№ 113/14.2.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ П. |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1264 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на
Агенция „Митници“ – ТД Митница – Пловдив против Решение № 456/07.07.2021 г., постановено
по н.а.х. дело № 503/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 3914/12.02.2021 г., издадено от И.Д. Началник на Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „Митническо разузнаване
и разследване“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, в частта, с която за нарушение на чл. 60,
ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на основание чл. 109,
ал. 1 от ЗАДС на Т.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер
на 1000 лева, като незаконосъобразно.
Наказателното постановление е потвърдено в останалата му част.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд се обжалва в частта, с която е отменено издаденото наказателно
постановление. Посочено е, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че районният съд като е
обосновал извод за маловажност на извършеното нарушение и е приел, че същото
попада в обхвата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е приложил неправилно материалния
закон. Застъпено е становище, че извършеното нарушение не е маловажно предвид
засегнатите обществени интереси, целите на наказанието и личната и генерална
превенция. Моли се да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната му
част и да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 210/10.01.2022 г.
от процесуалния представител на Агенция „Митници“, в което по изложени
съображения моли съда да уважи подадената касационна жалба и отмени оспореното
решение в обжалваната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Т.Й.П., редовно призовани, се явява лично и
с адв. И., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба и потвърди решението на районния съд като правилно
и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е отменил Наказателно постановление № 3914/12.02.2021 г., издадено от И.Д. Началник
на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „Митническо разузнаване
и разследване“в ЦМУ, Агенция „Митници“, в частта, с която за нарушение на чл.
60, ал. 2 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл.
109, ал. 1 от ЗАДС, на Т.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер
на 1 000 лева, като незаконосъобразно. Наказателното постановление е потвърдено
в останалата му част.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно че на
10.04.2020 г. в РУ Септември бил получен сигнал от тел. 112 за незаконно варене
на ракия в гр. Белово на ул. ***. В тази връзка служители от цитираното управление
посетили веднага адреса, като на място установили жалбоподателя П., който варял
ракия в специално пригоден за това казан в двора на наследствената си къща. Установено
било, че съоръжението било монтирано в оранжерия в двора на къщата и се състояло
от зазидан метален казан с обем от 120 литра с капак, метална лула и охладител.
В момента на проверката съоръжението работело и били изварени около 2 литра ракия.
При проверката жалбоподателят не представил разрешение по ЗАДС за регистриран малък
обект за дестилация за производство на ракия. Впоследствие било установено, че не
притежава такова разрешение. Жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че
вари ракията за собствени нужди, като използвал единствено гроздето, което имал
в двора на имота си. При проверката друг алкохол не бил открит в имота. На място
бил извършен оглед, като въз основа на изготвения протокол от това процесуално-следствено
действие било образувано ДП № 147/2020 г. по описа на РУ Септември.
С протокол за доброволно
предаване от 10.04.2020 г. жалбоподателят предал на полицейските органи зазидан
(вграден) метален казан с капак от червеникав на цвят метал, метална лула също червеникава
на цвят, метална серпентина и метална вана на стойка (охладител), както и един брой
полиетиленова бутилка с вместимост от два литра, пълна с безцветна течност с мирис
на алкохол.
По време на разследването
била назначена техническа експертиза, която е изследвала предадените части от съоръжението
– казан с капак, лула, серпентина и охладител, като вещото лице е заключило, че
същите представляват предмети, материали и оръдия, предназначени за изграждане на
1 бр. съоръжение за производство на алкохол, което представлява специализиран малък
обект за дестилиране по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
По време на разследването
е изготвена и физико-химическа експертиза, която е изследвала течността в предадените
двулитрова и половинлитрова бутилки, при което е констатирано, че те представляват
дестилатен етилов алкохол (дестилат от ферментирали дрожди от плодове и грозде собствено
производство, т.е. домашна ракия), неденатуриран с добавен глицерол, с действително
алкохолно съдържание по обем под 80 %. Тези проби отговаряли на дефиницията, съгласно
чл. 9, т. 1 от ЗАДС, за етилов алкохол, включен в кодовете по КН 2208, с действително
алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vоl. Общото количество на алкохола било 2,50 литра.
След приключване на
разследването, наказателното производство било прекратено с постановление на прокурор
от 23.10.2020 г. на основание чл. 24, ал. 1 от НПК.
Въз основа на
извършената проверка и направените констатации е съставен АУАН и е издадено
наказателно постановление за нарушение на чл. 60, ал. 2 от ЗАДС, на основание чл.
109, ал. 1 от ЗАДС.
При постановяване
на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по същество, с оглед
на събраните доказателства, жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение,
но правилно е приел, че нарушението е само формално извършено и че настоящия
случай представлява маловажен случай, като това обстоятелство не е било
отчетено от АНО.
Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание
чл. 11 от ЗАНН, която регламентира кой случай може да се приеме за маловажен.
Посочил е в мотивите на оспореното решение, че извършеното нарушение е първо за
жалбоподателя, че следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства
възрастта на жалбоподателя (навършени 66 години) и тежкото му здравословно и имуществено
състояние, за което са ангажирани и доказателства още на проведеното досъдебно
производство. Съдът е извършил своята преценка и въз основа на представените
доказателства, че жалбоподателят получава минимална пенсия, както и че в случая
е произведено изключително минимално количество ракия – 2,5 литра, и то за лични
нужди, като макар дестилацията да е била в своя начален стадий, то и като цяло произведеното
количество не би могло да бъде голямо с оглед на това, че е следвало да се дестилират
около 30 литра вино.
Съдът правилно е приел, че обществените отношения свързани с охраняване на
фиска не са драстично засегнати, а напротив съвсем незначително, като се има предвид,
че в случая акцизът, който е следвало да постъпи в държавната хазна, е в минимален
размер, далеч под МРЗ.
С оглед на всичко това, районният съд е приел, че настоящият случай е маловажен
и административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, като не налага наказание на жалбоподателя, а го предупреди, писмено или
устно, че при последващо извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. В мотивите на съдебното решение е казано, че като не е приложил разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, при наличие на законовите предпоставки за това, наказващият орган
е допуснал нарушение на материалния закон, което представлява основание за отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
Настоящата касационна инстанция
изцяло споделя и останалите мотиви, които са изложени в оспореното решение,
поради което и наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно,
и правилно е отменено частично от съда.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му, поради което решението на Районен съд гр. Пазарджик следва
да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без
уважение.
Разноски на ответната страна не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са поискани своевременно, а и реално не са
направени.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 456/07.07.2021 г., постановено по
н.а.х. дело № 503/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик, в обжалваната
му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)