№ 307
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110131293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на (фирма) срещу Ч. П. П., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че Ч. П. П. дължи на (фирма) сумата от 2933,50 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със
законна лихва от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на
370,49 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 29.6.2020 г., сумата от 64,75 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 15.7.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 13,56 лв. за периода от 1.7.2017 г. до 29.6.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №31110/2020
г. по описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от
ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение.
Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и
съдебни разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба и приложения на 15.08.2021г., в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор на искова молба. Твърди, че е
1
заплатил претендираните парични вземания. Не оспорва, че е наемател на имота през
процесния период и размер на исковете.
Третото лице-помагач на страна на ищеца счита, че липсва правен интерес за ищеца
за неговото конституиране, респ. от благоприятно решаване на спора за подпомаганата
страна, тъй като няма отношение към процесния имот.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
На основание чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е, че ответникът е клиент на топлинна енергия за процесния имот и през
процесния период, и размер на предявените искове.
Предмет на спора са неизплатени парични вземания за доставка на топлинна енергия
за отчетен период 01.05.2017-30.04.2019 г., поради което доводите на ответника, че спорното
право е погасено са неотносими, тъй като касае друг отчетен период. Видно е от заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 12909/2018 г. по описа
на РС – Пловдив, влязла в сила на 08.12.2018г., по отношение на процесния имот в (адрес),
са пресъдени в полза на ищеца и срещу различна от ответника страна суми за доставка на
топлинна енергия за периода м.05.2016-м.04.2017 г. Този извод се потвърждава от приетата
съдебна счетоводна експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, относно
спорното обстоятелство по делото, за което се установява, че няма извършени плащания на
суми за процесния период; както и от представените писмените доказателства на ответника
– платежен документ на л. 54-55, които обаче касаят дължими суми ч.гр.дело № 12909/2018
г. по описа на РС – Пловдив според основанието на плащане. Останалите писмени
доказателства, ангажирани от ответника, не са допуснати, като преценени от външна страна
съставляват частично възпроизведени електронни документи, които въпреки указанията на
съда, дадени с определението по чл. 140 ГПК, в цялост не се представиха.
Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че исковете за главници подлежат на
2
уважение по основание и в предявения размер, както и иска за мораторна лихва, начислена
върху главницата за цена на доставка на топлинна енергия, като съобразно ССчЕ лихва не е
начислявана върху прогнозни месечни фактури, а само по неплатените в срок общи
фактури.
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, за сумата 213,65 лв. за исковото производство
и 117,18 лв. пред заповедния съд, или общо 330,83лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт, последното определено от съда в минимален размер по чл.
25 и чл. 26 от НЗПП и по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП. Ответникът има
право на съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК. Претендира се възнаграждение на адвокат, съобразно заявеното в о.с.з. по
чл. 80 от ГПК – 850 лв. Против тази акцесорна претенция ищецът е навел възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът счита възражението за основателно предвид
предвидения минимум в чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ от 466,76 лв. при заявения материален
интерес, фактическата и правна сложност на спора, и очакваните процесуални действия,
които било необходимо да бъдат извършени по делото. Ето защо възнаграждението съдът
определя в размер на сумата 470 лв., като по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
се полагат разноски за сумата 1,88 лв. По компенсация в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 328,95 лв.
Съдът, като взе предвид представените писмени доказателства и ССчЕ, приема, че
ищецът не доказа правен интерес от участие на третото лице помагач (фирма), което води до
недопустимост на конституирането на подпомагащата страна. Доказателствата са в насока,
че услугата дялово разпределение е извършвана от (фирма), за което дружество в срок по чл.
219 от ГПК ищецът не е направил искане за конституиране, а в съдебно заседание заявява, че
няма искания с оглед на докладваната молба на (фирма). Поради това определението на
съда, с което (фирма) се конституира като трето лице помагач следва да се отмени и остави
без уважение искането по чл. 219 от ГПК на ищеца.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ч. П. П., с ЕГН:**********, дължи на (фирма),
с ЕИК: (ЕИК), на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2933,50 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 370,49 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 29.6.2020 г., и сумата от 64,75 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г.
до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 15.7.2020 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело №31110/2020 г. по описа на СРС, като иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 13,56 лв. за
мораторна лихва, начислена върху главница от 64,75 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., за периода от
1.7.2017 г. до 29.6.2020 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, Ч. П. П., с ЕГН:**********,
да заплати на (фирма), с ЕИК: (ЕИК), сумата 328,95 лева – съдебни разноски по
компенсация.
Решението в тази част може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК Определение №7205/26.10.2021 г. в частта, в
която съдът допуска привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – (фирма), и вместо това
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 219 от ГПК на (фирма) за конституиране на
(фирма) като трето лице-помагач на страна на ищеца.
Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4