Решение по дело №847/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20207260700847
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 666

 

08.10.2020г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                    

 

                                                                              СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Петър Мидов

като разгледа докладваното от съдия Чиркалева административно дело №847 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А.А., с ЛНЧ **********, гражданин на Т., с посочен по делото адрес РПЦ – Х., гр.Х., ж.к. „Д.“ №***, против Решение №УПХ-105/09.09.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. В него били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в Т., които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред. Органът не изложил и аргументи за извода си, че молителят се позовавал на обстоятелства, извън предмета на закона или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Т., както и относно факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Административният орган обаче приел, че нямало риск за живота и сигурността на оспорващият в страната му по произход. Оспорващият твърди, че е в опасност и се чувства уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност, както многократно заявил пред ДАБ. Твърди се също, че органът не изследвал законодателството в Т.. Заявява, че ако му бъде отказана закрила и съответно върнат в Т., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в Т. и това била причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата.  

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с вх.№105450-1620/24.08.2020г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег.№УП-15763/26.08.2020г., гражданин на Т., с посочени имена С. Х., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№747/26.08.2020г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена А.А.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-15763/26.08.2020г. като А.А., гражданство - Т., етническа принадлежност - арабин, роден на ***г. в гр.Г. в Т., със същия постоянен адрес, със **** образование, религия – *****, ****, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП-15763/26.08.2020г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А. от Т., роден на ***г. в гр.Г. в Т.. Видно от Решение за настаняване №485/25.08.2020г. с рег.№УП-15763/26.08.2020г., чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП-15763/26.08.2020г. На 27.08.2020г. към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 03.09.2020г.

С писмо с рег.№УП-15763/27.08.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

На 03.09.2020г. било проведено интервю А.А., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП-15763/03.09.2020г., с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че напуснал Т. през месец май 2019г., легално, със самолет, и отишъл в Турция. Там останал около година и три месеца, в гр.И. В България влязъл на 05.08.2020г., нелегално, пеша, през зелена граница. Когато преминал границата, с влак стигнал до гр.С. Там бил заловен. Напуснал страната си, защото имал проблеми със съпругата си, с която се развел. Родителите ѝ обаче били против развода, защото били от известна фамилия и това щяло да развали репутацията им. За да избегне този проблем решил, че щяло да е по-добре да замине. Целта му била да стигне до някоя европейска страна, където да устрои живота си. Не споделил да има други проблеми в Т.. Не му било оказвано насилие. Както той, така и членовете на семейството му не били обект на заплахи. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми с официалната власт в страната, не участвал в политическа или религиозна организация. Нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност.

С Решение №УПХ-105/09.09.2020г. Интервюиращ орган при ДАБ (С. Н.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на А.А., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1, т.2 от ЗУБ. 

В решението си органът посочва, че анализът на изложените от кандидата обстоятелства показвал, че мотивите, обуславящи желанието му да получи закрила не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за причини от личен характер. Изложените от кандидата обстоятелства не били релевантни за предоставянето на закрила и не следвало да се третират като репресия или преследване, поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да смята, че молителят бил принуден да напусне Т., поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за търсещия закрила не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

На 15.09.2020г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на същия ден. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.   

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-252/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ, с която С. П. Н., младши експерт в РПЦ - Харманли, е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца, интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 09.09.2020г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Т., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът е посочил като основен мотив за исканата закрила причини от битов характер, като заявил, че напуснал, поради невъзможността да се разведе със съпругата си, тъй като тя била от известна фамилия и това щяло да накърни репутацията на семейството. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от личен характер. Спрямо чужденеца не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи. Правилно, изложените от кандидата причини за напускане на Т. са преценени като неотносими към приложното поле на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто А.А. заявил, че не е членувал в политически партии или организации, не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, не бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал Т.. Няма обективирани данни същият да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.7 от ЗУБ.

 Правилна е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горните обстоятелства не са налице по отношение на оспорващия.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-412/31.07.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в Т.. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води нормален живот. Ситуацията в Т. не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Настоящият съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие в Т. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там.

Като цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в Т. да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А., с ЛНЧ **********, гражданин на Т., против Решение №УПХ-105/09.09.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.                           

 

                                          

 

                                       СЪДИЯ: