Решение по дело №1652/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 857
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20222100101652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100101652 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А. Д.
М., ЕГН ********** от ****** и М. Д. М., ЕГН ********** от ********* чрез адв. Янко
Петров Пашов - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К.Фотинов“ № 10 против И. Т. К.,
ЕГН ********** от ******** за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от
общо 77 000лв., представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - извършено престъпление кражба, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 07.04.2018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ищците твърдят, че са съдружници и управители при равни дялове в дружеството
*****. Дружеството било собственик на два коктейл бара ведно с хотелска част, в една
сграда в ****** с името ******. Пететажната постройка се състояла от две части - жилищна
и хотелска част с общо стълбище. В приземния етаж на сградата, в п- образен коридор били
разположени избените помещения на собствениците на отделните самостоятелни обекти в
жилищната част, като същите се ползвали от къщата за гости. Едното от тях се затваряло с
алуминиева врата, водеща към други три помещения, разположени в общ коридор,
използвани за различни цели. В ляво от споменатата алуминиева врата, се намирало друго
помещение, с дървена врата, в което на около 1.5 метра от пода, върху метален стелаж
ищците монтирали метална каса. Същата била закрепена към стената, посредством анкерни
болтове и се заключвала чрез касова секретна брава с два хоризонтални шипа с кодово
електронно заключване и ръчка с шайба за ръчно заключване. В описаната каса, към
07.04.2018г. двамата ищци държали техни общи парични суми от различни източници.
Спестяванията им възлизали на 77 000 лева, от които: 1 100 евро, равняващи се на
1251.34лева, 140 щатски долара, равняващи се на 223,34 лева/към курса за посочения ден/ и
1
74 625.25лева.
На 07.04.2018г. около 02:30часа И. К. влязъл през алуминиевата врата на жилищната
част от сградата, слязъл на приземния етаж и с неустановено техническо средство счупил
заключващия секретен патрон на алуминиевата врата на помещението, водещо към другите
три стаи. Пак чрез нанасяне на множество увреждания на материалната база успял да отвори
касата, като отнел намиращите се вътре парични средства в описаните размери. Кражбата
била установена на другата сутрин - 08.04.2018г. около 10:30ч. от *****та в къщата за гости.
В хода на разследването били извършени множество ДНК - експертизи, като в първата от
тях вещото лице изследвало намерения клетъчен материал по касата. Същият съвпадал с
този от И. К..
С присъда № 260119/21.10.2021г. на PC Бургас постановена по НОХД 1479/2020г. на
PC Бургас, потвърдена с решение № 144/28.07.2022г. на БОС, ответникът бил признат за
виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4,
вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК. Поради гореизложеното за ищците се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът по делото, редовно уведомен не е депозирал по делото писмен отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Установява се от представените и събрани по делото доказателства, че с влязла в сила
присъда по НОХД № 1479 по описа за 2020 г. на Бургаският районен съд, ответникът И. Т.
К. е признат за виновен в това, че на 07.04.2018г. в ******* от метална каса намираща се в
складово помещение на къща за гости *****, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез
използването на неустановено техническо средство- упражнил натиск и повредил
заключващия механизъм на врати, водещи към помещения, стопанисвани от М. Д. М. и А.
Д. М., както и повредил заключващия механизъм на метална каса посредством счупване
/изкъртване/ и разблокиране на електронно кодовия заключващ механизъм, отнел чужди
движими вещи в големи размери- пари, както следва: 1 100,00 (хиляда и сто) евро,
равняващи се на 2 151,41 лева (две хиляди сто петдесет и един лева и 41 ст.) съгласно
официалния курс на БНБ, 140.00 щатски долара, равняващи се на 223,34 лева (двеста
двадесет и три лева и 34 ст.) съгласно официалния курс на БНБ за деня и 74 625,25 лева
(седемдесет и четири хиляди лева шестстотин двадесет и пет лева и 25 ст.) или общо пари в
размер на 77000,00 лева (седемдесет и седем хиляди лева) от владението на М. Д. М. и А. Д.
М., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.2, вр. чл.195, ал.1, т.З и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ НК, поради което и на основание чл.54 НК го е осъдил на наказание лишаване от
свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден и за
2
разноски в досъдебното и съдебно производство, както и да заплати на М. Д. М. и А. Д. М.
