Решение по дело №1731/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                     Р Е Ш Е Н И Е  №  260257

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на двадесети  октомври две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                  КОСТАДИН  ИВАНОВ

 

при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1731 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

         Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, едната от страна на ответника П.Й.Н., а другата въззивна жалба е от страна на ищцата Н.Б.К..

Жалбоподателят  П.Й.Н. моли да бъде отменено решение № 145/10.04.2020 г.,  постановено  по гр. дело №  2437/2018 г. на Асеновградски Районен съд, В ЧАСТТА         , с която ищцата Н.Б.К. е призната за собственик на ½ идеална част на урегулирания поземлен имот и сгради, подробно описани в диспозитива на решението, по предявен иск, по реда на чл. 108 от ЗС.Заявява се, че през годините ищцата не била обективирала  анимус на собственик нито чрез административни  действия, нито чрез  снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, нито със заявяване данъчно на имота, нито с поемане и заплащане на данъците за 10 години в размер на 1000 лв., когато й е била предоставена тази възможност.  Заявява се, че  тя не била обективирала такъв анимус  и при подаване на жалба пред Прокурора през 2016 г. Сочи се, че в Постановление от 19.06.2017 г., на Окръжния Прокурор, по преписка № 5898/2017 г. е записано, че цитира се: „г-жа К. се е легитимирала като пострадало лице, което въпреки, че е било обвързано с плащането на цената на имот, в крайна сметка не го е придобила юридически. Всъщност целта на  сделката, инициирана от наследниците на Р. |Я.,  е била  да се лишат от имущество, водещо се тяхно  само от юридическа гледна точка, но реално неползвано от тях и само натоварващо ги с данъчни задължения.; това са цитати от горепосоченото постановление на преписката на Окръжна прокуратура. След като прокуратурата  установявала действителното фактическо положение и настоящата ищца Н. не се заявява за придобила собственост на юридическо основание е  постановен и отказ от образуване на наказателно  производство и едва след този отказ на прокурора, с изходяща дата 27.06.2017г. тя завежда искова молба в съда, с дата 27.10.2017 г.,  по която е образувано настоящото дело, като там, тя за първи път въвежда твърдението, че е владяла през всички години със съзнанието на собственик и за първи път въвеждайки  като придобивно основание изтекла в нейна полза давност.  Анимус обаче не бил доказан изрично, се сочи от жалбоподателя във въззивната жалба, при условията на пълно и главно доказване, тъй като ответникът и всички праводатели преди него се легитимират  с нотариални актове за собственост и в този случай съдът е следвало да изследва  всички доказателства – писмени и гласни в тяхната съвкупност.  Видно от заключението на вещото лице имотът също е бил в неугледно състояние,  едва, след като А. К. продава имота са извършени подобрения върху жилищната сграда. Жалбоподателят – ответник  заявява, че не смята, че ищцата е доказала, че тя и другите живели в имота са се грижили като добри стопани,  със съзнанието на собственици на този имот. Заявява се, че ищцата е научила за продажбата на имота от сина си през 2016 г. и, че ако е имала претенции е следвало да ги предяви към него, включително да търси припадащия й се дял от цената, ако е смятала, че има право  на такъв.  Заявява се, че в този смисъл е и указанието на окръжния прокурор. Заявява се, че срокът по чл. 76 от ЗС е отдавна изтекъл. Сочи се, че Н. К. подписва на 25.04.2017 г.  приемо- предавателен  протокол за предаване на личните й вещи от Й.Г.Н., като е посочено, че има признание за това пред първата инстанция, без никакви възражения. Още преди тази дата тя вече била отстранена от имота  от новия собственик и пред него тя не се заявява да е собственик и не оспорва неговата собственост повече от 6 месеца.  Претендират се разноски в първа инстанция, както и в настоящото производство. Не се ангажират от жалбоподателя, ответник, нови допустими доказателства по въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е налице писмен отговор на въззивната жалба на ответника от насрещната страна, ищец в първоинстанционното производство.

Жалбоподателят  Н.Б.К.,  чрез адв. Д.А., моли да бъде отменено решение № 145 от 10.04.2020 г. на Районен съд Асеновград, постановено по гр. д. № 2437/2017г., В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявените от Н.К. искове,  а именно по отношение на останалата 1/ 2 ид. част от имота, а и в частта, за осъждане ответника да освободи собствеността и предаде владението върху него,  по предявения иск по чл.  108 от ЗС.Излагат се съображения за немотивираност,  неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, както  и, че липсва  ясна аргументация в мотивната част на решението.  Заявява се, че липсва ясна мотивация и относно обстоятелството, защо съдът отхвърля иска за  връщане на  владението върху имота. Краткото споменаване, че в имота на ответника живее друго лице – Й.Н., а не ответникът Н. не съставлява ясна мотивация за начина на  формиране на волята на съда. Заявява се, че  съдът е следвало да съобрази, че искът се води срещу собственика, който притежава и владее имота, а ако някое друго лице живее в него, то това лице е държател на имота, т.е. той държи имота за собственика и искът в тази му част също следва да бъде уважен. В противен случай това би означавало ищецът да води иск срещу всяко лице, което наеме процесния имот, а собственикът - да избегне отговорността, свързана с изпълнение на вменени законови задължения, в т.ч.  тежестта на влязло в сила съдебно решение.  Моли се съдът да преразгледа същината на спора и да постанови решение, по силата на което да  уважи  първоначално предявената претенция на ищцата, в пълен размер. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Не са направени доказателствени искания по въззивното производство.

С писмен отговор на въззивна жалба  от страна на ответника П.Й.Н. се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата, като се заявява, че не било ясно, а и съдът не се бил мотивирал защо признава Н.К. за собственик само на ½ ид.ч. от процесния имот. Заявява се, че дори напротив, съдът ясно се е мотивирал с това, че Н.К. не е въвела твърдения в исковата молба за придобиване на 1/3 от 1/ ид.ч. по наследство от съпруга си. Неправилно е твърдението, че искът в осъдителната му част за предаване на владението е отхвърлен незаконосъобразно, тъй като мотивировката е неправилна, несъответстваща на Закона. Заявява се, че първо искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу всеки,  който без правно основание се намира в имота, а след като съдът, а и самата ищца във въззивната жалба приемат, че ответникът е собственик на ½ идеална част от имота, то искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен, понеже всеки собственик може да владее и ползва целия имот на основание правото си на собственост, включващо и правото да се владее и ползва имота.  Сочи се, че съществува друг иск на невладеещия съсобственик срещу владеещия такъв, но в случая се сочи нито има въведени подобни твърдения в ИМ, нито в петитума  съдът може да квалифицира подобен иск.  В тази насока се моли да бъде потвърдено решението  на първоинстанционния  съд,  в обжалваната част. Претендират се разноски. Прави се  възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В с.з. по въззивното дело от страна на адв. С. се поддържа въззивната жалба на  ответника П.Н.; поддържа се отговорът на въззивната жалба. Не поддържат доказателствени искания по въззивното производство. В с.з. по въззивното дело от страна на адв. А. се счита, че жалбата на ответника е неоснователна, с цел да се изгради една позиция; поддържа се въззивната жалба  на ищцата; заявява се, че няма доказателствени искания. Допълнително по въззивното дело са постъпили писмена защита от адв. С., пълномощник на ответника П.Н., както и писмени бележки от адв. Д.А., пълномощник на ищцата Н.К..

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени, съответно, от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.

       За да постанови обжалваното решение по предявен от ищцата Н.Б.К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответника П.Й.Н., с което признава за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение върху 1/ 2ид. част от процесния недвижим имот, съответно, УПИ, ведно с построените в имота паянтови - жилищна сграда с изба, и четири селскостопански сгради, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като отхвърля иска по отношение на останалата 1/ 2 ид. част от имота, както и в частта за осъждане на ответника да освободи собствеността и предаде владението върху него, районният съд излага съображения: Приема от ангажираните гласни доказателства, че след заплащане цената за имота, ищцата и съпругът й са заживели в имота през 1998г., съпругът й Д. К. е живял там до смъртта си 2013г, а ищцата до 2017г, когато имотът е продаден на Й.Н.. През този период ищцата и съпругът й са владели имота, демонстрирали са, че са собственици на имота, съпругът на ищцата е построил навес, закупували са оранжерии, отглеждали са зеленчуци в двора и са правили ремонти по къщата; при което приема, че след изтичането на 10 години, ищцата и съпругът й  са  придобили имота по давност. Давностният срок е изтекъл по време на брака на страните, поради което и имотът е придобит в режим на СИО.  След смъртта на Д. К., /2013г./ СИО е прекратена. Поради което съдът намира, че   ищцата е станала собственик на  ½ ид ч от имота на основание давностно владение, отпочнало 1998г, и на 1/6 ид. ч. по наследство от нейния съпруг, а останалите 2/6 ид ч са собственост  на  нейните син и дъщеря по наследство от техния баща. Посочва, че няма твърдения, нито пък ангажирани доказателства ищцата да е отблъсквала владението на останалите наследници на Д. К..  Приема и от ангажираните по делото гласни доказателства, че в имота живее Й.Н., а не ответникът П.Й.Н..  Като краен извод съдът приема, че следва да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на ½ ид. ч от процесния имот на основание давностно владение, като по отношение останалата ½ ид. ч. приема, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, /при липса на твърдения в исковата молба за придобиване имота и на друго основание/; приема и, че   в частта за осъждане ответника да освободи собствеността и предаде владението върху имота искът следва да бъде отхвърлен.  Като резултат от произнасянето, съдът приема, че не дължи произнасяне  по възражението за задържане; при което и не обсъжда събраните доказателства в тази насока.

      Относно твърдението на ищцата, че тя единствено е владяла, /ведно със съпруга си, приживе/, процесните имоти в посочения период, като всички са я считали за техен собственик, вкл. Р. Я.и неговото семейство, в т.ч. син, дъщеря-б.м./, както и че владението й е било непрекъснато и неоспорвано, са поискани и допуснати, както и разпитани свидетели в първоинстанционното производство, респ. четирима - на ищцовата страна, и двама – на ответната страна.

      От показанията на св. Г. Р. А., б.р., дъщеря на Р. Я., /починал 2007г./, е видно, че същата познава Н.К., както и знае, че баща й е продавал къщата в гр. С.,като имало документ, подписан пред кмета на С., -1994г.-1995г., тя не го е виждала документа;знае, че парите ги е получил баща  й пред кмета, /тогава той е бил нотариално заверяващо лице/. Знае, че Н. е живеела там- в продадената къща на баща й, в гр. С., но всичко се водело на баща й на името, не било прехвърлено, не можели да се разберат кой да плати прехвърлянето; баща й плащал данък сгради, докато бил жив, след това имотът се водел на нея и на брат й, като негови наследници. През годините, тя и брат й са ходили в С. да търсят Н. и съпруга й, докато бил жив, за да се прехвърли имота и за да си плащат всичко на тяхно име; не стигнали до разбирателство кой да поеме прехвърлянето на имота, данъци, натрупани през годините. Впоследствие, със сина на Н. се разбрали да плати данъците и да прехвърлят имота; той-А. също е бил там през годините, като са ходили, защото живеел в тази къща. Заявява, че те не са вземали продажна цена, защото баща им ги е получил тези пари навремето; просто са искали Н. /и съпруга й/ да си го вземат имота и да се води на тяхно име. Сделката с А. била преди две-три години; до момента на сделката в имота са живели А., майка му, но свидетелката заявява, че те с брат й на улицата са били, не са влизали вътре. Свидетелката заявява, че А. не й е казвал, че волята на майка му е да бъде прехвърлен имотът на него.

      От показанията на св. М. З. П.,б.р., е видно, че същата познава Н., която е сестра на съпруга на П.. Знае, че къщата с двор на ул. „**** е купена от Н. и Д. К. от Р., те са я платили, чрез декларация в Община Садово, на тогавашните пари 12 милиона; дали са парите на Р.. Веднага след това влезли да живеят там; правили ремонти по къщата. Казвали й, че Р. все им отказвал д;за нотариус, с децата му също не се разбрали, но не знае точно за какво. Свидетелката заедно със съпруга си е ги е посещавала в имота; имали навеси, гледали животни. В къщата живеели Н. и Д. К.  с децата на А.- три деца, които Н. отгледала; А. и жена му, която починала, живеели в Пловдив в апартамент. Чула е, че А. К. продал къщата на майка си и на баща си, изгонил Н., а от съвета й било дадено някъде общинско жилище да живее; Н. вече не живеела в къщата от 2017 година. Докато Н. и майка й са били в имота, свидетелката заедно с мъжа   й са ходели там през два-три месеца, влизали вътре за по едно кафе, от 1998г. в продължение на 14-15 години. В този период А. не е живял там, децата му живеели там. Н. и мъжът й правели ремонти- сложили тапети и пластмасови тавани, покривите на навесите оправили, в градината имали стабилна оранжерия, дървета, асми.

      От показанията на свидетеля Е. Д. С., дъщеря на ищцата, е видно,че същата знае за имота на майка й в С., купен през 1998г. с баща й Д. К.-къща в гр. С., ул.“****, която купили от собственика Я.. Свидетелката е ходила в имота, защото са й родители; нае, че те са платили 12 милиона лева, навремето; не са били при нотариус, знае, че сделката е извършена в С. в  Съвета, като е бил предишният кмет, сега починал, и някакъв свидетел, който все още работел там. Родителите й купили този имот и заживели в него; през 2016г. брат й А. К. с лъжливи работи е направил сделката и е прехвърлен имотът на негово име. През 1998г. в имота живеели майка й, баща й, с трите деца на А. К., внуци на Н.. През тези години никой не е влизал в техния имот; свидетелката е посещавала родителите си там. Майка й и баща й ходели при предишния собственик Я. да прехвърлят имот, но той им казвал, че има работа и по-късно да дойдат да го оправят този имот. След като Я. починал, проблемите тръгнали с неговите наследници, че те не позволявали на майка й да плаща данъците; не са позволявали, защото се е водило на  тяхно име; Свидетелката е говорила също и с кмета, който й казал, че действително майка й е ходила, но не й позволяват в данъчното да плаща. Наследниците на Я. не са ходили при майка й и баща й да им кажат да напуснат имота, да им го върнат. Малко преди брат й да направи покупката, кметът на С. направил на имота на майка й канализация, защото толкова години нямало канализация; дошли с багери. Майка й и баща й не са имали предложение да прехвърлят имота на нея или на брат й А.; свидетелката е щяла да знае това, ако е имало такова желание от тяхна страна, тя непрекъснато се е грижила за майка й и продължавала да се грижи за нея. Свидетелката не е живяла в този имот, защото като майка й и баща й го придобили, била вече омъжена; А. не е живял в този имот; след смъртта на снаха й, той заживял в Ч***,после в Б** и т.н. Границите на имота не са местени; вратата е желязна с катинар, майка й няма ключ в  момента за катинара. Брат й А. продал имота на друг, а сега в момента в къщата има някакъв Й. с четири деца. След като А. продал имота, са изгонили майка й навън, сложили катинар, майка й ревала по телефона, като в имота останали тогава нейни вещи.Майка й и баща й покривали къщата, защото се срутил коминът, керемидите; правили постройки за кравите, защото гледали животни да издържат децата; майка й постоянно садила градината, свидетелката й носела постоянно разсади, пипери, домати  за да може да изхранва децата. Свидетелката  живеела на В**. Края на 2015-2016г. майка й имала проблеми с децата на А., които я тормозели, тогава свидетелката взела майка й при себе си. Брат й й съобщил, че продал имота, казал й, че го бил платил втори път, но не знае колко е вярно. Майка й се разстроила като чула, закарали я в С., заживяла малко с А. К. за една година и той вече продал имота. Свидетелката не знае Н. да е давала съгласието си имотът да бъде прехвърлен на негово име, брат й през 2016г. й съобщил, че е направил покупко-продажбата; когато А. казал, че е купил имота, майка й ходила в Прокуратурата в Асеновград, но свидетелката не е присъствала. А. заживял в къщата в С., като прехвърлил имота на негово име; преди това А.не е заживял в къщата в С.. Майка й е разбрала от брат й, че е продал къщата; тогава предприели някакви действия,като я завели в Прокуратурата, като тя дала показания; след една – две седмици майка й отново започнала да реве, осигурили камион и работници от съвета да си изнесе багажа, след три месеца, осигурили й жилище; целият багаж не е могла да изнесе от къщата, защото Й. не й го давал.

      От показанията на свидетеля К. Р. Я., б.р., е видно, че баща му имал наследствен имот в гр. С. на ул.“****, който решил да го продаде на Н., като баща му получил пари за този имот, като знае от баща му, който му е казвал това. Там живеели Н. и съпругът и; никой от наследниците на бащата на свидетеля не е ходил в имота след продажбата. Пред нотариус свидетелят и сестра му продали имота на сина на Н. – Н., като не са получили пари от А., че му продават имота; имало данъци за имота, които не били платени и се водели на тяхно име – на наследниците на баща му /Р.-б.м./, била се натрупала голяма сума за неплатени данъци , Н. платил данъците, което наследниците на Р. проверили, след което те можели да си платят и други техни данъци, и се разбрали да прехвърлят къщата на тях; къщата си е тяхна. Свидетелят не знае кой живее в момента в имота. Свидетелят е разговарял с Н. и нейния съпруг за прехвърляне на задълженията за данъците на тяхно име многократно, поне четири- пет пъти, но Н. казала, че нещо са се разбирали с баща му, но свидетелят няма представа какво е било; Н. и съпругът й започнали да викат и тогава той казал, че си тръгва; така станало и втория път и така станало 20 години. Свидетелят се свързал с А. за прехвърлянето на имота; от неговите думи му станало ясно, че той е говорил с майка си и баща си, като платят данъците да се прехвърли къщата на тях, защото 20 години не била прехвърлена и така стояла висяща. Свидетелят не е ходил в имота след сделката; последно като е ходил в имота майка му и баща му /на А./ живеели там; не знае дали Н. е пребивавал там и дали е живял постоянно там.

       От показанията на свидетеля А. И. Ч., б.р., е видно, че същият живее близо до къщата в гр. С., ул.“****,познава имота и Н., като понастоящем в този имот живеел П.. Н. живяла в имота някъде до преди около година, , /2017г.,б.м./, може и повече; мъжът й също живял в имота, после починал. Знае от Н., че имотът се продавал;синът й също казал, че имотът се продава. Н. теглила 3000 лв заем да купи фургонче и накрая синът й я излъгъл, взел й парите и нямало нито фургонче, нито нищо; накрая той продал къщата. Н. си взела багажа от къщата, с трактор с ремарке от общината. Ремонт правил новият собственик; покрив, таван,тапети слагал, балатуми; нови прозорци, боядисвал, чешма прекарал в двора, измазал къщата където била окъртена, кирпичена, хванал хора да изчистят в двора. Тези неща свидетелят казва по отношение на Д., а собственик на къщата е П., а Д. живеел в къщата.

     От показанията на свидетеля Н. Ж. Х., б.р.,е видно,че същият живее близо до къщата в гр. С., ул.“****, познава я –стара кирпичена къща, с двор около декар. Познава Н., която живяла в къщата някъде допреди 2 години, /2016г.-б.м./, идвали при нея и някакви внуци; след това в къщата живеел Д..Къщата трябвало синът на Н. да я обявява за продажба. Имало вещи в къщата, но Н. си ги пренесла, с ремарке от съвета се преместила в някаква къща. Новият собственик правил покрив, комини, керемиди, улици и част от стената, която е към пътя, изхвърлил боклуци от двора; правил ремонти в сградата, правил външна чешма. Д. ги правел тези работи. Споделял, че ще прави нещо ново за в бъдеще. Свидетелят мисли, че къщата е на някакъв вуйчо или негов калеко /на Д./; не знае Д. каква уговорка имат със собственика, че да живее там.

       От Декларация, от 23.02.1998г., е видно, че лицето Р. Г. Я., ЕГН **********, от с. Ч., е получило сумата 12 000 000 /дванадесет милиона/ лева от Д. А.К.  и Н.Б.К., в присъствието на Г. А. А. ***, за покупката на имота му в гр. С., ул.“****. Заявено е от декларатора Р. Я., че се задължава в най-кратък срок да подготви документите за прехвърляне. Налице е нотариално заверен подпис на декларатора, с вх.№134/23.02.1998г., от страна на Г. А.А., завеждащ нот.сл.при ОбНС гр.Садово, обл. Пловдивска, /лист 12 от гр.д.№2437/2017г.,РС-Асеновград/.

       От Удостоверение с изх. № 3099/10.08.2018г. издадено от Районен съд-Асеновград, е видно, че след направената справка в описната книга за 2011г., се установява: на 05.07.2011г. е образувано гр.д.№ 1303/2011г., предмет – иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, със страни Д. А. К. и Н.Б.К. против Р. Г. Я.. С определение № 1094/15.08.2011г., постановено по делото, съдът връща исковата молба и прекратява производството, /лист 123 от гр.д.№2437/2017г.,РС-Асеновград/. От Удостоверение с изх. № 3196/22.08.2018г.издадено от Районен съд-Асеновград, е видно, че след направената справка в описната книга за 2011г. се установява: на 04.11.2011г. е образувано гр.д.№ 2052/2011г., предмет-иск с правно основание чл. 124ал. 1 от ГПК, със страни Д. А. К. и Н.Б.К. против Рангел Г. Я.. С определение № 45/10.01.2012г., постановено по делото, съдът връща исковата молба и прекратява производството, /лист 124 от гр.д.№2437/2017г.,РС-Асеновград/.

      От удостоверение за наследници изх.№17-00-749/16.10.2017г.издадено от Община Садово, е видно, че Д. А. К., е починал  на 15.03.2013г., като е оставил законни наследници: Н.Б.К., съпруга, с постоянен адрес: ***, А. Д. К., син, с постоянен адрес:***-ра**, и Е. Д. С., дъщеря, с постоянен адрес:***030, /лист 11 от гр.д.№2437/2017г.,РС-Асеновград/.

        С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2016г., акт №53,том І, рег.№ 642, нот.дело № 49 от 2016г., /вписан в СВ –Асеновград, вх. рег. №534/15.02.2016г., Акт № 148, том 2,дело№281/2016г./, на нотариус А. П., рег.№605 при НК, с район на д-е –РС-Асеновград, К. Р. Я. и Г. Р. А. продават на А. Д. К. процесния недвижим имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2017г., акт № 84, том І, рег.№ 1101, нот. дело № 79 от 2017г., /вписан в СВ-Асеновград с вх.рег.№ 959 от 22.03.2017г.,Акт№158,том 3, дело№ 499/2017г./ на нотариус А. П., рег.№605 при НК, с район на д-е –РС-Асеновград, А. Д. К. продава на Й.Г.Н. процесния недвижим имот.

      С приемно- предавателен протокол от 25.04.2017г. Й.Г.Н. предава на Н.Б.К. личните й вещи, находящи се в гр. С., ул.“***, /лист 99 от гр.д.№2437/2017г.,РС-Асеновград/.

     С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04 декември 2017г., акт № 46,том 8, рег.№ 6485, дело № 1371 от 2017г., /вписан в СВ-Асеновград, вх.рег.№ 5348 от 05.12.2017г., Акт № 116,том 18, дело № 3412/2017г./ на нотариус С. К., нотариус с рег.№ 234 при НК, с район на д-е-Районен съд-Асеновград, Й.Г.Н. и Р. С. Н. продават на П.Й.Н., ЕГН **********, процесния недвижим имот, /лист 52 от гр.д.№2437/2017г.,РС-Асеновград/.

     Въззивният състав на ПдОС след преценка на горецитирани приложени по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК, предвид изложените във въззивните жалби оплаквания на страните, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, както и становището на насрещните страни, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      От показанията на свидетелите на страните се установява безспорно обстоятелството, че Н. и съпругът й Д. след като през 1998г. са заплатили на собственика на процесните имоти Р. Я. цената им са започнали да живеят там, съответно, в жилищната сграда в поземления имот, както и да стопанисват двора и останалите в него селскостопански сгради, като отглеждали редица растения, извършвали ремонти. Н. и съпругът й Д. живеели в имота, необезпокоявано, от други хора, съответно, и от страна на Р. Я. и неговото семейство, респ. неговите наследници –син и дъщеря; като след смъртта на Д. през 2013г. Н. останала да живее в имота, който окончателно напуснала през 2017г. след продажбата на имота, извършена от сина й А. на лицето Й.Н.. Н. и съпругът й се считали за собственици на имота, защото заплатили цената му на тогавашния собственик Р. Я. през 1998г., /виж съдържание на декларация, с нотариално заверен подпис на Р. Я., представляваща частен свидетелстващ документ, съгласно 180 от ГПК, който не е оспорен от страните, съответно, от ответната страна, по надлежен начин по делото/. Н. и съпругът й Д. фактически заемали имота, владеели го като собственици, видно от всички фактически действия, които извършвали, както и от правни такива, още, през 2011г., предявявайки искове срещу Р. Г. Я.- установителни спрямо процесния имот, /като образуваните гр. дела са били прекратявани поради неотстранени процесуални нередовности от ищцовата страна, видно от издадените удостоверения от РС-Асеновград, горецитирани/. Неплащането на данъците за процесните имоти,/което задължение, поначало, лежи върху прехвърлителя/, явно, е препятствало прехвърлянето на имотите по нотариален ред. Но самото плащане на данъците, след това- 2017г. от А., за сметка, на наследниците на Р., не съставлява,в настоящия случай, обстоятелство, което да може да заличи необезпокояваното повече от десет години владение на имота от страна на ищцата Н.К., годно, съответно, да я направи и собственик относно този имот.

      Предвид съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въззивният съд намира за безспорен изводът, че Н. и съпругът й Д. са придобили процесните имоти поради изтекла придобивна давност повече от десет години, по време на брака им, считано от 23.02.1998г., когато платили покупната цена на имотите на тогавашния собственик Р. Г. Я., и владението им е било предадено от последния,което необезпокоявано продължило до 24.02.2008г., както и до 15.03.2013г., когато съпругът Д. е починал, а след това и до 2017г.- за ищцата Н., когато същата е била отстранена от имота, при прехвърлянето му на Й.Г.Н.. Още към 24.02.2008г. Н. е станала собственик на 1/ 2 ид. част от процесните недвижими имоти на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, по време на съществуване на СИО – по време на брака й със съпруга й Д..  Предвид което и правилен е изводът на районния съд, поради който е уважен установителният иск за собственост само по отношение на 1/ 2 ид. част от процесните имоти,на основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, тъй като, именно, на последно посоченото основание –придобиване поради изтекла придобивна давност, е предявен настоящият иск, /вж.искова молба, молба за отстраняване нередовности в исковата молба от 21.11.2017г.-лист 26 от делото, както и молба за отстраняване на нередовности  в исковата молба от 15.02.2018г.-лист 66 от делото/. Поради което и въззивният съд намира, че решението на районния съд в установителната част на иска по чл.108 от ГПК се явява обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици.

      В тази насока, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба на ответника. При доказателствена тежест лежаща върху ищцата съгласно чл. 154 ал. 1от ГПК въззивният съд намира, че по делото са налице доказателства, от които съдът може да направи несъмнен положителен извод, че ищцата е придобила процесната 1/ 2 ид. част от процесните имоти поради изтекла придобивна давност повече от десет години. При които и по отношение на тази ½ ид. част от недвижимите имоти следва да се посочи, че следва да отпадне вещно-правното действие на прехвърлителните сделки, предмет на горецитирани – нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.2016г., -нот.акт №53,том І, рег.№ 642, нот.дело № 49 от 2016г., нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2017г.- нот.акт №84, том І, рег.№ 1101, нот.дело № 79 от 2017г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот-нот.акт № 46,том 8, рег.№ 6485,дело№1371,/приложени, съответно, лист 7,8,52 от делото/.

       Съдът не е сезиран с друго придобивно основание, освен придобивна давност, за предявеното право на собственост на ищцата, поради което и не следва в настоящето производство да се произнася относно това дали ищцата не се явява собственик спрямо процесните недвижими имоти, но и на друго придобивно основание, тъй като такова не е заявено по надлежен ред в настоящето съдебно производство. В тази насока, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, въведено във въззивната жалба на ищцата, че съдът неоснователно бил отхвърлил предявения иск в установителната му част – по отношение на останалата 1/ 2 ид. част от имота. В тази част,решението на районния съд,като обосновано и правилно, също, следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.

     По отношение на въззивната жалба на ищцата, в частта на решението на районния съд, с която се отхвърля искът за осъждане ответника да освободи собствеността и предаде владението върху него. Въззивният съд намира, че в тази част въззивната жалба на ищцата се явява частично основателна, поради следното:

Безспорно се установява по делото, че към момента на приключване на съдебното дирене и даване ход по същество /на устните състезания/ във въззивното производство, /като така е било и в първоинстанционното производство/, собственик на процесните имоти е ответникът П.Й.Н., независимо от обстоятелството кое лице обитава, държи имота, в т.ч. и това лице да е предходният собственик Й.Г.Н.. Поради което следва да се отбележи, че допустим се явява, поначало,ревандикационен иск предявен и срещу съсобственик, /в тази насока, съдебна практика, вкл. и на ВКС по чл. 290 от ГПК -Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г./.   Като в настоящия случай, ищцата се явява невладеещ собственик, тъй като е отстранена от имота през 2017г., след закупуването му от Й.Н., което е безспорно установено по делото обстоятелство. Поради което и за ищцата е налице интерес от провеждане докрай на защитата на предявения от нея ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС – за осъждане на ответника П.Й.Н. да освободи собствеността и предаде владението по отношение на 1/ 2 ид. част от процесните имоти, на ищцата Н.Б.К.. Предвид което, в тази част, с която се отхвърля искът за осъждане на ответника, решението следва частично да бъде отменено- до размера на ½ ид.част от недвижимите имоти, по отношение на която 1/ 2 ид. част ответникът следва да бъде осъден да освободи собствеността и предаде владението на ищцата.

      По отношение на разноските, въззивният съд приема следното:

      Поради частична основателност на предявения иск, разноските в първоинстанционното производство следва да се разпределят по следния начин: При направени в общ размер разноски от ищцата за 1300.84 лева, същата има право на 650.42 лв, разноски платими от ответника, съразмерно на уважената част от иска, съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК. Поради което в тази част решението на районния съд следва да бъде отменено, /с присъдена сума от 430 лева/, като вместо това се постанови осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 650.42 лв, разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска. Поради частично отхвърляне на предявения иск, и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът има право на направени разноски в първоинстанционното производство, в размер на сумата от 250 лв /при направени разноски от 500лв/, платими от ищцата. Поради което и в тази част решението на районния съд следва да бъде отменено, /с присъдена сума от 440 лв/, като вместо това се постанови осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 250 лв, разноски в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

      Поради неоснователност на въззивната жалба на ответника, и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, на същия не се присъждат разноски във въззивното производство. Поради частично основателност на въззивната жалба на жалбоподателя,ищца, и по арг. от чл. 78 ал.1 от ГПК, на същата следва да се присъдят разноски във въззивното производство в общ размер възлизащ на сумата от 208.33лв,/8.33лв, от внесена сума за ДТ,+200лв, от заплатена сума за адв.възнаграждение/, платима от жалбоподателя, ответник.

     Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                    Р Е Ш И :

    ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 10.04.2020г. Решение № 145 на Асеновградски районен съд, ІV гр. състав, по гражданско дело № 2437по описа за 2017 година, В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  П.Й.Н.  ЕГН ********** ***,  че  Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***,     е  собственик  на основание давностно владение,    върху: 1/ 2 (една втора) ид. ч. от УПИ  VІІ – 735(седми седемстотин тридесет и пети)  в кв. 64(шестдесет и четвърти)  по ПУП на гр. С.,  с площ 1129(хиляда сто двадесет и девет) кв. м. , при граници и съседи: УПИ VІІІ-736,  УПИ ХV- 742, УПИ ХVІ- 743 и УПИ VІ -663,   ведно  с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с изба със застроена  площ от 72(седемдесет и два) кв. м.,  едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 18(осемнадесет) кв.м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда  със ЗП 45(четиридесет и пет) кв.м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 12(дванадесет) кв. м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 15(петнадесет) кв. м. , ведно с всички подобрения и приращения в имота,  както и В ЧАСТТА, с която  ОТХВЪРЛЯ  иска по отношение на останалата ½ (една втора) ид. ч. от имота, както и в частта за осъждане ответника да освободи собствеността и предаде владението върху 1/ 2 ид. част от имота.

ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която се отхвърля искът за осъждане на ответника да освободи собствеността и предаде владението на ищцата върху 1/ 2 ид. част от имота, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.Й.Н.  ЕГН ********** ***, да освободи собствеността и предаде владението на Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***, върху  1/ 2 ид. част, /една втора идеална част/, от УПИ  VІІ – 735(седми седемстотин тридесет и пети)  в кв. 64(шестдесет и четвърти)  по ПУП на гр. С.,  с площ 1129(хиляда сто двадесет и девет) кв. м. , при граници и съседи: УПИ VІІІ-736,  УПИ ХV- 742, УПИ ХVІ- 743 и УПИ VІ -663,   ведно  с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с изба със застроена  площ от 72(седемдесет и два) кв. м.,  едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 18(осемнадесет) кв.м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда  със ЗП 45(четиридесет и пет) кв.м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 12(дванадесет) кв. м. , едноетажна паянтова селскостопанска сграда със ЗП 15(петнадесет) кв. м. , ведно с всички подобрения и приращения в имота.

   ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА П.Й.Н.  ЕГН ********** *** да    заплати на  Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***      разноски по производството в размер на 430(четиристотин и тридесет)лв; и с която се   ОСЪЖДА Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***      да заплати  на П.Й.Н.  ЕГН ********** ***, сумата от 440(четиристотин и четиридесет)лв. направени разноски по производството; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.Й.Н.,  ЕГН **********,***, да    заплати на  Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***, разноски в първоинстанционното производство в размер на 650.42 лв, /шестстотин и петдесет лева и 42 ст./.

ОСЪЖДА Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***,      да заплати  на П.Й.Н.,  ЕГН **********,***, сумата от 250 лв, /двеста и петдесет лева/, разноски в първоинстанционното производство

         ОСЪЖДА П.Й.Н.  ЕГН ********** ***, да    заплати на  Н.Б.К.  ЕГН **********,   с адрес ***, сумата от 208.33лв, /двеста и осем лева и 33 ст./, разноски във второинстанционното производство.

       РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1/                      2/

 

 

 

 

 

                                                                                                                                  И    Е