Р Е Ш Е Н И Е
№ 256 / 22.3.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на десети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Я. В. и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Видев касационно административнонаказателно дело № 168, по описа на съда за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Пазарджик против Решение № 260005 от 20.01.2021 г., постановено по нахд № 253/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е отменено Наказателно постановление № 2020-310-24-15 / 23.09.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209, ал. 1, предл. 1 от същия закон на Т.М.К. *** е наложена глоба в размер на 300 лв.
Касаторът – Областна дирекция на МВР – Пазарджик – излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Излага съображения за неправилността и незаконосъобразността на решението, като моли то да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски. Не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – Т.М.К. – оспорва жалбата в подадени преди проведеното съдебно заседание писмени бележки. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено. Не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание
Прокурорът представя заключение за основателност на жалбата. Счита, че липсват нарушения в административнонаказателното производство, а нарушението е доказано по делото.
Районният съд е отменил наказателното постановление, приемайки че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения, които съществено накърняват правото на защита на наказаното лице и представляват достатъчно основание за отмяна на постановлението. Такива нарушения според съда са: неправилно посочване на нарушената разпоредба, както и незаконосъобразност на заповедта, с която е наредено носенето на защитна маска на открити обществени места.
Настоящият касационен състав не споделя доводите на районния съд за допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето действително има различни редакции към момента на извършване на нарушението – 15.04.2020 г. и към момента на издаване на наказателното постановление – 23.09.2020 г. Независимо от това, не би могло да има съмнение коя от двете редакции има предвид административнонаказващият орган. Това е така от една страна, доколкото в НП се говори за извършено по-рано нарушение, то съответно се има предвид и правната квалификация на същото, действала към съответния момент, която съответства и на квалификацията, посочена в АУАН. От друга страна, в НП е предадено словесно съдържанието на разпоредбата, а именно, неизпълнение на въведена противоепидемична мярка. Съдържанието на разпоредбата, действало към момента на извършване на нарушението, е следното:
Чл. 63. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Следователно, е очевидно, че именно тази действала към момента на извършване на нарушението редакция на разпоредбата е визирана в наказателното постановление.
Настоящият състав не споделя и съображенията, че заповедта на министъра на Здравеопазването, с която е въведено задължението за носене на маски на открито е незаконосъобразна и не поражда правни последици. Преди всичко към момента на извършване на нарушението цитираната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ е предвиждала единствено, че въвеждането на мерките се извършва от Министъра на здравеопазването. Влязлата в сила впоследствие и цитирана от районния съд разпоредба на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ предвижда следното:
Чл. 63. (4) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Независимо от съдържанието на тази разпоредба не би могло да се приеме за правилно становището на съда, че ако предложението за въвеждането на мерките изхожда от Националния оперативен щаб, а не единствено от главния държавен здравен инспектор, то това придава някаква незаконосъобразност на заповедта и съответно до липса на задължение за спазване на въведените мерки.
Следователно, актосъставителят и административнонаказващият орган не са допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват достатъчно основание за отмяна на постановлението.
Независимо от това, настоящия състав намира, че първоинстанционният съд правилно е отменил наказателното постановление, макар и по съображения, различни от изложените в обжалваното решение.
По делото е безспорно установено извършването от ответника на вмененото му административно нарушение – движение по открито обществено място без носене на защитна маска. Но административнонаказващият орган не е съобразил, че конкретният случай се отличава с множество смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност придават на случая значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Такива са следните обстоятелства:
Ответникът се е движил (разхождал) сам. Нито в НП, нито по делото са налични твърдения или доказателства, че ответникът е бил съпровождан от някого или че в непосредствена близост до него е имало други хора. Затова следва да се приеме, че макар и без предпазна маска ответникът не би могъл евентуално да зарази някого, т.е. създадената от него опасност е била незначителна. Друго смекчаващо обстоятелство е фактът, че въведеното с процесната заповед на министъра на Здравеопазването за носене на маски и на открито (и изобщо – на маски) е съвсем ново. Общоизвестен факт е, че в страната през последните десетилетия не е имало епидемологична обстановка, действаща за територията на цялата страна. Затова гражданите нямат изградени навици за носене на предпазни маски и то още по-малко на открито. В тази връзка е налице и друго смекчаващо обстоятелство. Независимо, че към процесната дата е било въведено с министерската заповед задължение за носене на предпазни маски и на открито, то тази заповед беше в сила само в продължение на две седмици. Преди и след това такова задължение не беше въвеждано независимо от още по-влошената епидемологична ситуация. Действително съществува задължение за носене на предпазна маска на открито но само при струпване на голям брой хора на съответното място, какъвто не е настоящия случай. Следователно, конкретното извършено нарушение се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този и подобните му видове нарушения.
Освен ниската обществена опасност на конкретното деяние, в случая е ниска и обществената опасност на дееца. Ответникът признава извършването на нарушението и съжалява за своето поведение. Той не е извършвал предишни нарушения от рода на процесното.
Предвид наличието на всички тези множество и значителни смекчаващи обстоятелства, процесният случай е следвало да бъде приет за маловажен от административнонаказващия орган, който не е следвало да наказва нарушителя, а да го предупреди, че при извършване на ново нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е направил това, органът е издал наказателно постановление, което правилно е отменено от районния съд макар и с други мотиви. Затова първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно като краен резултат.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 260005 от 20.01.2021 г., постановено по нахд № 253/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е отменено Наказателно постановление № 2020-310-24-15 / 23.09.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 209, ал. 1, предл. 1 от същия закон на Т.М.К. *** е наложена глоба в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/