ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив,
15.01.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1404 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството
е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодек ГПК/ във връзка с чл.144
от Административнопроцесуалния кодек /АПК/.
Образувано е
молба от директор на дирекция „Бюро по труда“ – гр. Асеновград, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт В. В.Д., с искане за допълване в частта за разноските на решение №
2302 от 14.12.2020 г. по адм. дело № 1404 по описа за 2020 год. на
Административен съд - Пловдив.
Ответната
страна – Н.В.Н., поддържа становище за неоснователност на искането и моли да
бъде оставено без уважение.
Основното
производство е образувано по жалба на Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, у.л. ***,
чрез адвокат Х.К.В., срещу решение от 11.06.2020 г. на директор на дирекция
„Бюро по труда“ – Асеновград към Агенция по заетостта - София. Съдът е
постановил решение № 2302 от 14.12.2020 г., с което е отхвърлил жалбата като
неоснователна. В частта за разноските съдът е приел, че ответникът в производство - директор на дирекция „Бюро по труда“
– гр. Асеновград, не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност
е решението да бъде изменено в тази част.
Видно от
приложения на л. 35 по делото отговор на жалбата, ответният административен
орган чрез
процесуалния си представител е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалната защита от юрисконсулт В. В.Д. е обективно
извършена, чрез участие в проведените по делото открити съдебни заседания и
представянето на писмена защита. Със съдебния акт по същество съдът не се е
произнесъл по надлежно отправената от ответника в срок претенция за присъждане
на съдебни разноски, поради което процесното искане правилно е заявено като
такова за допълване на решението в частта за разноските. Искането е подадено от
страна с надлежна процесуална легитимация в срока за обжалване на решението,
поради което се явява допустимо.
Предвид
изхода на основното производство и наличието на заявена в срок претенция за
присъждане на съдебни разноски за осъществената юрисконсултска защита, искането
на ответния административен орган се явява основателно. По реда на чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение
№ 2302 от 14.12.2020 г. по адм. дело № 1404 по описа за 2020 год. на
Административен съд - Пловдив, XXVII състав, в частта за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА Н.В.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, у.л. ***, да заплати на Агенция по заетостта -
София сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14 дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/