Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.07.2016г. гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
състав На единадесети юли 2016
година
В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар С.Ж.
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д.№ 107 по описа на съда за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е след връщане на делото от ТРС с изпълнени указания по въззивна
жалба вх.№ 12240/20.11.2015г., депозирана от Ф. Ш. Б., чрез пълномощника му
адв.Н.-ТАК, срещу решение № 610/02.11.2015г., постановено по гр.д.№ 1598/2014г.
по описа на ТРС, с което в спорната съдебна администрация по реда на чл. 127а
от СК районният съд по местоживеене на детето е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Ф. Ш Б.,
с ЕГН ********** против Д.М.А. с ЕГН ********** ***, иск за даване на
разрешение за пътуване на детето Ф. Ф.Б. с ЕГН **********, с бащата Ф. Ш Б. до Ш
за един от националните празници в годината, съобразно определения режим на
контакти на бащата с детето, без съгласието на майката и издаване на
задграничен паспорт на детето, като неоснователен, и са присъдени са разноски.
С решение № 230/19.04.2016г. е ДОПЪЛНЕНО решение № 610/02.11.2015г.,
постановено по гр.д.№ 1598/2014г. на ТРС, като в абзац първи на диспозитива,
след израза “ за един от националните празници в годината, съобразно
определения режим на контакти на бащата с детето“ ДОПЪЛВА „а именно Коледа и
Нова година, така и за един от двата религиозни празника(Байрам), както и за
две седмици през лятото в режима на контакти на бащата с детето, и с
упълномощен родител на бащата, за срок от пет години“, на осн. чл. 250,ал.3 от ГПК във вр. с чл. 127а,ал.2
от СК.
Решението се обжалва изцяло, и в частта за разноските. Във въззивната жалба
вх.№ 12240/20.11.2015г. срещу решение 610/02.11.2015г. въззивникът Б. счита
решението за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната
жалба съображения, и моли за неговата отмяна и постановяване на решение, с
което да бъде уважено искането му по чл. 127 а ал.2 от СК като баща на детето
Ферхан Б. да го снабди със задграничен паспорт и в срок от пет години от
влизане на решението в сила веднъж годишно да извежда детето в Ш по време на
ваканциите, свързани с националните празници или лятната, съобразно постигнатата
спогодба за режим на лични контакти, без съгласието на майката. С жалбата срещу
допълнителното решение се иска отмяна на решенията и уважаване на една от
заявените претенции за пътуване на детето до Ш. /през лятото по време на режима
за контакти/ с придружител дядо и баба заедно и поотделно и за издаване на
задграничен паспорт.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 ГПК писмен отговор по жалбите, депозиран от ответната по жалбата страна Д.М.А.,
излагайки подробни съображения, въззиваемата страна счита жалбите за
неоснователни и моли съда да ги отхвърли като такава и потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
В о.с.з. жалбите се поддържат от процесуалният представител на въззивника. Процесуалният
представител на въззиваемата страна поддържа становището за неоснователност на
жалбите.
Съдът констатира, че
въззивните жалби са
процесуално допустими, като подадени в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт. Решението е валидно и допустимо.
Разгледана
по същество жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 51,ал.4 във вр. с чл.59,ал.9 от СК и по чл. 127а, ал.2 от СК.
Ищецът е обосновал предявените искове с обстоятелството, че са настъпили
промени в обстоятелствата относно определените мерки за лични контакти между
него и роденото от фактическото му съжителство с ответницата дете Ф., след като
упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката по
силата на одобрена от съда спогодба по гр.д.№ 475/2011г. по описа на ТРС : детето
вече е пораснало и с оглед необходимостта от правилното му развитие и
възпитание, ищецът счита, че определеният режим на контакти следва да бъде
разширен, като в случаите, в които той не може лично да контактува с детето (с
оглед преимущественото му пребиваване в Швейцарската Конфедерация), този режим
да се осъществява от родителите му, поради което счита, че за него е налице
правен интерес да иска допускане на посочените в молбата промени. С оглед
обстоятелството, че ищецът
преимуществено пребивава на територията на Швейцарската Конфедерация и
предвид несъгласието на ответницата на осн.чл. 127а от СК е отправил искане за
даване на разрешение за пътувания на детето в посочената държава, без съгласие
на майката, за един от изброените
празници /уточнено с последваща писмена молба в първото по делото с.з. от
13.08.2015г. - и през лятото за срок от пет години, пътуването да бъде възможно
и с упълномощен от бащата негов представител/, както и за издаване на задграничен паспорт на детето. В
с.з. молбата се поддържа изцяло.
В писмения отговор исковете са оспорени от ответницата като неоснователни,
с доводи за неглижиране на поетите ангажименти от страна на ищеца, за липса на
пълноценно общуване на същия с детето, осъществявано предимно от неговите
родители, които постоянно водели детето на медицински прегледи, което го
травмира. В с.з. и в писмени бележки възраженията относно даване на разрешение
за пътуванията на детето зад граница без съгласието на майката се поддържат от
адв. И.-ТАК, който поддържа, че е налице риск от отвличане на детето.
Поради постигната между страните в
хода на делото съдебна спогодба, одобрена от първоинстанционния съд, по иска за
изменение на режима на лични контакти на бащата с детето, производството в тази
му част е прекратено.
За да се произнесе по жалбата, обсъждайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства, твърденията и възраженията на страните, въззивът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните за това, че са родители на малолетното дете Ф. Ф.Б.
с ЕГН **********, родено .... От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че след раздялата на родителите, детето е отглеждано от майката в
дома на нейните родители, където живее и сестра й. По силата на одобрена от
съда спогодба от 17.06.2011г. по гр.д.№ 475/2011г. по описа на ТРС,
родителските права са предоставени на майката, определена е издръжка, платима
от бащата, определен е режим на лични контакти на бащата с детето. Ответникът
живее основно в Ш., където има семейство. След раздялата на родителите през
2011г., отношенията между тях са силно и трайно влошени – по различни поводи,
свързани с детето и разногласията им относно неговото отглеждане и осъществяването
на личните контакти на ищеца с детето, и двете страни подават сигнали и жалби
един срещу друг пред различни органи - ДСП, ЧСИ, органите на полицията и
прокуратурата, сезират и съда. От социалния доклад, представен пред
първоинстанционният съд, се установява, че социалните служби, редовно търсени
от родителите са положили максимални усилия, изразяващи се в многократни срещи
с родителите, с педагози в детското заведение, посещавано от детето, както и в
семейството, където се отглежда, предоставяне на социални услуги, консултации
със специалисти-лекари и психолози, но въпреки това родителите непрекъснато
продължават да подават противоречива информация относно състоянието на детето и
сигнали против другия родител, като тези им отношения влияят негативно на
емоционалното състояние на детето. Становището на социалните работници,
отразено в социалния доклад е, че и двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет да полагат грижи и да задоволяват базисните и емоционални
потребности за правилното развитие на детето, но с поведението си го въвличат в
тежкия си конфликт, което не е в негов интерес и му се отразява негативно. По
делото са събрани още писмени доказателства за този конфликт, включително и за налагане
на глоба на ответницата по образуваното изп.дело /приложено/ за неизпълнение на
определения режим на контакти на бащата с детето /потвърдена от ТОС по реда на
чл. 527,ал.3 от ГПК/. От писмо изх.№ 199300-2417 от 14.07.2015г., изд. от РУ Т.
се установява, че по жалба на ищеца лицата Недялка Любенова Т. и Д.М.А. са
предупредени с протокол по чл. 65 от ЗМВР.
Във връзка с установяване на относимите към спора относно режима на
контакти на бащата с детето /в която част производството по делото е прекратено
поради сключена от страните спогодба, одобрена от съда/ и относно интереса на детето от разрешаване на
пътувания извън страната /до Ш/ без съгласието на майката, пред
първоинстанционният съд са изслушани и приети две експертизи: комбинирана
съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологическа експертиза относно
физическото, психиатричното и психологическото състояние на детето, които
настоящият състав приема за компетентни и обосновани, изготвени след
непосредствен преглед и среща както с детето, така и с родителите.
От заключението на комбинираната съдебно-медицинска експертиза и обясненията
на вещите лица д-р Н.Н.-психиатър и д-р С.С.-педиатър в с.з. пред ТРС се
установява, че детето е в нормално физическо и психическо състояние за
възрастта си, без данни за психично разстройство или соматично състояние. От заключението
по съдебно-психологичната експертиза и от обясненията в о.с.з. на в.л. Е.Ж.- клиничен
психолог, се установява, че между майката и детето съществува силна
емоционално-доверителна връзка, в неговия детски свят майката е първият по
значимост обект, даваща обич, близост , доверие. В.л. е посочило, че на този
етап отношенията между детето и бащата не са пълноценни и между тях няма
изградена емоционално-доверителна връзка, като това вероятно се дължи на факта, че бащата е в невъзможност за преки и
чести контакти, с оглед определения първоначален режим на контакти, както
и предвид обстоятелството, че бащата живее преимуществено в чужбина. Макар и контактите
да се осъществяват от бабата и дядото по бащина линия /с оглед и определения им
режим на лични контакти по реда на чл. 128 ал.1 от СК по гр.д.№ 710/2011г. на
ТРС, както и в хипотезата на чл. 128 ал.3 от СК/, то те не могат да заменят
личния пример и контакт с бащата, които са важни с оглед възрастта на детето.
Вещото лице е дало заключение, че влошените отношения на родителите се
отразяват негативно на детето, което на тази възраст не притежава способност
пълноценно да изрази преживяванията си вербално, при което ги проявява чрез
поведението и тялото си-става неспокоен, плах и несигурен, понякога вдига
температура. Вещото лице обобщава, че във възрастта, в която е детето, то се
нуждае от устойчива среда, като всяко излизане от нея нарушава стереотипите му
и води до преживяване на стрес, особено при негативно наситени срещи.
По делото са събрани и гласни доказателства, които са противоречиви относно
предпочитанията на детето - от показанията на св.В.К. и св. И.П. се установява,
че ищецът е отговорен и грижовен баща, в чието присъствие детето се чувства спокойно
и щастливо, като впечатленията на тези свидетели са основно от срещи по време
на осъществяването на личните контакти на бащата с детето. За нежелание на
детето да отиде при бащата в определените за контакти дни свидетелства св.Н.Т..
Тази свидетелка и св. Д.Д. твърдят, че по повод изготвянето на експертизите по
делото, в гр.Ш. ищецът започнал да обижда свидетелката Т. и да заплашва, че ще
изведе детето в чужбина и тя никога няма да го види.
И двамата родители са изслушани от първоинстанционния съд, съгласно чл.
127а ал.3 от ГПК. Ищецът е изразил желание страните и съдът да се ръководят
преди всичко от интересите на детето, като е посочил, че за детето е важно да
контактува с баща си и да го познава. Изслушана в съдебно заседание,
ответницата е изложила твърдения, че се страхува от това детето да бъде
изведено от страната, поради риск да не бъде върнато, а продадено от бащата в
чужбина; изразила е и съмнения за произхода на детето от ищеца, поради
обстоятелството, че детето е родено ....
От обясненията на ищеца в отговор на въпроси по реда на чл. 176,ал.1 от ГПК, същият е отговорил, че живее в гр.Ц., в апартамент, записан на съпругата
му /в каквато насока са и показанията на св.И.П./, като е напуснал работа през
лятото на 2015 г. Заявил е, че докато е работел, е реализирал среден доход за
условията в Ш..
Пред въззивната инстанция ищецът е представил влязло в сила решение на ТОС
от 14.01.2016г., с което е потвърдена присъда на ТРС, с която ответницата е
призната за виновна за извършено престъпление по чл. 147 ал.1 от НК за
разгласяване на позорни обстоятелства за ищеца, като на осн.чл. 78а ал.1 от НК е
освободена от наказ.отговорност и й е наложено адм.наказание глоба. При новото
разглеждане на делото пред ТОС процесуалният представител на ищеца е представил удостоверение за трудова заетост на
Ф.Б. от 24.06.2016г., в посочена фирма в Ш..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по чл. 127а от СК- спорна съдебна администрация, в която
предмет на разглеждане и разрешаване е искане за даване на заместващо съгласие
за пътуване на малолетното дете на страните извън територията на Република
България.
Съгласно чл. 127 а, ал. 2 от СК,
когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси, свързани с
пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
При преценката на основателността на така направеното искане, съдът следва да
се ръководи единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна
конкретните особености на случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се
ползва с гарантирана свобода на предвижване, която включва, както възможността
да се премества и установява в различни места на територията на страната, в
която то живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това
право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на РБ, както и от
чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България
е страна. В производството по чл. 127а от СК съдът преценява това, което следва
да преценят съвместно, при взаимно доверие и пълна информираност за детето
родителите му, упражнявайки родителските права с грижа и в интерес на детето-
чл. 123 от СК.
Трайна е практиката на ВКС, че при нужда на детето да пътува в чужбина и
при разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни
пътувания, за определен период от време и до определени държави или неограничен
брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. ВКС
е на път да преразгледа така установената практика, че не се разрешава
неограничено пътуване в чужбина на дете, при несъгласие на единия родител, с
оглед на което е образувано и тълкувателно дело №1 от 2016 г. на ОСГК, повод за
което е едно от последните решения срещу България на Европейският съд по правата на човека - решение
от 10 февруари 2015 г. по делото „Пенчеви срещу България“ на ЕСПЧ, 4-та камара.
Съгласно чл. 10, т. 2 от
Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 03.07.1991 г./, съставляваща част от законодателството на РБългария,
правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези
ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или
свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази
Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са
"… първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".
Често децата стават заложници на влошените отношения между техните родители и
на практика биват лишени от възможността да пътуват, да се социализират, да
опознават света. Влошените отношения между родителите, както и в настоящия
случай, не само рефлектират негативно върху детето, но по-укоримото е опитът на
родителите да разрешават свои конфликти
и отстояват свои позиции, чрез детето.
Предвид изложеното, при решаване на настоящето дело и спора по чл. 127 а от СК, съдът следва преди всичко да се ръководи от висшите интереси на детето.
Несъмнено в интерес на детето е то да бъде отглеждано при реалното участие и на
двамата си родители– страните по делото. В случая обаче, това е напълно
невъзможно поради съществуващите дълбоки и непреодолими противоречия между
двамата родители, които не могат и не живеят съвместно. В интерес на детето, с
оглед неговия пол и възраст – вече на 6 години, възраст, в която детето се
идентифицира като пол, поставят се основите на личностното му развитие, са
контактите с бащата. В тази възраст децата са много по-отворени, възприемчиви и
адаптируеми към нови преживявания и контакти. Възможността на детето да
осъществява част от тези контакти в средата, в която живее преимуществено баща
му, възможността да се социализира и опознае света, да придобие нови
впечатления и възприятия от пътуването и пребиваването в друга страна, с друга
култура и традиции, да придобие нови познания, които ще са от полза за неговото
емоционално и интелектуално развитие, при
осигурена и финансова, и жилищна възможност за това - осигуреност на бащата с жилище и доходи в Ш и
неговата уседналост там от сравнително дълъг период, обуславя, според въззивната
инстанция основателност на искането за разрешаване издаването на паспорт за
детето и разрешаване пътуването му извън страната по реда на чл. 127 а от СК,
разрешение заместващо съгласието на майката.
Показателен за едно ново отношение и
разбирателство от необходимостта от разширени контакти на детето с родителя,
който не осъществява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето, е и сключената между страните и одобрена от съда спогодба по
първоинстанциното дело в с.з. от 08.10.2015г., установяваща възможността за
повече и по-продължителни контакти на бащата с детето по време на национални и
религиозни празници, както и през лятото. Установява се от доказателствата по
делото, че именно по време на летните почивки на море с бащата /св. В.К. и св.И.П./
детето се е чувствало спокойно, щастливо, доволно от интересните преживявания и
времето, прекарано с бащата, което дава основание да се направи извода, че
подобен контакт с бащата през този период и в страната, в която той живее и
работи, ще даде възможност на детето и този родител да изградят една
емоционално-доверителна връзка, за която говори в.л. Ж.. Очевидно е, че в тези дни детето не е в
стресовата ситуация, която обикновено се предизвиква от двамата родитери във
връзка с осъществяваните месечни контакти. Детето няма да е и в съвсем нова и съвсем
различна среда, с оглед и обстоятелството, че същото вече е било по време на
летни почивки на нашето Черноморие с баща си и настоящата спътница в живота на
баща му, когато, както се установява от свидетелските показания, то се е чувствало
спокойно, весело, заинтригувано и предразположено към усвояване на нови умения.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответницата, че бащата няма
необходимите средства и възможности, които да предложи за нормалното развитие
на детето. Както се установи от събраните доказателства, бащата живее в жилище
в Ц., което предлага необходимите удобства /св. И.П./, работи /за което е
представил доказателства пред ТОС/, самата ответница признава, че съпругата му
също работи. Не е задължително наличието на определен повод - здравословно
състояние, участие в спортни или културни мероприятия и други конкретни причини,
за да се направи преценка и даде разрешение за пътуването на дете извън страната,
в каквато насока е едно от възраженията на ответницата, изложени в отговора по
жалбата срещу допълнителното решение.
Свободата на детето да пътува с родителя извън страната следва да търпи
само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в
обществен интерес и за закрила на детето. Установяването на конкретния интерес
изисква съдът да събере доказателства не само относно възрастта, физическото,
психическо и емоционално състояние на детето и родителските качества на
родителя, който претендира за издаване на разрешението, а и относно мястото,
условията и средата, при които детето ще пребивава. Не е задължително наличието
на определен повод- влошено здравословно състояние, участие в спортни или
културни мероприятия и др., за да се направи преценка и даде разрешение за
пътуването на дете извън страната, в каквато насока е едно от възраженията на
ответницата, изложени в отговора по жалбата срещу допълнителното решение. Съдът
отчита и факта, че не се касае за страна на размирици, природни бедствия и
други неблагоприятни условия, а за държава с традиционно установена политическа
и икономическа стабилност, с висок
стандарт на живот и зачитане на правовия ред, каквато е Ш, страна по много
международни конвенции, между които и Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международно отвличане на деца от 1980г. Освен това се касае за сравнително
ограничен период от време – две седмици до 20 дни през лятото, предвид
отправеното от ищеца искане, поддържано и уточнено от процесуалния му
представител пред въззивната инстанция. Опасенията, изразени от ответницата, че
при разрешаване пътуването в Ш., бащата няма да го върне и ще го продаде, не се
подкрепят от доказателства, а са само
предположения /макар дълбоко в себе си да са израз на загриженост и тревожност
у майката/, предвид и установеното по делото, че бащата разполага с необходимия
родителски капацитет да полага грижи и да задоволява базисните и емоционални
потребности за правилното развитие на детето /така и констатациите в социалния
доклад, предвид многобройните срещи и социални дейности, предприети от
социалните служби/, че безспорно е загрижен за здравето, възпитанието и
развитието на сина си. Единствено показанията на св. Т. и св.Драгнев за това,
че ищецът заплашил св.Т., че след като изведе детето в чужбина, тя повече няма
да го види, не са достатъчни да обосноват извод за реална опасност, а се касае по-скоро
до проява на желание от страна на ищеца да засегне свидетелката, предвид лошите
им отношения и обстоятелството, че същата помага на ответницата.
С оглед горното, съдът намира за основателно искането за даване разрешение по
реда на чл. 127а от СК за издаване на паспорт на детето Ф., както и даване
разрешение за пътуването му за срок от пет години до Ш през лятото по време на
режима за лични контакти на бащата с детето – за времето преди започване на
първи клас- 15 дни през лятото, след започване на първи клас- 20 дни през
лятото /съгласно постигнатата между страните и одобрена от съда спогодба от
08.10.2015г./, което пътуване да се осъществява с бащата или упълномощен от бащата негов представител.
Първоинстанционният съд е достигнал до други изводи и краен резултат,
поради което и решението следва да бъде отменено и постановено ново с което се
уважава предявеният иск с правно осн.чл. 127а от СК, съобразно гореизложените
мотиви.
По разноските:
Предвид изхода на спора следва първоинстанционното решение решението да
бъде изменено и в частта за разноските.
Ищецът е направил разноски в размер на 450лв.- заплатено адв.възнаграждение
и общо 55лв. внесена държавна такса. Тъй като са предявени две отделни
претенции адв. възнаграждение следва да се приеме като уговорено и за двете по
равно, или по 225.00лв. на претенция; 30.00
лв. внесена д.такса по иска по чл.59,ал.9 от СК и 25.00 лв. по иска по чл. 127а
от СК. С оглед постигнатата пред ТРС спогодба по първия иск, разноските по него
остават за ищеца така, както са направени, на осн. чл. 78,ал.9 от ГПК.
Ответницата е направила разноски в размер на 300лв.-залатено адв.възнаграждение,
или по 150лв. за защита по всеки иск, както и 300лв. разноски за вещи лице,
които се разпределят за двата иска- по 150лв. за всеки. Разноските за защита по
иска с пр.осн. чл. 59,ал.9 от СК остават за нея така, както са направени, на
осн. чл. 78,ал.9 от ГПК. С оглед изхода от спора по иска с пр.осн. чл.
127а,ал.2 от СК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски
в размер на 250 лв. /225лв. адв.в. + 25.00лв. д.т./ на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Относно възнаграждението на вещото лице Е.Ж., видно от представената
справка-декларация, възнаграждението възлиза на 157,32лв., като са изплатени
100лв. от внесения депозит. Предвид сложността на случая, извършената от в.лице
работа и времето, нужно за изготвяне на заключението, се определя доп.възнаграждение
на вещото лице в размер на 57,32лв., както и направените разходи, съобразно
представените касови бонове за гориво в размер на 61,01лв., или общо 118,33лв.,
на осн. чл. 75 от ГПК. Предвид горното, страните са останали задължени за
разноски /за вещо лице/, като с оглед изхода от спора по всеки от двата иска,
половината от сумата следва да се подели между страните /пропорционално по иска
с пр.осн.чл. 59,ал.9 от СК/ или по 29,58
лв. за всеки, а останалата част от 59,17лв., с оглед изхода от спора по иска по
чл. 127а,ал.2 от СК, следва да се възложи в тежест на ответницата, при което ищецът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата
от 29.58 лв., а ответницата – 88.75 лв.
на осн. чл. 77 във вр. с чл. 75 от ГПК.
Предвид гореизложенто, решението на ТРС в частта за разноските следва да
бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответницата
разноски в размер на 300лв., както и по сметка на ТРС- сумата над 29,58 лв. до
присъдените 88.75лв.; като вместо него в тази му част се постанови ответницата
да заплати на ищеца сумата от 250.00лв.-разноски на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК, а
по сметка на ТРС- сумата от още 59,17лв. на осн.чл. 77 във вр. с чл. 75 от ГПК.
На осн.чл. 280 ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Настоящият
казус попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция ДВ, бр.
50/03.07.2015 г./ производства, въззивните решения по които не подлежат на
касационно обжалване. Разпоредбата е приложима към разглеждания случай именно в
редакцията й, съобразно ДВ, бр. 50/03.07.2015 г. - предвид § 14 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ,
бр. 50/2015 г./
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 610/02.11.2015 г. и решение № 230/19.04.2016 г., с което е допълнено решение
№ 610/02.11.2015 г., постановени по гр.д.№ 1598/2014 г. по описа на Търговищки
районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Ф. Ш Б., с ЕГН **********
*** срещу Д.М.А. с ЕГН ********** ***, иск с правно осн.чл. 127а от СК, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
РАЗРЕШАВА да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Ф. Ф.Б.,
род. на ***г., с ЕГН **********, със съгласието на бащата Ф. Ш Б., с ЕГН **********
***, без да е необходимо за целта
съгласието на майката Д.М.А. с ЕГН ********** *** – на осн.чл. 127а от СК във вр.с чл. 76 т.9 и чл. 45 от ЗБЛД.
РАЗРЕШАВА на малолетното дете
Ф. Ф.Б., род. на ***г., с ЕГН ********** от гр.Т., да пътува извън
пределите на Република България до Ш, придружавано от баща си Ф. Ш Б., с ЕГН **********
/или от упълномощен от бащата представител/, без за това да е необходимо
съгласието на майката Д.М.А. с ЕГН **********, за срок от 5 /пет години/ през
лятото на всяка година, по време на режима за лични контакти на бащата с детето,
а именно: за времето преди започване на първи клас - 15 дни през лятото, след
започване на първи клас - 20 дни през лятото /съгласно постигнатата между
страните и одобрена от съда спогодба относно режима за лични контакти с
протоколно определение от 08.10.2015г. по гр.д.№ 1598/2014г. на ТРС/ - на осн.чл. 127а ал.2 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 610/02.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 230/19.04.2016 г. ПО
ОПИСА НА Търговищки районен съд, и В ЧАСТТА, с която Ф. Ш Б., с ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв.А.Н.,
е осъден да заплати на Д.М.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 300лв.-разноски
по съразмерност, КАКТО И В ЧАСТТА, с
която Ф. Ш Б. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ТРС сумата над 29,58 лв. до
88,75лв., като в тази му част вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.М.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Ш Б., с ЕГН **********, съд.адрес
***, адв.А.Н., сумата от 250.00 лв.
/двеста и петдесет лева/ - на осн.чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ТРС ОЩЕ сумата от 59,17 лв. – разноски за в.лице
на
осн.чл. 77 във вр. с чл. 75 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване – чл. 280 ал.2 т. 2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.