РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110204495 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Елитис Мегастор“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в гр.Варна,
подадена чрез адв. Н. К. от АК Велико Търново, против НП № 03-012793 от
16.06.2020год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с
което на ТД е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 250лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ с оглед
нарушаване разпоредбите на чл. 261 вр. и чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В жалбата се твърди, че НП било издадено при допуснати нарушения на
процес. правила и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че в
същото била сгрешена правната квалификация, което обуславяло неговата
незаконосъобразност. Отправя се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението е безспорно доказано от събраните
доказателства, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
1
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Във връзка с постъпили жалби в Дирекция „ИТ“ Варна от работници на
въззивното дружество, в това число и жалба от св. Ц. С. постъпила в Д „ИТ“
Варна на 09.03.2020год., св. М. – Ж. извършила проверка на същото в
качеството му на работодател.
В хода на проверката от представените от страна на въззивното
дружество документи и писмени обяснения от управителя на същото св. М.-
Ж. установила, че през месец януари 2020год. Ц. С. на длъжност ревизор била
положила нощен труд в размер на 31 часа като допълнителното трудово
възнаграждение за нощен труд не й било изплатено в срок.
За това нарушение на 23.04.2020год. св. М.-Ж. съставила срещу
въззивното дружество АУАН № 03-012793 в който посочила, че същият е
нарушил разпоредбата на чл. 261 от КТ и чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В акта от фактическа страна било посочено, че „Елитис Мегастор“
ЕООД в качеството на работодател не е изплатило в срок допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд на Ц. Й. С. с ЕГН *** на
длъжност „ревизор“, полагаща труд по трудов договор № 1084/29.08.2018год.,
положила 31часа нощен труд през месец януари 2020год., съгласно писмени
обяснения от 01.04.2020год. Посочено било също така, че нарушението е
извършено на 04.03.20250год. в гр.варна, ул. „Н. Симов“ №3, към която ден е
следвало да бъде изплатено допълнителното възнаграждение за нощен труд.
Актът бил надлежно предявен и връчен на нарочно упълномощено от
представляващия въззивното дружество лице – Д. Ф., която го подписала
вписвайки в него че оспорва нарушението.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не
постъпило и на 16.06.2020год. въз основа на него АНО издал атакуваното НП
като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. 261 от КТ и чл. 128,
т.2 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 250лв. приемайки, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след
установяването му.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М. М.-
Ж. – актосъставител и Ц. С. - лицето посочено в НП за което се сочи, че не му
било изплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд през месец януари 2020год..
Св. М.-Ж. в показанията си възпроизвежда възприятията си от
извършената проверка. Сочи, че от писмени обяснения на работодателя била
установила, че лицето Ц. С. било полагало нощен труд – 31 часа през месец
2
януари 2020год., както и че допълнителното възнаграждение за нощен труд за
този месец не й било изплатено в срок. Заявява, че това допълнително
възнаграждение било начислено през месец февруари, както и че съобразно
трудовия договор заплата се плащала до края на следващия месец.
В показанията си пред съда св. С. заявява, че е работила във въззивното
дружество от 2018год. до 06.03.2020год. като ревизор. Сочи, че заплатата си
получавала между 25-то и 30-то число на следващия месец, както и че
работела предимно нощно време и не е получавала допълнително
възнаграждение за нощен труд. Заявява, че е извършвала ревизии през месец
януари 2020год. и не и е било изплатено допълнително възнаграждение за
нощен труд изплатено и било само основното възнаграждение по трудовия
договор. Заявява, че получавала заплатата си по банков път.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед за
компетентност на АНО, Трудов договор № 1084/29.08.2018год. сключен
между въззивното дружество като работодател и Ц. Й. С. като работник; фиш
за заплата за месец февруари 2020год.; писмени обяснения от „Елитис
Мегастор“ ЕООД от 01.04.2020год.; писмени обяснения от управителя на
„Елитис Мегастор“ ЕООД от ведомост за заплати за месец януари 2020год.;
справка за изплатен аванс за м. януари 2020год.; справка за превени заплати
по банков път справка за извършвани ревизии през месец януари 2020год.;
справка за платени аванси за месец февруари 2020год.; ведомост за заплати за
месец февруари 2020год. и 3бр. пълномощни, както и покана за явяване с
оглед съставяне на АУАН.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и
представени от страна на въззиваемата страна сигнал жалба изходящ от Ц. С.
вх. № 20020916/09.03.2020год. на Д „ИТ“ Варна и приложени към него ТД №
1084/29.08.2018год., предизвестие от Ц. Й. С., фиш за заплата за месец януари
2020год. и обяснения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които съдът кредитира изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде
лаконични фактическите обстановки изложени в акта и НП съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна – посочено е конкретно лице –
работник на въззивника, посочено е че това лице е полагало нощен труд през
месец януари 2020год., както и това че не му е било изплатено в срок
допълнително възнаграждение за този положен нощен труд. Посочени са дата
и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В
3
АУАН и НП са посочени (изброени) и доказателствата в подкрепа на
адм.наказателното обвинение. Допуснати в хода на адм.наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата бланкетно възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счете, че НП е издадено в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника е наложено наказание за това, че не бил изплатил в
срок на св. Ц. С. допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд през месец януари 2020год. което било в нарушение на чл. 261 от КТ и
чл. 128, т.2 от КТ вр; чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно чл. 261 от КТ положеният нощен труд се заплаща с
увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-
малко от размерите, определени от Министерския съвет.
Съгласно чл. 8 от цитираната по-горе наредба, в редакцията към месец
януари 2020год., за всеки отработен нощен час или за част от него между
22:00ч. и 6:00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
Съгласно чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа;
По делото не е спорно, а и по категоричен начин от събраните в хода на
съдебното заседание писмени и гласни доказателства (показанията на св. С.,
ТД № 1084/29.08.2018год., писмени обяснения от управителя на въззивното
дружество, фишове за заплати, ведомости за заплати, справки за изплатени
аванси) се установява, че към месец януари 2020год. св. С. се е намирала в
трудови правоотношения с въззивното дружество (неин работодател) и е
полагала нощен труд през този месец. Последното явства както от
показанията св. С., така и от приложените към преписката писмени обяснения
от управителя на въззивното дружество. По категоричен начин от същите
доказателства се установява и това, че за положения през месец януари
2020год. нощен труд на св. С. не е било изплатено допълнително трудово
възнаграждение съобразно чл.8 от Наредбата, в уговорения в трудовия
договор срок за изплащане на заплатата. В уговорения срок за изплащане на
заплатата на същата е била изплатена само основната заплата. Горното
представлява нарушение на чл. 261 вр. чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от
Наредбата посочена по-горе и в тази връзка съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение за неправилна квалификация на нарушението.
Според настоящия съд обаче въпреки горното НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон поради обективна несъставомерност с оглед
посочената в него дата на извършване на нарушението – 04.03.2020год.
Със сключения между въззивното дружество като работодател и св. С.
4
като работник ТД страните са се договорили и работодателят е поел
задължение (т.ІІ, т.1 от ТД) да заплаща трудовото възнаграждение
ежемесечно, до края на месеца следващ месеца за който се отнася
възнаграждението.
Според чл.3 от Наредбата за организацията и структурата работната
заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата,
определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система
на заплащане на труда и допълнителните трудови възнаграждения,
определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов
договор индивидуалния ТД и т.н. С други думи допълнителното
възнаграждение част от брутното такова и следва да бъде начислено,
съответно изплатено заедно с основната заплата за съответния месец.
В конкретния случая съобразно договорения в ТД срок за изплащане на
трудовото възнаграждение заплатата на св. С. за месец януари 2020, в това
число с допълнителното възнаграждение за нощен труд, е следва да бъде
изплатена в срок до 29.02.2020год., съответно нарушението е било
извършено на 01.03.2020год., а не на 04.03.2020год., както е посочено в
НП. И това е така защото нарушението е формално, на просто извършване и
съобразно константната съдебна практика винаги е довършено в деня
следващ този в който изтича срока. Следва да се отбележи още, че сроковете
уговорени изплащане на заплати не са процесуални срокове и няма никакво
значение дали срока изтича в работен или не работен ден. Действително
общия принцип залегнал в КТ е заплатата да се плаща на място в
предприятието, което предполага работника да окаже съдействие да отиде и
да си получи заплата на съответния ден. Не така стоят нещата обаче когато
заплатата се превежда по банков път. В тези случаи такова съдействие от
работника не се изисква, съответно заплатата следва да бъде начислена и
заплатена най-късно на фиксираната (уговорена) дата за плащане. В случая от
доказателствата приложени към АНП и показанията на св. С., а и от тези на
актосъставителката се установява, че С. е получавала заплатата си по банков
път, което означава, че начисляването и плащането на заплатата й за месец
януари 2020год е следвало да бъде извършено най-късно на 29.02.2020год.
(последния ден от месец февруари), съответно нарушението е извършено на
01.03.2020год. В същност защо изобщо е прието, че нарушението е
извършено на 04.03.2020год., не е ясно. Нещо повече дори и да се приеме, че
срока за заплащане на конкретната заплата е изтекъл на 02.03.2020год.,
доколкото 29 февруари е неработен, не присъствен ден, то нарушението би
било извършено на 03.03.2020год., а не на 04.03.2020год. както е прието в НП.
Противното би означавало да се приеме, че в неприсъствени (неработни,
почивни) дни адм.нарушение не би могло да бъде извършено което е меко
казано несериозно. И най-накрая следва да бъде посочено още и това, че дори
и да се приеме, че нарушението е продължено (каквито становища са
застъпени в някой съдебни решения на адм. съдилища), то пак не би било
извършено на 04.03.2020год., както е прието в НП. Изпълнителното деяние на
5
продълженото престъпление (нарушение) представлява трайно,
продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава, докато не настъпят
някакви обстоятелства /зависещи или не от волята на дееца/, които го
прекратяват. То винаги се извършва в определен период от време - минути,
часове, дни, месеци и т.н.). В случая ако се приеме, че нарушението е
продължено то би било извършено в периода от 01.03.2020год. до
16.03.2020год. – от първия ден на забавата до датата на плащането, доколкото
данни за преустановяване на противоправното поведение на друга по-ранна
дата, съответно за повдигане на адм. наказателно обвинение за това деяние на
по-ранна (в частност на 04.0.2020год.) не са налице.
С оглед на всичко изложено по-горе и като прие, че доказателства
сочещи на това, че на 04.03.2020год. въззивното дружество е извършило
нарушение на чл. 261 и чл.128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (за каквото нарушение е наказано с
ревизираното НП) съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Присъждане на разноски се претендират единствено от въззиваемата
страна, но при този изход на делото такива не и се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012793 от 16.06.2020год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„Елитис Мегастор“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
250лв. за нарушаване нормите на чл. 261 и чл.128, т.2 от КТ вр. чл. 8 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6