Р Е Ш Е Н И Е
262710/28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение в публично
съдебно заседание, проведено на 28.09.2021 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9237 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с пр. осн. чл.288, ал.1,
т.2, б. „а” от КЗ отм., сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ за осъждане на ответника Р.Л.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Г.
фонд”*** сумата 585.03 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение на увредено лице вследствие на ПТП, настъпило по вина на ответника,
ведно със законната лихва от датата на изпращане на исковата молба в съда
/датата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли
ответникът да му заплати и разноските за
производството.
Твърденията в молбата и фактите
от които ищецът черпи права са следните:
Г. фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса
за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховането е изплатил на увреденото лице Васил Пенев Илиев по щета
№ 110911/30.09.2016 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 585.03 лв.,
настъпили вследствие на ПТП от 07.07.2016г. около 17:50 ч в гр. Варна, л.а.
Опел Вектра с ДКН В 9769 СС. Виновен за катастрофата е ответникът Р.Л.С., който
управлявайки л.а. Шкода Фабия с ДКН В *** КР при движение по бул. „Вл. Варненчик“ с несъобразена
с пътните условия скорост, не съобразява дистанцията пред спрелия пред него
л.а. Опел Вектра с ДКН В 9769 СС и го удря като така причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 249 във вр.
с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност".
Ищецът го е поканил да възстанови изплатеното от ГФ
обезщетение, но до подаване на исковата
молба същият не е погасил задълженията си. Г. фонд моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12
от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането съдът да уважи предявения осъдителен иск срещу ответника и го
осъди да заплати на ищеца ГФ сумата 585.03 (петстотин осемдесет и пет лева и
три стотинки) лева, представляваща изплатеното от Г. фонд по щета №
110911/30.09.2016г. обезщетение на увредено лице ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение по банкова сметка *** Г.
ФОНД В УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД: IBAN.-***: UNCRBGSF.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от процесуалния представител на ответника адв. Д., назначен по реда на
чл.47, ал.6 ГПК. Оспорва предявения иск по основание и по размер.
Становище по обстоятелствата, на
които се основава иска и възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се
основават:
Твърденията са, че описаните в исковата молба обстоятелства, на
които ищцовото дружество основава
претенцията си не отговарят на действителното положение между страните, предвид
следните фактически и правни обстоятелства.
На първо място счита, че по
делото не са представени доказателства за вината на ответника за настъпилото ПТП, а от представения протокол за ПТП
свидетелства, че не ответника, а другия
водач е причинил щетите, тъй като е бил спрял пред ответника и не е спазил
необходимата дистанция от третия участник Васил Пенев Илиев, на който е
изплатено обезщетение от ищеца.
На следващо място видно от
представеното уведомление за ПТП не се установява по безспорен начин виновността
на водача за причинените имуществени вреди.
Също така видно от представеното
уведомление за ПТП не са описани подробно вредите по автомобилите, както и
факта, че докладната за имуществени вреди №110911/30.09.2016г. и заключението
за техническа експертиза № 110911/30.09.2016 г. са изготвени от вещото лице
на база разработка-основна без да се извърши оглед на увредения автомобил, както и че тези документи са
изготвени три календарни месеца след настъпване на произшествието.
В
тази връзка оспорва твърдението, че описаните щети по увредения автомобил не
отговаряли на действително причинените при ПТП такива.
Оспорва техническа експертиза по
щета № 110911/30.09.2016г. в частта на
описа на костатираните вреди от ПТП. Видно от представения протокол за
ПТП от 07.07.2016г. е записано само и
единствено за увредения автомобил – „Деформирана задна част“. В същия не се
съдържат записаните като увредени „Стоп десен, трети в купе“, а също и „два
броя калници - десен и ляв, престилка задна греда багажник“ и т.н.
Въз основа на горното оспорва изцяло
така определения размер на изплатеното обезщетение.
Отделно от горното в настоящия
случай, не е ясно дали не са нанесени от Участник 2 /автомобил с рег.№В0856КА/
щетите по процесния автомобил на който е изплатено обезщетение, не е ясно и
дали събитието не е настъпило в следствие на виновно поведение от страна на
Участник 2, като е възможно да не е спазил необходимата дистанция и да е станал
съпричинител в ПТП. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на възнаграждение от
депозита.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Налице е спор относно вината на ответника за настъпилото ПТП на
07.07.2016 г. в гр.Варна за което е съставен протокол за ПТП № 1634306, като на
С. е съставен АУАН № Г/609359 за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. От
предеставеното писмо на ОД на МВР Варна до Г. фонд се установява, че издаденото
въз основа на същия АУАН Наказателно постановление е влязло в сила на
02.09.2016 г. Същото се установява от изисканата преписка от ОД на МВР- Варна,
сектор „Пътна полиция“ и приложена по делото на листи 86-95 от делото.
От заключението на САТЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява,
че стойността за ремонта на увредения от
процесното ПТП автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ В 9769 СС съгласно Наредба №
24/08.3.2006 г. е 618.79 лева с вкл. ДДС. Описаните щети е възможно да бъдат
получени и са получени при описания механизъм на ПТП. От това следва, че вината
на ответника за процесното ПТП е установена по безспорен начин, а възраженията
в тази връзка са неоснователни.
Въз основа на уведомление за
имуществени вреди е образувана щета № 110911/30.09.2016 г. след което ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 585.03 лева на собственика на увредения
автомобил съгласно заключителна техническа експертиза от 01.11.2016 г. – лист
14 от делото.
До ответника е изпратена
регресна покана, но същата е върната като неполучена.
Съгласно
разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса на застраховането Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство); 2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени:
а) на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите;
Съгласно чл.558, ал.7 на КЗ след
изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му. След изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал. 4 Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му –
ал.8.
От събраните доказателства в хода на производството се установи по
безспорен начин наличието на елементите на хактическия състав на посочените
правни норми, регламентиращи правото на ищеца да предяви иск срещу ответника за
заплащане на ГФ на платеното от
последния обезщетение на увреденото лице в хипотезата на причинени настъпили
имуществени вреди от незастраховано МПС, които са причинени на територията на Република
България. По делото не са налице нови
факти и обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК, които да са настъпили след
подаване на молбата и отговора.
От събраните доказателства в хода на
производството, съдът намира, че ищецът е доказал по безспорен начин вземането
си и неговата изискуемост на посоченото основание. Предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което
същият следва да се уважи изцяло.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за производството в размер на 350 лева за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждание за особен представител.
На ищеца следва да се укаже, че съгласно разпореждане от открито
заседание същият има задължение да внесе допълнителен депозит в размер на 45
лева по сметка на РС Варна за изплащане
на възнаграждение на вещото лице. При неизпълнение,
задължението ще бъде събрано по реда на
чл.77 ГПК.
На осн.чл.47, ал.6 ГПК следва да се изплати от внесения депозит възнаграждение в размер на 150.00
лева на адв. Ц.С.Д., назначен за особен
представител на ответника Р.С..
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Р.Л.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Г.
фонд”*** сумата 585.03 /петстотин осемдесет и пет лева и 03 ст./ лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение на увредено лице вследствие на ПТП, настъпило на
07.07.2016 г. по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на
изпращане на исковата молба в съда /датата на пощенското клеймо/ - 05.08.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 558, ал.8, вр.чл.557, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 ЗЗД, както и
разноски за производството пред РС в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Да се изплати от внесения депозит, на осн.чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение
на адв.Ц.С.Д. в качеството му на особен представител
на ответника Р.С. в размер на 150.00 /сто
и петдесет/ лева.
Указва на ищеца Г. фонд, ***, че съгласно разпореждане от о.з. има задължение да внесе в едноседмичен срок допълнителен
депозит в размер на 45 лева по сметка на РС Варна за изплащане на възнаграждение на вещото лице
и го предупреждава, че при неизпълнение задължението ще бъде събрано по реда на чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Ищецът да се уведоми на адреса на
ел.поща, посочен в молба на лист 104 от делото.
Районен
съдия: