Решение по дело №658/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 във връзка с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от О. И. Й. от гр.Плевен, чрез адв.С., против Заповед №РД-12-300/05.07.2024г. издадена от Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която е наредено на оспорващия да премахне незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда с обща дължина 4,50м., като 3,70м. от нея попада в ПИ с идент.56722.716.206, а останалата част – 0,80м от оградата попада в обслужващия имотите път с идент. 56722.716.92“, изпълнен без необходимите строителни книжа, и е определен 20-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение.

В жалбата са наведени твърдения, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, поради което е незаконосъобразен административен акт. Счита се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като няма данни кмета на общината да е предоставил своите правомощия да издава заповеди по чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ. На следващо място се твърди, че оградата не е изградена само от О. Й., както и че само той има задължението да я премахне. Посочва се, че оградата е построена в имота на Й. по имотната граница с имот с идент. 56722.701.207, собственост на А. М., като последният е знаел и не се е противопоставял за изграждането й. Твърди се, че двамата са закупили заедно материалите и са изградили оградата, като самият М. я е довършил, поставяйки керемидите на оградата. В тази връзка се прави извод, че оградата не е изградена единствено от Й. и ако проверяващите са извършили допълнителна проверка, чрез разпит на очевидци, или по друг подходящ начин, са щели да установят този факт. Счита се, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл.35-53 от АПК. Посочва се още, че от административния орган не е отчетен факта, че имотът е в обхвата на чл.8 ал.1 т.2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия по ПНИ извън строителните граници на гр.Плевен, т.е. същият се намира в земеделска територия, видно от представен Констативен нотариален акт по §4 от ЗСПЗЗ, скица за новообразуван имот и заповед на кмета на общината от 2010г. Твърди се, че начинът на трайно ползване е лозе с овощна градина, съобразно документ за собственост, а по кадастрална карта е с начин на трайно ползване: Нива, във вид територия: Земеделска. Прави се извод, че след като тази земя няма подробен устройствен план, то не следва да се прави съответствие с ПУП, а от друга страна след като оградата е поставена по имотни граници и в ПИ с идент 56722.716.206, и е с височина под 2,20м., то за същата не се изисква нито разрешение за строеж, нито инвестиционен проект. Посочва се, че е допустимо изграждане на огради в неурегулирани поземлени имоти с височина до 2,20м., като същите се строят по съществуващите имотни граници на имотите, каквато е разпоредбата на чл.58 от ЗУТ, касаеща строеж на огради в неурегулирани територии. На следващо място се твърди, че оградата е допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им, в която е предвидена възможност земеделските земи и дворовете за застрояване да се ограждат с огради. Счита се, че за оградата не важи изискването на чл.9 ал.2 от Наредба №19/2012г. за писмено съгласие с нотариално заверени подписи, предвид че частично е разположена в имот с идент.56722.716.206, собственост на Й.. Твърди се, че от обстоятелството, че липсват строителни книжа и инвестиционни проекти, не следва автоматично извод за незаконен характер на оградата. Посочва се нормата на чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ и се твърди, че не се изисква разрешение за строеж за леки огради с височина на плътната част до 0,6м. в рамките на поземления имот. Счита се, че е налице и съществено разминаване между правните и фактическите основания за издаване на заповедта.Твърди се, че оградите на всички имоти, разположени от лявата и дясната страна на общинския път също частично попадат върху него, поради което не става ясно защо заповед за премахване на незаконен строеж е издадена само по отношение на Й.. Счита се, че различно третиране на еднакви случаи нарушава принципа за равенство, прогласен в чл.8 ал.2 от АПК. Счита се още, че е нарушен и принципа по чл.9 ал.2 от АПК, тъй като органът не е изпълнил задължението си да събере служебно всички доказателства относими за случая. В заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

От ответната страна с административната преписка е представено и становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Ю. С. с надлежно пълномощно, която счита заповедта за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна, като претендира присъждане на разноски по представен списък. В писмени бележки излага подробни доводи, аналогични на тези в жалбата. В допълнение посочва, че в заповедта е отразена цялата дължина на оградата, която е предмет на две съдебни производства, поради което не става ясно коя ограда следва да бъде премахната, като липсват данни за нейната височина и плътност, и къде е изградена. Т.е. липсват подробно описание на техническите характеристики и параметри на оградата, което да позволява еднозначно идентифициране на предмета на премахване. Направен е и анализ на свидетелските показания и е изведен извод, че оградата не е изградена само от Й., а и от А. М., който също я ползва.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З., която счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че административната процедура е протекла при спазване на предвидения в закона ред, като по безспорен начин е доказано наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ. Моли за присъждане на разноски.

