РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Перник , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500317 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“, № 1А, против
Решение № 260220 от 22.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1759 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г., в частта с която е отхвърлен предявеният от Община
Перник обратен иск срещу А. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** за
сумата от 681.38 лв. (за която е уважен главния иск) от която 632.26 лв.,
представляваща стойността на ползвана но незаплатена топлинна енергия за периода
07.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 49.12 лв. лихва за периода 07.04.2017 г. до 04.10.2018 г.
за общинско жилище, находящо се в ***, както и в частта, с която на ищеца по главния
иск „Топлофикация Перник АД“ са присъдени разноски в размер на 300 лв. за особен
представител.
С обжалваното Решение Районният съд е признал за установено по отношение на
Община Перник, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, сумата 681.38 лв.
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, от която главница 632.26 лв. за
периода от 07.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и изтекла лихва в размер на 49.12 лв. за
периода от 07.04.2017 г. до 04.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.02.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер за
главница и лихва отхвърлил иска като погасен по давност.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Твърди, че са неправилни и изводите на съда за
1
неоснователност на предявения обратен иск. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което обратния иск да бъде уважен, така както е предявен.
Счита, че Районният съд неправилно е осъдил Община Перник да заплати на ищеца по
главния иск „Топлофикация Перник“ АД сумата от 300 лв. за назначаване на особен
представител, тъй като сумата е внесена от Община Перник с платежно нареждане,
приложено към Молба с вх. № 263424 от 09.10.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация Перник“ АД не
е подала отговор на жалбата.
Въззиваемият А. Г. Г. – ответник по обратните искове, в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК чрез особения си представител – адв. К.Б., е подала отговор на жалбата, като по
подробно изложени съображения моли да бъде оставена без уважение, като бъде
потвърдено обжалваното Решение. Моли съда да определи възнаграждение за особен
представител пред въззивната инстанция.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл. 422, вр. с чл.
124 от ГПК от „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник срещу Община Перник за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 953.39 лв.
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящо се в ***, от които главница 860.02 лв., за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания 93.37 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед № 393 от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 826/2020 г. на ПРС.
Ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок, като е направил
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 1759/2020 г., като трето
лице помагач на страната на ответника, е конституирана А. Г. Г., за която се твърди, че
е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на настаняването,
както и през процесния период.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от Община Перник
против А. Г. Г. за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на Община
Перник сумата, за която е осъдена Общината – главница и изтекла лихва, заедно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск
до окончателното издължаване на сумите.
Ответникът по обратния иск, чрез особения си представител, е оспорила същия
като недопустим поради липса на конкретизация на претендираните суми. Поддържа,
че ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия през процесния
период, не е налице и валидно облигационно правоотношение между нея и ищцовото
дружество. Прави възражение за частично погасяване на претендираните суми по
давност.
С обжалваното решение частично е уважен предявеният установителен иск и е
2
отхвърлен изцяло обратния иск, като съдът е приел, че по делото не е представено
доказателство дали заповедта за настаняване на ответника е с фиксиран краен срок на
настаняването, кой следва да заплаща консумативите, вкл. и задълженията за
топлоенергия и какви са задълженията на наемателя на общинското жилище.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото липсва и удостоверение за постоянен
и настоящ адрес на лицето А.Г., от което да е видно дали същата е регистрирана на
административния адрес на процесното топлоснабдено жилище.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е ответника
Община Перник, както и не е било спорно между страните по обратния иск, а и от
приложената в първоинстанционното производство заповед № 99/30.09.1991 г. г. на
Общински народен съвет Перник се установява, че А. Г. Г., заедно със семейството си
С. П. С. и Г. П. С., са настанени в общинско жилище за отдаване под наем . Пред
районния съд не е бил спорен факта, че имотът, описан в заповедта за настаняване е
идентичен с имота, описан в исковата молба, като чрез допусната съдебнотехническа
експертиза е установено, че през процесния период в имота е подавана и ползвана
топлинна енергия и БТВ.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира,
че предявеният обратен иск е основателен. Между страните по този иск е било
създадено наемно правоотношение и по силата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за
наемателя А.Г. е възникнало задължението да заплаща и разходите, свързани с
ползването на вещта. Липсата на доказателства за постигната нарочна уговорка за
заплащане стойността на потребената топлинна енергия, не е основание за отхвърляне
на иска, защото това задължение произтича от законова разпоредба. Както се посочи,
ответницата е настанена в имота по силата на описаната по-горе заповед, като няма
данни действието на настанителната заповед да е преустановено през процесния
период. Не се твърди, а и не се установява преди и в течение на исковия период да е
настъпило някое от обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, нито имотът да е
иззет по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС.
Видно от Декларация на л. 27 от материалите по гр.д. № 1759/20 г. по описа на
ПРС, неоспорена от страните, А.Г. е декларирала, че живее на адреса на процесното
топлоснабдено жилище. Това обстоятелство се потвърждава и от изготвената справка
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че постоянният и настоящ
адрес на Г. са на същия адрес - ***. Доколкото декларацията е волеизявление,
произтичащо от самата ответница по обратния иск, то декларирането на местоживеене
и адрес, следва да се тълкува като извънсъдебно признание на факта, че същата е
обитава процесния топлоснабден имот. Волеизявлението е направено лично от А.Г.,
адресирано е до ищеца по обратния иск Община Перник, касае неизгодни за Г. факти и
се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства.
По въпроса за приложението на чл. 175, във вр. с чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е
3
налице трайно установена практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно
която, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са
относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си
по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При
установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе
предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на
неизгодни факти, които преценени според правилото на чл. 175 от ГПК – с оглед на
всички обстоятелства по делото, биха ли насочили към основателност или
неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за
страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с
оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание
съгласно чл. 175 от ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила,
признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Признанието представлява
обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да
се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице.
Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако
същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът
следва да вземе предвид при решаването на спора. Когато страната е направила
писмени изявления за факти, касаещи правоотношенията с насрещната страна по
гражданскоправния спор, и тези извънсъдебни признания са за неизгодни за страната
факти, то те съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския
съд. Преценката относно достоверността на такова признание следва да се извърши от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна
преценка, съдът трябва да изследва дали направеното признание кореспондира или е в
противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото.
Ответника по обратния иск поддържа, че не е доказано качеството му на
потребител на топлинна енергия. Преценката дали същия има такова качество би била
от значение ако бе ответник по предявения от „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник
главен иск. Съдът обаче не е сезиран с такъв иск и съответно за изхода на спора е без
значение дали А.Г. е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
С оглед основателността на исковата претенция съдът намира, че следва да се
произнесе по направеното от ответника по обратния иск възражение за погасителна
давност. В производството пред Районен съд Перник Община Перник е възразила, че
за част от претендираните суми е налице изтекла погасителна давност. Възражението е
обсъдено от съда, като в изслушаната съдебно-икономическа експертиза вещото лице е
дало отговор за какъв период и какви суми е налице изтекла погасителна давност.
Съдът е възприел заключението и е отхвърлил частично иска за разликата до пълния
претендиран. Настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е правилно
досежно дължимите суми извън периода на погасителна давност.
С оглед на гореизложеното и релевираното възражение от А.Г. за наличие на
изтекла погасителна давност за част от дълга, настоящият състав приема, че
последната следва да отговаря до размера на дълга, попадащ извън периода на
погасителна давност, за която и сума именно е осъдена Община Перник в
производството пред ПРС.
4
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният
обратен иск е основателен и доказан за сумата от 681.38 лв. (за която е уважен главния
иск) от която 632.26 лв., представляваща стойността на ползвана но незаплатена
топлинна енергия за периода 07.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 49.12 лв. лихва за периода
07.04.2017 г. до 04.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане
на сумата. Поради това, обжалваното решение в частта му, с която този иск е
отхвърлен, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което
спрямо ответника да се приеме за установено, че дължи заплащане на горепосочените
суми на Община Перник.
Относно възражението на Община Перник във въззивната жалба, че неправилно
същата е осъдена да заплати разноски в размер на 300 лв., представляващи депозит за
назначаване на особен представител, настоящият състав счита същото за основателно.
Третото лице помагач в първоинстанционното производство А.Г. е привлечена в
процеса по искане на Община Перник, като именно нейно е било задължението да
заплати определения депозит за назначаване на особен представител при установяване
на предпоставките по чл. 47 от ГПК. С Определение № 260447 от 05.10.2020 г. ПРС е
указал на ищеца по обратния иск – Община Перник, да внесе депозит в размер на 300
лв., което указание е изпълнено, видно от молба с вх.№ 09.10.2020 г. и приложената
вносна бележка. Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че решението
в тази си част следва да бъде отхвърлено, тъй като няма доказателства „Топлофикация
Перник“ ЕАД да е извършила разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на
особен представител, които да следва да й се възстановят.
Съобразно изхода на спора, в полза на Община Перник следва да бъдат
присъдени направените по обратния иск разноски пред двете инстанции в общ размер
на 911.23 лева.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260220 от 22.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1759 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
Община Перник осъдителен иск за осъждане на А. Г. Г. да заплати сумата от 860.02
лева главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., лихва в размер на 93.37 лева за периода от 10.07.2017 год. до 04.10.2018
год., представляваща незаплатени разходи, изразяващи се в стойността на топлинна
енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в ***, както и в ЧАСТТА, в
която е осъдена Община Перник, с ЕИК: *********, за заплати на „Топлофикация
Перник“ ЕАД сума в размер на 300 лв. за назначен особен представител по гр.д. №
1759 по описа на РС Перник за 2020 г., като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Г. Г. с ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник,
с ЕИК: *********, представлявана от С. В. – Кмет, сумите от 618.38 лева главница
представляващи незаплатени разходи, изразяващи се в стойността на топлинна
енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 07.02.2017 г.
до 30.04.2018 г., и лихва в размер на 49.12 лева за периода от 07.04.2017 г. до
5
04.10.2018 г., както и сумата от 911.23 лв., представляваща направени в исковото
производство по обратния иск съдебно-деловодни разноски, и сумата от 302.25 лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски по главния иск, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ
Община Перник заплати на „Топлофикация Перник“ АД, гр. Перник присъдените с
решението суми, като ПОТВЪРЖДАВА Решението в останала му обжалвана част, с
което е отхвърлен предявения обратен иск за сумата от 198.04 лв. представляваща част
от главница за използвана, но незаплатена топлоенергия за периода от 01.05.2016 г. до
06.02.2017 г., както и за сумата 37.77 лв. представляваща законна лихва за периода от
10.07.2016 г. до 07.02.2017 г.
ОТМЕНЯ Решение № 260220 от 22.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1759 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., в ЧАСТТА, в която е осъдена Община Перник,
с ЕИК: *********, представлявана от С. В. – Кмет, да заплати на „Топлофикация
Перник“ ЕАД сума в размер на 300 лв. за назначен особен представител по гр. д. №
1759 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6