РЕШЕНИЕ
№ 5342
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. И. С. срещу Наказателно постановление (НП) №
7942/14.11.2022г., издадено от Началник Отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата /ЗП/ му е наложена глоба в размер на
1500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено, а при
условията на алтернативност – наложената глоба да бъде намалена до предвидения в закона
минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна е подала отговор, в която излага становище за законосъобразност
на издаденото НП и моли същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание неговия
процесуалния представител поддържа същото становище. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 17.10.2022г. преди обяд на път А3, км 10+500 на тунел Люлин, в посока гр. София
– гр. Перник, свидетелят Б. П. на длъжност инспектор към АПИ и колегата му Г Б
изпълнявали служебните си задължения, като извършвали проверки във връзка със спазване
на предписанията на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
На същото място, около 10:40ч. спрели за проверка съчленено ППС със 5 оси – МПС с
2 оси, марка „Мерцедес” с рег. № и полуремарке с 3 оси с рег. № с водач Д. И. С..
По време на проверката установили, че водачът извършва превоз на товари /булдозер/.
Направили измерване с техническо средство ролетка № 1307/18 /5 м./, при което било
установено, че измерената широчина на ППС е 3,34 метра при допустима максимална
широчина на ППС 2,55 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г.,
като превишението е с 0,79 м.
По време на проверката водачът представил квитанция за платени пътни такси до 3,20
метра широчина, като превишаването било с 0,14 метра.
При това положение контролните органи приели, че се касае за извънгабаритно ППС,
поради което на същата дата в присъствие на водача, свидетелят П. съставил срещу него акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г., поради извършване на
превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата /разрешително/. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като
изрично отбелязал, че няма възражения.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Б. П.,
който като част от екипа, извършващ проверката, е и очевидец на нарушението. Показанията
на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви, като намират подкрепа и в
приобщените по делото писмени доказателства: квитанция № 121012100011928 т
03.10.2022г., видно от която заплатената пътна такса е за следните габарити: широчина 3,20
метра, височина 3,00 метра и дължина 13,00 метра; свидетелство за регистрация на МПС,
пътен лист, копие от лична карта на водача.
Видно от декларация за съответствие, сертификат за съответствие и свидетелство за
калибриране, измервателният уред към датата на проверката е бил технически годен.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като
2
възраженията му касаят правната страна на спора, която ще бъде разгледана по-долу в
изложението.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на председателя на АПИ /касателно
материалната компетентност на актосъставителя/ и заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на
Председателя на АПИ /касателно материалната компетентност на лицето, издало НП/.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ, във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и поверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3.
Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от
длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници"за
нарушения по републиканските пътища.
Компетентността на лицето, издало НП, произтича от разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1,
пр. 1 от ЗП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Спазени са сроковете за издаването му.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като
словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна
квалификация в последното. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на
тези, описани в НП.
Обстоятелството, че в НП е посочен номер на рулетка, с която е извършено процесното
измерване, различен от действителния такъв, посочен в АУАН, не ограничава правото на
защита на санкционираното лице, доколкото всички релевантни и съставомерни факти и
обстоятелства, които очертават фактическия състав на вмененото нарушение се съдържат
както в АУАН, така и в НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е
3
управлявал „извънгабаритно” МПС по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/2001г., доколкото
управляваното от него МПС, с което е извършвал превоз на товар, е било с широчина 3,34
метра при допустима максимална широчина на ППС 2,55 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б.
„а” от Наредба № 11/03.07.2001г., като превишението е с 0,79 м. Установено е, че водачът
представил квитанция за платени пътни такси до 3,20 метра широчина, като превишаването
е с 0,14 метра.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 11/2001г.: извънгабаритни са тези ППС
или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от
стойностите по чл. 5.
Съгласно чл. 5, ал. 1: допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина:
-на всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 м;
-хладилно или надстройки на изотермични превозни средства или изотермични
контейнери или сменяеми каросерии, транспортирани с превозни средства – 2,60 м.
В случая, управляваното от жалбоподателя товарно МПС е било с широчина 3,44
метра, като е представил квитанция за платена пътна такса за ППС с широчина 3,20 метра,
т.е. превишението е с 0,14 метра. Т.е., към датата на проверката движението на МПС е
извършвано от водача без издадено съответно разрешително за превишаване на максимално
допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на
пътищата, на администрацията, управляваща пътя /АПИ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2001г. - движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се
движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване,
издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите,
съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като
съгласуването се извършва върху разрешителното.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП - за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/2001г., вр. чл. 8, ал. 5 от
Наредба № 11/2001г., доколкото широчината на ППС, управлявано от жалбоподателя, е била
над 3,30 метра, а именно: 3,44 метра. Съгласно посочената норма на подзаконовия
нормативен акт: „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
4
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
С оглед на горното, жалбоподателят е извършил нарушение на 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП,
вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост, доколкото водачът е
бил длъжен и е имал обективна възможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, но не е сторил това, нарушавайки закона. Т.е., водачът е
съзнавал задължението си да извършва превоза след издадено разрешение от АПИ, но не и
имало такова.
Съдът допълнително ще посочи, че разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, под
която е подведено административното нарушение не поставя изискване относно субекта,
който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа
единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Затова, субект на процесното нарушение е и лицето, което фактически
извършва дейността по ползване на пътя, като управлява извънгабаритно ППС по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от същата
наредба.
Изводът се потвърждава от съдържанието на приложената санкционна норма на чл. 53,
ал. 1 от ЗП, предвиждаща налагане на наказание глоба на физическите лица, които
нарушават разпоредбата на чл. 26, ал. 2 или които извършват или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно цитираната разпоредба на закона - наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности: нанасяне на повреди или унищожаване на
пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя; движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от
законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.
Движението на ППС с превишена допустима широчина на ППС, създава опасност за
републиканската пътна мрежа и сериозно я уврежда, затова и е наложително да има
5
предварителен контрол и разрешение за конкретния размер и тегло на МПС, както и
одобрен маршрут и съответно да се заплатят допълнителните такси. Само така ще се поемат
допълнителни разходи, които следват от по-бързата амортизация на пътя. Освен това с
претоварването на МПС се създава опасност и за възникване на ПТП и застрашаване на
другите участници в движението.
Според този състав, обаче, неправилно, наказващият орган е определил глобата в
размер от 1500 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, без да отчита обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН. По делото не са представени доказателства на жалбоподателя да са налагани
други санкции за такова нарушение, като посоченото в писмото на АПИ НП № 4633 от
06.07.2017г., влязло в сила на 18.07.2017г., касае нарушение, което е със значителна давност.
Ето защо, санкцията следва да бъде определена в минимален размер от 1000 лева, а в тази
част НП, следва да бъде изменено, като в останалата част да остане непроменено.
При този изход на делото, тъй като категорично се доказа, че нарушението е
извършено, в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - АПИ,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, тъй като
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. При определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение, съдът съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като отчете липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което
намира, че следва да присъди юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80
лева, което да бъде осъден жалбоподателят да заплати.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, СРС, НО, 114
състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7942/14.11.2022г., издадено от Началник
Отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при АПИ, с което на Д. И. С. ЕГН ********** на основание чл. 53, ал.
1, т. 2 Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП, вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в частта относно
размера на наложената глоба, като НАМАЛЯВА същата от 1500,00 лева на 1000,00
лева, като в останалата част НП остава непроменено.
ОСЪЖДА Д. И. С. ЕГН ********** да заплати на Агенция пътна инфраструктура
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7