РЕШЕНИЕ
№ 129
Добрич, 04.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
административен съд, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ изслуша докладваното от председателя КАНД № 102/ 2020 г.
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на “Н.С.П.”, ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление в гр.
Варна, ул. „***“ № 62, офис № 3, представлявано от Б.А.Ю., чрез адв. А.Х., ВАК,
срещу Решение №5/ 07.01.2020 г. по НАХД
№ 310/ 2019 год. по описа на Районен съд - Балчик.
Касаторът настоява, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави оплакване, че съдът не е
обсъдил всички възражения на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
поради което изводите му за законосъобразност на наказателното постановление
(НП) са необосновани. Оспорва, че е доказано процесното нарушение. Алтернативно
претендира, че ако е било налице такова, то същото представлява маловажен
случай. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено
изцяло НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се представлява. Постъпила е Молба от адв. Х., като
пълномощник на касатора, с която се поддържа касационната жалба и се настоява
да бъде уважена изцяло, като се излагат съображения, идентични с тези в
касационната жалба.
Ответникът
по жалбата – Отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.Ж., в Становище вх. № 1152/
26.05.2020 г. оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне и оставяне в
сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата
се явява неоснователна.
За да се
произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН
във вр. с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с жалба от “Н.С.П.”, ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление в гр. Варна,
ул. „***“ № 62, офис № 3, представлявано от Б.А.Ю., срещу Наказателно
постановление № 463 116 – F 503179/ 11.09.2019 год. на Бойка
Славчева Генова - в качеството ѝ на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, упълномощена да издава наказателни
постановления по чл. 185 от ЗДДС със Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/ 17. 05. 2018
год. на Изпълнителния директор на НАП и на основание чл. 53 от ЗАНН, с което на
дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 800 лв. (осемстотин лева) на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 185 ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н – 18/ 13. 12. 2006 г. на Министъра на финансите, за това че при извършена
проверка на 31.07.2019 г., в 13.00 часа, в търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ПР на ЗДДС – ресторант „***“, находящ се в к.к. Албена, хотел ***, стопанисван
от дружеството - касатор, преди легитимация на органите по приходите, при
извършено наблюдение на отчитането на продажбите, е установено, че на съседна
маса № 19 се извършва заплащане на сметка от чуждестранни лица по издадена
нефискална бележка (клиентска сметка № *********/31.07.2019/13:41:32/ в 13.27
часа за описаните в НП артикули, като масата е обслужена от Владимир Стоянов –
назначен служител към ДЗЛ като сервитьоор, от който е издадена клиентската
сметка. На съседна маса № 13, обслужена от същия сервитьор, е наблюдавано
заплащане на сметка, също от чуждестранни лица по нефискална бележка. В 14.22
часа органите по приходите се легитимират и извеждат дневен отчет и КЛЕН от
наличното в обекта фискално устройство (ФУ), от което е установено, че фискални
касови бележки за наблюдаваните заплащания не са издадени. Установено е също,
че часът на ФУ и нефискалният принтер е с 14 минути напред от реалното време. В
резултат е прието от АНО, че дружеството не е изпълнило задължението си,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да
издаде 2 броя фискална касова бележка от ФУ.
Посочено е, че нарушението се
потвърждава от ПИП № 0028324/ 31.07.2019 г., както и че срещу АУАН не е депозирано
писмено възражение по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН в законоустановения срок.
С жалбата пред БРС задълженото лице оспорва факта на извършеното нарушение. Алтернативно
претендира приложение на чл. 28 ЗАННН. Настоява за отмяна на НП.
БРС правилно е приел, че визираното
в НП деяние е осъществено от търговеца, като този му извод се подкрепя напълно
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Обсъдил е оплакванията
в жалбата, мотивирал се е защо не ги приема, а по отношение на санкцията е
счел, че не е съобразена с тежестта на допуснатото административно нарушение, като
е изменил НП и е наложил наказание в минималния по закона размер от 500 лв.
Настоящата инстанция изцяло
споделя изводите на БРС.
Оплакванията на касатора са
необосновани и голословни.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС и
аналогичния му чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), в актуалната към
датата на деянието редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Чл. 118, ал. 4 сочи, че редът за регистрация на
издаване касови бележки се урежда с Наредба. Такъв е текстът му, както към
момента на извършване на деянието, така и след това. В конкретния случай не са
издадени фискални бележки от ФУ за съответните продажби. Това обстоятелство се
установява по безспорен начин при съпоставяне приложените към
първоинстанционното производство доказателства – клиентски сметки и копия на
фискални бонове за съответния ден, поради което обжалваното решение не съдържа
пороците, на които се позовава жалбоподателят, които да налагат отмяна на
решението и НП.
БРС е обсъдил сторените от
жалбоподателя възражения, включително е изложил мотиви защо счита, че не може
случаят да бъде квалифициран като маловажен. Съобразил е предвидената по чл. 185,
ал.1 ЗДДС санкция за ЕТ и юридически лица, която е в размер на 500 лв. до 2000
лв. и като е отчел относимите факти и обстоятелства, правилно е изменил НП и е
наложил минималното по закон наказание.
Доводите на касатора
представляват защитна теза, но по никакъв начин не опровергават изводите на АНО
и съответно на БРС за доказаност на нарушението.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от
пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или
обявяване на нищожност.
Предвид
изложеното, съдебното решение на БРС следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна – оставена без уважение.
С оглед
изхода на спора и изрично стореното от процесуалния представител на ответника
по касационната жалба искане, на основание чл. 63, ал. 5 във връзка с чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на същия
за касационната инстанция, като
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 100 лв.
предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Воден от горното, Административен съд - Добрич, на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/ 07.01.2020 г. по НАХД №
310/ 2019 год. по описа на Районен съд – Балчик.
ОСЪЖДА “Н.С.П.”,
ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление в гр. Варна, ул. „***“ № 62, офис № 3,
представлявано от Б.А.Ю., да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 100 лв.
(сто лева) съдебно – деловодни разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: