Решение по дело №20/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалба от Х. Т. Т., [ЕГН] от гр. Шабла, [улица]срещу Решение № 350/ 25.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че Ж. С. – управител на офис „Еконт Експрес“ООД, гр. Шабла, „Еконт експрес“ ООД и „Шабла холидейс“ООД не са извършили „тормоз“ по признак „етническа принадлежност“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и не са извършили нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо Х. Т. Т. и жалбата му е оставена без уважение.

Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с констатираните в административното производство обстоятелствата, включително със снетите свидетелски показания. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Не претендира разноски, в условие на евентуалност прави възражение срещу размерите на претендираните от останалите страни суми за съдебни разноски.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в цялост, намира я за неоснователна и недоказана. Релевира съображения, че КЗД е осъществила предвидената в закона процедура по проучване, изискала е и приложила становища на участниците, изяснила е относимите факти при спазване правилото на чл. 9 от ЗЗДискр за разпределяне на доказателствената тежест, предоставила е възможност на страните да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят позиция, в т.ч. в открити заседания с призоваването им, поради което смята оспореният акт за законосъобразен. Като резултат ответникът по жалбата предлага тя да се отхвърли, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Еконт експрес“ АД, представлявано от Л. С., чрез адв. А. Д. намира жалбата за неоснователна и немотивирана, а оспореният акт счита за валиден и законосъобразен, съответстващ на установената по случая фактическа обстановка и иска той да бъде оставен в сила. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред КЗД и пред Административен съд – Добрич.

Заинтересованите страни – Ж. К. С., ЕГН ********* с постоянен адрес гр. Шабла, [улица] „Шабла холидейс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Ж. К. С., чрез общия им процесуален представител адв. Д. Д., ДАК излагат становища за неоснователност на жалбата. Настояват, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно, а по случая не са налице дискриминационни признаци. Искат присъждане на сторените разноски според представения списък (л.158 и сл.) по 1500 лева за всеки.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена от Х. Т. Т. жалба с вх. № 44-00-3231/13.09.2023 г. (л.9), допълнена с моли вх. № 44-00-3635/16.10.2023 г. (л.12) и с вх. № 44-00-3911/08.11.2023 г. (л.16).

С Разпореждане № 948/08.12.2023 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 294/2023 г. и е прието, че в жалбата до комисията са изложени оплаквания за дискриминация и тормоз по признак „етническа принадлежност“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и е наведена претенция за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр – отказ от услуга. Разпределена е доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр от КЗД.

Предприети са действия от КЗД по проучване със събиране на доказателства, включително определяне на експерт по преписката, изпращане на писма до: „Еконт експрес“ ООД, Ж. С., Директора на ОДМВР – Добрич, „Шабла холидейс“ ООД, до Община Шабла, изготвил е Доклад-заключение по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр (л.46-48).

До жалбоподателя е изпратено Уведомление изх. № 44-00-4314 от 12.12.2023 г. (л.21), с което му е указано задължението по чл. 9 от ЗЗДискр да представи факти във връка с разпределението на доказателствената тежест в производството. В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, КЗД е спазила предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят с приложените по преписката материали.

С отделни уведомления жалбоподателят Х. Т., „Еконт експрес“ ООД и Ж. С. са призовани за открито заседание на 06.06.2024 г. (л. 49-51). На проведеното заседание, съставът е решил да конституира трета ответна страна – „Шабла холидейс“ ООД, представлявано от управителя Ж. С. и да се даде възможност на това дружество да се запознае с доказателствата по преписката.

Проведени са редица процесуални действия от КЗД по приобщаване на доказателства, разпит на свидител, даване ход по същество и обявяване на преписката за решаване. (л.92-100)

На 25.11.2024 г. е постановено процесното Решение № 350, с което решаващият състав на КЗД е приел за безспорно от фактическа страна следното:

Според твърденията в жалбата до КЗД жалбоподателят Х. Т., посетил на 06.09.2023 г. офиса на Еконт в гр. Шабла, за да вземе две поръчки. Служител, чието име не знаел в онзи момент, му ги подал на гишето. По това време влязъл Ж. С., който също бил служител на офиса на „Еконт" в гр. Шабла (л.109), поинтересувал се дали Т. е платил. Служителят му отговорил, че е платил и всичко е наред. Т. Ж. С. започнал да обижда жалбоподателя и да го псува. Ж. С. му казал, че за да получи новата пратка, първо трябва да плати старите си задължения в размер на 35 лв. Т. попитал за какво дължи тази сума, като посочва, че занитересованото лице му заявил, че преди 4-5 месеца получил в офиса им резачка за дърва, която била върната на подателя и Х. Т. не платил разходите. Жалбоподателят не оспорва този факт. Напротив, сочи, че в конкретния случай пратката се оказала сгрешена. Машинката за дърва не била тази, която била поръчана, но с продавача постигали съгласие оспорващият да я вземе. Тъй като вещта била малко по-скъпа от поръчаната, Х. Т. тръгнал да намери остатъка от парите. Обадила му се служителка на офиса на Еконт в Шабла и му заявила, че продавачаът поискал да му се върне въпросната пратка за негова сметка.

На 06.09.2023 г. Ж. С. поканил Т. да заплати старите си задължения за пратката от 13.07.2023 г., като му разяснил, че в противен случай няма да му предостави новата пратка.

Според жалбоподателя, с влизането си в офиса, Ж. С. проявил непристойно и неуважително поведение спрямо него, като дори му взел една от пратките, които бил платил. Поведението му било такова в качеството му на длъжностно лице и извършено в офис на спедиторската фирма, в която работел. Заявява, че го псувал на майка и му викал, нарекъл го „ циганин" и му казал да се маха от офиса или иначе щял да извика полиция. Х. Т. попитал защо го псува на майка, тъй като майка му била починала преди много години. Ж. му бил казал: „Ще ти е** пу***** майчина". Посочва, че това го е разстроило много. Бил свикнал да му казват „циганин", но не приемал да поругават името на починалата му майка. Пристигнала полицията и го извела навън. Поискали му лична карта, след което влезли в офиса на „Еконт" и разговаряли със С.. Когато излезли, полицаите го накарали да подпише документ, със съдържанието на който нямал възможност да се запознае, а му казали да не знае много, а да подписва и да се маха.. Предупредили го да не влиза повече в офиса на „Еконт" в Шабла, иначе щели да го приберат в районното в Каварна и да спи вечерта там. След тази заплаха бил принуден да си тръгне от офиса на „Еконт" само с едната пратка, а другата останала в офиса, прибрана от Ж. С.. Твърди, че въпреки, че я платил, пратката останала там и не можел да я ползва, за което прилага касов бон от Еконт, офис Шабла.

Безспорно е установено, че „Еконт Експрес" АД е пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), като основните услуги, които предлага са куриерски, пощенски, карго и международни. Видно от извадка от Договор от 01.07.2019 г. по чл. 22 от ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги (л.63-64) и Приложение №1 към него (л.65), „Шабла холидейс“ ООД предлага и извършва дейностите по изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от името и за сметка на Еконт в обект, описан като стационарна пощенска станция, пощенско агентство или изнесено пощенско гише с адрес гр. Шабла, [улица].

Страните не спорят, че на 06.09.2023 г. Х. Т. отишъл в офиса на Еконт в гр. Шабла, за да вземе пратка.

Заинересованите лица заявяват, че практиката на Еконт, съдържаща се във вътрешните правила на пощенския оператор и общите условия за работа, изисква от своите служителите да не предоставят на клиентите пратки, адресирани до тях, без последните да са платили старите си задължения към дружеството. Това изискване е продиктувано от запазване икономическите интереси на пощенския оператор, за да не се позволява на клиентите да ползват многократно услугите му, а да ги заплащат избирателно. Така на процесната дата след поредния отказ на Т. да плати старите си задължения и проява на агресия, Ж. С. се обърнал към органите на МВР. На място пристигнали служителите на РУ на МВР – К. С. С. К. и Д. Т. П. с цел установяване на ситуацията по сигнала. С. К., полицай при РУ на МВР – Каварна съставил на жалбоподателя Х. Т. Т. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 283а-73/2023 от 06.09.2023 г., серия АД, бл. №492165 (л.86) за нарушение на чл. 4, т. 2 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, осъществяване и поддържане чистотата в личните дворове и обществените места на територията на община Шабла, приета от Общински съвет – Шабла. На лицето бил съставен и протокол за полицейско предупреждение, който Х. Т. отказал да подпише.

С акта е установено, че на 06.09.2023 г. в 12,30 ч. в гр. Шабла, по [улица], в офис на Еконт, на обществено място Х. Т. проявява непристойно и скандално поведение, изразяващо се в повдигане на скандал спрямо лицето Ж. С. от гр. Шабла и отправяне на обиди.

По повод сигнала за нарушение на обществения ред е изготвена Докладна записка № 283р-16165 от 09.10.2023 г. от мл. експерт Г. Н., изпълнявал задължения като авто патрул на 06.09.2023 г. съвместно с Д. П. и Сл. К. (л.87), в която се потвърждава, че е издаден протокол за полицейско предупреждение поради проявеното от Т. скандално поведение по повод заплащане на стари задължения към Еконт.

Видно от Становище рег. № 357000-2970/ 25.03.2024 г. от Директора на ОДМВР – Добрич, по случая са извършени два броя проверки (л.43). Първата преписка №16165/ 2023 г. е по повод сигнал от Ж. К. С. срещу Х. Т. Т. за скандал в офиса на „Еконт експрес" в гр. Шабла. Материалите по нея са изпратени в ТО – Каварна на Районна прокуратура – Добрич. С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство рег. №4129 от 25.10.2023 не са установени по преписката данни за извършено престъпление от Х. Т.. Същият е бил предупреден с протокол за полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМВР и му е съставен АУАН по чл. 4, т. 2 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, осъществяване и поддържане чистотата в личните дворове и обществените места на територията на община Шабла.

Втората преписка №3695/2023 г. по описа на РП – Добрич била образувана по жалба от Х. Т. Т. от гр. Шабла срещу Ж. С., адресирана до „Еконт експрес" ООД гр. Русе, КЗД и Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, която я препратила до РП – Добрич. С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство рег. №3695/27.11.2023 г. (л.44) преписката била прекратена, тъй като поведението на С. и на служителите на РУ – Каварна не разкриват признаците на престъпление от общ характер. Жалбоподателят Х. Т. е уведомен, че отправянето на обиди към него може да осъществява състава на обида по чл. 146, ал. 1 от НК, което е престъпление от частен характер и наказателно преследване за него може да се започне след подаване на тъжба от пострадалия.

Заинтересованите лица Ж. К. С. и „Шабла холидейс“ ООД в писмени изявления до КЗД (л.53, л.76) отричат твърденията на жалбоподателя за повишаване на тона, нецензурни думи и обиди, отправени към Т.. От своя страна С. заявява, че по време на разговора по повод неплатени разходи за предходна пратка самият Т. започнал да се държи агресивно спрямо служителите на Еконт, отправял обидни думи към него и закани за физическо насилие.

Заинтересованато лице „Еконт Експрес" АД потвърждава, че на 06.09.2023 г. управителят на офиса Ж. С. стопирал предаването на пристигналите пратки с оглед предходна ситуация за неплатени куриерски услуги от Х. Т., като през целия разговор Ж.С. запазил равен тон, говорел с нисък тембър и не излизал от тази рамка на поведение. Същият спазил Стандартите за работа и комуникация на Еконт, не използвал нецензурни изрази, не употребявал обидна реч и дори на няколко пъти предложил на Х. Т. да говори по-тихо.

Кметът на община Шабла потвърждава, че за нарушение на чл. 4, т. 2 от Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, осъществяване и поддържане чистотата в личните дворове и обществените места на територията на община Шабла, прието от Общински съвет – Шабла, след съставен АУАН № 283а-73/2023 от 06.09.2023 г., против Х. Т. е издадено Наказателно постановление № К-2134-1/23.11.2023 г., с което му е наложена глоба в размер на 50 лв. На 27.11.2023 г. Т. отказал да получи (л.82-84) екземпляр от НП.

С оспореното пред съда Решение №350/ 25.11.2024 г., КЗД е установила, че ответната страна Ж. С. – управител на офис на „Еконт експрес“ ООД Шабла не е извършил „тормоз“ по признак „етническа принадлежност“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и не е извършил нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя Х. Т. Т.. Решаващият състав на КЗД също е установил, че „Еконт експрес“ ООД, ЕИК ********** и „Шабла холидейс“ ООД, ЕИК ********* не са извършили дискриминация по признак „етническа принадлежност“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и не са извършили нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. Със същото решение жалба вх. № 44-00-3231/13.09.2023 г. от Х. Т. Т., допълнена с вх. № 44-00-3635/16.10.2023 г. и с вх. № 44-00-3911/08.11.2023 г. е оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

По смисъла на ЗЗДискр, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата норма, както от обективна, така и от субективна страна, да има за резултат нарушаване на принципа на равенство, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която е обусловена от поне един защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Всяка от двете хипотези за пряка или непряка дискриминация съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр предпоставя някаква форма на „неблагоприятно третиране“ на обекта на дискриминация, което е дефинирано в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр като всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на индивида. Специализираният състав на КЗД посочва, че доказването на дискриминация изисква първо да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитения признак, както и на различието по този признак със сравняваните лица и второ да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предположение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т.е. за причинната връзка между спорното третиране и защитения признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в случая по признак „етническа принадлежност“.

За да достигне до този извод КЗД е приела, във връзка с оплакванията за тормоз по признак „етническа принадлежност“ и евентуално нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр – отказ от предоставяне на услуга, че твърденията на жалбоподателя, че Ж. С. го нарекъл „ циганин " и му казал: „Ще ти е** п***** майчина", не се потвърждават от събраните доказателства, включително от показанията на свидетеля М. И..

Като императивно условие, за да се констатира наличието на дискриминация, следва коректно да бъдат посочени лице/лица сравнители, поставени в по-благоприятни условия от друго лице/група лица, намиращи се в сходно с тяхното положение на базата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. На практика сравнението остава основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме или не, че е налице по-неблагоприятно третиране на едно лице спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“. В случая лица за сравнение не са посочени и съставът на КЗД няма как да изследва осъществено ли е неравно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице, поставено в по-благоприятно положение от него. Нещо повече самият Т. не конкретизира подробности за себе си във връзка с някой от твърдените защитени признаци съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр като произход, етническа принадлежност или др., които да са станали повод за проявена спрямо него дискриминация.

Обстоятелството, че жалбоподателят има стари изискуеми задължения към Еконт, а оттам и претенцията му за дискриминация, по естеството си не означава различно и по-неблагоприятно третиране, а маркира единствено за субективно възприятие на лицето, което според КЗД не може да обоснове подозрение за дискриминация.

В административната преписка, а по-късно и в хода на съдебното производство, не са събрани доказателства, че спрямо жалбоподателя е направен отказ от предоставяне на услуги, или предоставяне на услуги от по-ниско качество, или при по-неблагоприятни условия, по причина етническата принадлежност на оспорващия. КЗД в атакуваното решение изрично посочва, че няма данни по преписката, Ж. С. да е бил запознат с етническата принадлежност на жалбоподателя, за да се формира заключение за неравно третиране и тормоз въз основа на този признак.

В хода на производството КЗД не установява факти и доказателства, които да подкрепят твърденията на Т., че спрямо него е осъществено неравно третиране. Съмненията на жалбоподателя за преднамереност от ответните страни спрямо него и осъществено неравно третиране са разгледани като несъстоятелни, тъй като не са подкрепени с доказателства. При тези аргументи подадената жалба като неоснователна е оставена без уважение.

В хода на производството пред КЗД не се събрали доказателства за извършването на действия, бездействия или демонстриране по друг начин от страна на ответните страни на поведение, което може да се квалифицира като проявена дискриминация спрямо жалбоподателя по някой от защитените признаци в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

При прилагане нормата на чл. 9 от ЗЗДискр е обсъдено от решаващия състав на КЗД, че в случая доказателствената тежест е преминала върху ответните страни, които безспорно доказват в административното производство, че принципът на равно третиране не е нарушен и събраните доказателства не дават основание да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение е налице.

Оспореното решение е получено от жалбоподателя на 05.12.2024 г. (л.114), а жалбата е подадена чрез КЗД на 18.12.2024 г. (л.6), с което е спазен законоустановения в чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр. Същата е подадена от участвало в производството лице, с правен интерес, поради което е допустима.

По отношение на основателността на жалбата:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - КЗД, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр, в качеството му на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. В съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 54 ЗЗДискр, решаващият състав на КЗД е определен с Разпореждане № 948/ 08.12.2023 г., образувана е преписка № 294/2023 г.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 АПК.

Съдът счита, че оспореното решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 66 от ЗЗДискр. Посочен е издателят на решението, жалбоподателят, оплакванията му, извършените действия по проучването, становищата на ответните страни в производството, събраните доказателства, относимите норми, разпоредителна част по същество, оформена като отделни диспозитиви и указания относно обжалването му.

Спазени са и административнопроизводствените правила при провеждане производството.

Настоящия съдебен състав намира, че обжалваният акт на КЗД съответства на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, предвидена в чл. 2 ЗЗДискр. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр регламентира забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци, един от които е именно етническата принадлежност – въведена като основание в жалбата на Х. Т..

Законодателят е дал дефиниция на пряка дискриминация в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр като всяко по-неблагоприятно третиране на лица на основата на признаците по, чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними и сходни обстоятелства.

Определението за непряка дискриминация се съдържа в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр и гласи, че това е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, или на лица, които без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

По смисъла на ЗЗДискр и съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр „На основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ от с.з. означава на основата на действително, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

Легална дефиниция на „тормоз“ е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Според чл. 5 от ЗЗДискр тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от с.з., сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

„Неблагоприятно третиране“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от с.з. или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Дискриминация се установява при условие, че е посочено лице – сравнител, поставено в по-благоприятни условия спрямо жалбоподателя на базата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр при пряка дискриминация или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика при непряка дискриминация.

От съдържанието на нормите и определенията може да се направи заключение, че задължително условие за всяко проявление на дискриминация е наличие на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, го прави дискриминиращо, което всъщност е забранено и представлява закононарушение.

В случая, от констатациите на КЗД, а и от наличните по съдебното дело доказателства, няма категорични данни относно наличието на защитен признак, характерен за жалбоподателя Х. Т.. На два пъти (с уведомления по чл. 30 от АПК на л.11 и л.14), КЗД е поискала от него да посочи лице/лица за сравнение, тъй като задължително изискване е да има сравнимост на ситуацията. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на дискриминацията. Както решаващият състав е установил, в случая не са посочени лица за сравнение, поради което се оказва невъзможно да се изследва осъществено ли е неравно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице, поставено в по-благоприятно положение от него.

Х. Т. в писмен вид (л.12) е декларирал, че към момента на подаване на жалбата в КЗД не е завеждал дело и няма висящо пред съд производство по същия спор между същите страни. Твърди, че спрямо него е проявена дискриминация и тормоз – психически и словесен, насаждащ омраза на етническа основа. Заявява,че се е почувствал обиден и емоционално наранен, когато Ж. С. го нарекъл „циганин“ и го напсувал на починалата му майка, която много обичал и уважавал. Жалбоподателят заявява, че в личната му карта не пише, че е циганин, а български гражданин. Споделил с хора от обкръжението си за случая, но се оказало, че тях Ж. С. не е обиждал като „цигани“ и „мангали“ (л.16). В друго писмо до КЗД (л.26) Х. Т. посочва, че е от „малцинствената група, на която се гледа с пренебрежение“.

Съставът на КЗД е приел и разгледал случая като жалба срещу проява на дискриминация по признака „етническа принадлежност“, тормоз и отказ от предоставяне на услуги въз основа на същия признак.

Настоящата инстанция споделя направените в административното производство изводи, че в случая не е налице пряка или непряка дискриминация по признак „етническа принадлежност“, няма отказ от услуги от страна на ответните лица или друг вид нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. Не са събрани данни по делото Ж. С. да е бил запознат с етническата принадлежност на Х. Т., за да се формира извод за неравно третиране и тормоз на база този признак.

Съдът намира, че събраните по делото факти не сочат на нарушаване принципа на равно третиране спрямо жалбоподателя, на първо място поради недоказване на защитения признак „етническа принадлежност“ на жалбоподателя, както и поради липса на сравними лица.

Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с присъствието им в дадено лице (субект), което наличие по закон е забранено да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Сравнителят се определя като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак.

В случая, както първи специализиран състав на КЗД правилно е посочил, разликата в отказа от услуга не произтича от етническата принадлежност на жалбоподателя, а от неплащане на предходно задължение към пощенския оператор или негов договорен партньор (л.63). Отказът съотевтства на икономическата логика и защитава икономическите интереси на търговските дружества, които са контрагенти на пощенски услуги.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл следва да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, и да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, както и при всички случаи следва да се изразява в някой признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. И при „пряка дискриминация“ и при „непряка дискриминация“, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В случая твърдяното различно отношение и отказ от услуга, не е пряка последица от признака „етническа принадлежност“. Извършването на тормоз спрямо жалбоподателя породено от същия признак не се доказа по делото.

Предвид изложеното съдът намира за правилно заключението на Комисията за защита от дискриминация за липса по отношение на Х. Т. на осъществена дискриминация и тормоз на основата на признака „етническа принадлежност“ и отказ от предоставяне на услуги, основан на същия защитен признак.

Съгласно чл. 146, т. 5 от АПК съдът следва да провери съответствието на оспорения акт с целта на закона. Съгласно чл. 2 от ЗЗДискр целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закон; равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; ефективна защита срещу дискриминацията. Ефективната защита срещу дискриминация би се осъществила само при условие, че е установено безпротиворечиво наличието на дискриминация на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, което не е изпълнено в настоящия случай.

С оглед гореизложеното съдът приема, че КЗД е постановил законосъобразно решение, за което не са налице посочените в чл. 146 АПК отменителни основания, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 и, ал. 4 от АПК имат ответникът и заинтересованите страни. Направените от тях искания за разноски са депозирани в срок. Нна КЗД следва да се присъденят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. На заинтересованите лица следва да се присъди адвокатско възнагражадение в размер на 300 лева предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и направеното възражнеие за прекомерност от страна на оспорващия.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Т. Т., [ЕГН] от гр. Шабла, [улица]срещу Решение № 350/ 25.11.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА Х. Т. Т., [ЕГН] от гр. Шабла, [улица]да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща сторените поделото разноски.

ОСЪЖДА Х. Т. Т., [ЕГН] от гр. Шабла, [улица]да заплати на „Еконт експрес“ АД, „Шабла холидейс“ ООД и Ж. К. С. сумата от по 300 лв. (триста лева) за всеки, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.