Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 18.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II “В”въззивен състав,
в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
ТОНЕВА
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 8008 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № I-38-100105 от 19.04.2017 г. по гр.д.№ 8099/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 38-ми състав съдът е отхвърлил предявените от А.С.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу З. „А.Б.“
АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, искове с правно искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане ответника да заплати сумата от 6 975,94
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби от неточно изпълнение на задължение по Договор за
застраховка по отношение на следното превозно средство: лек автомобил,
марка CITROEN, модел С6,
рег. номер ********, цвят сив, рама № ********, двигател № ********, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното решаване на спорa, както и сумата от 194,19
лв., представляваща лихва
за забава за периода от 06.11.2014г. до дата на подаване на исковата молба.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от А.С.Ц. срещу З. „А.Б.“ АД при условията на евентуалност искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати сумата от 6 975,94 лв.,
представляваща обезщетение на вреди, причинени виновно от страна на
изпълнителя на оказаната помощ при пътуване, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното решаване на спора, както и за
сумата от 194,19 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 06.11.2014г. до дата на подаване на исковата
молба.
С решението съдът е осъдил А.С.Ц.
да заплати на З. „А.Б.“ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1
350 лв., представляваща направените от ответника разноски.
Недоволна от
постановеното решение, е останала ищцата – А.С.Ц.,която в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност, необоснованост и поради това,
че е постановено в нарушение на материалния закон по подробно изложени във
въззивната си жалба съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – З. „А.Б.“ АД,
оспорва въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
По исковете с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно кумулативно съединените осъдителни искове по чл.79, ал.1от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 6 975,94 лв., представляваща за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби от неточно изпълнение
на задължение по Договор за застраховка по отношение на следното
превозно средство: лек автомобил, марка CITROEN, модел С6, рег. номер ********, цвят сив,
рама №
********, двигател № ********, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 194,19
лв., представляваща лихва
за забава за периода от 06.11.2014г. до дата на подаване на исковата молба.
За уважаване на предявения иск за
обезщетение за лошо/неточно изпълнение
на застрахователния договор, следва да се установят следните елементи от
сложния фактически състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД: 1. наличие на валиден договор между страните; 2. изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца; 3. настъпването на застрахователно
събитие, представляващо покрит по договора риск; 4. настъпването на вреди в посочения размер; 5. причинна връзка между тях и неточното изпълнение на договорните
задължения от насрещната страна по договора.
При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор
за имуществена застраховка, сключен на 23.10.2013 г., във форма на
застрахователна полица №13-0300/304/5001355 от 23.10.2013 г. ведно със
Специални условия и Допълнение към нея. С него ответникът З. „А.Б.“ АД приема
да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, включително
разходи за „спасяване, изваждане,
товарене, транспортиране и разтоварване на МПС от местопроизшествието до най-близката сервизна база или до
дома на застрахования, като посочените действия следва да бъдат съгласувани
с Асистанс центъра на застрахователя" / чл.7.2.2 ОУ/.Съгласно
посоченото Допълнение към застраховката пък, страните сключват и застраховка
„Помощ при пътуване-Автоасистанс" при клауза Програма Старт 2/ т.5 от
Допълнението/, като за същата е посочено, че в случаите, когато МПС-то не е в
движение, поради ПТП или авария в териториалните
граници на населеното място, посочено в полицата като местодомуване, застрахователят приема да
покрива изключението по Раздел III, т. 2 ОУ само в обем, отнасящ се до осигуряване на техническа помощ и
транспортиране на МПС до най-близкия автосервиз или местодомуването му. В договора между страните никъде не е
предвидено вида техническата помощ, която следва да се изпрати.
Безспорно по делото се установява настъпването на застрахователното събитие - авария на процесния
автомобил марка CITROEN, модел C6, регистрационен № ********, поставящ същия в невъзможност
за обичайната му експлоатация, настъпило в гр. Априлци, т.е. извън местодомуването
на застрахования, както и че застрахованият
е изпълнил задълженията си по договора, включително за своевременно
уведомяване на застрахователя за твърдяното от него застрахователно събитие. Обстоятелството,
че застрахователят е организирал и
изпратил хора за транспортирането на застрахования автомобил до най-близкия
автосервиз по смисъла на т.5 от Допълнението към застрахователната полица,
с което е изпълнил задължението си по договора е спорно дотолкова, доколкото се оспорва не самото изпълнение на
съответното задължението, а неговото качество.
Ищцата в исковата молба твърди, че при изпълнение
на задължението си за превозване на повреденото МПС, ответното дружество, чрез
своя служител, е причинило повреда на автомобила. Некомпетентните
действия на изпратения водач на пътна помощ са довели до повреждане на
автоматичната скоростна кутия на автомобила с марка CITROEN, модел C6,с регистрационен № ********поради което за А.Ц. са настъпили имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, представляващи сумата
6 975,94 лв., заплатена за ремонта на скоростната кутия на
автомобила в автосервиз „Д. 4“ ЕООД.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.79, ал.1 от ЗЗД ищцата
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор между страните,
че е изправна страна по него, настъпването на застрахователно събитие,
представляващо покрит по договора риск, настъпването на вреди в посочения
размер в патримониума й и наличието причинно-следствената връзка между вредите и неточното изпълнение на договорните
задължения от страна на насрещтната страна по договора. Съгласно изложеното по-горе по делото се установява наличие на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за имуществена
застраховка, настъпването на застрахователното събитие, което е покрит риск по
договора, настъпили имуществени вреди за ищеца за отремонтиране на увредената
скоростна кутия на автомобила. Следва да докаже обаче и наличие на причинна
връзка между настъпилите вреди и неизпълнението, респ.неточното изпълнение
(поведението, действията на служителя на ответника). По делото липсват
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че настъпилата повреда в скоростната кутия на
автомобила, следствие на което са претърпени имуществени вреди за сумата от
6 975,94 лв., представляващи заплатена стойност на ремонтна услуга, се намира в пряка причинно – следствена
връзка с осигурената техническа помощ и транспортирането на повредения
автомобил до най-близкия автосервиз и по – конкретно с поведението (действията )на изпратения от
страна на застрахователя служител на пътната помощ.
От приетата пред първоинстанционния съд САтЕ се установява, че са налице няколко възможни варианта, при които
хипотетично скоростната кутия би могла да се повреди.
От заключението
на вещото лице по въпросите от САТЕ по т. 3 се установява, че при намален пътен
просвет, поради състоянието на хидравличното окачване (изтекло масло), е
възможно да се появи допълнително триене между гумите и другите части на
автомобила. Ако за преодоляване на
това допълнително триене, двигателят работи продължително на високи обороти,
това може да доведе до повреда в автоматичната скоростна кутия. До такава може
да се стигне и при движението на автомобила и едновременното му дърпане (напр.
с лебедка). Състоянието на скоростната кутия (маслото), както и общият
пробег на автомобила с процесната автоматична скоростна кутия влияят силно
върху възможността да бъдат преодолени или не изброените утежнения в
експлоатацията на автомобила. Според вещото лице (т. 5) ако при качване/
издърпване с лебедка на процесния автомобил върху платформата на репатриращия
автомобил, двигателят на процесния автомобил работи, ако не е освободена
неговата ръчна спирачка и лоста на скоростите му е в положение за движение, автоматичната
скоростна кутия няма да бъде увредена, респективно няма да има външна
проява на такова увреждане. Съгласно заключението на САтЕ (т.6) при
привеждането на автомобила в движение на собствен ход и без да е освободена
ръчната спирачка, макар и трудно той може самостоятелно да се изкачи на
репатриращия автомобил. В зависимост от
амортизационното състояние на скоростната кутия, начина на работа на двигателя,
продължителността на поддържането на този начин на работа на двигателя е
възможно да се появят увреждания в автоматичната скоростна кутия, изразяващи се
в мирис на изгоряло феродо, а при по-продължително действие – дим. Също
така според експерта (т.8 от заключението) конкретните увреждания на
автоматичната скоростна кутия е възможно
да се получат и са в зависимост от екплоатационната годност на автоматичната
скоростна кутия, пробега на процесния автомобил, както и от продължителността
на евентуално неправилни действия при качването му върху платформата на
репатриращия автомобил на собствен ход (форсиране и боксуване на задвижващите
колела) с едновременно теглене с лебедка.
Във всяка от точките вещото лице е
посочило, че за да се реализират разгледаните хипотези по т. 3, 5, 6 и 8 от решаващо
значение е състоянието на автомобила: нивото на маслото, нормалното
износване на скоростната кутия, сменяни ли са и кога последно, пробегът на
автомобила, за което липсват данни. При ниско ниво на маслото,
амортизирано състояние на скоростната кутия и продължителен пробег на
автомобила със същата я правят по-уязвима. Поради това не може да се даде точен
отговор дали с поведението си шофьорът Х., изпълнител на оказаната пътна помощ
от З. „А.Б.“ АД – включително и при съобразяване със събраните гласни
доказателства на свидетелитеБ., Ф., Ц. и Х., е довел до повреда в скоростната
кутия на автомобила.
От събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелкатаБ., се установява, че
шофьорът е подавал газ и двигателят е работел продължително време, но както
правилно е посочил съда,не е доказано, че е работено на високи обороти.
Обстоятелството дали е освободена или не ръчната спирачка и какви са
последиците при нейното освобождаване или не също не води до извод, че с конкретното
си поведение шофьорът е причинил повреда в автоматичната скоростна кутия.
Относно
познанията на шофьора за работа с автомобилите с автоматична скоростна кутия и
неговата компетентност, както е посочено във въззивната жалба, те следва да са
били налице към момента на настъпване на събитието, чиято липса или наличие
също не може да се установи по безспорен начин от събраните гласни
доказателства. В о.с.з. от 25.10.2016 г. свидетелят Х. твърди, че е завършил
„двигатели с вътрешно горене“, има правоспособност за инструктор, от 12 години
се занимава с пътна помощ и е механик пътна помощ. Поради което и не може да се
приеме за доказано твърдението, че същият е некомпетентен.
Макар и
продължителни, действията на изпратения от З. „А.Б.“ АД шофьор са довели до
качване и транспортиране на процесния автомобил до най-близкия автосервиз – в
гр. Габрово, каквото е основното задължение на ответника по договора за „Помощ
при пътуване“ и не се установява причинната им връзка с увреждането на
скоростната кутия. С това застрахователят е изпълнил задължението си. Затова
законосъобразен е изводът на СРС, че от събраните гласни и писмени
доказателства по делото не се установява неточност в изпълнението на
договорното задължение на ответника.
Съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, всяка
страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно
доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В противен
случай, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се и
правните му последици - за ненастъпили. В приложение на цитираната
процесуално-правна норма въззивният съд намира, че ищцата, чиято е тежестта да
докаже твърденията си, не е доказала неточно изпълнение на договорно
задължение на ответника, което да е в пряка
причинната връзка между изпълнението с настъпилите настъпилите имуществени вреди.
Воден от тези съображения, въззивният съд
приема, че искът по чл.79, ал.1от ЗЗД не е доказан по своето основание.
Предвид акцесорния характер на иска
по чл. 86 от ЗЗД спрямо
главното вземане, същият се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск
следва да бъдат разгледани евентуалните искове по чл. 49вр. с чл. 45 от ЗДД и
по чл. 86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
При условията на евентуалност първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗДвр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 6 975,94 лв., представляваща
обезщетение на вреди, причинени виновно от страна на изпълнителя на
оказаната помощ при пътуване, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното решаване на спора, както и за сумата от 194,19 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 06.11.2014г. до дата на подаване на исковата молба.
Съгласно установената
съдебна практика (ППВС № 9/1966, г., ППВС № 7/1958 г.) отговорносттапочл. 49 ЗЗДвъзниквазалицето, което е
възложилоработатадругиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително
гаранционна функция.
За ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
обаче е необходимо ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване
претърпените от нея вреди, които да са резултат на противоправно
поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди
да са преки и да са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване
на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или от характера на работата, т.е да са
явяват причинени при или поповод изпълнението
на възложената работа (възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД
представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към областта, в
която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност); причинна връзка между деянието и вредите. Вината на прекия причинител се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното по
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗДобаче не се доказва причинените на ищцата вреди (под формата на претърпени загуби)
да са в пряка причинна връзка с конкретно поведение на изпълнителя на оказаната помощ при пътуване, поради което и не подлежат на обезщетяване от ответника
по реда на чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД. Предвид акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД спрямо главното вземане, този иск също се явява неоснователен.
Пре съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № I-38-100105 от 19.04.2017 г. по гр.д.№ 8099/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 38-ми състав, включително в частта за
разноските.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.