Заинтересованите страни Р. Й., В. Й. и Община Плевен не се представлява в съдебно заседание и не изразяват становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена лично на оспорващия О. Й. на 18.07.2024г., а жалбата е подадена на 30.07.2024г. и заведена с вх.№ЖС-94А-953-2#22/30.07.2024г. при административния орган. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата, насочена срещу ИАА, който подлежи на съдебен контрол е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

До Кмета на Община Плевен е подадена жалба с вх.№Ж-94А-953-2/9.02.2024 год. от А. М. /л.108-110/ с оплаквания за извършено незаконно строителство на подробно описани в жалбата сгради в имот, собственост на Р. Й. и О. Й..

Изискана е служебно справка за собствеността на имота, в който се твърди, че са построени сградите, за които е поискано установяване на законното им построяване, като от справка в КР на недвижимите имоти в гр.Плевен е установено, че имот с кадастрален №56722.716.206 е собственост на И. Х. Й. /л.105-107/. Последният, видно от приложеното на л.99 от делото Удостоверение за наследници, е починал през 2014 год. и е оставил свои наследници-Р. Й., В. Й. и О. Й..

На 29.02.2024 год. е извършена проверка в имот с идентификатор ПИ 56722.716.206, местност „Табаковата чешма“ в присъствието на О. Й., при която са представени нотариален акт от 1996г.; заповед на Община Плевен за придобиване право на собственост от 29.06.2010г.; удостоверение за търпимост от 21.09.2023г.. за селскостопанска сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.2, находяща се в ПИ с идентификатор 56722.716.206. Направени са замервания от служителите на всички сгради и постройки с ролетка, като на 05.03.2024г. са извършени нови контролни замервания. Изискано е с приложеното на л.101 от делото писмо от О. Й. да представи в Община Плевен декларации за годината на изграждане на сградите и навесите и начина на тяхното ползване, а именно: паянтов навес с образувани помещения между сгради с идентификатори: ПИ 56722.716.206.1 и ПИ 56722.716.206.2, включващ баня с тоалетна и преместваема метална кабинка тип „камбанка“; паянтов навес, находящ се до сграда с идентификатор Г1И 56722.716.206.2; преместваем метален кош, нетрайно свързан със земята, находящ се на разстояние 1.70 м от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; изградена пещ тип барбекю /самостоятелно стоящо/ на разстояние 1.50 м. от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; плътна ограда между имот с идентификатор ПИ 56722.716.206 и имот с идентификатор ПИ 56722.716.207 /староизградена и новоизградена/; староизградена плътна ограда, изградена изцяло в собствен имот от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207. За установяване местоположението на плътната ограда, изградена между имоти с идентификатори ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, на собствениците на двата имота е указано да представят геодезическо заснемане на същата, както и декларации за времето и съпричастността при изграждането й.

От А. М. до Началника на ДНСК-София е подадена втора жалба /л.91-93/ за извършване на проверка в имота на Й., която е препратена по компетентност на кмета на Община Плевен. Подадени са и следващи жалби /л.75-83/, с които е поискано отново извършването на по-обстойна проверка относно законността на изградените в имота на Й. сгради.

От страна на Кмета на Община Плевен е изпратен отговор до А. М. /л.72/, с което е уведомен, че е започнато административно производство по неговите жалби, извършени са проверки, които все още не са приключени.

В Община Плевен е представено от А. М. геодезическо заснемане на съществуващи постройки в ПИ с идентификатор 56722.716.207 –л.68-69. Допълнително са представени геодезическо заснемане на съществуваща ограда в ПИ с идент.56722.716.207 и декларация относно годината на построяване на новозастроената /2023г./ и старозастроената /2008-2009г./ плътни масивни огради /л.56-64/.

От О. Й. също са представени декларация относно годината на изграждане на всички постройки в собствения му имот и протокол за трасиране. Относно новоизградената ограда е посочено в декларацията, че е изградена през април 2023г. с участието и финансирана от него и съседа А. М. /л.52-55/.

Предвид, че в Община Плевен са постъпили геодезични заснемания за местоположението на изградена плътна ограда между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, които взаимно си противоречат, О. Й. и А. М. са уведомени, че служители от общината ще извършат служебно геодезично заснемане за установяване местоположението на изградената плътна ограда между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207 /л.51/.

От Началник на отдел СК е изискано становище от главния архитект на общината /л.47-48/ за приложимостта на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за извършено строителство без строителни книжа в имот с идентификатор ПИ 56722.716.206, м. „Т. чешма", землище на гр. Плевен по отношение на: паянтов навес с размери в план 2.70/3,70м с образувани помещения между сгради с идентификатори: ПИ 56722.716.206.1 и ПИ 56722.716.206.2, включващ баня с размери в план 1.70/1,50м, тоалетна с размери в план 1.15/1.60м и преместваема метална кабинка тип „камбанка" с размери в план 1,30/2,00м; паянтов навес с размери в план 2.10/4,65м, находящ се до сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.2; преместваем метален кош с размери в план 2,10/3,10, на 0.65м от земята, поставен на 6 бр. метални тръби, нетрайно свързан със земята, находящ се на разстояние 1.70 м от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; изградена пещ тип барбекю /самостоятелно стоящо/ с размери в план 1,30/0.90м с височина 1.70м и комин с уширение с височина 1,70м., разположен на разстояние 1.50 м. от имотната граница с имот с идентификатор ПИ 56722.716.207; староизградена плътна ограда с дължина 4.35м и височина 1.70м между имот с идентификатор ПИ 56722.716.206 и имот с идентификатор ПИ 56722.716.207 и новоизградена плътна ограда с дължина 4,50м и височина 1,70м между двата имота; староизградена плътна ограда с дължина 3,14м и височина 1,70м, изградена изцяло в собствения имот, започваща от ръба на жилищната сграда с идентификатор ПИ 56722.716.206.1 и перпендикулярно към имотната граница на имот с идентификатор ПИ 56722.716.207.

По делото на л.46 е приобщена и декларация от Е. Г. относно годината на построяване на двете огради и преместваем метален кош тип „хамбар“ и масивно барбекю. Декларацията е представена на административния орган от А. М. /л.45/.

Видно от приложената на л.41 от делото Обяснителна записка, възложено е геодезическо заснемане от Община Плевен на изградена ограда с дебелина 13 см. между поземлени имоти с идентификатори 56722.716.206 и 56722.716.207 по кадастралната карта на гр. Плевен и е направена геодезическа снимка на съществуващата ограда. Заснети са четири подробни точки от запад и две от изток. За целите на заснемането са положени три опорни точки, координирани с GNSS приемник Leika Viva GS08 NET в режим RTK. /реално време/ в координатна система 1970 г., височинна Балтийска. Геодезическата снимка е нанесена в цифровия модел на поземлени имоти 56722.716.206 и 56722.716.207 и е представена в графичен вид. От представените резултати е установено, че 0,80м. от оградата попадат в обслужващия имотите път. Другата й част попада почти изцяло в поземлен имот с идентификатор 56722.716.206.

Изготвено е Становище от гл.архитект на общината относно приложимост на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ /л.36-40/ на всички обекти, вкл. за староизградена плътна ограда с дължина 4.35м и височина 1.70м между имот с идентификатор ПИ 56722.716.206 и имот с идентификатор ПИ 56722.716.207 и новоизградена плътна ограда с дължина 4,50м и височина 1,70м между двата имота, с посочване, че не е търпима и не е допустима по действащите към момента на изграждане правила и норми.

Съставен е Констативен акт №4/20.05.2024 год. от длъжностни лица при Община Плевен /л.33-35/, в който е отразено, че на 20.05.2024г. е извършена проверка на строеж /обект/: „Плътна ограда с обща дължина 4,50м., като 3,70м. от нея попада в ПИ с идент.56722.716.206, а останалата част – 0,80м от оградата попада в обслужващия имотите път с идент. 56722.716.92“ – шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че имотът е собственост на Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й., наследници на И. Х. Й., съгласно удостоверение №5089/25.11.2014г., на основание [нотариален акт], том XXI, дело К-4263/199бг. -собственици на лозе с овощна градина, съставляващо имот 146, м. „Т. чешма", с построената в него сезонна постройка с площ от 25кв. м., а съгласно заповед №РД-12- 1882/29.06.20110 год.същите са собственици на имот с идентификатор 56722.716.206, заедно с построена сграда с номер 1 със застроена площ 34кв.м и сграда с номер 2 със застроена площ 15 кв. м. Посочено е още, че строежът е собственост на Р. М. Й., В. И. Й. и О. И. Й., наследници на И. Х. Й., съгласно удостоверение №5089/25.11.2014г. и на основание [нотариален акт], том XXI. дело К-4263/1996г. и заповед №РД-12-1882/29.06.2010 г., като е изпълнен от О. Й.. Констатирано е при проверката, че строежът представлява платна ограда с обща дължина 4,50м., изпълнена от блокчета итонг, измазана от двете страни с височина 1,70м. и покрита с керемиди. Отразено е, че строителството на оградата е извършено през м.април 2023г. и част от нея – 3,70м. е разположена в източната страна на ПИ с идент.56722.716.206, а останалата част от 0,80м от оградата попада в обслужващия имотите път, съгласно възложено служебно геодезично заснемане от м.април 2024г., като строителството е извършено през м.април 2023г., съгласно представена декларация от О. Й.. Като нарушена е приета разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ и нарушението се изразява в строителство на ограда извършено без издадено разрешение за строеж. Счетено е, че констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени и безспорно квалифициран строежа като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, като КА е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативен акт №4/20.05.2024г. е съобщен лично на О. И. Й. - на 21.05.2024г. /л.32/, лично на Р. Й. - на 23.05.2024г. /л.31/, видно от разписките за връчване, а на В. Й. уведомяването е извършено по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез разлепване на съобщение на строежа и на таблото за обявления в Центъра за административно обслужване на граждани към Община Плевен, като в съобщението изрично е указано правото на възражение в седем дневен срок /л.26-30/.

От Зам.кмет “Териториално развитие“ при Община Плевен е издадена Заповед №РД-12-300/05.07.2024г., с която е наредено на оспорващия да премахне незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда с обща дължина 4,50м., като 3,70м. от нея попада в ПИ с идент.56722.716.206, а останалата част – 0,80м от оградата попада в обслужващия имотите път с идент. 56722.716.92“, изпълнен без необходимите строителни книжа, и е определен 20-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение. За да издаде заповедта, административният орган се е позовал на фактите и на установеното с Констативен акт №4/20.05.2024г. Посочил е, че срещу констатациите в КА не са постъпили възражения. В тази връзка е приел, че строежът представлява платна ограда с обща дължина 4,50м., изпълнена от блокчета итонг, измазана от двете страни с височина 1,70м. и покрита с керемиди, като част от нея – 3,70м. е разположена в източната страна на ПИ с идент.56722.716.206, останалата част от 0,80м от оградата попада в обслужващия имотите път, а строителството е извършено през м.април 2023г., съгласно представена декларация от О. Й.. Посочил е, че съгласно чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на УПИ с височина на плътната част от 0,60м. до 2,20м., но категорично се изисква разрешение за строеж, във връзка с чл.153ал.1 от ЗУТ. Направил е извод, че за процесният строеж задължително се изисква разрешение за строеж, каквото не е представено в хода на административното производство. В тази връзка е счел, че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж, което представлява нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Посочил е още, че строежът не попада в хипотезата на чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ, както и предвид годината на построяване не е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В заключение е приел, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.225а ал.1 ЗУТ.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че със Заповед №РД-10-892/06.06.2024г. на Кмета на Община Плевен, на зам.кмета с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен е възложено изпълнението на функциите и правомощията на кмета на общината по ЗУТ, а при негово отсъствие правомощията и функциите на кмета на общината по ЗУТ да се изпълняват от директор на дирекция „Строителство, техническа инфраструктура и екология“ в Община Плевен.

От доказателствата по делото, вкл. извадка от кадастралния регистър и скица, се установява, а и не се спори между страните, че ПИ с идент.56722.716.206 е собственост на оспорващият О. Й. и на заинтересованите страни Р. Й. и В. Й.; ПИ с идент. 56722.716.207 е собственост на А. М., а обслужващият имотите път с идент. 56722.716.92 е публична общинска собственост.

От приложените по делото доказателства на л.188-189 е видно, че А. М. е бил във временна нетрудоспособност за периода от 13.02.2023г. до 14.03.2023г. , поради трудова злополука – счупване на горен край на лъчевата кост.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице посочва, че обектът, предмет на заповедта, представлява плътна ограда, изградена от газобетонови блокчета, измазана с външна мазилка и покрита с керемиди, като дължината на оградата е 4,50м. и височина 1,70м. Посочва още, че оградата е ситуирана по имотната граница между имоти с идент. 56722.716.206 и 56722.716.207 по КК на гр.Плевен, но изцяло в имота на оспорващия, като се позовава на извършено служебно геодезично заснемане. Според вещото лице, оградата представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и е шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи. Посочва още в заключението, че за процесната ограда няма издадени строителни книжа. Сочи, че съгласно представена декларация от О. Й., оградата е изградена през 2023г. Счита, че обектът би бил допустим по действащите към момента на изграждане устройствени закони и подзаконови нормативни актове, след представяне в общинската администрация на инвестиционен проект и последващо издаване на разрешение за строеж. Посочва, че оградата се намира извън регулационните граници на града, поради което за нея не е в сила регулационния план на гр.Плевен. Уточнява, че ширината на път с идент. 56722.716.92 е 4,5м. по кадастър, а на място е 3,5м, като част от изградената плътна ограда попада в общинския път, но без измерване с геодезичен инструмент е невъзможно да се начертае скица и да се изчисли площта на попадащата част. Вещото лице посочва също, че са налице огради в непосредствена близост до имота на О. Й., които попадат върху път с идент. 56722.716.92.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за въпросите, които касаят общинския път и ситуирането на оградата, се позовава на извършеното служебно геодезично измерване. Уточнява още, че новата ограда е продължение на старата ограда, като е налице една пукнатина между двете, както и че старата ограда има цокъл надолу, а новата няма. Посочва още, че по материалите не може да се установи кога е изградена новата ограда, като за дата на изграждане се е съобразила с документите по делото. Уточнява, че оградата е изцяло плътна, с височина 1,70м. Посочва още, че общинският път не следва кадастралната карта, като за там няма регулация. Уточнява също, че по принцип извън границите на урбанизираните територии поземлените имоти се ограждат с ажурни огради с плътна част 60см.

Назначена е и съдебно-геодезична експертиза, чието заключение съдът също кредитира с доверие, като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице-геодезист посочва в заключението си, че след оглед и измерване на място е установил, че процесната ограда е изградена между ПИ с идент. 56722.716.206 и идент. 56722.716.207, посока север-юг, дебелина 0,13м. Уточнява, че общата дължина на оградата е 8,96м., като процесните са 4,50м. в южната част на оградата. Уточнява още, че в северната си част оградата е с 0,02м западно от границата между ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.207, а в южната си част засича с 0,02м. границата на ПИ 56722.716.207. В тази връзка вещото лице пояснява, че на основание чл.18 ал.4 т.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за допустими стойности на материализирани граници, може да се приеме, че оградата е изградена изцяло в ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.92, без да засяга ПИ 56722.716.207. В заключението е посочено още, че южната ограда на ПИ 56722.716.207, източен съсед на ПИ 56722.716.206, е свързана с южната част на процесната ограда и загражда 4кв.м. от ПИ 56722.716.92; южната ограда на ПИ 56722.716.206 е свързана с южната част на процесната ограда и загражда 8кв.м. от ПИ 56722.716.92; южната ограда на ПИ 56722.716.203, западен съсед на ПИ 56722.716.206, е построена от 0,50м до 0,70м. в ПИ 56722.716.92, и загражда 12кв.м. от ПИ 56722.716.92, като сгради върху ПИ 56722.716.92 не са установени в близост до процесната ограда. Според вещото лице, общинският път с идент 56722.716.92 е предвиден с ширина 5,00м. по реда на чл.28 ал.5 от ППЗСПЗЗ, като в северната си част е стеснен при югоизточната чупка на ПИ 56722.716.416 с около 0,70м, с 0,77м. при процесната ограда, до 0,00м. в югоизточната чупка на ПИ 56722.716.207.

В съдебно заседание вещото лице геодезист посочва, че ПИ 56722.716.207 се засяга от процесната ограда с два сантиметра, което е грешка при измерването, като и при съставянето на плана, и при заснемането има допустими грешки. Уточнява също, че 5,00м. на общинския път са предвидени, те не трябва да се реализират, те са одобрени като граници, а оградата навлиза вътре в пътя, но оградата не прави границата на имота. Заявява, че процесната ограда започва от т.13 до Н=183,47м. на изготвената скица, и това е края и височината на оградата /котата на надморската височина на оградата/.

По делото като свидетели са разпитани Ц. М. Я. /свидетел на оспорващата страна/ и А. Е. М. /свидетел на ответната страна./. Св.Я. заявява, че живее на семейни начала с дъщерята на оспорващия Й.. Твърди, че процесната ограда е построена съвместно от А. М. и О. Й. през април на 2023г. Посочва, че е участвал при изграждането на оградата, като М. е помагал при разтоварването на материалите.Твърди, че е имало договорка между М. и Й. да си разделят парите за материали. Посочва, че М. е собственик на съседната вила и оградата разделя двата имота, като е построена поради притежаването на кучета от М., които били злобни. Твърди, че оградата е измазана и откъм имота на М., като поставените цигли са дадени от негов приятел или комшия.

Св.М. заявява, че познава оспорващия, който му е комшия в м.“Т. чешма“ Посочва, че двата имота в началото ги дели масивна, плътна ограда, след това по дължината-ажурна ограда /мрежа/. Твърди, че не е участвал в изграждането на плътната ограда, но знае за нейното изграждане. Посочва, че на 30 април оградата е била издигната, а след това измазана. Твърди още, че единствената договорка между него и Й. е за измазване на оградата откъм неговия имот, като още преди това е пуснал сигнала за незаконното строителство. Посочва, че е подал сигнала, тъй като Й. е подал сигнал срещу неговите постройки. Заявява, че е присъствал при стоварване на материалите, но не е участвал при тяхното пренасяне. Посочва още, че е допуснал изграждането на оградата, за да има що-годе добри междусъседски отношения. Заявява, че има три кучета-две немски овчарки и един пинчер, които лаят когато дойдат хора. Категорично заявява, че Й. е изградил оградата, като той не е участвал по никакъв начин финансово. Твърди, че е разбрал, че оградата частично попада в общински път едва при извършеното геодезично заснемане. Твърди, че от Т. С. е взел цигли, за да си направи текущ ремонт на един от покривите.

Между св.Я. и св.М. е извършена очна ставка, при която М. потвърждава, че е знаел за изграждането на оградата, не се е възпротивил, но не е участвал финансово за материали, не е участвал при пренасяне на същите и не е участвал при построяването на оградата.

По делото са дадени обяснения от оспорващия Й.. Последният заявява, че към края на м.март 2023г. е поел инициативата и разговарял с М. за изграждането с общи средства на ограда между двата имота. Твърди, че договорка е постигната и парите са разделени след доставяне на материалите. Твърди още, че оградата е изграждал изцяло сам със съдействие на М., което се е изразявало в подаване на материали. Посочва, че е измазал и оградата от към имота на М., а последният е предложил да вземе от комшията Т. цигли. Отново заявява, че оградата е изградена съвместно, тъй като М. му е помагал през цялото време.

От приложените на л.219-220 от делото доказателства се установява също, че оспорващият Й. притежава куче, порода ротвайлер, за което от страна на семейството на М. са подавани сигнали до общинската администрация затова, че същото е пускано без повод и надморник на общински път.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ вр. чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ. В нормата на чл.225а ал.1 е предвидено, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Според чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. По данни от оспорената заповед и според заключението на съдебно-техническата експертиза, процесната ограда е от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи. Заповедта е издадена от Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, съобразно Заповед №РД-10-892/06.06.2024г. /л.4/, с която на основание §1 ал.3 от ДР на ЗУТ кметът на общината е възложил изпълнението на функциите и правомощията по ЗУТ на Заместник-кмета на Община Плевен с ресор „Териториално развитие“. Т.е. заповедта е издадена от компетентен орган, поради което възражението за липса на компетентност е неоснователно.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като е направена препратка към констативния акт, с който е установен незаконния строеж, изложени са конкретните факти и обстоятелства за процесния обект, както и са посочени правните разпоредби, съобразно които се приема, че обектът представлява незаконен строеж и подлежи на премахване.

С разпоредителната част на заповедта е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда с обща дължина 4,50м., като 3,70м. от нея попада в ПИ с идент.56722.716.206, а останалата част – 0,80м от оградата попада в обслужващия имотите път с идент. 56722.716.92“, изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж. Съдът счита, че независимо, че процесната ограда не е описана чрез всички нейни индивидуализиращи белези - височина, плътност, тя е индивидуализирана в достатъчна степен, като е отразено и нейното местоположение, поради което е налице конкретизация на строежа, който е незаконен и подлежи на премахване.

Процесният акт е издаден при спазване на административно-производствените правила. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ, заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Обстоятелствата, посочени в заповедта, представляващи фактическо основание за нейното издаване, а именно констатирано нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ – изградена плътна ограда без издадено разрешение за строеж, са установени по реда на чл.225а ал.2 от ЗУТ с Констативен акт №4/20.05.2024г. от длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ. Проверката е извършена в присъствие на извършителя на строежа. Констативен акт №4 е връчен лично на оспорващия О. Й. и на заинтересованата страна Р. Й., и по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ на заинтересованата страна В. Й.. На лицата е дадена възможност да направят възражения, като такива не са подадени, което е описано в заповедта.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за спорното право. След като от страна на собствениците на двата съседни имота /ПИ с идент.56722.716.206 и ПИ с идент. 56722.716.207/ са представени различни геодезични заснемания на оградата, то е извършено служебно геодезично заснемане, което е констатирало именно, че процесната ограда е с обща дължина 4,50м., като 3,70м от нея е разположена в източната част на ПИ с идент.56722.716.206, собственост на О. Й., а останалата част от 0,80м. е разположена в обслужващия имотите път с идент. 56722.716.92. Тази констатация е залегнала и в процесната заповед.

Също така, не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, като задължението за премахване на незаконния строеж е насочено единствено към оспорващия О. Й., който е приет за единствен извършител на незаконния строеж. По делото по безспорен начин се установява, че извършител на строежа е именно О. Й., като лицето подало сигнала - А. М., е знаело за изграждането на оградата и от негова страна е допуснато да се извършат строителните дейности, но не се установява по категоричен начин, че е участвало в този процес. Данни за такова участие се сочат от самият оспорващ, както и от св.Я., но неговите свидетелски показания в тази насока съдът не кредитира с доверие, доколкото същият е заинтересован от изхода на делото, предвид близките семейни отношения с оспорващия и съжителството на семейни начала с неговата дъщеря. Но дори да се приеме, че А. М. е подпомагал изграждането на оградата и в този смисъл може да се счита за извършител на строежа, то съдът счита, че са спазени изискванията на чл.225а ал.5 от ЗУТ вр. §3 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Съгласно последните, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващия се легитимира като съсобственик на недвижимия имот, в който е изграден незаконния строеж, и в този смисъл обосновано и законосъобразно е определен като адресат на оспорената заповед и на разпореденото в негова тежест задължение за премахване на строежа. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В този смисъл е практиката на ВАС. Задължението може да се възложи и само на част от възложителите, респ. собствениците. Със заповедта, съдържаща задължение за премахване на незаконния строеж не се "носи отговорност за нещо, което не е извършил", а се възлага задължение, свързано с притежаваното право на собственост, дори същото право да е придобито след извършване на строежа от друго лице. Предвид изложеното, правилно е установен извършителят на строежа, който е и собственик на ПИ.

За пълнота е необходимо да се посочи и, че наличието на сходни и/или подобни случаи на строежи или части от тях върху публична общинска собственост – обслужващ имотите път с идент. 56722.716.92, каквито се установява от заключението на вещото лице-геодезист, че съществуват, не са относими към настоящето производство и към констатацията, че процесната ограда е незаконен строеж и подлежи на премахване. Тези констатации следва да бъдат основание за административния орган да извърши други нарочни проверки и за предприемане на действия по компетентност в зависимост от установеното, но не влияят на констатацията за наличие на незаконен строеж, изграден от оспорващия Й..

Предвид изложеното са неоснователни възраженията в жалбата и в писмените бележки, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при неспазване на чл.8 ал.2 и чл.9 ал.2 от АПК и в нарушение на административно-производствените правила до степен, която да обосновава отмяна на процесната заповед само на това основание.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Според §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, земеделските земи и определените площи за застрояване, могат да се ограждат с подходящи огради, като видът и височината на оградите се определят по реда на чл. 48 от ЗУТ.

Съгласно чл.48 ал.8 от ЗУТ, извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2.

В чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ е регламентирано, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20м.

Според чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот.

Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината /ал.2/.

Съгласно чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, строежът или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени проекти и/или без разрешение за строеж.

Оспореният в настоящето производство административен акт е издаден за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ с мотиви, че процесната плътна ограда с височина 1,70м. и с обща дължина 4,50м. представлява строеж, който е изграден без издадено разрешение за строеж.

Установява се от фактическа страна, че процесният обект представлява плътна ограда, изпълнена от блокчета итонг, измазана от двете страни, с височина 1,70м. и с обща дължина 4,50м., като 3,70м от нея е разположена в източната част на ПИ с идент.56722.716.206, собственост на О. Й., а останалата част от 0,80м. е разположена в обслужващия имотите път с идент. 56722.716.92. От доказателствата на л.15-18 от делото се установява, че имотът, в който е изградена процесната ограда, съставлява земеделска земя с особен статут - новообразуван имот въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областен управител, по §31, ал.3 от ПЗР на Постановление №234/16.12.1999 год. на МС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този смисъл е заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, а именно че изградена плътната ограда се намират в неурбанизирана територия, извън регулационните граници на града.

Съдът приема, че процесният обект е изграден от О. Й., за което са изложени мотиви по-горе, през м.април 2023г., като за момента на изграждане не се и спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, вкл. декларацията на оспорващия Й., неговите обяснения, както и от свидетелските показания на А. М. и Ц. Я.. От всички доказателства по делото, включително заключенията на съдебно-техническата и съдебно-геодезичната експертизи съдът приема, че 3,70м. от процесната плътна ограда е изградена в ПИ с идент.56722.716.206, собственост на О. Й., като констатираното минимално отклонение от 0,02м. е в рамките на допустимите стойности на чл.18 ал.4 т.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за допустими стойности на материализирани граници, и представлява грешка при измерването, както посочва вещото лице-геодезист. В обслужващият имотите общински път с идент.56722.716.92 процесната плътна ограда навлиза 0,80м. Т.е. процесната оградата е изградена изцяло в ПИ 56722.716.206 и ПИ 56722.716.92, без да засяга ПИ 56722.716.207, собственост на А. М.. Съдът приема за безспорно по делото, че плътната ограда с височина 1,70м., предмет на заповедта, представлява строеж по смисъла на т.38 §5 от ДР на ЗУТ, от шеста категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, в който смисъл е и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Строежът не е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед годината на изграждане, както и предвид факта, че 0,80м. от оградата навлиза в чужд имот-публична общинска собственост. Не се спори между страните, че за строежа няма издадено разрешение за строеж, каквото е необходимо по аргумент от разпоредбата на чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ.

В контекста на горното от фактическа и правна страна, безспорно се установява, че обектът, предмет на заповедта, представляващ плътна ограда с височина 1,70м. и с обща дължина 4,50м., е строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и същият е незаконен съобразно разпоредбите на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ – за него няма издадено разрешение за строеж, каквото се изисква. Оградата не е търпим строеж, както с оглед годината на нейното изграждане – м.април 2023г., така и предвид факта, че част от нея е изградена върху чужд имот-публична общинска собственост /общински път с идент.56722.716.92/. Ето защо, като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ процесният строеж, представляващ плътна ограда, подлежи на премахване, както правилно е приел административният орган с оспорената заповед.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на Община Плевен да бъдат присъдени разноски в общ размер на 260лева, на основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които 240лв. юрисконсултско възнаграждение и 20лв. внесен депозит за свидетел, като за разликата до 300лева претендирано юрисконсултско възнаграждение искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. И. Й. от гр.Плевен против Заповед №РД-12-300/05.07.2024г., издадена от Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен.

ОСЪЖДА О. И. Й. от гр.Плевен, ул.“Дрин“ №10, ет.3, ап.12, [ЕГН], да заплати в полза на Община Плевен разноски по делото в размер на 260лева /двеста и шестдесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на Община Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 240лева до 300лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.