РЕШЕНИЕ
гр.Р., 29.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д а
Р.нският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на четиринадесети март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове : Милена Пейчева
Александър И.
при секретаря Маня
Пейнова и в присъствието на прокурора Георги Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия И., въззивно наказателно общ характер дело
№ 85 по описа за 2019г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет
и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от
подсъдимия пред първата инстанция – М.С.И. (подадена
чрез защитвика му -адв.И.М.),
против присъда № 115/02.10.2018год., постановена по НОХД№ 913/18г. по описа на
Районен съд – Р., с която И. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че през месец юли 2017 г., в
местността „К.”, в землището на с.П., обл.Р., в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи- 1 бр.масивна метална врата с размери
2 м/1 м, един брой метална рамка с размери 1 м/ 0.7 м, 1 бр.метална входна
врата, 1 бр. метален прозорец за таван, 1 бр. гроздомелачка, 1 бр. преса за
вино, 1 бр. метален казан, 1 бр. метална двойна стълба с височина 2 м, 1 бр. винкелова етажерка с размери 1 м/1.5 м, 1 бр. метален казан
за ракия, ведно с лула и охладител, 2 бр. медни лозопръскачки,
2 бр. метални варели с вместимост 100 л всеки, 1 бр. метален бойлер на дърва с
душ, 1 бр. саморъчно изработена фреза, всичко на обща стойност 735 лева, от
владението на Ц.Г.Н.от гр.Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, и с приложение на чл.54 от НК, е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като е постановено същото да бъде изтърпяно
ефективно – при първоначален строг режим.
С присъдата, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено на И. с Определение № 565/2014 г., по ЧНД № 1631/2014 г. по описа на Районен съд - Р., като е определен
първоначален строг режим за изтърпяването му, на основание чл.25, ал.2 от НК
било постановено приспадане при изтърпяване на същото наказание изтърпяната до
момента част, на основание чл.25 ал.2 от НК, както и на периода на
предварителното задържане, на основание чл.59, ал.2 от НК.
Също така, с присъдата И. бил осъден да
заплати и разноски в съответен размер за всяка от фазите на наказателното
производство.
С жалбата се твърди за неправилност на
присъдата, поради необоснованост, поради постановяването й въпреки липса на
доказателства за авторството на подателят й (декларативно
пледирано и в съдебно заседание от самия подсъдим),
Отделно се твърди за несправедливост на наказанието, изводимо от неправилно
отчитане единствено на отегчаващи вината обстоятелства (като
не се предлага вземането предвид на конкретни смекчаващи такива, извън
доколкото могат да се приеме в тази насока само декларативно развити
съображения за влошено здравословно състояние на подсъдимия в аспекта на което
ефективното изтърпяване на наказание предполага евентуални отрицателни
последици занапред за здравето му).
Навежда се и твърдение за допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване правото на
подсъдимия да участва в съдебното производство (поради
провеждането му в случая при условията на чл.269, ал.3 от НПК).
Прави се искане за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Независимо от липсата на съответна на доводите претенция, следва, че по
отношение твърдяната необоснованост на присъдата (в
аспекта постановяването й при недоказаност на авторството) се претендира алтернативно и отмяна на
първоинстанционната присъда и постатовяване на нова –
оправдателна от възззивният съд.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззивната жалба се поддържа.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна
и претендира за цялостно потвърждаване на присъдата.
Р.нският
окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда,
констатира следното:
Жалбата е допустими, а по същество се явяват
неоснователна по всеки довод и съответна претенция към виззивната
инстанция.
С оглед определения в чл.313 от НПК
предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло
правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства.
Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, че подсъдимия,
с действията си в процесните време и местност, осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението кражба, при съответните
квалифициращи я обстоятелства, за извършването на която бил предаден на съд.
От фактическа страна подробно изложено в
мотивите на първата инстанция, и достатъчно с оглед на въззивната проверка, в
основните си за предмета на обвинението моменти, се установява, че след като
подсъдимия закупил през м.март 2017 г. вилен имот в местността „К.” в землището
на с.П., обл.Р., в същата местност вилен имот имала и
св.Ц.Н.. От началото на 2017 г.
последната не го посещавала, като надзор над вилата бил упражняван от св.П.Д.-
съсед на Н.и св.Д..
При преминаванията си покрай
имота на св. Н., подсъдимият забелязал, че той не се ползва. Решил да извърши
кражба на вещи, с които да се разпореди в собствен интерес.На неустановена дата
през м.юли 2017 г. подсъдимият проникнал в двора на вилата на Н., като сторил
това през отвор в оградната мрежа. След това от
сградата /вилната постройка/ И. демонтирал 1 бр. масивна метална врата с
размери 2м/1м, която водела
към избата, която първоначално взломил, за да влезе
във вътрешността, метална рамка с размери 1м/ 0.7м - поставена около прозореца на мазата, 1 бр. метална
входна врата, 1 бр. метален прозорец /последните две- принадлежащи към
таванското помещение/. Изнесъл от избеното помещение 1 бр. гроздомелачка, 1 бр.
преса за вино, 1 бр. метален казан за варене на консерви, 1 бр. метална двойна
стълба с височина 2 м, 1 бр. винкелова етажерка с
размери 1м/1.5 м, 1 бр. меден казан за ракия с
вместимост 50 л, ведно с лула и охладител, 2 бр. метални лозопръскачки,
2 бр. метални варели с вместимост 100 л всеки и 1 бр. метален бойлер на дърва с
душ.Всички тези вещи, както и намираща се в двора саморъчно изработена фреза,
били пренесени от подсъдимия в неговата вила и след това, на няколко пъти, в
периода 12.07..2017 г.- 25.07.2017 г., били издадени в пункт за изкупуване на
вторични суровини, стопанисван от „Бонфер” ЕООД.
Свидетелите И.П.и М.П.приели, претеглили и обработили предадените метални
отпадъци, за които били оформени покупко- изплащателни сметки и договори за покупка на отпадъци с №№
30041539/12.07.2017 г., 30041576/20.07.2017 г., 30041583/21.07.2017 г.,
30041598/25.07.2017 г.Документите били подписани от подс.И.,
а в хода на предприетото впоследствие разследване по жалба на пострадалата,
саморъчно изработената фреза била открита в пункт за вторични суровини,
стопанисван от „Ник Транс” ЕООД с управител св.З., и върната на собственика. Стойността
на вещите била 735 лева.
Тази фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за установена от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, достатъчно обемни и даващи нужната
информация за изясняване на фактите от значение за предмета на делото, очертан
от обвинителният акт, в частност и по основание с оглед предмета на делото
въпрос и за авторството на извършеното отнемане на процесните вещи именно от подс.И. по визирания във фактологията
начин. Противно на декларативно наведеното в противен смисъл в жалбата, както и
в пренията от страна на жалрбоподателя, въззивната
инстанция идентично на приетото от първата приема съвкупността за категоричен източник на доказателства в
тази насока, а именно – при изяснените обстоятелства за времето на сачото наличие, местоположение /в имота на пострадалата/ и
вида на процесните вещи /съответно на последвалата им липса/ въз основа
показанията на свидетелите Н., Д., П., З.,
П., Д., Д., и обективираната
връзка между факта на липсата на вещите в имота и подс.И.
/чрез обстоятелствата по предаване на част от отнетото в пункта за изкупуване
на метали именно от подсъдимия/, в това число и специфичната като вещ саморъчно
направена фреза, установяваща се по делото посредством показанията на свидетелите
П., З.а и П., Д., както и отразени в съставяните и обективиращи
последователно приетите за доказани обстоятелства по фактологията процесуални документи - констативни протоколи
и фотоалбум към същите, покупко- изплащателни
сметки по повод на договори за изкупуване на метални отпадъци /с положен подпис
на подс.И./, протокол за отговорно пазене, писмен
договор за покупко- продажба, копие от строително
разрешение, квитанция от Община Р. /МДТ/, разписка за
връщане на инкриминираната саморъчно направена фреза, и изводите на почерковата експертиза.
Въз основа на приетото
за установено по фактите, първоинстанционния съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя, като с деянието подсъдимия е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.194
ал.1 от НК, въведено с оббвинението.
При разглеждане
на делото от първата
инстанция не било допуснато съществено
нарушение на процесуални правила, в това число и от вида, наведен с жалбата, предвид което и в тази й част, съответно обусловеното от нея искане за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, се явява неоснователна. Действително съдебното
производство е проведено в отсъствиена подсъдимия, но това станало при наличие на предпоставка
от изрично предвидените за такава възможност и по-контретно посочената в чл.269, ал.3,
т.1 от НПК – като е променил заявения по делото, без да уведоми съда, разглеждащ
делото, за това. След като подсъдимия се явил в разпоредително заседание и то било
проведено (при което
лично бил уведомен за насрочване разглеждането на делото в окрито
съдебно зеседание на 31.07.18г.), същият не се явил на
последвалото насрочено заседание по същество, което наложило отлагането му,
санкциониране на поведението му с изменение на мярката за неотклонение и
последвали действия във връзка с това по установяването му за следващото
съдебно засадание, резултата от които ясно обективира факта, че И. ***) – писмо от ОЗ“Охрана“
– Р. на л.54 от първ. п/во,
който именно бил заявил като място, на което да бъде призозаван
в качеството на обвиняем и сътоветно това
обстоятелство му било разяснявано при двукратното последователното привличане в
качеството на обвиняем и снемане на обяснения (посочен в съответната част на
нарочните постановления и протоколи – л.66 – 67 и л.166 – 167 от ДП). При тази даденост и при
наличието и на останалите комулативно изискуеми
предпоставки – участието на защитник в съдебната фаза, както и преценката на съда,
че разглежддането на делото в отсъствие на подсъдимия
не би попречило за разкриване на обектината истина (отразено в нарочното определение
на първата инстанция в обсъждане на този въпрос – прот.
от с.з. на 02.10.18г. – л.55, стр.2 от съд. п/во), която преценка в аспекта на съдържанието на проведеното първоинстанционно
произвосдство и събраната в него съвкупност се
преценява за правилна и от въззивната инстанция (включително и поради това, че
отношението на обвиненото лице към обвинението и доказателствената информация
която преценил за необходимо да даде, е инкорпорирано към материалите по съответния
ред, чрез приобщаване на обясненията му в предходната фаза), разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия не влязло в противоречие с принципното право на лично вегово участие в
производството, съответно не е налице и нарушение, още по-малко съществено
процесуално, което би обусловило исканата с жалбата отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото в предходната фаза, за ново разглеждане от друг
състав на съда.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия били съобразени обсстоятелствата
от значение за отмерване размера на предвиденото наказание, порад
което въззивната инстанция не намира основание за корекция. В допълнение, при
следващото от съдимостта на И. правилно постановено ефективно изтърпяване на
постановеното наказание три години лишаване от свобода, а допълнително, отделно
и правилно приведеното за ефективно изтърпяване (наложено с определението за групиране
по ЧНД№ 1631/2014 г. по описа на Районен
съд – Р.), корекция на присъдата не налагат и поначало негодните
да произведат подобен ефект при въззивния контрол, декларативни изявления за
заболяване, препятстващо ефективното му изпълнение на наказание/наказания
лишаване от свобода от И. в съответен затвор.
При извършената цялостна служебна
проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на
досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане,
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния
закон, които да обуславят наличието на
основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна
присъда.
Мотивиран така
и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 115/02.10.2018год.,
постановена по НОХД№ 913/18г.
по описа
на Районен съд – Р..
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: