Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря В. Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 549
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 357/05.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1085/2019 г. на РС – Ловеч са уважени
предявените от А.И.А. против
„ТЕХНОКОРОЗА“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като:
уволнението на А.И.А. е признато
за незаконно и е отменена издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение; ищецът А.И.А. е възстановен на заеманата при уволнението
длъжност; и „ТЕХНОКОРОЗА“ АД е осъдено да заплати на А.И.А. 1750.44 лв. обезщетение за оставане му без работа,
поради незаконното уволнение, за период от 25.04.2019 г. до 23.07.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/03.06.2019 г./ до окончателното ѝ изплащане. С решението съдът е
се произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки „ТЕХНОКОРОЗА“ АД да заплати на А.И.А. 560.00 лв. адвокатско възнаграждение, а по сметката на
РС Ловеч 150.02 лв. - държавна
такса върху уважените искове, както и 120.00
лв. - възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, подадена чрез пълномощника адв. С.Т.. Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските съобразно отхвърлянето на исковете.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от А.И.А. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивникът „ТЕХНОКОРОЗА“ АД не взема
участие в откритото съдебно заседание.
Въззиваемият А.И.А. не взема участие в откритото
съдебното заседание.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият
състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени от А.И.А. против „ТЕХНОКОРОЗА“ АД искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 37/10.07.2018 г.;
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „механик ”; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане
на обезщетение за оставяне без работа за срок от шест месеца. В
исковата молба се поддържа незаконност на уволнението на възприетото от
работодателя основание (съкращаване на щата), с оглед липса на реално съкращаване
на заеманата длъжност „механик“ и липса на извършен подбор.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника „ТЕХНОКОРОЗА“
АД е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който е направено възражение за законност на уволнението на ищеца, основано
на твърдения за утвърждаване на ново щатно разписание, по което са намалени
щатните бройки з длъжността, заемана от ищеца, и извършване на подбор от
нарочно създадена комисия.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и това се установява от
приетия трудов договор № 1893/10.04.2018 г.,
че ищецът А.И.А. е работил „ТЕХНОКОРОЗА“ АД на
длъжност „механик“, с код по НКПД: 31153004 и с
място на работа – с. Дойренци. От договора се установява, че трудовото възнаграждение
на ищеца е в размер до 2 000,00 лв., от което се изплаща минимално
гарантиран размер от 600 лв., а разликата до 2 000 лв. – в зависимост от
определени показатели за оценка на свършената работа и тяхната конкретна тежест
в проценти. От договора е видно, че той е сключен с шестмесечен срок
за изпитване в полза на работодателя, като от доказателствата по делото не се установява материализирано
в документ волеизявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Ищецът е постъпил на работа на
10.04.2019 г., на която дата му е връчена длъжностна характеристика, видно от
приетия по делото препис с направено върху него собственоръчно удостоверяване от
ищеца за получаването ѝ.
От длъжностното разписание на „Технокороза“ АД, в сила от
01.01.2018 г., се установява, че в отдел „ЕМО“ е имало десет щатни бройки за
длъжността „техник механик“, с код по НКПД:
31153004, за чието заемане изисква
средно образование.
Със заповед №
19 от 01.03.2019 г. на изпълнителния
директор на „Технокороза“ АД е
утвърдено ново щатно разписание, което влиза в сила от 01.03.2019 г. От приетия
препис на същото се установява, че в отдел „ЕМО“ има седем щатни бройки за длъжността
„техник механик“, с код по НКПД: 31153004, за
чието заемане изисква средно образование.
Със заповед №
21 от 08.03.2019 г. на изпълнителния
директор на „Технокороза“ АД е назначена тричленна комисия и е
определен персоналния ѝ състав, като на комисията е възложена задача да извърши
подбор между работниците и служителите „Технокороза“ АД, заемащи длъжността
„техник механик“, като се направи преценка на квалификацията и начина на
изпълнение на възложените им задачи. Със заповедта е определен краен срок за извършване на подбора (до 14.03.2019 г.) и за
представяне на протокол за резултатите от работата на комисията (до 19.03.2019
г.).
От приетия протокол от 19.03.2019 г. се установява, че в
резултат на извършена преценка по поставената задача комисията предложила да
бъдат прекратени договорите на ищеца А.И.А. и на още един служител – Евгений
Красимиров Маринов, също заемащ длъжността „механик“. Комисията е приела, че и двамата не притежават
удостоверение за придобита втора квалификационна група по безопасност при
работа с ел. уреди, ел. централи и ел. мрежи, като и двамата не са преминали
през изпитни тестове и не са оценени. Посочено е в протокола, че
всички останали служители на тази длъжност имат такова удостоверения и са
преминавали през изпитни тестове, за което има приложени документи в работните
им досиета. Относно качеството и начин на изпълнение на възложените задачи в
протокола е посочено, че са оценявани нивото на изпълнение на работата от
страна на съпоставяните работници, професионалните им знания и умения,
образованието им и професионалната им правоспособност. Удостоверено е
извършване на обсъждане на критериите за оценяване по отношение на всеки един
от съпоставяните работници, при изказване на всички членове на комисията и след
преглед на личните трудови досиета на работниците. В протокола е удостоверено,
че прекият ръководител изказал мотивирано становище относно неизпълнение на
поставени задачи като качество и срок. В протокола е записано, че ищецът А.И.А.
не е бил достатъчно отговорен при извършване на своята работа, не реагирал
своевременно при отстраняване на аварии, които затруднявали и възпрепятствали
производствения процес в „Технокороза“ АД – с. Дойренци.
На 26.03.2019 г. на А.И.А. е връчено предизвестие, с което същият е уведомен, че
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТр, поради съкращаване в щата и
утвърдено ново щатно разписание на „Технокороза“ АД, в сила от 01.03.2019 г.
Със заповед № 30/26.03.2019 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на посоченото в предизвестието основание
(съкращаване на щата), считано от 25.04.2019 г. Заповедта е връчена на служителя
лично на 26.03.2019 г., което се установява от положения върху нея подпис.
От приетата
Служебна бележка изх. № 20-04-04-323/23.05.2019 г. на
Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда” – гр. Долна Митрополия, се
установява, че ищецът е регистриран като безработен от 25.04.2019 г. Няма данни
да му е определено парично обезщетение за безработица. От заверено копие на регистрационна карта на името на
ищеца, издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – Долна Митрополия е видно, че са
отбелязани дати за срещи с трудов посредник на 25.04.2019 г., 10.05.2019 г,
13.06.2019 г., 02.07.2019 г.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза по гр.д. № 1085/2019 г. на РС – Ловеч, която съдът приема,
като пълна и научно обоснована, се установява, че брутното трудово
възнаграждение на А.И.А. за месец март 2019 г.,
предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение, е в размер на
603,60 лева, а размерът на обезщетението за периода от 25.04.2019 г. до
23.07.2019 г. (датата на приключване на устните състезания пред районния съд
заседание) е 1750,44 лева.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
Правото
на работодателя да прекрати е трудовия договор с предизвестие до работника е
изрично установено в закона, като нормативен отговор е даден не само за начина
на упражняването му (отправяне на писмено предизвестие до работника в
установените срокове), но и на конкретните фактически основания, при които то
може правомерно да се упражни (чл. 328, ал. 1-3 КТ). Сред тези основания е
съкращаването на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ), на което ответникът се
позовава, прекратявайки трудовото правоотношение с ищеца. Съкращаване на щата
означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или
като щатна бройка. Когато съкращава част от щатните бройки за определена
длъжност, работодателят е задължен да извърши
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Преценката на работодателя при подбора е кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи
на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ. При предявен иск съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа (ТР-3-11, ОСГК).
В случая е налице съкращаване на щата, защото заеманата от ищеца длъжност „техник-механик“ по утвърденото от ответника
щатно разписание от 01.03.2019
г. е редуцирана от
съществувалите до преди това десет щатни бройки на седем. При това положение
ответникът следва да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ измежду работниците на
тези десет щатни бройки. По предявен иск за отмяна на уволнението
ответникът-работодател носи тежест на доказване относно извършването на
подбора. В конкретното дело ответникът не доказва извършването му, вкл. чрез
приетия протокол от 19.03.2019 г. на нарочно назначената комисия. Съдържанието
на този протокол не разкрива деятелност на комисията по обсъждане качествата, квалификацията и начина на
работа на двама от работниците, сред които и ищецът, но не и на останалите работници, за които няма оценка на тяхната
квалификация и на новото на извършваната от тях работа, основана на конкретни
фактически данни за всеки от тях. Когато в подбора по чл. 329, ал. 1 КТ не са
включени всички необходими
участници, практически
подбор не е извършван. В този случай съдът е лишен от възможността да провери обективното съответствие на оценката по
приетите от работодателя показатели с действително определените за уволнените
работници или служители, защото е лишен от възможността за съпоставянето им с невключените в
подбора работници. По
изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и правилно
съдът е отменил уволнението на ищеца.
С
оглед основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и факта, че
между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, следва са се
уважи като основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност.
При незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца (чл. 225, ал. 1 КТ). В случая оставането
на ищеца без работа поради незаконното му уволнение е доказано за периода след
деня на уволнението (25.04.2019 г.) до
датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция (23.07.2019 г.), с оглед регистрацията му като
активно търсещ работа. Конкретният период не превишава нормативно установения
максимум от шест месеца, като размерът на обезщетението
за периода от 25.04.2019 г. до 23.07.2019 г. е 1750,44 лева. За същия
размер и период се явява основателен и иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции по основателността на исковете съвпадат,
поради което обжалваното решение следва да се потвърди. Въпреки този изход на
делото на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивното
производство, доколкото такива от него не са претендирани
и не се представят доказателства за извършването им. Въззивникът няма право на
разноски, с оглед основателността на предявените против него искове и
неоснователността на въззивната жалба.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 357/05.08.2019 г., постановено по
гр.д. № 1085/2019 г. на РС – Ловеч.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от 22.10.2019 г. - деня на
обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.