Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 17 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е въз основа
на жалба от С.Д.П. ***, действаща чрез упълномощен процесуален представител
адв.Б.Б., срещу Заповед №РД-25-2433/02.12.2020г. на кмета на община Шумен. С
обжалвания акт административният орган е отказал да разреши изработването на
проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване в обхват УПИ
Х-1045, 1046 от
кв.580 по плана на гр.Шумен по заявление вх.№ 94-002-558/27.01.2020г.,
допълнено със Заявление вх.№ 94-00-3229/21.07.2020г., депозирано от
оспорващата. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед, поради издаването ѝ при съществени нарушения на
административно производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Оспорващата сочи, че със заявление е поискала изменение на ПУП на основание §8,
ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ за имот с идентификатор 83510.660.148 по КККР на гр.Шумен
като дворищно – регулационните му линии се поставят в съответствие със
съществуващите граници на имота в състоянието му преди действието на Дворищно –
регулационния план, одобрен със Заповед № 3628/25.11.1924г., а в обжалвания акт
липсват фактически основания за приложението на разписаната в цитираната
разпоредба процедура, което води до липсата на мотиви. Счита, че неоснователно
сезираният орган е отказал да разреши изработването на проекта за изменение на
ПУП, тъй като в случая са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата
на §8, ал.1 и ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ – искането касае промяна само на
вътрешните регулационни линии, при представени доказателства за собственост
върху имота, отчуждителното действие, за който е отпаднало по силата §8, ал.1
от ПР на ЗУТ. Въз основа на изложеното отправя искане за отмяна на заповедта и
връщане преписката на ответната страна с указания за издаване на разрешение за
проектиране на заявеното изменение на плана.
В съдебно заседание оспорващата,
представлявана от адв.Б.Б. заявява, че поддържа жалбата и искането актът да
бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодни
разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна - кмет на
Община Шумен, се представлява от ст.юрисконсулт И.К., който поддържа становище
за неоснователност на оспорването. Твърди, че заповедта е постановена в
съответствие с материалния закони и при липса на процесуални нарушения, като
сочи, че представеният от заявителката проект на застроителен план не
съответства на чл.35, ал.2 от ЗУТ. Моли оспорването да бъде отхвърлено и в
полза на община Шумен се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна С.А.М.
*** не изразява становище по жалбата.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
С.Д.П. е собственик на Урегулиран
поземлен имот (УПИ) с площ от 408 кв.м., представляващ имот с идентификатор
83510.660.148 по КККР на гр.Шумен, съгласно Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 115, т.ІІІ, рег.№ 5422, дело № 489/2014г.
По действащия План за
регулация на гр.Шумен, одобрен със Заповед № РД-25-199/28.03.1996г., имот с
идентификатор 83510.660.148 и имот с идентификатор 83510.660.158 по КККР на
гр.Шумен са включени в общ УПИ Х-1045, 1046 от кв.58 на гр.Шумен.
С молба вх.№94-00-558/27.01.2020г.
С.Д.П., в качеството си на собственик на горепосочения имот, поискала от кмета
на Община Шумен да издаде заповед за изменение на ДРП по реда на §8, ал.2, т.3
от ПР на ЗУТ. В депозираната молба посочила, че в първоначалния си вид имотът е
имал изход към ул.Скобелев. В последствие, по силата на одобряваните ДРП в
различни периоди от време са извършени регулационни промени, като част от
имота, чрез която е осъществяван достъпът до улицата, е придаден към съседния
имот, а част от този съседен имот е придадена на имота, на който понастоящем
оспорващата е собственик. Промяната била извършена с оглед на това, че за имота
е бил предвиден излаз на друга проектирана улица. Двата имота са обединени в
съсобствен парцел VI-1015, 1016 в кв. 95 по плана на гр.Шумен, тъй като
проектираната улица по предходния план е отпаднала и имотът е останал без изход
към улица. С последващи планове, без да се извършват регулационни промени,
обединеният имот е получил нов номер Х-1045, 1046. Заявителката посочила, че и
двата плана, с които са извършени регулационни промени, не били приложени, тъй
като не е извършена оценка на придаваемите места по първия план и оценка за
изравняване на частите на двата имота след обединяването им по втория план,
съответно нямало извършени плащания. С оглед на това поискала кметът на
общината за издаде заповед за изменение на ДРП по реда на §8, ал.2, т.3 от ПР
на ЗУТ, като вътрешните регулационни линии на имота ѝ бъдат поставени в
съответствие с границите, които той е имал първоначално, преди одобряване на
ДРП от 1924г., с изход към ул.Скобелев.
Като приложение към молбата
представила скица от ДРП от 1924г.; скица от ДРП от 1953г.; скица от ДРП от
1996г.; проект за изменение на ДРП и документ за собственост – посочения
по-горе нотариален акт.
Общински експертен съвет по
устройство на територията на свое заседание, проведено на 07.05.2020г.,
разгледал подадената от С.Д.П. молба и след обсъждане на приложените документи
взел решение молбата да се допълни с актуална скица на имота от кадастър, както
и със застроителен план с цел да се докажат предвиденото бъдещо застрояване в
имота и статутът на съществуващите сгради, като постановил, че ще се произнесе
по искането след допълване на преписката.
С писмо изх.№ 94-00-558/19.05.2020г.
кметът на община Шумен уведомил С.П. за необходимостта от представяне на
актуална скица на имота от АККК, както и на застроителен план, с цел да се
докажат предвиденото бъдещо застрояване в имота и статутът на съществуващите
сгради.
С молба вх.№
94-00-3229/21.07.2020г. оспорващата представила исканите документи.
На заседание, проведено на
28.07.2020г. ОбЕСУТ като разгледал постъпилите документи, приел, че: 1. в
скицата – предложение за изменение на ПУП – ПЗ за нов УПИ IX-158 се
предвижда свързано застрояване с УПИ XI-1048 и с нов УПИ X-148,
като с така предвиденото застрояване за нов УПИ IX-158 не се изпълняват
изискванията на чл.35, ал.2 от ЗУТ; 2. с предложението за изменение на ПРЗ се
предвижда свързано застрояване между УПИ IX-158 и УПИ XI-1048,
а в скицата – предложение не е отразено бъдещото свързано застрояване в УПИ XI-1048,
поради което предложил на кмета на общината да откаже разрешаване изработването
на ЧИ на ПУП – ПРЗ
Въз основа на становището на
ОбЕСУТ, обективирано в протокол №20/28.07.2020г. и на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.135, ал.1 от ЗУТ кметът на община Шумен издал Заповед №
РД-25-2433/02.12.2020г., с която отказал да разреши изработването на проект за
изменение на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване в
обхват УПИ Х-1045, 1046 от кв.580 по плана на гр.Шумен, съгласно скицата –
предложение, приложена към заявление с вх.№94-00-558/27.01.2020г., допълнено
със заявление вх.№ 94-00-3229/21.07.2020г., подадено от С.Д.П..
Недоволна от постановения
отказ, С.Д.П. депозира настоящата жалба, входирана в деловодството на
административния орган на 30.12.2020г., с искане за отмяна на заповедта и
връщане преписката на административния орган за ново произнасяне.
Относно датата на връчване
на издадената заповед, съдът приема, че процесният акт е съобщен на оспорващата
на 18.12.2020г., като в тази насока съобрази изявлението на С.П. в депозираната
жалба, както и отбелязаната дата в приложеното към преписката заявление вх.№
УТ-13-191/18.12.2020г., посочено от ответната страна като документ,
удостоверяващ получаването на Заповед № РД-25-2433/02.12.2020г.
С оглед установяване на
фактическите твърдения на страните по делото е назначена и приета съдебно –
техническа експертиза. Вещото лице изброява кадастралните и регулационни
планове, които са били приемани през годините по отношение на процесния имот.
Сочи, че с плана от 1924г. е било предвидено отнемане и придаване по регулация
на част от имот пл.№12 в кв.119а с площ по нотариален акт № 107/1929г. от 47,2
кв.м., което се придава към дворище пл.№11. Според вещото лице с исканото
изменение УПИ Х-1045, 1046 от кв.580 по плана на гр.Шумен се препроектира с цел
създаване на два нови проектни УПИ, съответстващи на процесния имот с
идентификатор 83510.660.148 и съседния му от северозапад имот 83510.660.158.
Изложената фактическа
обстановка се установява въз основа на приобщените по делото доказателства.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Доколко оспореният акт инкорпорира отказ за изменение на ПУП, с който се отрича
заявеното пред администрацията право и по този начин се засяга непосредствено
правната сфера на жалбоподателя, съдът приема, че същият подлежи на съдебен
контрол по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При извършения служебен
контрол за валидност, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от
кмета на община Шумен. Същата обективира отказ за изменение на ПУП - ПР,
засягащ УПИ Х-1045, 1046 от кв.580 по плана на гр.Шумен по заявление вх.№ 94-00-558/27.01.2020г.,
допълнено със заявление вх.№ 94-00-3229/21.07.2020г., с което С.Д.П. *** да
издаде заповед за изменение на ДРП по реда на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ
касателно поземлен имот, находящ се в гр.Шумен. Съгласно разпоредбата на §8,
ал.4 от ПР на ЗУТ изменението на дворищно регулационния план по ал.2, т.3 се
одобрява със заповед на кмета на общината, респективно – кметът на общината
издава заповед за отказ по исканото изменение на плана. От изложеното следва,
че актът е издаден от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в
писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност –
основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол.
В процесния казус кметът на
общината отказал да разреши исканото изработване на проект за изменение на ПУП,
като е приел, че с предвиденото застрояване, съобразно приложената скица -
предложение, не се изпълняват изискванията на чл.35, ал.2 от ЗУТ, както и
поради това, че в скицата предложение не е отразено бъдещото свързано
застрояване. В случая обаче, административният орган е бил сезиран със
заявление за издаване на заповед за изменение на ПУП по реда и на основанията,
посочени в §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Посочената разпоредба установява
различно и специално основание за изменение на устройствения план в
регулационната му част. С подаденото заявление С.Д.П. изрично е посочила, че
иска да се образува самостоятелен УПИ за имот с идентификатор 83510.660.148 по
КККР на гр.Шумен, като дворищно регулационните му линии се поставят в
съответствие със съществуващите граници на имота в състоянието му отпреди
действието на Дворищно регулационния план, одобрен със заповед
№3628/25.11.1924г. В молба вх.№94-00-558/27.01.2020г., поставила началото на
административното производство, оспорващата подробно е изложила фактическите
твърдения, въз основа на които същата счита, че са налице основания за
изменение на ПУП по реда на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
Разпоредбата на §8, ал.1 от
ПР на ЗУТ сочи, че след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява.
Собствениците на поземлени имоти по ал.1 разполагат с възможностите, предвидени
в §8, ал.2 от ПР на ЗУТ. Изложеното в искането на жалбоподателката до кмета на
община Шумен съответства на искане на
основание §8, ал.2, т.3, във вр. с §6, ал.2 от ПР на ЗУТ. Както се посочи и
по-горе, производството по §8 е специално основание за изменение на
устройствения план в регулационната му част, като нормата на §8, ал.2, т.3 от
ПР на ЗУТ самостоятелно урежда предпоставките за изменение на регулационните
планове и определя обсега на изменението. Тази норма обхваща изменението на
плана единствено по вътрешните регулационни линии и то при наличие на следните
кумулативни предпоставки: 1) действащ към 31.03.2001г. (датата на влизане в
сила на ЗУТ) дворищнорегулационен план в случаите на §6, ал.2, а в случаите на
§6, ал.4 - одобрен план по реда на §6, ал.3 от ПР на ЗУТ; 2) предвиждане по
него на придаваеми части от или към парцела на молителката; 3) изтекъл по §6,
ал.2 или ал.4 от ПР на ЗУТ 6-месечен срок, в който не е постъпило искане за
оценка на придаваемите части. Едновременно с това разпоредбата указва и къде да
се установи новата регулационна линия - по съществуващата имотна граница.
Административният орган,
след като е установил действителната воля на заявителката в исканията и
приложените към тях документи, се е произнесъл на различно от заявеното правно
основание за изменение на ПУП и изобщо не е обсъдил наличието или отсъствието
на правнорелевантните факти по образуваното пред него производство по реда на
§8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Липсата на фактически установявания на относимите
към производството факти налага извода, че обжалваната заповед е постановена
при нарушение на административно производствените правила по чл.35 от АПК. В процесния
административен акт не само липсва позоваване на разпоредбата на §8, ал.2, т.3
от ПР на ЗУТ като правно основание за неговото издаване, но в същия не са
изложени фактически основания, въз основа на които може да се направи извод за
наличие или липса на предпоставките, изискуеми в хипотезата на исканото изменение
на дворищно регулационния план. Така установеното нарушение възпрепятства и
съдебния контрол за наличието или отсъствието на фактическите основания за
недопускане на исканото изменение и доколко постановеният отказ е в
съответствие със закона, при изследване на конкретните материалноправни
предпоставки. Административният акт следва да съдържа фактически и правни
съображения и е недопустимо заместването им с тези на съда при проверката на
неговата правилност. Тъй като съдебната проверка за фактите се простира до
изложените от органа фактически обстоятелства, които очертават и изчерпват
предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност,
при тяхното отсъствие, съдът не може извърши необходимия контрол и преценка
досежно наличие или липса на обосноваващите акта фактически основания,
съответно не може да се извърши преценка дали същият правилно е издирил и
приложил материалния закон спрямо тези факти.
