№ 12000
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110169171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Е. Н. Д. срещу М. Т. Д.. Предявен е иск
с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК, обективно съединен с
небрачен иск по чл. 53 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
20.10.1985 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че след
сключване на брака с ответника имали общи възгледи и интереси, добри
отношения и разбирателство. Живели в къща на ищцата, която е нейна лична
собственост. Впоследствие взаимоотношенията между страните се влошили,
като причини за това посочва променения характер на ответника, употреба на
алкохол и факта, че се налагало ищцата да издържа семейството. От 2023 г.
взаимоотношенията между страните рязко се влошили, като ответникът
започнал да изпитва болезнена и необяснима ревност към ищцата. Посочва, че
ответникът осъществявал психически и физически тормоз върху нея, като
излага и конкретни примери. Между страните е прекъсната всякаква връзка,
същите живеят разделено и рядко осъществявали какъвто и да било контакт.
Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответника и да бъде възстановено предбрачното фамилно име –
Тричкова. Не претендира разноски.
Ответникът в определения срок по чл. 131 от ГПК е представил отговор
на исковата молба, предявена е и насрещна искова молба с правна
квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК. Не оспорва, че през 2023 г.
отношенията между страните се влошили, но оспорва фактическите
твърдения, посочени в исковата молба. Излага брачни провинения на
1
съпругата. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на съпругата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната претенция е
подала отговор на исковата молба, като оспорва изложените в същата
обстоятелства.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си
представител моли да не се разтрогва брака, алтернативно, ако се разтрогне,
да бъде по вина и на двете страни. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за граждански брак, издадено от
Ленински районен народен съвет, въз основа на акт за граждански брак №
667/20.10.1985 г., се установява, че страните са сключили граждански брак,
като съпругата е променила фамилното си име от Тричкова на Д.. От брака си
страните имат родено едно дете – пълнолетно към настоящия момент.
От заключението на представеното и прието по делото
съдебномедицинско удостоверение № 433.10/2024г., издадено на 08.10.2024г.
от д-р Методи Юлиянов Гошев, дм, специалист по съдебна медицина /главен
асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет – София, се установява, че при прегледа на Е. Н. Д. се
установяват следните травматични увреждания: множество контузии,
изразени травматични отоци, кръвонасядания и болка в окосмената част на
главата, в областта на лявото рамо и мишницата, по дясната предмишница и
ръка; контузия на палеца на дясната ръка. Тези травматични увреждания се
дължат на ударни, притискащи и разтягащи въздействия на твърди тъпи
предмети, каквито характеристики могат да имат ръцете, пръстите, други
части от човешкото тяло, както и други предмети. Уврежданията могат да
бъдат получени по време и начин, както се съобщава в предварителните
сведения. Причинили са й временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /съгласно чл. 130 от НК/.
Видно от издаденото от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ответникът е
настанен на лечение в Клиниката по психиатрия от 24.10.2024г. и с решение на
СРС по НЧД № 15048/2024г. е настанен на задължително лечение за срок от 3
месеца, считано от 06.11.2024г.
На 23.10.2024г. е образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК-
1064/2024г. по описа на 08 РУ – СДВР, като на 25.10.2024г. с постановление
на СРП ответникът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
07.10.2024г. около 21.00 часа в с. Бистрица, общ. Столична в.з. Косанин дол №
999 в спалня на ет. 2 чрез извиване с ръка палеца на дясна ръка, скубане с ръце
в областта на главата с ръце, нанасяне на множество удари с юмруци по
главата и раменете, причинил лека телесна повреда на Е. Н. Д., изразяваща се
в множество контузии, изразени в травматични отоци, кръвонасядания и
2
болка в окосмената част на главата, в областта на лявото рамо и мишницата,
по дясната предмишница и ръката; контузия на палеца на дясната ръка, които
наранявания реализират медико – биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по
смисъла на чл. 93, т. 31 от НК чрез упражняване на физическо насилие и е
осъществено спрямо съпруга – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл.
130, ал. 1 от НК. На 12.02.2025г. с постановление на СРП наказателното
производство е прекратено, като видно от мотивите на същото, действията на
М. Т. Д. покриват обективните критерий на осъществено престъпно деяние по
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като предвид установеното
психическо състояние не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното.
Ищцата е назначена и работи като готвач в ДГ 180 ‚Зайченцето бяло“ от
15.08.2022г.
Ответникът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От показанията на св. Антоанета Н. Кънчева се установява, че от две
или три години започнали проблемите на ищцата с ответника. Преди това
отношенията им били средна работа, т.е. в моменти, в които ответникът бил
употребил алкохол, което се случвало ежедневно, се случвали скандали.
Сутрин, когато ответникът не е пил, ситуацията била по – нормална. Между
страните имало караници и обвинения от ответника за изневяра от ответника
към ищцата. На 07.10.2024г. ищцата била приютена да живее в дома на сестра
си. От този момент ищцата живее в дома на сестра си и страните са разделени.
От този момент страните не поддържат никакви отношения, като имало
заплахи по вайбър от ответника спрямо ищцата, че ще й върне за целия
предишен живот. След употреба на алкохол /водка, ракия/ ответникът ставал
агресивен и обвинявал ищцата, че е наркоманка и ходи с „циганина“. Къщата,
в която ответникът живее в момента, е собственост на ищцата, която е дарение
от нейните родители. Когато ищцата отишла в дома на сестра си, изглеждала
много зле, непрекъснато плачела и не можела да спи. Това продължило около
два месеца. Ищцата работи в детска градина от доста време. Ремонти на
къщата били правени съвместно от страните. Преди ищцата да започне работа
в детската градина, страните имали фирма и тя работела вкъщи като бижутер.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Кънчева като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Даниел Николаев Стойнов, страните се
карали. В края на лятото на 2024г. ответникът бил доста отслабнал. След като
излезли кръвните му изследвания, бил приет в болница. След като излязъл от
Александровска болница, ответникът бил доста различен, в смисъл не пиел,
бил по – тих, по – затворен, по – трудно се движел. Ответникът сам се грижел
за себе си. Съседи го карат с кола, за да си пазарува. Ответникът се грижел за
къщата и ремонтите в нея, както и за градината.
3
Съдът кредитира показанията на св. Стойнов като обективни и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и
закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира, че в
конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство,
намиращо израз в липса на разбирателство между страните, доверие и грижа
към другия съпруг и семейството, фактическа раздяла от около година и
половина години. Установи се, че след фактическата раздяла страните не
поддържат никакви отношения помежду си.
И двете страни са направили изрично искане при решаване на делото
съдът да се произнесе по въпроса за вината, довела до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. По делото се установи, че от 2023г.
отношенията между съпрузите са влошени поради злоупотреба от страна на
ответника с алкохол, в резултат на което ставал агресивен, възниквали спорове
и караници между страните, като ответникът обвинявал ищцата в изневяра. В
подкрепа на този извод са показанията на Кънчева, която лично е възприела
действията на ответника, както и от показанията на св. Стойнов, който лично
чувал караници между страните. Установи се, че ответникът страда от
Налудно разстройство, като, видно от представените епикризи, същият е
хоспитализиран в болнично заведение на 24.10.2024г. Доколкото не са налице
данни и не са представени доказателства относно влошеното психично
състояние на ответника преди 24.10.2024г., съдът приема, че преди посочената
дата същият не е бил с влошено психично състояние. От това следва изводът,
че с действията си – злоупотреба с алкохол и предизвикване на неоснователни
спорове и обвинения към съпругата в изневяра, ответникът е демонстрирал
грубо и неуважително отношение спрямо същата. От писмените
доказателства по делото, в частност постъпилите копия на досъдебното
производство, е видно, че на 07.10.2024г. ответникът е причинил на ищцата
описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания,
но предвид установеното психично заболяване същият не може да носи вина
за тези си действия. Именно посоченото поведение на ответника е причината
ищцата да напусне семейното жилище, с което е настъпила и фактическата
раздяла на страните. Съгласно Постановление № 10 от 03.11.1971, ВС,
Пленум, което е запазило действието си и към момента, реакцията на един от
съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг,
какъвто е и настоящият случай, когато не надхвърля границата на житейски
допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се оценява като брачна
вина. Въпреки че ищцата е напуснала семейното жилище поради нанесените
от ответника травматични увреждания, съдът намира, че в настоящата
4
хипотеза съпругата носи вина за настъпилата фактическа раздяла, причинена
поради нейното напускане на дома, тъй като към този момент ответникът вече
е бил с психично заболяване, като същата не е положила необходимите грижи
относно здравословното състояние на съпруга си. Не се установи да е
положила някаква грижа за него дори по времето, когато същият е бил
хоспитализиран в болнично заведение. В подкрепа на този извод са
показанията на св. Кънчева, от които е видно, че след раздялата си страните не
поддържат никакви отношения. Съгласно горепосоченото Постановление,
съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от брака задължения,
докато не бъде прекратен, както и брачното нарушение на единия съпруг не
освобождава другия от брачните му задължения. Именно предвид
изложеното, съдът приема, че ищцата също е нарушила принципите на чл. 14
и чл. 15 от СК и носи вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Не се установи след фактическата раздяла някоя от
страните да е предприела действия или дори опит за заздравяване на брачната
връзка, напротив, същите са преустановили взаимоотношенията си. Съдът
приема, че описаното поведение на страните през релевантния за делото
период обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на
брака им. При това положение съдът счита, че запазването на този брак не е в
интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен
по взаимна вина на двамата съпрузи.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. Установи се, че съпругата е променила фамилното си име при
сключване на брака от Тричкова на Д.. Същата е заявила, че желае след
прекратяване на брака да носи пребрачното си фамилно име. Поради това
съдът следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилното име – Тричкова.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК, разноските по делото остават за
всяка от страните така, както ги е направила, поради което и претендираните
от тях разноски не им се следват. Държавната такса при решаване на делото по
иска за развод е в размер на 50,00 лева и следва да се възложи на двете страни
по равно, т.е. по 25,00 лева на всяка от тях.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 20.10.1985 г. с
Акт за граждански брак № 667/20.10.1985 г., издаден от Ленински районен
народен съвет, на Е. Н. Д., ЕГН **********, и М. Т. Д., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВЗАИМНА ВИНА НА
СЪПРУЗИТЕ, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
5
ФАМИЛНО ИМЕ - след прекратяване на брака Е. Н. Д., ЕГН
**********, ще носи предбрачното си фамилно име - Тричкова, на основание
чл. 53 СК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Т. Д., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Н. Д., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса
при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса
при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6