№ 9662
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110168663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от АДР. П.
Ч. срещу П. на Р.Б. за заплащане на сумата 25000,00 лeва, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 324, ал.2, пр.1, вр.ал.1,пр.1 от НК, за което е водено
Досъдебно производство № 15107/2015 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №11998/2014 г.
по описа на СРП, прекратено с Постановление от 06.06.2017 г. на прокурор при СРП, ведно
със законната лихва, считано от 06.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че от незаконосъобразно воденото наказателно производство, като
пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, стрес, неудобства в ежедневието, несигурност, злепоставяне на доброто име, в
т.ч. от публикации в пресата, унижение пред семейния, приятелски и професионален кръг.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати паричното обезщетение, което определя като
еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
наличието на пряка причинна връзка между обвинението за престъпление и заявения
вредоносен резултат. Поддържа, че интензитет на увреждане липсва или е значително по-
малък, тъй като ищецът е лице, което не за първи път е подложено на наказателна репресия,
както и наличието на друго гр. дело за обезвреда неимуществени вреди от водено
наказателно производство 2012-2015 г. Счита твърденията за злепоставяне в
професионалния кръг и влошено здраве за недоказани. Приложените медийни публикации
касаят журналистическо разследване и липсват изявления и действия на П.та към момента
на тяхното разпространяване. Намира иска като предявен в прекомерно завишен размер, вкл.
с оглед продължителността на производството и обема процесуални действия извършени с
ищеца. Навежда възражение за давност по отношение на акцесорната претенция за лихва.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
1
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право
за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от Държавата, чрез орган на П.
на Р.Б., вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2)
образуваното наказателно производство да е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3) ищецът (обвиняем)
да е претърпял неимуществени вреди в посочения размер, и 4) да е налице причинно-
следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение и причинения вредоносен
резултат. Тези факти подлежат на доказване от ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по
ЗОДОВ и предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето
основание. Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание
за възникване отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 2 (сега – т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи
и да завърши с оправдателна присъда. В тази връзка от писмените доказателства -
Досъдебно производство № 15107/2015 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №11998/2014 г.
по описа на СРП, се изяснява, че ищецът, чрез защитник адв. Крумов, е получил на
06.06.2017 г. препис от Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
06.06.2017 г. на прокурор при СРП, съгласно което е прекратен наказателния процес, на осн.
чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, и отменена взетата по отношение на ищеца Ч. на 21.12.2016 г.
мярка за процесуална принуда – гаранция в пари от 500,00 лв. Съобразно приложимото
право прокурорският акт подлежи на съдебен контрол, като се обжалва в срок от седем дни,
на осн. чл. 243, ал. 4 от НПК. Тъй като не се твърди и не се доказва друго, съдът приема, че
постановлението е влязло в сила на 14.06.2017 г. Следва да се посочи, че тази дата е
релевантна за началният момент, от който може да се претендира законна лихва за забава.
От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъдено обезщетение, както и започва да тече погасителната давност за паричното
вземане (вж. задължителните разяснения по приложението на закона с т. 4 на Тълкувателно
решение № № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). Съдът отбелязва, че
ответникът е направил възражение, че акцесорната претенция е погасена по давност за
минал период- три години преди подаване на исковата молба, което е основателно. Искът за
заплащане на обезщетение за твърдените вреди е предявен на 18.10.2021 г. (първоначално
пред Софийския градски съд). На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата
спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, правото на паричното
вземане за лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. При това положение,
погасено по давност е акцесорното вземане възникнало преди три години назад от датата на
предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 18.10.2018 г. или ищецът има
право на законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018 г.
Изясни се, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, но в хода на досъдебното производство обоснованото предположение за
извършено престъпление, в което е обвинен е разколебано от събраните доказателства и
прекратено. Предвид изложеното съдът намира, че са осъществени първите две
предпоставки на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. II ЗОДОВ - ищецът е бил обвинен в
извършване на престъпление и наказателното производство е прекратено. В резултат от
предявеното незаконно обвинение ищецът безспорно е преживял обичайните страдания и
тревоги, които са съпътствали ежедневието му докато е траел наказателния процес. И това е
така, защото житейските и опитни правила са наложили, че незаконното обвинение
обективно е от естество да лиши от блага и ценности всяка личност и съответно
2
накърняването им се презумира, че стои в причинна връзка с него. Доказа се, че ищецът е
преживял психически болки и страдания, а причина за увреждането е поведението на
ответника, изразяващо се в образуване на наказателно производство срещу него с
предявяване на незаконното обвинение. Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът определя обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка съдът следва да се съобрази
причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и
характера на наказателното обвинение – брой на деянията, предвиденото наказание,
конкретните икономически условия към момента на деликта, общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество.
Релевантният период, през който ищецът е търпял ограниченията в правната му сфера
поначало е от узнаване, че е преследван наказателно, от който момент лицето живее със
страха и неудобствата, и търпи ограничения в правната сфера, до моментът, в който се слага
край на това правно положение – дата на прекратяване на водения срещу лицето
наказателен процес или неговото оправдаване с влязъл в сила съдебен акт. В конкретния
случай съдът констатира, че правната сфера на ищеца е ограничена в резултат на воденото
наказателното производство в по-ранен момент. Интензитетът на моралните страдания
следва да бъде преценен за времето от 07.04.2015 г., когато е образувано досъдебното
производство срещу АДР. П. Ч. до 14.06.2017 г. -датата на прекратяване на наказателния
процес. Съдът отчита, че ищецът притежава качеството на лице, срещу което е образувано
досъдебно производство, в който случай има право да претендира обезщетение
неимуществени вреди, претърпени за периода от образуване на досъдебното производство
до привличането му като обвиняем на 21.12.2016 г. (вж. Решение по гр. д. № 527/2015 г. на
ВКС, IV г.о., Решение гр. д. № 6047/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение по гр. дело №
1215/2011 г.. на ВКС, ІІІ г.о. и др.; л. 83 от ДП).
От показанията на св. Ан. Ч.а се установява, че през време на наказателния процес
ищецът бил нервен, имал загуба на сън, преустановил социалните контакти в семейния и
приятелски кръг. В професионалната среда обвинението му създало лош имидж и колегите
му започнали да го отбягват и коментирали постоянно; последното било отразено и в
общественото пространство чрез медиите. Съдът възприема показанията на свидетеля за
достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и
житейски логични, и не се установиха противоречия и заинтересованост от изхода на
делото. Съдът счита, че за правилното решаване на спора е ирелевантно съобщеното, че
случилото е оповестено чрез средствата за масова информация. Това е така, тъй като
писмените доказателства са в насока, че информацията не е разгласена от ответника, а се
касае журналистическа дейност, поради което при липса на изявления на представител на
ответника, последният не носи отговорност, че конкретния казус е станал публично
достояние.
Ищецът е обвинен в извършването на престъпление на 22.02.2014 г. по чл. 324, ал.2,
изр.1, вр.ал.1, пр.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години и глоба от сто до триста лева. По арг. от чл. 93, т. 7 от НК престъплението не е
тежко. Ищецът е бил неосъждан, на 40 г., лекар по дентална медицина с обвинение за това,
че упражнява професията си в нарушение на установения за това ред; подложен за първи
път на наказателна репресия предвид справката за съдимост на лицето, като са неотносими
справките за заявителски материали от полицейските власти. Спрямо ищеца е приложена
втората по степен на тежест мярка за процесуална принуда – гаранция в пари, с която е
ограничено правото да се разпорежда с имуществото, предмет на гаранцията, през исковия
период. Правото на свободно придвижване не е било ограничено; не се установи да е
настъпило сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца до степен такава, за
да се налага да ползва психолог или друг лекар. Съдът приема, че ищецът е изпитал стрес,
несигурност и имал ежедневие съпроводено с тревожност, в продължение на повече от две
години. Ето защо съдът по вътрешно убеждение и справедливост счита, че ищцовата
претенция за парично обезщетение следва да се уважи за сумата 3000,00 лева, който размер е
в съответствие със събраните доказателства и обстоятелствата релевантни за определяне на
3
размера на обезщетението за неимуществени вреди, като до пълния предявен размер искът
се явява неоснователен.
Паричното задължение за главница е дължимо и изискуемо, поради което като
законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от 18.10.2018 до окончателното изплащане на вземането, а в останалата част
акцесорната претенция следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените съдебни разноски за платена
държавна такса от 10,00 лв. Ответникът трябва да възстанови на ищеца и платеното за
адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие се
установява, че е заплатена сумата 500,00 лв., а разликата до пълния уговорен размер на
възнаграждението от 1280,00 лв. се следва при приключване на делото. До края на
съдебното дирене страната не представи доказателства за плащане на възнаграждението в
пълен размер, поради което съдът приема, че реално е сторена разноска за сумата 500,00 лв.
Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 60,00 лв.
за адвокатско възнаграждение, или общо съдебни разноски за сумата 70,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: (адрес), да заплати на АДР. П. Ч., с ЕГН: **********,
с адрес: (адрес), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 3000,00 лeва за главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 324, ал.2, пр.1,
вр.ал.1,пр.1 от НК, за което водено Досъдебно производство № 15107/2015 г. по описа на 04
РУ-СДВР, пр.пр. №11998/2014 г. по описа на СРП, прекратено с Постановление от
06.06.2017 г. на прокурор при СРП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
18.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска за главница над уважения размер от
3000,00 лева до пълния предявен размер от 25000,00 лева и за претенцията за законна лихва
върху главницата за периода от 06.06.2017 г. до 17.10.2018 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: (адрес), да заплати на АДР. П. Ч., с ЕГН: **********,
с адрес: (адрес), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 70,00
лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4