Волята на административния орган не следва да бъде
изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез
въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени
нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка не се споделя
тезата на административния орган, заявена чрез процесуалния му представител в
съдебно заседание, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като от
заключението на вещото лице може да се направи извод, че назад във времето са
извършвани разпоредителни сделки с придаваемите места. В обжалваната заповед липсва
констатация за неприложимост на исканото изменение на ДРП, поради уреждане на
сметките по регулация. Не се съдържа такава констатация и в документите по
административната преписка. Тук е
мястото да се посочи, че с нормата на §8, ал.4 от ПР на ЗУТ законодателят
изрично е очертал хипотезите, при които кметът на общината издава заповед за
отказ. В обжалвания акт липсва индивидуализация кои от посочените в законовата
разпоредба предпоставки са преценени при постановяване на отказа, което от една
страна прави невъзможна съдебната проверка на законосъобразността и
правилността на постановения административен акт. Основателността на
заявлението, съобразно предпоставките, визирани в §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ,
не е коментирана и в нито един от съпътстващите преписката документи. Съдът не може служебно да подвежда
установените от него факти по делото под съответната правна норма, когато това
не е направено от компетентния орган. Съдът е длъжен служебно да установи дали
фактическите основания, посочени в акта се установяват от данните по делото и
съответни ли са на дадената им правна квалификация. Именно с тази цел е
предвидено императивното задължение на административния орган да мотивира своя
акт така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността
и правилността на властническото волеизявление. При условие, че актът не сочи
никакви фактически основания, въз основа на които може да се направи извод за
липса на предпоставките по §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ за изменение на ДРП, с
каквото искане е сезиран кметът на общината, а посочените такива са неотносими,
то с оглед изискванията на закона (АПК), съдът не може да извърши правилно своя
контрол върху решаващата воля на органа и единствената процесуална възможност е
да постанови отмяната на същия и връщане на преписката за ново разглеждане и
произнасяне. В хода на административното производство е необходимо се изследва
дали е имало действащ и неприложен дворищно регулационен план за имота на
жалбоподателката към 31.03.2001г., както и налице ли са предпоставките за
неговото прекратяване по смисъла на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Административният
орган следва да установи: 1. кой е последният действащ кадастрален план за
имотите и какви са по него техните граници; 2. кой е последният действащ
регулационен план и какви са границите на процесните имоти по него; 3. има ли
придаване по регулация на придаваеми части от собственика на един имот към друг
имот; 4. приложена ли е регулацията. Това са обстоятелствата, които са
релевантни при преценка основателността на искането за изменение на ДРП по реда
на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и същите следва да бъдат изложени и обсъдени в
акта, който обективира решението на компетентния орган по искането, с което е
сезиран.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че Заповед №РД-25-2433/02.12.2020г. на кмета на община Шумен следва да бъде отменена
като незаконосъобразна и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката бъде
върната на административния орган, за ново произнасяне по заявление вх.№
94-002-558/27.01.2020г., допълнено със Заявление вх.№ 94-00-3229/21.07.2020г.,
депозирано от С.Д.П., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и
предвид претенцията на оспорващата за присъждане на разноски, съдът намира, че
на основание чл.143, ал.1 от АПК такива се следват, като община Шумен бъде
осъдена да заплати на С.Д.П. сумата от 1030 лева, разноски по делото, в това
число държавна такса – 10 лева; депозит за вещо лице 300 лева и договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Д.П.
***, Заповед №РД-25-2433/02.12.2020г. на кмета на община Шумен.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Шумен за ново произнасяне по заявление вх.№
94-002-558/27.01.2020г., допълнено със Заявление вх.№ 94-00-3229/21.07.2020г.,
депозирано от С.Д.П., при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на С.Д.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1030 (хиляда и тридесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен
съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: