Р Е
Ш Е Н
И E
№ 260094
гр.А., 30.12.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Яна Петкова и в
присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова
гр. дело № 557 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Т.К.Р., ЕГН ********** и съпругата му Ш.Р.Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** против Е.И.И., ЕГН ***********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици
на недвижим имот – 99,37% идеални
части от самостоятелен обект, представляващ първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118
кв.м., състоящ се
от: три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно гараж от 18 кв.м., с изключение на 3,80 ид.ч. от 1/6 (една шеста) ид.част, притежавана от ответника Е.И.И.. Според изложените твърдения, спорният имот е собственост на ищците по силата на
постановление за възлагане, влязло в сила на 20.03.2017 г., издадено от ЧСИ Д.Н. като въвод по
отношение на ид.част от имота, бивша собственост на отв.Е.И. и към момента не е
извършен, поради „непрекъснати манипулативни и спекулативни действия и ходове
от страна на ответника“ – депозиране на жалба вх.№ 9602/02.05.2017г., с която
оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ Д.Н., а след постановяване на
Решение от 03.10.2017г. на ОС-Бургас, с което жалбата е оставена без уважение и
чрез представяне на Обезпечителна заповед
по гр.дело № 1035/2017г. на РС-А.. С оглед изложеното ищцовата страна
е предявила осъдителна претенция за
сумата
от 350,00 лева ежемесечно или общо 2 100,00 лева за периода от
м.декемви 2017
г.
и от м.януари
до м.май
2018 г., представляваща обезщетение за
месеците, за които ищците са били лишение от правото на ползване на собствения
им имот.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр.с чл.403 от ГПК.
Ищците Т.К.Р., ЕГН ********** и Ш.Р.Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** молят
ответникът Е.И.И., с ЕГН ***********,
с адрес *** да бъде осъден да им заплати сумата в общ размер на 2100,00
(две хиляди и сто) лева обезщетение за визирания период, както и направените
съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и преписи за връчване на ответника.
В съдебно заседание ищецът
Т.Реджеб се явява лично и поддържа исковата претенция. Ангажира доказателства. Представя списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 и сл. ог ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Е.И.И., действащ чрез пълномощник адв.Ж.А. от БАК. Със същият се излага
становище за неоснователност на исковата претенция, както по основание,
така и по размер, поради което и ответната страна моли за отхвърлянето й. Отделно от това, при подаване на отговора поддържа, че е налице спор за
собственост относно 1/6 идеална част, за което е образувано гр.д. № 1035/2017
г. на РС-А., както и делбено производство – в гр.дело № 1036/2017г. на РС-А..
Счита, че и двата спора са преюдициалени, като заявява искане за спиране на
настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Представя писмени доказателства и моли
за възможност за гласни доказателства, както и за допълнителни
доказателства. Не оспорва допустимостта на исковата претенция. По същество на
спора завява, че макар и допустим, искът
е неоснователен, като заявената в исковата молба фактическа обстановка излага
неверни факти и обстоятелства. В съдебно заседание ангажира гласни
доказателства като чрез пълномощника
адв.А. ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените
деловодни разноски, съобразно заплатен адвокатски хонорар по представен договор
за правна помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата
молба се твърди, че ищците са
собственици на недвижим имот
– 99,37% идеални части от самостоятелен обект, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от: три стаи, хол, всекидневна, кухня,
баня, тоалетна и коридор,
ведно гараж от 18 кв.м., с изключение на 3,80
ид.ч. от 1/6 /една
шеста/ ид.част, притежавана от ответника Е.И.И.. В подкрепа на заявеното е представено Постановление за
възлагане, влязло в сила на 20.03.2017 г., издадено от ЧСИ Д.Н.. Относно същото
ищците сочат, че въвод по отношение на възложената им идеална част от имота, бивша
собственост на отв.Е.И. и към момента на завежадена на настоящото дело не е бил
извършен, поради „непрекъснати манипулативни и спекулативни действия и ходове
от страна на ответника“. Конкретизира се, че е подадена жалба вх.№ 9602/02.05.2017г., с която
отв.И. е оспорил законосъобразността на действията на ЧСИ Д.Н., като след
постановяване на Решение от 03.10.2017г. на ОС-Бургас, с което същата е била
оставена без уважение, отв.И. поискал спиране на изпълнението, снабдявайки се с
Обезпечителна заповед по гр.дело №
1035/2017г. на РС-А..
Очертаната
в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от съдържанието на
приложените по делото писмени
доказателства, включително
тези приобщени към гр.д. № 1035/2017 г. на РС-А., както и делбено производство – в гр.дело №
1036/2017 г. на РС-А..
Същата
се потвърждава отчасти и от заявеното от ответната страна, според становището
на която се твръди, че настоящото производство е инициирано вследствие именно
на подадена от отв.Е.И. молба пo гр.дело № 1035/2017г. на АРС за връщане на парична гаранция в размер на
1000 лв. /хиляда лева/, внесена за допускане на обезпечение чрез „спиране на
изпълнението“ пo изп.дело № 20098040400553 пo oпиca на ЧCИ - Д.Н..
Не
е спорно, че искането за връщане на паричната гаранция е депозирано с молба,
вх. № 2644/30.04.2018г. пo гр.д. № 1035/2017г. no описа на АРС след
постановяване на Определение № V-191 от 31.01.2018г. no ч.гр.дело № 141/2018г.
описа на БОС, с което е отменено определение № 777/06.12.2017г. пo гр.д. №
1035/2017г. на АРС за допускане на обезпечението.
Не
е спорно също така, че въз основа на направено искане и постановена
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, въвод във владание на възложения
с постановланието на ЧСИ имот не е бил извършен за времето на действие на
обезпечителната заповед, т.е. от издаването й до отменянето й с Определение №
V-191 от 31.01.2018г.
B
изпълнение на процедурата пo чл.403 от ГПК, съдебният състав пo гр.д. №
1035/2017г. на АРС е предоставил възможност на ищците Р. (ответници по гр.д.№
1035/2017г.) да подадат възражение против освобождаването на гаранцията и да
предявят иск за причинените им вследствие на спирането вреди. Именно в
едномесечния срок пo чл.403, ал.2 от ГПК ищците са предявили настоящия иск,
като нa това основание молбата за освобождаване на гаранцията е била
отхвърлена. За обезщетяване на вреди пo реда на чл.403 ГПК следва да се
установи, че същите произтичат от наложената обезпечителна мярка – в случая
„спиране на изпълнението“. Обезщетяването на непозволеното увреждане,
предвидено в посоченената законова норма е поставено в зависимост от
установяване на следните предпоставки: наложено обезпечение, неоснователност на
обезпечението и възникнала от него вреда. B конкретния случай безспорно се установи
следното:
Обезпечението на иска пo гр.дело №
1035/2017г. на АРС е допуснато с определение № 777/06.12.2017г. и въз основа на
него е била издадена обезпечителна заповед № 781 от 07.12.2017г. Определението,
с което е допуснато обезпечението е било обжалвано и отменено с Определение №
V-191 oт 31.01.2018г. пo ч.гр.дело № 141/2018г. oпиca на БОС, влязло в законна
сила на същата дата, т.е. постановената мярка „спиране на изпълнението“ е била
в действие и е породила последици за времето от издаване на обезпечителната
заповед на 07.12.2017г. до отмяната на Определението за допускането й -
31.01.2018г. За този времеви период, през който изпълнението пo изп.д. №20098040400553
на ЧCИ - Д.Н. е било спряно, съдът приема, че е засегната правната сфера на
ищците досежно ползване в пълен обем собствеността на процесния имот и за тях
са произтекли вреди именно в резултат поведението на ответника – като последица
от направеното искане за спиране. В случая е иревантен въпроса, дали в
последващ период от време пo отношение на спорния имoт са били извършвани някакви
изпълнителни действия до датата 18.09.2018г., когато ищците Р. са били въведени
във владение. Следва да се отбележи, че макар с подаването на установителен иск
за собственост пo отношение на 1/6 ид.ч. от спорния имот, предмет на гр.д. №
1035/2017г. на АРС, включително с искането за обезпечаването чрез спирането на
изпълнението, Е.И. да е упражнявал процесуални права, това не го освобождава от
отговорност да понесе последиците от евентуално отхвърляне на претенцията му. С окончателния съдебен акт – влязло в сила
Решение № 238/21.12.2018г., съдът е отхвърлил иска на Е.И.И. срещу Т.К.Р. и Ш.Р.Р.,
за признаване собствеността по отношение на 1/6 идеални части от 1/2 идеални
част от дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот № 319 в кв.144 по плана на гр. А., за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв.144 по
плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м, с неуредени регулационни сметки за
5 кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), ведно със същите идеални
части от самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол,
всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и
кухня с южно изложение от приземния етаж – маза (с изключение на 3, 80 ид.ч. от
1/6 ид.ч.), гараж от 18 кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), както
и 1/6 идеални части от 1/2 идеална част
от таван с реално ползване на южната половина (с изключение на 3, 80 ид.ч. от
1/6 ид.част), като неоснователен. В мотивите на съдебния акт, ползващи се с
обвързваща страните сила, съдът е приел, че се касае до претенция за
собственост, предявена от длъжника срещу купувача по публичната продан,
легитимиращ се с влязло в сила постановление за възлагане, като претенцията се
основава по съществото си на твърденията за нарушена процедура по провеждане на
публичната продан, изразяващи се в неуведомяване на наследниците на починалия
ипотекарен длъжник. Решението по гр.дело № 1035/2017г. на АРС е влязло в сила
на 07.07.2020г. При това положение следва да се приеме, че на ищците
се дължи обезщетение за времето от
постановена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ за времето на
действие на обезпечителната заповед, т.е. от издаването й до отменянето й с Определение
№ V-191 от 31.01.2018г., т.е. за времето от 07.12.2017г. до 31.01.2018г.
Съгласно неоспореното от страните и възприто от съда заключение по назначената
СТЕ, дължимият месечен наем за имота възлиза на 250 (двеста и петдесет) лв. При
приравняване на дължимото обезщетение на база на квотата на собственист на
ищците (97,37%) и времевия период, през
който на същите е нанесена вреда, в резултат на спиране на изпълнението
съдът намира, че ответникът следва да ги обезщети със сумата от 192,33 (сто
деветдесет и два лв. и тридесет и три ст.) лева за съответното време от м.
декември 2017 години (24 дни) и със сумата от 248,43 (двеста четиридесет и осем
лв. и четиридесет и три ст.) за целия м. януари 2018г. При това положение
исковата претеция е основателна до общ размер на 440,76 (четиристотин и
четиридесет лв. и седемдесет и шест ст.) лева, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 2 100 лева е недоказана и не следва да бъде
уважена.
За да достигане на този извод съдът съобрази,
че ищците обосновават иска си с претендиране на обезщетение освен за причинени
вреди, каквито са горепосочените, настъпили в резултат на обезпечението, но и
за пропуснати ползи. Пропусната полза обаче не може да бъде предполагаема, без
да се установят обективно съществуващи, доказани факти за това, че зa посочения период от
време ако ищецът - собственик бе разполагал с всички правомощия на
собствеността пo отношение на конкретната вещ, би реализирал имуществен
позитив. B конкретния
случай, ищците не ангажираха каквито и да било доказатепства в тази насока.
Напротив, пo делото се установи, че са били въведени във владение на недвижимия
имoт, видно от приложен протокол за въвод във владение и са имали възможнотта
да ползват имота. Доколкото обаче процесният имот е в съсобственост с трето
лице - Е. Щ. Ж. и
според показанията св.К. Е. Т. (майка на ответника Е.И.), по силата на сключен
между нея и Ж. договор за наем именно тя се е ползвала от имота, няма пречка ако ищците в хода на делбения процес ( по
гр.дело № 1036/2017г. на АРС) имат претенции, че по този начин са били лишавани
от правото си да ползват недвижимия имот съгласно дяла си, да ги предявят по
реда на чл.346 от ГПК (претенции по сметки), ангажирайки и доказателства за установяването
им – както по основание, така и по размер.
При
така изложеното, предявеният от ищците иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.
с чл.403 от ГПК е процесуално допустим, а съдът приема, че е отчасти основателен
и доказан в горепосочения размер и при обобщаване на следните съображения:
Гореизложеното обосновава
извода, че в случая е налице фактическия състав, визиран в чл.45 от ЗЗД. Налице е вреда, съществува и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия за ищците вредоносен резултат, последица от спиране на
изпълнението, поради което отв.Е.И. следва да ги обезщети със сумата от 192,33
(сто деветдесет и два лв. и тридесет и три ст.) лева за съответното време от м.
декември 2017 години (24 дни) и със сумата от 248,43 (двеста четиридесет и осем
лв. и четиридесет и три ст.) за целия м. януари 2018г., в общ размер на 440,76
(четиристотин и четиридесет лв. и седемдесет и шест ст.) лева, което се установява при съпоставка на писмените
доказателства и от приетото заключение
на СТЕ, кредитирато от съда, като обективно и
компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия събран по делото доказателстван материал.
В останалата
част до пълният му размер от 2 100,00
лева предявеният иск, при горепосочените съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този
изход на спора, в полза на ищците
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно уважената
част от иска в размер на 164,64 (сто шестдесет и четири лв. и шестдесет и читири
ст.) лева,
включително за адв.възнаграждение
по догонвор за правна помощ, заплатена държавна такса и депозит за назначена
СТЕ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
при неуважаване на иска в пълния претендиран размер, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените от ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от претенцията му, а именно – 316,00
(триста и шестнадесет) лева.
По изложените съображения, А.кият
Районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.И.И., ЕГН ***********, с адрес: *** да
заплати на Т.К.Р., ЕГН **********
и съпругата му Ш.Р.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 440,76 (четиристотин и четиридесет лв. и седемдесет и шест ст.) лева, представляваща обезщетение за периода от време –
за м.декемви 2017
г.
и от м.януари
до м.май
2018 г., за което
ищците са били лишени от правото на ползване по отношение на собствения им имот - 99,37% идеални части от самостоятелен обект, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от: три стаи, хол, всекидневна, кухня,
баня, тоалетна и коридор,
ведно гараж от 18 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за
обезщетяване в останалата част над уважения до пълният претендиран
размер от 2 100,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.И.И., ЕГН ***********, с адрес: *** да
заплати на Т.К.Р., ЕГН **********
и съпругата му Ш.Р.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, направените
съдебно-деловодни разноски в размер от 164,64 (сто шестдесет и четири лв. и
шестдесет и читири ст.) лева.
ОСЪЖДА Т.К.Р., ЕГН ********** и съпругата му Ш.Р.Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на Е.И.И., ЕГН ***********, с адрес ***, направените
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 316,00
(триста и шестнадесет) лева.
Решението подлежи на въвзивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :