М О Т И В И :
НОХ дело № 1335/2020 г.
Подсъдимата А.Д.М. ***, е предадена на
съд по обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1, вр. с
чл. 28 ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимата, чрез процесуалня си представител, прави искане за
съкратено съдебно следствие на основание чл. 371 т. 2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът, установявайки, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. А.М. и св. Е.Л. живеели на съпружески начала в периода от 2008 г. до
2014 г. като от съвместното им съжителство се родило детето П.Е.Л., ЕГН **********.
През лятото на 2014 г. подс. М. напуснала общия им дом в гр. Кърджали и
заминала с детето за гр. Първомай, обл. Пловдив, където заживяла с друг мъж.
Впоследствие по силата на
решение № 62/ 03.10.2014 г. по гр. дело № 437/ 2014 г. по описа на PC - Кърджали,
влязло в сила на 24.10.2014 г., родителските права по отношение на
детето П.Л. били възложени за упражняване на св. Е.Л., а подс. М. трябвало да
заплаща на детето си месечна издръжка чрез неговия баща и законен представител
св. Л. в размер на 80 лв. до настъпване на обстоятелства за изменяването или
прекратяването й.
Подсъдимата А.М. не
плащала определената й издръжка, поради което св. Л. подал молба, било
образувано ДП, в резултат на което М. била осъдена с присъда на PC –
Пазарджик, постановена по НОХД № 1669/ 2019 г., влязла в сила на 06.11.2019 г., с която за деяние
по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода м. ноември 2014 г. до м. юни 2019
г., включително, подс. М. е била осъдена на наказание „пробация" в размер
на една година.
Впоследствие подс. А.М. продължила да не плаща дължимата от нея издръжка.
По тази причина св. Е.Л. подал жалба до РП - Пазарджик и била образувана настоящата преписка. По
случая била извършена предварителна проверка, а след това било образувано
досъдебно производство с постановление на РП - Пазарджик от 11.05.2020 г. В
хода на разследването било доказано, че подс. М. не била плащала дължимата от
нея издръжка изобщо за периода юли 2019 г. м. август 2020 г., включително, не
се интересувала от детето си П.Л. като св. Е.Л. нямал с нея никаква връзка.
Тази фактическа обстановка се
потвърди и прие от съда на основание чл. 373 ал.3 от НПК, като при преценка на
доказателствата установи, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи със самопризнанието на подсъдимата, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При така изложената фактическа
обстановка се налага изводът, че от обективна и субективна страна подс. А.М. е
осъществила при пряк умисъл престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като, бидейки осъдена с решение по гр. дело № 437/
2014 г. по описа на PC - Кърджали, влязло в сила на 24.10.2014 г., да издържа
свой низходящ - детето си П.Е.Л., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Е.М.Л. ***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 80 лв. за периода
м. юли 2019 г.-м. август 2020 г. включително, общо за сумата от 1 120 лв. като
деянието е извършено повторно.
Наличието на осъждане по чл. 183,
ал. 1 НК, след което е последвало отново неплащане на дължимата издръжка,
обуславя повдигнатото от РП обвинение за извършено престъплението по чл. 183,
ал. 4, вр. ал. 1 НК. За съставомерността на престъплението по този текст е необходимо от
обективна страна деецът да е бил осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно
решение за това да издържа свой низходящ, да не го е изпълнил и да има влязла в
сила присъда за това. В дадения казус има такова решение, описано по- горе, по
силата на което дължи издръжка на детето си, чрез неговия баща и законен
представител,,както и влязла в сила присъда по чл. 183 ал.1 от НК. Това
престъпление се извършва само с пряк умисъл, който включва съзнателно
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка. У подсъдимата такъв е
налице- тя е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните му последици. Дееца е работоспособен, макар и безработен, и от
него като родител се изисква издължаване на сумите. Тези факти са доказани от
всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по
категоричен начин, че подсъдимата е осъществила с бездействието си
престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Така
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
текста, по който е предадена на съд и следва да бъде осъдена. При определяне на
наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата
на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:
-обществената
опасност на деянието е сравнително висока с оглед както продължителността на
периода- 13 месеца, през който подсъдимата е изпаднала в забава, така и от
стойността на неизплатените издръжки- 1120 лева.
Обществената
опасност на дееца- касае се за млад човек, без доходи и образование, осъждана за престъпление по чл.183 от НК, с тежко
материално положение, подробно обяснява фактическата обстановка на деянието,
ползва се с добри характеристични данни по местоживеене, съжалява за
извършеното.
С оглед на изложеното съдът счита, че следва да се наложи първото по вид
наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 183 ал.4 от НК, а именно „лишаване
от свобода”, чиито размер следва да бъде определен при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер на 6 месеца, което наказание,
съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК,
следва да бъде намалено с 1/3, или наказанието, което трябва да изтърпи
подсъдимата, следва да бъде в размер на 4 месеца
лишаване от свобода, както и с кумулативно предвиденото
наказание „обществено порицание”, което следва да бъде изпълнено чрез прочитане
на присъдата по радиото по местоживеене на подсъдимата.
Така
определеното общо наказание „лишаване от свобода” с оглед липсата на формални пречки за приложението на
чл. 66 ал.1 от НК и възможността подсъдимата да
се поправи и превъзпита без да бъде отлъчвана от
свойствената й социална и семейна среда, може и следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
тодини, считано от влизане на присъдата в сила.
Така наложеното наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното и
ще осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: