Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260103, 11.06.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и
седми май през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Н Т.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 668 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Ю.А.И.,
ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.М.Й.,***, съдебен
адрес:***, против С.Р.М.,
ЕГН-**********, Т.Г.Ф., ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********,***, като моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане
на сумата. Претендира за направените по делото разноски. Ищецът твърди, че на
01.05.2018г., в землището на с.Голям Поровец, обл.Разградска, са му нанесени от
ответниците, в съучастие, като извършители и по хулигански подбуди, телесни
увреждания, подробно изброени в исковата молба, довели до временно разстройство
на здравето му, неопасно за живота на пострадалия. Нараняванията били причинени
чрез нанасяне на последователни и непрекъснати удари по тялото и главата, с
метален прът. За извършеното от ответниците, те били осъдени с одобрено
споразумение по НОХД № 329/2018г. по описа на РС-гр.Исперих за престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Ищецът
все още продължавал да търпи болки и страдания от получените увреждания, с
което обосновава и правен интерес от водения иск.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците С.Р.М., ЕГН-********** ***,
Т.Г.Ф., ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********, последните двама също от
с.Лудогорци, обл.Разградска, ул.”В” №**, представят отделни отговори, но
идентични по съдържанието си, като считат предявеният срещу тях иск за
допустим, но частично основателен, като го оспорват по размер. Признават, че
действително се е случил описаният инцидент от 01.05.2018г., при който ищецът
пострадал и за което тримата ответници били осъдени по одобреното споразумение
по НОХД № 329/2018г. по описа на РС-гр.Исперих. Изразяват съжаление от
извършеното. Твърдят, че всичко се случило заради голямото количество алкохол,
което употребили. Поднасят най-искрените си извинения на пострадалия. Нямат
възражения против иска, но оспорват размера на търсеното обезщетение и се
надяват на споразумение с пострадалия. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържат становище за недоказаност на иска и евентуално да бъде
уважен в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С
влязло в сила на 14.11.2018г. определение за одобряване на споразумение по НОХД
№ 329/2018г. по описа на РС-Исперих, тримата ответници С.Р.М., ЕГН-**********, Т.Г.Ф.,
ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********, се признали за виновни в това, че на 01.05.2018г.
в землището на с.Голям Поровец, обл.Разградска, в съучастие, като извършители,
са причинили на Ю.А.И., ЕГН-**********, лека телесна повреда, изразяваща се в
закрито счупване на черепа в лява челно-теменна област, без импресии и
дислокация (КАТ); сътресение на мозъка; кръвоизлив във видимата част на
склерата на ляво око, външностранично от ириса; кръвонасядания, охлузвания и
драскотини по главата, тялото и крайниците, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия И. и деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което тримата са осъдени поотделно и при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказания „Пробация“ със
съответни пробационни мерки.
Според заключението вх.№ 261407/17.05.2021г.
на назначената в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза,
изследваща вида и характера на причинените телесни увреждания, произтичащи от описаното
престъпно деяние, механизма на причиняване, степента на настъпилите болки и
страдания, оздравителния процес и протеклото лечение, както и наличието на
неблагоприятни последици за здравето на пострадалия Ю.А.И., ЕГН-**********,
последният е получил при инцидента от 01.05.2018г. закрито счупване на черепа в
лява челно-теменна област, без импресии и дислокация (КАТ); клинични данни за
сътресение на мозъка; кръвоизлив във видимата част на склерата на ляво око,
външностранично от ириса; кръвонасядания, охлузвания и драскотини по главата,
тялото и крайниците. Тези увреждания са получени от твърд/и, тъп/и и
тъпоръбест/и предмет/и и се дължат на множествени удари с ръце и крака, падане
на терена. Телесните увреждания са свързани с преживяване на болки и страдания,
но не съществува обективен медицински критерий за определяне на техния интензитет
и продължителност. След инцидента пострадалият е бил транспортиран до Спешно
отделение на МБАЛ-гр.Разград и настанен на лечение в Отделение по хирургия за
периода от 02.05 до 04.05.2018г. Според Епикризата от това лечение, обсъдено и
в обстоятелствената част на експертното заключение, Ю.А.И. е постъпил в
отделението към 01:15 часа на 02.05.2018г. по спешност след нанесения му побой
и с оплакване от световъртеж, главоболие, болка в лицето и гърдите. Съобщава,
че няма спомен за определено време, без сигурни данни, че е губил съзнание.
Няма гадене и повръщане. Според същата Епикриза, пострдалият е изписан след
двудневното лечение с подобрение и препоръчан подходящ хигиенно-диетичен режим.
Медицинската експертизата
констатира, че са проведени диагностични и терапевтични процедури – образни и
лабораторни изследвания, консервативно лечение, консулт с невролог. Възможно е
пациентът да е изпитвал болка при осигуряване на венозния достъп за лечение и
манипулации за лабораторните изследвания. Относно прогнозите за наличие на
неблагоприятни последици за здравето на пострадалия, е направено заключение, че
се касае за закрита черепно-мозъчна травма без паренхимна (вътрешна) патология.
Към настоящия момент – три години от получаване на травмата е изминал и
отделечения двегодишен период за настъпване на късни усложнения от преживяното
сътресение на мозъка. Няма данни за
наблюдение от специалист, респ. неврологичен дефицит след инцидента.
Разпитаните по делото свидетели НРМ.
(съпруга на ответника С.М.) и М О Мухарем (майка на другите двама ответници Т.Ф.
и Т.Ф.) дават показания, че след инцидента и тримата ответници съжаляват много
за възникналата ситуация, като всички останали огорчени от случилото се и
преживявали тежко последиците от това. Свидетелката Н М. твърди, че С. си
изгубил работата и дълго време след това не можел да намери работа заради
осъждането. Само тя работела и издържала две деца-ученици. Изживяли голям
стрес.
В производството по делото ищецът е
направил деловодни разноски в размер на 300.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие №
**********/27.10.2020г. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за сумата
от 1 180.00 лева, включваща: заплатена ДТ в размер на 480.00 лева,
адвокатски хонорар в размер на 650.00 лева и пътни разходи
Варна-Разград-Исперих в размер на 50.00 лева. Заплатената държавна такса от
480.00 лева е върната на страната по Разпореждане на съда от 13.11.2020г., като
недължимо платена, тъй като ищецът е освободен в настоящто производство от
заплащане на такси и разноски, съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Останалите
претендирани разноски за пътни разходи от 50.00 лева и адвокатски хонорар за
горницата над 300.00 лева, са недоказани – документално неустановени.
Ответниците не са предявили
претенции за разноски по делото и не доказват такива.
От бюджета на РС-гр.Исперих е
изплатено възнаграждение на вещото лице - съдебен лекар по съдебно-медицинската
експертиза, в размер на 200.00 (двеста)/
лева, на основание чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е
доказан в своето основание и частично в претендирания размер. Съгласно чл.45,
ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо. Фактическият състав на непозволеното увлеждане (деликта) по чл.45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вина на
дееца, вреда, причинна връзка между вредата и виновното, противоправно деяние.
По смисъла на чл.413, ал.3 във вр. с ал.2 от НПК, както и с оглед разпоредбата
на чл.300 от ГПК, осъдителното определение на Районен съд-гр.Исперих по НОХД № 329/2018г.
за одобряване на споразумение, е задължително за гражданския съд, изследващ
последиците, настъпили от едно престъпно деяние и обвързва решаващия съд по
въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината
на дееца. Съдът е обвързан от задължителната сила на одобреното и влязло в сила
споразумение за прекратяване на воденото срещу ответниците наказателно
производство, което споразумение по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК има
последиците на влязла в сила присъда. В тази връзка, като основни елементи от
фактическия състав и на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД в обсъждане на
гражданските последици от престъпното деяние по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК на тримата ответници-съучастници С.Р.М.,
ЕГН-**********, Т.Г.Ф., ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********, съдът приема
за безспорно доказано, че на 01.05.2018г. вследствие виновно, противоправно и
наказуемо от закона поведение на същите е увредено здравето на пострадалия Ю.А.И.,
ЕГН-**********, като му е причинена лека телесна повреда, довела до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота на пострадалия.
Заключението на извършената
съдебно-медицинска експертиза категорично установява, че в резултат на това
престъпно деяние, ответниците са причинили на ищеца телесни увреждания, от
което последният е претърпял неимуществени вреди, а именно естествено
съпровождащите уврежданията на тялото болки и страдания. Налице е причинена
вреда, която накърнява пряко и непосредствено личните интереси на ищеца.
Болките и страданията, произтичат от физическото нараняване на тялото и са се
проявили по време на деликта и известен период след извършването му, като са
съпътствали макар и краткото болнично лечение на пострадалия и последвалия оздравителен
процес в домашни условия. Така причинените болки и страдания произтичат пряко и
непосредствено от поведението на ответниците (налице е пряка причинна връзка
между тях), предвид, че произтичат от нараняванията, причинени при побоя от
01.05.2018г., и се явяват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за
чието обезщетяване отговарят солидарно тримата съизвършители на телесната
повреда (арг.чл.53 от ЗЗД).
Дължимото обезщетение, съгласно
чл.52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. В тази връзка съдът
съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се престъпление
против личността по смисъл на НК, което се отличава с висока степен на
обществена опасност. Причиненото телесно увреждане няма доказан усложнен
характер, като липсват доказателства да е довело до по-голяма продължителност
на търпяните болки и страдания, предвид провеждане на болезнено и дълго
болнично и извънболнично лечение. Установи се още, че след проведеното
кратковременно болнично лечение (от 02.05.2018г. до 04.05.2018г.) пострадалият
е бил изписан с подобрение, а според заключението на съдебно-медицинската
експертиза към момента няма данни за настъпили късни усложнения, като самата
черепно-мозъчта травма не е довела до вътрешна патология. Не се доказани по
отношение на пострадалия, освен естествено съпровождащите нараняванията болски
и страдания, да е търпял други неудобства и страдания, свързани с общото му
физическо и психическо състояние, предвид необходимост да бъде обгрижван от
други лица, ограничения в придвижването и контактите му в обществото или
такива, свързани със социалното му положение. По този начин и изхождайки все
пак от факта, че са причинени на пострадалия многобройни наранявания, довели
макар и до леко по своя характер телесно увреждане, но засягащо жизнено важен
орган, какъвто е главата, то обезщетение в размер на 3 000.00 (три хиляди)
лева, според съда се явява справедливо за компенсиране на преживяните болки и
страдания от ищеца. В този смисъл предявеният иск за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважен частично до
посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 01.05.2018г. до окончателното й изплащане. При непозволеното увреждане лихвите са
компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието
- чл.84, ал.3 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид
и изразеното от ответниците разкаяние от постъпката им, както и негативните
последици, които те са претърпели от случилото се, макар, че техните неудобства
по никакъв начин не компенсират претърпяното страдание от страна на ищеца.
За разликата до първоначалния размер на ищцовата претенция от 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева, искът се явява неоснователно завишен и следва да бъде отхвърлен.
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените от него деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска. Тези разноски, обсъдено по-горе, са доказани до размера от 300.00 лева,
от които съразмерно на уважения иск следва да бъдат присъдени такива до размера
от 75.00 лева.
Освен горното, на основание чл.78,
ал.6 във вр. с чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, заплатените от бюджета
на РС-гр.Исперих 200.00 лева, представляващи възнаграждение на вещото лице по
съдебно-медецинската експертиза, следва да се възложат също на осъдената
страна, т.е. на тримата ответници.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, С.Р.М.,
ЕГН-**********, Т.Г.Ф., ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Ю.А.И., ЕГН-********** ***, сумата
от 3 000.00 (три хиляди) лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
причинената му на 01.05.2018г. лека телесна повреда, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ –
за разликата до първоначалния размер на ищцовата претенция от 12 000.00 (дванадесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Р.М., ЕГН-**********, Т.Г.Ф., ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Ю.А.И., ЕГН-********** сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева – направени от страната
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 във
вр. с чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, С.Р.М., ЕГН-**********, Т.Г.Ф.,
ЕГН-********** и Т.Г.Ф., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на
Районен съд – гр.Исперих сумата от 200
(двеста) лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: