РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. В.а
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.240 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от Е. М. В., гражданин на Р. ф., в качеството му
на управител на дружеството „ДЮФ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, п.к.1463, р-н Триадица, бул.“Витоша„ 146,
вх.Б, ет.6, действащ чрез пълномощника адв. Тодор Ненчев, съдебен адрес:
Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №42, ет.1 за отмяна на неприсъствено решение
№246/ 26.07.2022г, постановено по гр.д.№259/2022г. на Районен съд –
Несебър.
С горецитираното решение е обявен за окончателен сключения на
29.12.2021г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата
на който „ДЮФ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 6, представлявано
от Юрий Анатолиевич Добряков продава на А. А. С., гражданин на Р. ф.,
роден на **********г., притежаващ задграничен паспорт № **, издаден на
***** от ***-Р., валиден до *** с постоянен адрес: гр. М., ул. „Л. ш.“, дом *,
1
корпус *, квартира *, недвижим имот с идентификатор 11538.4.105.5.6/ стар
идентификатор: 11538.4.72.2.6/, с площ 18,00 кв.м., прилежащи части - 3,66
кв.м – 1,45%, местоположение: в гр.С. В., м.**, ет. *, представляващ
самостоятелен обект с предназначение - офис на приземен етаж в сграда
с идентификатор 11538.4.105.5, разположен в ПИ с идентификатор
11538.4.105, за сумата от 17 000 лева, при условие, че ищецът изпълни
задължението си за плащане на ответника „ДЮФ“ ООД на останалата част от
уговорената продажна цена в размер на 5000 лева.
„ДЮФ“ ООД е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 561 лева,
представляваща неустойка за забава, съгласно т.4.5 от предварителния
договор за продажба на недвижим имот от 29.12.2021г., за периода от
29.01.2022г. до 08.03.2022г. включително.
А. С. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - гр.Несебър, сумата
в размер на 216,50 лева, представляваща нотариална такса за прехвърляне на
имота, както и да заплати по сметка на Община Несебър сумата в размер на
510 лева. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сума в размер
на 3920,38 лева, представляваща заплатени по делото разноски.
В молбата се твърди, че са налице предпоставките за отмяна на
неприсъственото решение по смисъла на чл.240, ал.1, т.1 ГПК - поради
ненадлежно връчен препис от исковата молба и призовките по делото.
Молителят твърди, че в кратък период от време срещу дружеството са
заведени три дела, като през това време управителят –** гражданин, не е имал
възможността да се грижи за дружествените работи предвид войната в
Украйна. Сочи, че на вписания в ТР адрес на управление, на основание чл.50,
ал.2 ГПК са връчени съдебните книжа и призовката за съдебното заседание.
Твърди, че длъжностното лице по връчването не е събрало сведения дали
адресатът е пребивавал на адреса, дали има канцелария, а само е посочило, че
на адреса няма такава фирма. Връчителят само е отразил, че на посочения
адрес няма такава фирма, а се намира адвокатска кантора, която не
представлява дружеството. Счита, че е следвало да бъде приложена
процедурата по чл.50, ал.4 ГПК и да се залепи уведомление. Съгласно чл.47,
ал.1 ГПК, връчителят следва да пусне съобщение и в пощенската кутия, като
по делото няма данни връчителят да е търсил пощенска кутия. Твърди, че по
гр.д.№ 509/22г. по описа на БОС, което дело е между същите страни по иск по
2
чл.19, ал.3 ЗЗД, е проведена такава процедура по връчване на съдебните
книжа.
Според молителя съдът е следвало да се приложи процедурата по
чл.50, ал.4 ГПК, което не е сторил. Всичко това води до извод, че на
ответното дружество не е връчен надлежно нито преписа от исковата молба,
нито призовката за съдебното заседание, нарушено е правото му на защита,
което налага отмяна на неприсъственото решение и връщане на делото за
ново разглеждане от районния съд от стадия на връчване на препис от
исковата молба. Прилага доказателства.
По делото е постъпил отговор на молбата за отмяна на
неприсъственото решение от адв.Георги Димитров, процесуален
представител на А. С.. В него молбата за отмяна е оспорена като
неоснователна. Счита, че съдът правилно е приложил фикцията на чл.50, ал.2
ГПК, още повече, че молителят не оспорва констатациите на длъжностното
лице по връчване. Липсват твърдения в молбата за наличие на представител
на фирмата на адреса, който по някаква причина да е бил възпрепятстван да
получи съдебните книжа, както и не се оспорва констатацията на призовкаря,
че на адреса няма такава фирма. Заявява, че процедурата по залепване на
уведомление е лишена от смисъл, при положение, че на вписания в ТР адрес
на дружеството липсва канцелария или фирмена табела. Иска от съда молбата
да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ГПК молбата за отмяна на
неприсъственото решение се подава в едномесечен срок от връчването му на
страната. Районният съд е приел, че решението е връчено на дружеството на
05.09.2022г при условията на чл.50,ал.2 ГПК и дори да се приеме, че това е
датата на връчване, а не посочената от процесуалния представител на
молителя -19.09.2022г., когато е узнал за делото след извършване на справка
в деловодството на съда, молбата е подадена в рамките на преклузивния
едномесечен срок- на 3.10.2022г, с куриер и е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С оглед изложените в молбата твърдения следва да се приеме, че се
иска отмяна на неприсъствено решение поради ненадлежно връчване на
препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание-
чл.240,ал.1,т.1 ГПК.
3
Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице –
търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са
уредени в нормата на чл. 50 от ГПК. Според нея, връчването на търговци се
извършва в канцелариите им на последния посочен в съответния регистър
адрес, на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Ако
лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени - чл.50, ал. 2
ГПК.
В настоящия случай преписът от исковата молба е изпратен на адрес,
който съвпада с вписания в Търговския регистър адрес на управление на
дружеството. Изпратеното от съда съобщение с препис от исковата молба не
е било връчено, а е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по
връчването, че е посетило адреса на 14.04.2022г., на този адрес няма такава
фирма, а има адвокатска кантора, която не представлява
дружеството.Посочено е лицето, от което са взети тези сведения- адв.Ради
Радев. Съдът е приел, че книжата са редовно връчени на основание чл.50,
ал.2 ГПК.
Призовката за съдебното заседание също е изпратена на вписания в
Търговския регистър адрес на управление на дружеството, като съобщението
е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по връчването, че е
посетило адреса на 27.06.2022г. , не открива такава фирма, няма индикация,
няма офис и служители. Длъжностното лице е посочило още, че на същия
адрес се открива офис на кантора „Рашев и партньори“ и е събрал сведенията
от адв.Светла Стоянова. Съдът е приел, че книжата са връчени на основание
чл.50, ал.2 ГПК.
За да се приложи законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК следва
връчителят да посети адреса на търговското дружество, да установи има ли
там фирмена табела или наименование на ЮЛ, и aко не намери такива, да
положи усилия да събере сведения познат ли е на това място такъв търговец с
такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на
това, както и да отрази събраните сведения за горното в съобщението. В
процесния случай длъжностното лице по връчването е констатирало, че на
посочения адрес липсва такава фирма, офис и служители и е посочило откъде
е събрало сведенията - от адвокати, работещи в намиращата се на адреса
4
адвокатска кантора. В подкрепа на горното се явява и удостоверяването на
обстоятелството, че въпросната адвокатска кантора не представлява
ответното дружество, което е индиция, че длъжностното лице по връчване е
събрало сведения за търговеца - дали той е познат на това място и дали има
представители на адреса – така в решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III
ГО по гр. д. № 2769/2014 г., определение № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр.д. №
1439/2018г. на ВКС. Според цитираната практика, само констатацията, че на
адреса няма представители на търговеца, или фирмени знаци, табели и други
означения на търговеца, без отразяване кога и как са събрани сведения за
това, опорочава връчването на съобщението, но в случая е отразено кога и как
са събрани сведения за търговеца. Що се отнася до приетото в Решение №
242 от 12.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2463/2017 г., I т. о., ТК, а именно, че за
да приеме, че фирмата е напуснала адреса при неизпълнение на задължението
й да впише новия си такъв в ТР, съдът следва да изиска от връчителя да
извърши съответните действия за събиране на сведения познат ли е на това
място такъв търговец, пребивавали ли са на този адрес представители,
работници и служители на такава фирма и кога, като отрази тези сведения в
разписката към съобщението, то следва да се отбележи, че в молбата за
отмяна не се твърди, че на регистрирания в ТР адрес на управление изобщо
има канцелария на дружеството, нито се твърди, че има/или е имало/
служители, натоварени да получават книжа за дружеството. Не е оспорено
отбелязването на връчителя, че на посочения адрес има адвокатско
дружество, а не офис на търговеца.След справка в интернет се установи ,че
на посочения адрес има офис на адвокатска кантора „Рашев и партньори“.В
цитираното решение на ВКС в производството по отмяна е налице друга
хипотеза – дружеството е било търсено и призовавано на грешния адрес.
Основното възражение в молбата за отмяна е, че е следвало да се
извърши залепване на уведомление по реда на чл.50,ал.4 ГПК,а не да се
прилага разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК.
Това възражение е несъстоятелно.Според трайно установената практика
на ВКС прилагането на начина на връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК е допустимо
само при наличието на определените от закона предпоставки - връчване чрез
залепване се прилага само по отношение на търговци и юридически лица,
5
когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или когато не
намери лице, съгласно да получи съобщението. Както бе посочено по-горе,
обозначена канцелария (офис) на адреса в процесния случай липсва. В случая
молителят е търговец, който има регистриран адрес на управление, поради
което опитът да бъдат връчвани книжа на този адрес изчерпва задълженията
на връчителя, а и на съда за издирване на друг адрес. Разпоредбата на чл. 50,
ал. 4 ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК
само в хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса
канцелария на търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно
да получи призовката, но при безспорно обитаване на адреса от дружеството.
При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му
/независимо дали изобщо се е помещавало на същия или последващо го е
напуснало/ функцията на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е изначално
компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено – така в решение №
60165 от 30.07.2021г. по гр.д. № 966 по описа за 2021 г. на ВКС.По същата
причина не е необходимо и да се пуска уведомление в пощенска кутия, още
повече, че няма никакви доказателства/ и твърдения/ от страна на молителя на
адреса да има пощенска кутия на дружеството. Действително, по други дела с
участие на дружеството, съдът е предприел действия по лепене на
уведомление и пускане на съобщение в пощенска кутия. Настоящият състав
намира, че положените усилия от съда в другите съдебни производства са в
повече от изискуемото, съобразно процесуалния закон и макар да не е
погрешно, не може да доведе до извод за незаконосъобразни действия по
призоваването от страна на районния съд по настоящото дело.Ако съдът
вместо да приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, е постановил залепване
на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, то това не обосновава извод за допуснато
нарушение на нормата на чл.50, ал.2 ГПК – така в решение № 16 от
05.02.2015 г. на ВКС, I т. о., постановено по т. д. №3197 по описа за 2014г.
Следва да се има предвид, че за да се защити страната от приложената
спрямо нея фикция на чл.50, ал.2 ГПК, трябва да се обори истинността на
удостоверените от връчителя обстоятелства, т.е. търговецът следва да
ангажира доказателства, че е поддържал канцелария на обявения в ТР адрес
към момента на връчване на исковата молба. В настоящия случай в молбата
за отмяна липсват твърдения за наличие на канцелария или за служители на
дружеството, пребиваващи на посочения в ТР адрес, които поради някаква
6
причина да не са имали възможност да получат книжата, липсват и
доказателства в тази насока.Изрично е посочено от страна на управителя на
дружеството, че същият не е имал възможност да пътува до България и да се
грижи за дружествените дела заради избухналата война в Украйна и
ограниченията, наложени на руските граждани.Това обаче не отменя
задължението търговецът да поддържа офис/канцелария и служители на
адреса на управление, посочен в ТР, на който да получава съобщения от
държавните органи.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че
възраженията в молбата за отмяна за ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея , както и на призовката за съдебно
заседание са неоснователни.Молбата следва да се остави без уважение.
Предвид липсата на искане за присъждане на разноски от ответната по
молбата страна, съдът не следва да се произнася относно разноските.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. М. В., гражданин на Р. ф., в
качеството му на управител на дружеството „ДЮФ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1463, р-н Триадица,
бул.“Витоша„ 146, вх.Б, ет.6, действащ чрез пълномощника адв. Тодор
Ненчев, съдебен адрес: Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №42,ет.1 за отмяна на
неприсъствено решение №246/26.07.2022г, постановено по гр.д.№259/2022г.
на Районен съд –Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7