сумата от 1 000 лева за адвокатско възнаграждение. Със същата присъда са отнети в полза на
държавата веществени доказателства и са върнати веществени доказателства на подсъдимия
и трети лица.
Така постановеният, обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с
разпоредбата на чл.413 ал.3 във връзка ал.2 НПК и чл.300 ГПК е задължителен за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието по въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При съобразяване
на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажирането на деликтната отговорност на ответника по делото, което обстоятелство е
напълно доказано.
В настоящото производство е безспорно, че ищците са претърпели имуществени
вреди- отнети от тях парични средства, които са в пряка причинна връзка с противоправното
деяние на техния извършител- посоченото по-горе физическо лице И. Т. К.. Последното се
установява по категоричен начин и от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от постановената присъда и мотивите към нея ответникът е признат за виновен
за отнемането на процесните суми, като в тази връзка кражбата е квалифицирана в големи
размери смисъла на Тълкувателно решение №1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98
г., ОСНК- т.е. надхвърляща повече от 70 пъти размера на минималната за страната работна
заплата към инкриминираната дата, предвид установения размер на отнетите средства -
77000 лева.
По делото са представени протоколи от общото събрание на дружеството *****, в
което ищците са съдружници, от които се установява, че в периода април 2016г.- април
2018г. са взети решения за разпределение на печалбата на дружеството под формата на
дивиденти за двамата ищци. Представени са годишните данъчни декларации на дружеството
по чл. 92 ЗКПО, от които е видно, че търговецът е имал печалба през всяка от посочените
години. Представени са също така преводни нареждания и справка за разпределените и
изплатени дивиденти и удържан данък, от които е видно, че на ищците М. М. и А. М. са
изплатени дивиденти от ***** в общ размер на 72 000 лева.
За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства по делото са събрани
гласни доказателства. В показанията си свидетеля А.А. твърди, че познава ищците и е
обслужвал счетоводно тяхната фирма *****. Поради това, че фирмата съхранявала пари в
брой, започнали ежемесечно да отчисляват дивиденти, като от началото на 2016 г. до април
2018 г. сумата била 72 000 лева. През пролетта на 2018 г., те му се обадили и му съобщили,
че парите които спестявали са изчезнали от къщата за гости, която се намирала в *****.
Свидетелката К.Н., заявява, че на 01.11.2016 г., започнала работа като ***** във
фирма *****. Местоработата била в ****** – къща за гости *****. Свидетелката сочи, че тя
е открила кражбата на 07.04.2018 г. Съобщила веднага на ищцата М., която слязла долу и
видяла, че касата е разбита. Свидетелката я попитала дали е имало много пари и ищцата й
3
казала сумата, но Н. не запомнила точната сума. Спомня си, че е била над 70 000 лева.
Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, настоящият
състав приема, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по реда на
чл.45 ЗЗД. На 07.04.2018г. от него е извършено деяние, изразяващо се в отнемане на чужди
движими вещи в големи размери- пари в общ размер на 77 000 лева, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, причинило вреди на пострадалите- лишаване
от тяхна собственост (парични средства). Вредите и техният размер, в случая, представляват
част от съставомерната инкриминирана деятелност на извършителя на престъплението.
Посоченото деяние е противоправно и в нарушение на общото правило да не се вреди
другиму, като е извършено виновно, като несъмнено е налице причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на ответника и вредите за ищците.
При формиране на извод за уважаване на иска основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва от датата на увреждането.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски в размер на 2 840 лева за
адвокатски хонорар.
Тъй като ищците са били освободени от заплащане на държавна такса на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК- 3 080 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН ********** от ******** да заплати на А. Д. М., ЕГН
********** от ****** и М. Д. М., ЕГН ********** от ********* чрез адв. Янко Петров
Пашов - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К.Фотинов“ № 10 сумата от общо 77 000
/седемдесет и седем хиляди/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане - извършено престъпление кражба, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 07.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН ********** от ******** да заплати на А. Д. М., ЕГН
********** от ****** и М. Д. М., ЕГН ********** от ********* чрез адв. Янко Петров
Пашов - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К.Фотинов“ № 10 сумата от 2 840 /две
хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН ********** от ******** да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 3 080 /три хиляди и осемдесет/ лева, представляваща дължима
държавна такса върху размера на уважените претенции, както и сумата от 5 /пет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
4
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.


Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5