Решение по дело №1973/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260157/7.12.2020г.

 

                                                                    07.12.2020 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1973/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3708876 на ОД на МВР - Шумен, с който на Л.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като нищожен поради изтичане на давност, като в жалбата излага конкретни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител. Депозира писмени бележки, в които заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като представя и допълнителни съображения в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,        ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания електронен фиш. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които поддържа и в пледоарията си.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:         

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л.Т.Т. е собственик на лек автомобил, марка “Волво В 50” с ДК № РВ 2492 ХТ.

На 11.06.2020 г. в 12.57 часа лек автомобил, марка “Волво В 50” с ДК № РВ 2492 ХТ, се движел по ул. „Бургаско шосе“ на с. Радко Димитриево, обл. Шумен, в посока                 гр. Шумен. В посоченото населено място с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 50 км/час, като процесният автомобил се движел със скорост от 71 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с преносимо стационарно автоматизирано техническо средство или система с вградено разпознаване на номера „ARH CAM S1“ № 11743С3, позиционирано на посочения пътен участък от полицейските служители. Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3708876 на ОД на МВР - Шумен, с който на Л.Т.Т., ЕГН **********,***,                              ул. „Тинтява“ № 2 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателят на 12.10.2020 г. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и  ал. 2 от цитирания закон, а именно - на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е Л.Т.Т., ЕГН **********, като електронният фиш е издаден на собственика, който съответно е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелят С. С.К. - служителя работил с АТСС, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят С.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни, безпротиворечиви и логични. Посоченият свидетел не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, при което за съда не съществуват основания за съмнение в неговите показания, както и кореспондират на обективните данни по делото.

По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130 км/ч, а според ал. 2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 11.06.2020 г. в 12.57 часа лек автомобил, марка “Волво В 50” с ДК № РВ 2492 ХТ, се движел по ул. „Бургаско шосе“ на с. Радко Димитриево, обл. Шумен, в посока гр. Шумен, в зоната на действие на ограничение за скоростта на движение до 50 км/ч, се е движил със скорост 71 километра в час. Т. е. над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 50 км/ч и е посочено отклонение от 21 км/ч. На следващо място, следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на ул. „Бургаско шосе“ в с. Радко Димитриево, обл. Шумен до дом № 5, видно от приложения по делото снимков материал. От същия става ясно кое е мястото на нарушението, като са посочени и GPS – координати на мястото на нарушението и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението. Още повече, по делото са събрани категорични писмени доказателства, сред които и снимков материал, изготвен от мобилното техническо средство за видеоконтрол, сочещи мястото на реализиране на нарушенията, обозначено чрез GPS координати и съответстващия му адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1”, № 11743С3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя 74 км/ч, като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 71 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 11.06.2020 г. в 12.57.54 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост от 74 км/ч е ДК № РВ 2492 ХТ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. на Български институт по метрология и Протокол от проверка № 76-С-ИСИС/29.10.2019 г., преносима система за контрол на скоростта на МПС е одобрена и вписана в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под № 5126, срока ѝ за валидност е 07.09.2027 г., както и е проверена през месец декември 2019 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

От писмо изх. № 20-00-35/28.08.2018 г. е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с  фабричен номер 11743С3,  тип „АRН САМ S1“, е преминала първоначална проверка в Български институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания.

Приобщен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от с Рег. № 869-3053 от 16.06.2020 г., от който се установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 11.06.2020 г. е извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „АRН САМ S1“ с фабричен № 11743С3, на ул. „Бургаско шосе“ до дом № 5 в с. Радко Димитриево, обл. Шумен, като видеоконтрол е осъществяван от 09.43 часа до 15.00 часа. С автоматизираното техническо средство е извършван контрол на движещите се в посока от гр. Шумен към гр. Бургас /в двете посоки/.

По делото не е представена снимка на преносимия пътен знак „Е24“, изготвена съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно обаче следва да се посочи, че задължението за обозначаване на контролирания пътен участък отпадна с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, обн. с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.

От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на МПС действително се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил, марка “Волво В 50” с ДК № РВ 2492 ХТ, собственост на жалбоподателят Л.Т.Т..

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 71 км/ч и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място и превишението е от 21 km/h до 30 km/h. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по           чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.  Нарушението, за което е санкциониран Л.Т.Т. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.

При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателят Т.. Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.  В конкретния случай, жалбоподателят Т. в 14-дневния срок не е посочил друго лице, на което е предоставил управлението на собственият лек автомобил към момента на заснемане, както и  не е представил копие на свидетелството му за правоуправление.

Съдът не кредитира наведените от страна на жалбоподателят доводи за неправилно издаване на електронния фиш. Изложени съображения са изцяло неотносими към процесния електронен фиш, тъй като са извлечени от доводи, които към настоящия момент вече са претърпели както законодателни, така и подзаконови промени, и съответно не могат да доведат до извод за незаконосъобразност на прилагането на тази процедура.

Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателят за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, изразяващи се в неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване на нарушението и налагане на съответната санкция. Още повече, че самия електронен фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш, утвърден със Заповед №Із-305 от 04.02.2011 г., като при процедури по чл. 189 от ЗДвП са напълно неотносими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които срокове са за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, а в случая такива актове няма. Освен това, процесния електронен фиш е издаден своевременно и същият е бил адресиран до нарушителят, като съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на извършване на нарушението – с. Струйно, ул. „Васил Левски“ № 4, датата и точния час на извършването му, регистрационен номер на МПС, водача на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП, размера на глобата. Следва да се посочи също така, че цитираната разпоредбата въвежда специален ред за санкциониране на нарушителите, при който не се предвижда подписване на електронния фиш.

Освен това, съгласно чл. 9 от  Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР, обн. ДВ. бр. 36/19.05.2015 г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. 

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта, че мястото, на което е извършено описаното нарушение е в населено място, като става въпрос за управление на МПС в населено място с 21 км над допустимата скорост, което се явява предпоставка за възникване на ПТП.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. електронен фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 3708876 на ОД на МВР - Шумен, с който на Л.Т.Т., ЕГН **********,***,              ул. „Тинтява“ № 2 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.

ОСЪЖДА Л.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:                      гр. Пловдив, ул. „Тинтява“ № 2, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                      

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: