази насока би се явило основателно, но се касае за специална правна уредба, съдържаща се в ИК. Съобразно чл.186 ал.3 ИК, „Партиите, коалициите и инициативните комитети в 7-дневен срок след изборния ден премахват поставените от тях агитационни материали.“, т.е. правното задължение за премахване на посочените материали е възложено върху партиите, коалициите и инициативните комитети и следователно, евентуалното извършване на нарушение на същата правна разпоредба, е обвързано с дейността на съответната партия, коалиция или инициативен комитет; оттук – Актът  за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен именно срещу партия, коалиция, инициативен комитет. Същевременно, съобразно чл.472 ал.1 ИК, „При неизпълнение на задължението по чл. 186, ал. 3 на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията, се налага глоба от 1000 до 5000 лв.“. Видно е, че цитираната административнонаказателната разпоредба е приложима при нарушение по чл.186 ал.3 ИК, но административното наказание се следва на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията. Безспорно, налице е своеобразно законодателно решение, но именно този подход на Законодателя „заменя“ субекта на административнонаказателната отговорност, т.е. касае се за особеност на правната уредба на коментираните обществени отношения, която в никакъв случай не може да се разглежда като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както се изтъква в подадената жалба.

Все пак, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, основателно се възразява, че АУАН и НП не съдържат отбелязване на времето на твърдяното нарушение. Вместо това е отбелязано, че на 11.11.2019г. са установени непремахнати агитационни материали на ПП „***“ на сграда с адрес гр. ***, ул. „***“ № **. Следва да бъде обърнато внимание, че нарушението по чл.186 ал.3 ИК предполага бездействие - непремахване на поставени агитационни материали в 7-дневен срок от изтичане на изборния ден, като именно с изтичане на посочения срок, нарушението се явява довършено. Също така следва да бъде подчертано, че времето на извършване на всяко деяние е особено важен елемент от обективната му страна и е наложително този елемент да е конкретно, ясно определен; недопустимо е извеждането на същия елемент по аналитичен път, най-малкото защото правнозадължените лица нито са длъжни да предполагат волята на актосъставителя/административнонаказващия орган, нито – подобни предположения им дават възможност да реализират надлежно правото си на защита. Ето защо Съдът намира, че отсъстват задължителни реквизити по чл.42 т.3, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, а липсата на яснота по този основен елемент от обективната страна на деянието ограничава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, т.е. налице е съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

На второ място, основателно се възразява, че липсва каквато и да било конкретика досежно твърдяните като непремахнати агитационни материали. Подобен подход е недопустим в административнонаказателната дейност, тъй като я лишава от яснота във връзка с фактическите положения, въз основа на които е ангажирана и се реализира. Нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са индивидуализирали, макар и в по-общ вид, процесните агитационни материали, а като минимум е било необходимо да се посочи броя на агитационните материали и какво е изобразено на тях /евентуално изображение, евентуален призив/. Следва да бъде особено отчетливо подчертано, че един по-общ подход, какъвто в случая е предприет от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган, би бил допустим единствено в случай, че агитационните материали са били иззети като веществени доказателства по делото /тъй като тогава, същите следват административнонаказателната преписка и делото/ или в случай, че са били надлежно фотографирани. Специално във връзка с последното се налага да бъде изтъкнато, че действително, към материалите по настоящото дело е приложен компакт-диск с надпис „Снимки агитационни материали на ПП *** НП №8/31.01.2020г.“. Същите снимки обаче, както отбелязва и изготвилия ги, св.О.С., са направени неформално, с мобилен телефон – т.е. не по реда и със средствата на НПК, а последното ги лишава от доказателствена стойност по делото; същите снимки изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като не представляват годно доказателство или доказателствено средство. По-нататък, коментираната неяснота във връзка с твърдяните като непремахнати агитационни материали е в нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5, тъй като не са изложени надлежни описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. По този начин, ограничено е правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, тъй като е неясно въз основа на кои факти и обстоятелства се гради административното „обвинение“.

Изтъкнатите дотук съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, обуславят незаконосъобразността на издаденото НП и поради това, същото следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно.

От една страна, както вече беше изтъкнато, нарушението по чл.186 ал.3 ИК се явява довършено с изтичане на седемдневен срок от изборния ден. При положение, че датата на последния изборен ден е 03.11.2019г., би следвало да се допусне, че за времето от 03.11.2019г. до 10.11.2019г., поставените агитационни материали на участвалите в изборния процес политически партии, коалиции, инициативни комитети, е следвало да бъдат премахнати. Тук обаче са необходими две уточнения: първо, по отношение на нарушението по чл.186 ал.3 ИК, Законодателят не е предвидил начина, по който следва да се изчислява същия срок и второ, последното налага да бъдат взети предвид разпоредбите на чл.60 ал.5 и 6 ГПК, чл.183 ал.2 и 4 НПК. Заслужава да се отбележи, че както ГПК /включително - АПК, предвид субсидиарното приложение на ГПК/, така и НПК следват еднообразен подход във връзка със сроковете, изчислими в дни: сроковете започват да текат на следващия ден и изтичат в края на последния ден, а когато той е неприсъствен – срокът изтича в първия следващ присъствен ден. При съобразяване на тези законодателни положения, налага се извода, че обсъжданият седемдневен срок не изтича на 10.11.2019г., тъй като този ден е неприсъствен /Неделя/, а изтича на 11.11.2019г., т.е. в първия присъствен ден /Понеделник/. Същевременно, според представения по делото Констативен протокол и показанията на свидетелите О.С. и П.Л., наличието на непремахнати агитационни материали на ПП „***“ е установено на 11.11.2019г., т.е. преди изтичане на срока по чл.186 ал.3 ИК. Оттук обаче следва, че нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като срокът, който Законът свързва с неговото довършване, не е бил изтекъл. Следователно, нарушение по  чл.186 ал.3 ИК, не е било извършено.

От друга страна, отбелязаната по-горе неяснота и липса на конкретика относно твърдяните като непремахнати агитационни материали от страна на ПП „***“, се пренася и на нивото на доказателствената съвкупност. Нито показанията на свидетелите С. и Л., нито – Констативния протокол от 11.11.2019г. /л.22 от делото/ или друг доказателствен източник дава яснота поне за броя на агитационните материали и какво е изобразено на тях /евентуално изображение, евентуален призив/. В тази връзка, наличието на общи твърдения за някакви /неустановено нито като количество, нито като съдържание/ агитационни материали, не само не способства за доказаността на административното „обвинение“, а дори напротив – влече неговата недоказаност, т.е. не може да се приеме, че нарушението по чл.186 ал.3 ИК е било извършено, а оттук – неправилно е наложено административно наказание на основание чл.472 ал.1 ИК.

При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.3 ЗАНН, е допустимо присъждането на разноски в полза на жалбоподателя В.Н.С.. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски в определен размер, т.е. няма основание за произнасяне в очертаната насока.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 8/31.01.2020 г. на *** НА О.П. с което на В.Н.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.472 ал.1 от Изборния кодекс - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.186 ал.3 ИК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: