МОТИВИ по НДОХ №20094410200707 по описа на РС гр. Левски
Срещу
подсъдимия Н.Т.,
***, с ЕГН **********, е
повдигнато и предявено обвинение затова, че на 13.08.2002г. в с.Асеновци, обл.
Плевен, след предварителен сговор с Ф.П. /осъден по НДОХ №530/2005 г. по описа
на РС-Левски/, ЕГН **********,*** и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи: лозаропръскачна машина
/медна/ на стойност 120 лв.; меден котел /рания/ с вместимост 35 литра на
стойност 70 лв.; меден котел /рания/ с вместимост 12 литра на стойност 24 лв. и
2 бр. броя медни котли с обща вместимост 20 литра на стойност 40 лв. – всичко
на обща стойност 254 лв., от владението на А.Е., ЕГН **********, негова
собственост, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като до приключване на съдебното производство, щетите са възстановени-
престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с
чл.194, ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното
следствие поддържа обвинението, счита, че фактическата обстановка е изяснена от фактическа
страна. Моли съда да признае подсъдимия
за виновен, като ме наложи наказание по преценка на съда.
По
отношение на подсъдимия
Н.Т. производството по делото е проведено в негово отсъствие, по реда на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
От
данните по делото – справка за задграничните пътувания, е видно, че подсъдимият
Т. е напуснал пределите на РБългария, няма установен в страната адрес. Съдът е
постановил щателно издирване по отношение на подсъдимия, като няма резултата от
издирването. По отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение
„подписка”, като за него е съществувало задължение да уведоми органите на
досъдебното производство и съда за промяна на адреса. Съдът е приел, че
фактическата обстановка би се изяснила и в отсъствието на подсъдимия, поради
което е назначен служебен защитник за разглеждане на делото в отсъствие на
подсъдимия.
Защитата
на подсъдимия, осъществена чрез адвокат М. моли съда да се произнесе със
съдебен акт, кагто го признае за виновен и му наложи наказание глоба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В
началото на месец август 2002г. подсъдимият Т. отишъл на гости при свой приятел
– свидетеля Ф.П. ***. В къщата се намирал и малолетният тогава свидетел Г.М..По
време на разговор свидетелят Ф.П. и свидетелят Г.М. споделили с подсъдимия, че
в центъра на с. Асеновци има необитаема къща, от която може да се откраднат
вещи – мед и бакър, които впоследствие могат да продадат на вторични суровини.
Тримата решили да извършат кражба. На 13.08.2002г. късно вечерта тръгнали към
къщата, която се намирала в с. Асеновци. Къщата била собственост на А.Е.,***.
Свидетелят Ф.П. разбил входната порта на двора на къщата, като счупил
поставения върху нея катинар с помощта на предварително носено от тях желязо.
Тримата влезли вътре в двора. На един от прозорците на мазето имало предпазна
мрежа, която свидетелят П. свалил, натиснал го и същият се отворил. През него в
избеното помещение влезли свидетелите Г.М. и свидетелят П., а подсъдимият стоял
в двора и гледал да не минават хора, които да ги видят. След известно време
свидетелите П. и М. започнали да подават вещи: медна лозаропръскачна машина; меден котел /рания/ с вместимост 35 литра;
меден котел /рания/ с вместимост 12 литра и 2 бр. броя медни котли с обща
вместимост 20 литра. На
подсъдимия Т., който ги поемал и складирал до себе си. След това тримата
занесли откраднатите вещи в квартирата на свидетеля Ф.Д. ***. Постигнали
съгласие да продадат откраднатите вещи и ще си разделят парите.
На
15.08.2002г. свидетелите Д. и М. предали вещите на пункт за изкупуване на черни
и цветни метали в гр. Левски на свидетелката Н.П.. Свидетелката П. издала
покупко-разплащателна разписка № 171/15.08.2002г. на свидетеля Д. за
предадената мед – 17 кг., за което същият получил 34 лв.
Свидетелят Г.М.,
чиито показания са прочетени на основание чл.281, ал.1,т.1 НПК, тъй като на
досъдебното производство са дадени пред съдия и между тях и показанията на
свидетеля по дадени в хода на съдебното следствие има противоречия.
Свидетелят поддържа
показанията, дадени на досъдебното производство пред съдия.
С оглед
направеното от страна на РП гр. Левски съдът е прочел показанията на двамата
неявили се свидетели, както и обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия на
досъдебното производство.
От така
възприетата от съда фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 197, т.3, във
вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, във вр.
с чл. 194, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-оценителна
експертиза, показанията на свидетелите.
Видно от
приложената на досъдебното производство покупко – разплащателна разписка №171
е, че такава е издадена от „Е.”ЕООД * на името на Ф.П., удостоверяваща предаден
мед - количество 17 кг., за което му е изплатена сумата от 34 лв.
Съдът
счита, че от така събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
подсъдимият е извършил на 13.08.2002 г. престъплението кражба на чужди движими
вещи, които са отнети след разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот и след като се е сговорил
предварително с Ф.П., по отношение на когото има влязла в сила присъда.
До
приключване на досъдебното производство щетите са възстановени.
От заключението на вещото
лице по изготвената на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза
се установява, че стойността по пазарни цени към момента на извършване на
деянието – 13.08.2002г. на лозаропръскачна
машина /медна/, е на стойност 120 лв.; меден котел /рания/ с вместимост 35
литра, е на стойност 70 лв.; меден котел /рания/ с вместимост 12 литра, е на
стойност 24 лв. и 2 бр. броя медни котли с обща вместимост 20 литра, са на
стойност 40 лв., или всичко е на обща стойност 254 лв.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк
умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че не е сам, съзнавал
е действията на другия, а също и волята да осъществи намерението си заедно с
другия, поради което и умисълът му обхваща всички елементи на извършеното
престъпление.
Съдът счита, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по члч. 197, т.3, във вр. с чл. 195,
ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, като наказанието му следва да се определи
при условията на чл.55 от НК. При определяне вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието
и невисоката степен на обществена опасност на дееца, с оглед на чистото му
съдебно минало – неосъждан, видно от справката за съдимост, подбудите за
неговото извършване, както и съдействието, което е оказал подсъдимият на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по
делото. Не на последно място, щетите са възстановени, като съдът взе предвид,
че стойността на вещите, предмет на кражбата, не са високи.
Съдът
съобрази изминалия дълъг период от време от извършване на престъплението – повече
от седем години, което обстоятелство съгласно константната съдебна практика се
явява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
За
извършеното престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години.
Съдът счита,
че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността и вината
обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,
поради което на подсъдимия Н.Т. следва да се замени наказанието лишаване от
свобода с наказание глоба в размер на сто и петдесет лева. При определяне на
вида на наказанието съдът съобрази и редакцията на разпоредбата на чл. 55 от НК
към момента на извършване на престъплението.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Н.Т.
следва да заплати направените от съда деловодни разноски в размер на 60 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: