РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 3002 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от М.Г.Г. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № РД-01-856/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочни изпити са анулирани резултатите на жалбоподателката от проведени теоретически и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“ съгласно протоколи №№ 131/23.01.2018 г. и 202/05.02.2018 г., и за управление на МПС от категория „СЕ“ съгласно протоколи №№ 453/21.03.2019 г. и 537/08.04.2019 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към ГД „Автомобилна инспекция“.
Жалбоподателката счита, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно твърди, че в случая не е установено, че за явяване на изпит се е ползвала от неистински документ за завършено средно образование, тъй като не е доказано, че представената от нея диплома за завършено средно образование е неистинска или с невярно съдържание. Освен това посочва, че тя отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, тъй като има завършено основно образование, което е удостоверила пред административния орган преди издаване на заповедта. Моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваната заповед е издадена в упражнение на правомощията му за последващ контрол, при което са спазени всички процесуални правила. Посочва, че доколкото е установено, че на жалбоподателката не е издавана представената от нея за допускане до изпит за правоспособност диплома, са били налице материалните предпоставки за обжалваната заповед. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Заповед № РД-01-856/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Заповедта е издадена на основание чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочни изпити (Наредба № 38). Съгласно мотивите на заповедта, административният орган е бил уведомен от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, че за издаване на свидетелство за управление на МПС Г. е използвала неистински официален документ – диплома за завършено средно образование серия „Д“, бланков № **** с рег. № ****/16.07.1991 г., дубликат на диплома серия „А“, бланков № 082346 с рег. № ****/16.07.1991 г., издадена от ЕСПУ „Е.П.“ – Варна. Дипломата е била представена от Г. за записването в курс на обучение и за явяване на теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“ и категория „СЕ“ при ИА „Автомобилна администрация“. Констатирано е, че Г. е положила успешно теоретическите и практическите изпити за посочените две категории МПС в периода януари 2018 – април 2019 г. и са й били издадени съответните свидетелства. Представената диплома за завършено средно образование е приета за обстоятелство, обосноваващо прилагането на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38. Административният орган е обсъдил представената в административното производство от Г. диплома за основно образование, като е посочил, че независимо от наличието на основно образование, Г. не е доказала истинността на представената преди това диплома за средно образование. По тези съображения е анулирал резултатите от проведените теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“ съгласно протоколи №№ 131/23.01.2018 г. и 202/05.02.2018 г., и за управление на МПС от категория „СЕ“ съгласно протоколи №№ 453/21.03.2019 г. и 537/08.04.2019 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към ГД „Автомобилна инспекция“.
От доказателствата в преписката се установява, че при извършена проверка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, в обхвата на която попада подаденото от Г. заявление вх. № 5884/15.04.2019 г. за издаване на СУМПС от категория „СЕ“, е установено, че към заявлението е представена описаната по-горе диплома за средно образование, копието от която е заверено за вярност с оригинала от Г.. Въз основа на заявлението и резултатите от проведените изпити, на Г. е издадено исканото СУМПС. При проверката е извършено запитване до СУ „Е.П.“ – Варна за потвърждаване на представената диплома, в резултат от което учебното заведение посочва, че на Г. не е издавана диплома за средно образование с посочения номер и дубликат на диплома, а дипломата с рег. № ****-63 е издадена на друго лице на 03.07.1993 г. При проверката е установено още, че същата диплома Г. е представила и при подаване на заявление № 2422/12.02.2018 г. след полагане на изпити за категория „С“, за което е било издадено съответното СУМПС на 26.02.2018 г.
С писмо рег. № 16-00-00-5187/1/20.09.2019 г. Г. е уведомена за започналото производство по издаване на заповед за анулиране на резултатите от изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като са й съобщени резултатите от проверката в училището, дадена й е възможност да се запознае с документите по преписката и да изрази становище по тях, както и да направи писмени искания и възражения.
В отговор на писмото, със Заявление № 16-00-00-5187/2/30.09.2019 г. и със Заявление вх. № 16-00-00-5187/3/11.10.2019 г. Г. представя копие от свидетелство за завършено основно образование.
След постъпване на писмото е издадена обжалваната заповед, която е връчена на Г. на 24.10.2019 г.
В производството пред съда, Г. представя копие от свидетелството за завършено основно образование.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на заповедта, чиито права и законни интереси са засегнати от разпорежданията в заповедта, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед отговаря на критериите за индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което спрямо нея
се прилагат предвидените в кодекса
изисквания за законосъобразност – да е издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Обжалваната заповед е с правно основание чл. 56, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. Издадена е от компетентен орган, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на когото изрично с посочената разпоредба е възложено правомощието за анулиране на резултати от изпити на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Заповедта е в законоустановената писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си и изискуемите реквизити. Не се установява съществено нарушение на процесуални норми, засегнало правото на участие на жалбоподателката в административното производство. Твърдението, че след представянето от нейна страна на дипломата за завършено основно образование е следвало да бъде извършена проверка на тази диплома, не може да бъде свързано с процесуални нарушения на административния орган при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за обжалваната заповед, тъй като проверката се отнася единствено до представените от жалбоподателката документи „за допускане до изпит“ и последващите й действия са ирелевантни за прилагането на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г.
Съдът намира обаче, че в случая административният орган е приложил неправилно материалния закон.
Приложената в случая норма на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. гласи, че Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание. От тълкуването на тази норма се установява, че релевантният момент при преценката за наличие на материалните предпоставки за анулиране на резултатите от изпит е моментът на подаване на заявление за допускане до изпит, а документите, за които се преценява истинността и верността на съдържанието, са тези, които се представят със заявлението за допускане до изпит.
Както се установява обаче от текста на самата заповед, въпросната диплома за средно образование е представена за издаване на свидетелство за управление на МПС, тоест въпросната диплома не е представена от Г. в производство по Наредба № 38 от 16.04.2004 г., а в такова по Наредба № І-157 от 01.10.2002 г., доколкото се изисква на основание чл. 14, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. Това се потвърждава и от данните в справката, извършена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Именно в хода на проверката за представени за целите на издаване на свидетелство за управление категория „СЕ“ документи за образование е изискана и информацията от учебното заведение. В справката е посочено, че същият документ е представен и при подаване на заявлението за свидетелство за категория „С“, когато отговор от учебното заведение не е получен.
Действията при констатиране, че за целите на издаване на свидетелство за управление на МПС е използван неистински, преправен или с невярно съдържание документ, обаче са уредени в чл. 19 от последната наредба и предвиждат възобновяване на производството за издаване на свидетелството за управление с последиците по глава Седма от АПК. Оспорената заповед няма такъв характер, тъй като според посоченото в нея правно основание, което очертава обхвата на съдебната проверка, тя е именно по чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., а не по чл. 99 от АПК. Впрочем за издаване на заповед за възобновяване на производството по издаване на свидетелствата за управление на МПС, към заявленията за които Г. е представила въпросната диплома за средно образование, компетентността принадлежи на административния орган, който издава съответните свидетелства, а не на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“. Данни за инициирано такова производство се съдържат в същата справка УРИ № І-381/19 на инспектор от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Съгласно чл. 18 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., за допускане до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС кандидатите представят 1. заявление за допускане до изпит (приложение № 2); 2. документ за платена такса за теоретичен изпит; 3. декларация, че отговарят на изискванията за допускане до изпит (приложение № 2а). Не е предвидено за целите на допускането до изпит да се представят копия от документи за завършено образование, а единствено да се декларира изпълнението на изискванията по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, което деклариране видно от текста на самата декларация приложение № 2а не е скрепено дори с наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Към този момент Г. отговаря на критериите по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, вр. § 16 от ЗИДЗДвП (обн. ДВ бр. 77 от 2017 г.), което се установява от неоспорената от ответника диплома за основно образование, и съответно не може да се констатира дори невярно декларирано обстоятелство.
Въпросът дали дипломата за средно образование, представена от Г. към заявлението за издаване на свидетелство за управление за съответната категория, е неистинска, преправена или с невярно съдържание, е ирелевантен при преценката за материалните предпоставки на обжалваната заповед, тъй като дипломата не е била представяна за целите на допускане на Г. до теоретически и практически изпити за придобиване на правоспособност за категория „С“ и „СЕ“. Доколкото самата наредба не изисква представяне на документ за завършено образование с цел допускане до изпити за правоспособност, неправилно административният орган е приложил към случая последиците по чл. 56, т. 1 от първата наредба, като е анулирал резултатите от изпитите на Г. на това основание.
Това налага отмяната на обжалваната заповед поради противоречие с материалния закон, като при този изход от производството, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените в производството съдебни разноски в размер на 10 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от М.Г.Г. ***, ЕГН **********, Заповед № РД-01-856/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София да заплати на М.Г.Г. ***, ЕГН **********, сумата 10 (Десет цяло) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: