РЕШЕНИЕ
№ 603
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. Ч. против Решение № 75/26.06.2021г.,
пост. по гр.д.№ 373/2021, КРС, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че Д. В. И. не дължи на Н. П. Ч. сумата от
4 606,36 лв. по изпълнително дело № 133/2020 г. по описа на ДСИ Илиян Миланов към
Районен съд - Карлово, за която сума е издаден изпълнителен лист, включващ и лихви
и разноски по образуваното изпълнително дело, поради погасяване на вземането по
давност.
Жалбоподателката Н.Ч. поддържа, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Развива съображения за извършени изпълнителни действия, с
които е прекъсната давността, като акцентира на подадената молба с искане за
насрочване на дата за опис на движими вещи на 29.11.2016г.. Поддържа, че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Позовава се и на ТР №2/26.06.2015 по т.д.
№2/2013, ОСГТК, ВКС, в което е разяснено, че нова погасителна давност започва да
тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. С оглед на тези си твърдения , жалбоподателят поддържа, че
1
давността би изтекла на 29.11.2021г., а не както е приел съда на 24.03.2020г. Счита за
неправилен извода на съда, че по изпълнителното дело не са предприемани никакви
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. В. И., с който жалбата
се оспорва като неоснователна и се поддържа, че решението на първа инстанция е
правилно, законосъобразно и обосновано. Развива подробни съображения, свързани с
това кое изпълнително действие прекъсва погасителната давност. Позовава се на
същото тълкувателно решение, като счита, че в него ясно са описани случаите на
прекъсване на погасителна давност.. Поддържа, че поискването и предприемането на
изпълнителни действия са две различни неща и не могат да бъдат отъждествяване по
своя правен резултат. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
ищцата И. и ответницата Ч., че сумите по изпълнителен лист, издаден в заповедно
производство по ч.гр.д.№ 1178/13, КРС, не се дължат, предвид погасяване на
вземанията по давност. Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено
на 24.03.2015г.- запор на банкови сметки, като след тази дата не са извършвани други
изпълнителни действия. Твърди, че насрочения на 24.02.2017г. опис не е извършен. На
10.11.2017г. е извършено разпределение на суми. На 20.10.2020г. е издадено
постановление за прекратяване на изпълнението на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Претендира се погасителната давност да е започнала да тече от 23.03.2015г. и при
приложение на дългата 5 год. давност, задължението й е погасено на 23.03.2020г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че последното
изпълнително действие, с което е прекъсната давността е наложеният запор на
24.03.20185г., поради което и с изтичане на 5 год. срок вземането е погасено по
давност.
От фактическа страна по делото се установява , а и е безспорно между страните,
че изп.д.№556/2013 по описа на ЧСИ Ст. Горчев, рег.№825, е образувано на
11.09.2013г.по молба на Н.Ч. против Д.И. за събиране на вземането й по изпълнителен
лист, изд. по ч.гр.д.№1178/2013, КРС. С молбата е възложено на съдебния изпълнител
2
на осн. чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими действия и предприема
изпълнителни способи. Насрочен е опис на движими вещи в дома на длъжника с
разпореждане от 01.11.2013г. С определение от 22.11.2013г., пост. по ч.гр.д.
№1178/2013г. е спряно производството по изпълнителното дело на осн. чл.420 от ГПК.
С молба от 29.09.2014г. е представено влязло в сила решение по гр.д.№ 1692/13 , КРС,
с което е признато за установено съществуването на вземането по заповедното
производство, като е представен и изпълнителен лист за нови разноски, вземането по
който да бъде присъединено. Вземането е присъединено с разпореждане от
24.03.2015г. С разпореждане от 24.03.2015г. е насрочен опис на движими вещи в дома
на длъжника и е наложен запор на банковите му сметки. На 27.03.2015г. е постъпила
сума от наложен запор в Райфайзен банк. На 23.04.2015г. са постъпили суми от запор в
Първа инвестиционна банка АД. С разпореждане от 23.02.2017г. е насрочен опис на
движими вещи във връзка с молба на взискателя от 29.11.2016г. На 13.03.2017г. е
постъпила сума от наложен запор. На 21.03.2017г. е постъпила сума от запор. Сумите
са разпределени с протокол от 07.11.2017г. С Постановление за прекратяване от
20.10.2020г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Основният спор между страните е започнала ли е да тече погасителна давност за
вземането по посоченото изпълнително дело и ако да – от кой момент, както и дали
искането за насочване на изпълнението по даден способ, но без реалното му прилагане,
прекъсва давността. В настоящия случай приложима е общата пет годишна давност.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство
давност не тече. В т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/
2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че
ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от
това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
3
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на
която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а
именно от 26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в свои решения - Р№
51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017
г., ІV г.о..
Въз основа на посоченото за периода на висящността на изпълнителното
производство и до приемане на ТР№2/2015, ВКС погасителна давност по отношение на
вземането не е текла.
С оглед вече описаните фактически действия и постъпления от запори по
процесното изпълнително село, съдът намира, че не е изтекъл давностния срок за
погасяване на самото вземане. ТР №2/26.05.2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС е
постановено на 26.05.2015г., т.е. от тази дата следва да се приеме, че висящността на
изпълнителен процес не води до прекъсване на давността. От този момент може да се
приеме, че започва да тече погасителен срок, но по делото има данни, че от наложените
преди това запори са постъпили суми – на 13.03.2017г. и на 21.2017г. Извършеното
плащане въз основа на принудително изпълнение прекъсва погасителната давност.
Според разясненията в тълкувателното решение в изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В случая са налице наложени запори на
вземанията на длъжника към трети лица, като събирането на вземането, дори и
частично, прекъсва погасителната давност за вземането. Съгл. чл.116, б.В от ЗЗД
давността прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Постъпването на суми от наложен запор завършва този изпълнителен способ. Поради
тези съображения , съдът намира че нова давност е започнала да тече от 21.03.2017г.,
когато е постъпило последното частично плащане от запор по делото. При това
положение до предявяване на иска на 05.03.2020г. не е изтекъл предвиденият в закона
общ пет годишен давностен срок.
Първоинстанционното решение е постановено при неправилно установена
фактическа обстановка и респ. неправилни правни изводи, поради което като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с
което предявеният иск бъде отхвърлен.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката сторените по делото разноски – 660лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, 92,13лв., заплатена ДТ за въззивнто
4
обжалване, 660лв. заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Общо
следва да бъдат заплатени 1412,13лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 75/26.06.2021г., пост. по гр.д.№ 373/2021, КРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. И., ЕГН **********, против Н. П. Ч., ЕГН
**********, за признаване за установено в отношенията помежду им, че Д. В. И. не
дължи поради погасяване по давност на Н. П. Ч. сумата от 4 606,36 лв., включваща и
лихви и разноски по образуваното изп.д. № 133/2020 г. по описа на ДСИ Илиян
Миланов, за които суми е издаден изпълнителен лист на 26.08.2013г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение №420/26.08.2013 по ч.гр.д.№1178/2013, КРС.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, да заплати на Н. П. Ч., ЕГН **********,
сумата от 1412,13лв. разноски в произовдството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5