ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 22.05.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 175 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 и т.5
от АПК.
Производството по делото е образувано
по жалба на А.Т.К. *** против мълчаливия отказ на директора на ОД на МВР – Русе
да издаде заповед за прекратяване на служебното му правоотношение по заявление
с вх. № 336р-387/06.01.2020 г. на соченото от жалбоподателя правно основание - чл.226,
ал.1, т.4 от ЗМВР.
С определението за насрочване на делото от 01.04.2020
г., във връзка с извършването на преценка за срочността на жалбата, съдът
изрично е указал на жалбоподателя да представи доказателства за ползвания
отпуск поради временна неработоспособност (болнични листи) след датата на
подаване на горепосоченото заявление, които доказателства са представени в
съдебно заседание от 14.05.2020 г.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя е посочил, че предвид поставената върху заявлението му резолюция
от 06.01.2020 г. на
директора на ОД на МВР – Русе, едномесечният срок за произнасяне по заявлението
е започнал да тече след изтичане срока на предизвестието на 06.02.2020 г. и
съответно мълчаливият отказ бил формиран на 06.03.2020 г., поради което жалбата
му срещу него била подадена в срок. Сочи също, че след мълчаливия отказ последвал
и изричен такъв, обективиран в поставената върху заявлението резолюция от
24.01.2020 г. на директора на ОД на МВР – Русе, който акт обаче не му бил
съобщен.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител,
възразява, че жалбата срещу мълчаливия отказ е просрочена. В съдебно заседание
и в депозираното становище с вх. № 1521/20.05.2020 г. на АС - Русе сочи, че дори
да се приеме, че след мълчаливия отказ е последвал изричен такъв, обективиран в
резолюцията от 24.01.2020 г., той е бил съобщен на жалбоподателя по телефона съгласно
удостовереното в докладна записка № ЗЗ6р-6258/05.03.2020 г.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
В съдебната практика няма спор, че по арг. от чл.58,
ал.3 от АПК, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, то тя трябва да се
приеме за жалба и срещу изричния отказ, ако е последвал такъв. В този смисъл е
т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС,
според която за административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се
преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, а
издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо
основание. Последващият
изричен отказ в хипотезата на чл.58, ал.3 от АПК представлява индивидуален
административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1, in fine от
АПК, т.е. акт по съществото на административното производство, с който
непосредствено се засягат права на съответния гражданин или организация. Само в
тази хипотеза може да се приеме, че предмет на разглеждане по делото би бил не
мълчаливият, а последвалият го изричен отказ да се издаде искания административен
акт (решение № 5647 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017 г., II о.,
решение № 5425 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11032/2015 г., II о. и др.).
Следователно, за да бъде извършена преценка какъв е
предмета на разглеждане по делото в конкретния случай, следва да бъде даден
отговор на въпроса дали резолюцията от 24.01.2020 г. на директора на ОД на МВР
– Русе, в качеството му на орган по чл.227 от ЗМВР и чл.8, ал.1 от Наредба №
8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение
на държавните служители в МВР, съставлява индивидуален административен акт или
има само процедурен характер – чл.21, ал.5, изр.първо от АПК и поради това не
съставлява изричен отказ.
С обсъжданата резолюция е определен служител, отговорен
за изпълнението й – началник ОА (т.е. началник на отдел „Административен“ при
ОД на МВР – Русе), като нейното съдържание гласи следното:“Да не се дава ход предвид дисциплинарно производство“. Тълкуването
на изразената чрез този текст воля на административния орган сочи не на изричен
отказ, като краен акт по същество, по депозираното от жалбоподателя заявление с
вх. № 336р-387/06.01.2020 г., върху което резолюцията е поставена, а по-скоро
на „временен“ отказ за произнасяне - до приключване на образуваното
дисциплинарно производство, т.е. на изявление за спиране на производството по
заявлението на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Вярно е, че този процедурен
акт не е прецизно формулиран от своя издател като в него не е посочено и
горното правно основание, но редакцията му красноречиво говори за възприетата
от органа обусловеност на административното производство по заявлението на
жалбоподателя от хода на другото, обуславящо го производство, а именно
образуваното на същата дата – 24.01.2020 г. дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя.
Следва да се посочи, че такава връзка на обусловеност
действително съществува. Според чл.209, т.5 от ЗМВР дисциплинарно производство
не се образува, а образуваното се прекратява, когато служебното правоотношение
на държавния служител е прекратено. По тази причина и разпоредбата на чл.226,
ал.7 от ЗМВР предвижда, че служебното правоотношение не може да бъде прекратено
в случаите по ал.1, т.2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1. Ако дисциплинарното производство бъде прекратено
на някое от основанията по чл.209, т.1 – т.4 от ЗМВР или пък бъде наложено
дисциплинарно наказание, различно от това по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР -
уволнение, то няма пречка след това служебното правоотношение да бъде
прекратено по желание на държавния служител, т.е. на заявеното от него правно
основание – чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР. Следва да се допълни, че актът за
спиране на административното производство подлежи на обжалване по различен ред
съгласно чл.54, ал.5 от АПК – по реда на глава десета, раздел IV
“Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт”.
По тези съображения съдът приема, че предмет на делото е
оспореният мълчалив отказ да се издаде заповед за прекратяване на служебното му
отношение по заявлението
на жалбоподателя на посоченото от него правно основание.
И в тази хипотеза обаче такъв мълчалив отказ не се е
формирал, поради което по делото ще липсва годен предмет на оспорване.
На първо място, според чл.54, ал.3 от АПК, при спиране
на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
Следователно, ако резолюцията от 24.01.2020 г. бъде счетена за акт за спиране
на производството по заявлението на жалбоподателя, то с нея е спрян
едномесечният срок по
чл.228, ал.2, изр.1 вр.ал.2 от ЗМВР за произнасяне по същото заявление, поради
което няма как да се е формирал и мълчалив отказ съгласно чл.58, ал.1 от АПК.
На следващо място самият мълчалив отказ представлява
бездействие на съответния орган, когато той има задължение да се произнесе по
направеното пред него искане. Следователно, per argumentum a fortiori , мълчалив отказ няма да е налице,
когато административният орган не просто няма задължение да се произнесе по
искането, но законът му забранява това.
Така е и в случая. Разпоредбата на
чл.229 от ЗМВР изрично предвижда, че служебното правоотношение на държавните
служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в
случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, букви "а" и "к"
и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер. Хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ЗМВР не е
посочена като изключение в чл.229 от ЗМВР, което означава, че директорът на ОД
на МВР – Русе не може да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя
дори и по желание на последния, през времето на ползвания отпуск. Отпускът за
временна неработоспособност е също вид отпуск, изрично уреден в чл.190, ал.1 от ЗМВР.
Видно от представените болнични листи, жалбоподателят е
бил в отпуск поради временна неработоспособност, в следните периоди след
подаване на заявлението: от 08.01.2020 г. до 30.01.2020 г., от 03.02.2020 г. до
15.02.2020 г., от 16.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и от 01.03.2020 г. до
30.03.2020 г. Следователно през това време не е съществувала възможност за издаване
на заповед за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на
жалбоподателя и на това основание – поради забраната на чл.229 от ЗМВР. През този период срокът за произнасяне от
страна на органа не е текъл, което състояние е продължило и до датата на
подаване на самата жалба – 10.03.2020 г. По тази причина същата се явява
преждевременно подадена – срещу мълчалив отказ, какъвто все още не е бил
формиран, поради е и недопустима.
Дори и да се приеме, че резолюцията от 24.01.2020 г.
представлява индивидуален административен акт (изричен отказ), който следва да
бъде предмет на разглеждане по делото, то жалбата срещу този акт се явява
просрочена. Както беше посочено, в самата резолюция е определен служител за
нейното изпълнение – началник отдел „Административен“, чиито функции, според
информацията на интернет страницата на ОД на МВР-Русе, включват подпомагането
дейността на ръководството на дирекцията при вземане на управленски решения
относно финансовото, кадровото и материално-техническото обезпечаване дейността
на дирекцията и включва секторите „Координация, административно – правно
обслужване и човешки ресурси“ и „Финансово осигуряване управление на
собствеността и социални дейности“.
Видно от
съдържанието на докладна записка № ЗЗ6р-6258/05.03.2020 г., след регистриране
на заповед № ЗЗ6з-204/24.01.2020 г. за образуване на дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя, служител от отдел „Административен“ е
уведомил лично жалбоподателя по телефона, че съгласно чл.226, ал.7 от ЗМВР
служебното му правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т.
2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР и че до приключването му не може да бъде издадена заповед за прекратяване
на служебното му правоотношение в МВР. Уведомяването на жалбоподателя по
телефона, което обстоятелство е надлежно удостоверено, е допустим способ,
предвиден и в чл.46, ал.3 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме
за установено, че още към датата на резолюцията – 24.01.2020 г. нейното
съдържание по същество е било съобщено на жалбоподателя, откогато започнал да
тече 14-дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК, който е изтекъл на 07.02.2020 г.,
а жалбата е подадена чрез органа след това – едва на 10.03.2020 г.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 и т.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Т.К., с ЕГН **********,***,
против мълчаливия отказ на директора на Областна дирекция на МВР – Русе по заявление
с вх. № 336р-387/06.01.2020 г. за прекратяване на служебното му правоотношение
по собствено желание, на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР, респективно срещу
изричния отказ на същия орган, обективиран в резолюция от 24.01.2020 г. със
следното съдържание: “Да не се дава ход
предвид дисциплинарно производство“, поставена върху същото заявление.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 175/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: