№ 1107
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20163574/27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 13055/2021 г. по описа
на СРС, 34 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. К. и Д. Б. С., искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно /всеки от тях по 1/2
част/ следните суми: сума в общ размер от 4360,02 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 11.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. ****, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.11.2020 г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в
общ размер от 37,57 лева – главница за дялово разпределение за периода от 11.11.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 11.11.2020 г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от
608,26 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 29.10.2020 г. и сума в общ
размер от 7,99 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 г. до 29.10.2020 г., като предявените искове са отхвърлени, както
следва: искът за разликата над сумата от 4360,02 лева до пълния предявен размер от 4811,80
лева и за периода от 01.05.2017 г. до 10.11.2017 г.; искът за разликата над сумата от 37,57
лева до пълния предявен размер от 40,31 лева и за периода от 01.10.2017 г. до 10.11.2017 г.;
искът за разликата над сумата от 608,26 лева до пълния предявен размер от 702,84 лева;
искът за разликата над сумата от 7,99 лева до пълния предявен размер от 8,83 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 145,34
лева – разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответниците разноски в размер на 39,54 лева. Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Б.Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
1
искове срещу Д. Б. К. и Д. Б. С., е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че в конкретният случай
изискуемостта настъпва съобразно приетите Общи условия на дружеството. В раздел IX
от Общите условия, чл. 33, ал. 1 е определен редът и срокът за заплащане месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага, че СРС неправилно е приел, че задълженията за периода 01.05.2017
г. – 10.11.2017 г. са погасени по давност, като не е съобрази обстоятелството, че сумите по
обща фактура № 96582421/31.07.2018 г. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. са изискуеми
от 15.09.2018 г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 11.11.2020 г., поради което за вземанията на ищеца не са настъпили последиците на
погасителната давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
изцяло предявените искове, като му присъди направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Д. С. С., с който я оспорва. Излага съображения, че правилни и законосъобразни
са изводите на първоинстанционния съд, че задълженията за периода 01.05.2017 г. –
10.11.2017 г. са погасени по давност. Поддържа, че погасителната давност за процесните
фактури е започнала да тече 45 дни след издаването им, а изложените във въззивната жалба
доводи са неоснователни. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответницата Д. Б. К..
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Д. С. С.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Счита, че клаузата на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ОУ са нищожни на основание чл. 146, ал.
1, предл. 1 ЗЗП, като неравноправни – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ
е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени
по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 от ОУ/- в 30 дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето
на изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ - отново в 30 дневен срок след
публикуването на интернет страницата на продавача. Така обвързаното настъпване на
падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър или смартфон/, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата
възможността за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Потребителите не може да бъдат задължавани да правят
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически
средства и отделно от тях - да плащат и допълнителни парични вноски, които да им
гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор. Ето защо счита, че не е изпаднал в забава, тъй като липсва договорен падеж и
покана за плащане по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение в
обжалваната част и да отхвърли предявените срещу Д. С. С. искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва като неоснователна.
Третото лице - помагач на ищеца - „Б.Б.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл. 263,
2
ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове срещу ответницата Д. Б. К., като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с искове с правно
основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
11.11.2020 г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Б. С. и Д. Б. И. е
образувано ч. гр. д. № 55969/2020 г. по описа на СРС, 34 състав. На 03.12.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу
длъжниците за сумата от 4811,80 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2020 г. до
изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на 702,84 лв. за периода 15.09.2018 г.
– 29.10.2019 г., сумата от 40,31 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпрделение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
11.11.2020 г. до изплащането на вземането, мораторна лихва в размер на 8,83 лв. за периода
01.12.2017 г. – 29.10.2020 г., както и сумата от 161,28 лв. разноски по делото, от които
111,28 лв. за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумите са
разпределени както следва: Д. Б. С. – ½ и Д. Б. И. – ½.
Срещу заповедта за изпълнение и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжниците, поради което в изпълнение на указанията на съда, ищецът е
предявил искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за установяване на вземанията си по исков
ред.
С доклада по делото СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството по изпълнение на задъжлението за доставка на топлинна енергия и за
разпределение на топлинна енергия за процесния период, за което в възникнало задължение
за цената на предоставената услуга в исковия размер.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 25.06.1991 г., с който купувачите Б.Д. С. и М.И. С.а са
придобили недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж. к. „****.
Видно от удостоверение за наследници от 23.12.1998 г,, издадено от Столична
община, район „Красно село“ за Б. С., починал на 24.10.1998 г. и оставил за свои наследници
по закон М.И. С.а, Д. Б. И. и Д. Б. С..
Видно от удостоверение за наследници от 23.04.2004 г., издадено от Столична
община, район „Красно село“ за М.И. С.а е починала на 17.05.2003 г. и оставила за свои
наследници по закон Д. Б. И. и Д. Б. С..
Видно от приложен протокол от проведено на 04.07.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София ж. к. ****, вход „А“
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1846 от 11.09.2002 г., сключен между етажна собственост с
адрес: гр. София, ж. к. ****, вх. „А“, „Б“ и „В“– възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, с
който дружеството се задължило да извърши услугата „топлинно световодство“, да достави
и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след приключване на
3
годишното отчитане.
Представен е договор от 28.05.2018 г., сключен между „Топплофикация София“ ЕАД
– възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.
Представени са съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г. и фактура №
**********/31.07.2018 г.
Представени са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за абонатен
№ 70126 за периода 01.05.2017 г. – м.04.2013 г., издадени от фирмата за дялово
разпределение; формуляри за отчет за адрес: ж. к. ****, вх. 1, ет. 4, ап. 10 от 10.05.2018 г. и
21.05.2019 г.; документ за връчване на изравнителни сметки на представител на етажната
собственост и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на
топлинна енергия за отопление.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно -
счетоводна експертиза, по партидата за абонатен № 070126 за процесния период няма данни
за извършени плащания на задълженията за исковия период. Дължимата главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в общ размер на 4811,80 лв.,
а за дялово разпределение е в размер на 40,31 лв. Обезщетението за забава за периода
15.09.2018 г. – 29.10.2020 г. е в размер на 702,01 лв., а върху главницата за дялово
разпределение възлиза в размер на 8,83 лв. Дължимата топлинна енергия за периода
11.11.2017 г. до 30.04.2019 г. е на стойност 4360,02 лв., а обезщетението за забава е в размер
на 608,26 лв. За услугата дялово разпределение задължението е в размер на 37,57 лв., а за
обезщетението за забава е 7,99 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направени възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
В настоящия случай видно от представените писмени доказателства, че ответникът се
легитимира като собственик на ½ част от процесния имот поради настъпило наследствено
правоприемство. В това си качество същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди
през исковия период.
Неоснователни в тази връзка се явяват възраженията, поддържани и с депозираната
4
срещу съдебното решение въззивна жалба на ответника, че не е ползвател на имота и
индивидуална партида е открита на името другия съсобственик, поради което не отговаря за
цената на услугите, доставени в имота.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, че освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ето защо съдът приема, че по силата на цитираните законови разпоредби между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя. В конкретния случай облигационното отношение между
странате и качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от
правото му на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот. По делото
не са представени доказателства и не е установено, че през исковия период е било учредено
вещно право на ползване, или пък е възникнало облигационно отношение с друго лице,
ползващо имота на договорно основание и е заявило воля за встъпване в договор за доставка
на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД /напр. чрез подаване на искане за
откриване на партида на негово име за процесния имот/. Ето защо възражението на
жалбоподателя ответник е неоснователно и недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
5
(чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34
от 24.04.2007 г.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Б.Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици,
като дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот
за исковия период.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните не са заявили оплаквания относно стойността на услугата дялово
разпределение през разглеждания период, поради което този въпрос е извън пределите на
въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, ал. 1 ГПК. С
оглед на това не следва да се излагат съображения в тази насока.
Жалбоподателят - ищец релевира доводи за неправилно прилагане на института на
погасителната давност.
Възражения за изтекла погасителна давност е своевременно релевирано с
възражението по чл. 414 ГПК от длъжника Д. Б. С. и поддържано с отговора на исковата
молба.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо.
В процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. се прилагат Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в гр. София, одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая искът се счита предявен с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 11.11.2020 г., към този момент е изтекла погасителната
давност за вземания, станали изискуеми преди 11.11.2017 г., в каквато насока са изводите на
първоинстанционния съд.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя - ищец, че сумата по общата
фактура за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., издадена 31.07.2019 г., става изискуема едва
на 15.09.2018 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася
издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за
заплащането . Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне окончателния
размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен период, поради което
погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон рефлектира и върху
6
вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за
период, различен от съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето
защо възражението е неоснователно.
Неоснователни са доводите за недължимост на обезещетение за забава. Съгласно чл.
33, ал. 2 Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2, като тя се начислява върху стойността на общата фактура по чл. 32, ал. 3
(съдържаща изравнителна сметка), след изтичане на 45 дни от издаването . Ето защо при
действието на Общите условия от 2016 г., забавата не настъпва от момента на
публикуването на фактурите в интернет, каквито оплаквания навежда жалбоподателя -
ответник, а от изтичане на 45 дни от изготвянето на фактурата, касаеща изравнителната
сметка. При наличие на предвиден в общите условия срок за заплащане на дължимите суми
отпада необходимостта от изпращане на покана до длъжника, за да бъде същият поставен в
забава - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за забава
върху главницата е в размер на 608,26 лв. за периода 15.09.2018 г. – 29.10.2020 г., а за
дяловото разпределение е 7,99 лв.
Ето защо оплакванията във въззивната жалбата на жалбоподателя - ответник са
неоснователни.
С оглед горните мотиви въззивните жалби се явяват неоснователни. Крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което решението следва да се
потвърди в обжалваните части.
По разноските:
При този изход на спора разноските, направени в хода на въззивното производство,
следва да останат в тежест на страните така, както са ги сторили, предвид неоснователността
и на двете въззивни жалби.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20163574/27.07.2021 г., постановено по гр. д. №
13055/2021 г. по описа на СРС, 34 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на ищеца „Б.Б.“
ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7