РЕШЕНИЕ
№ 99
10.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …...……………………………………………………….и
в присъствието на прокурор……………………………………………………………...като разгледа докладваното
от съдия Димитрова адм. дело № 857 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Монопол 08“ ООД, със седалище гр.Хасково против Решение № Р-357/32-269027
от 11.08.2022г. на Директора на Агенция Митници, в частта му, в която е
постановено отнемане на разрешението за достъп на оспорващото дружество до
процедурата ТИР.
В
жалбата се твърди, че решението е немотивирано, постановено при липса на
материалноправни предпоставки за издаването му и при съществени нарушения на
административно производствените правила.
В
оспорването се излагат доводи, че решението е нищожно. Със същото се
постановявало отнемане на разрешение за достъп до процедурата ТИР, но каква
била тази процедура, къде била регламентирана и как се получавал и отнемал
достъпа до нея, не ставало ясно.
Цитираните в решението правни основания били
неотносими. В Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под
покритието на ТИР от 14.11.1975г. било регламентирало предоставяне и отнемане на
разрешение за достъп до режим ТИР, а не получаване и отнемане на разрешение за
достъп до процедура ТИР. Посочения в обжалваният
акт чл.19, ал.3 от Закона за Митниците бил неотносим по отношение на „Монопол 08“ООД,
тъй като касаел компетентност на директора на Агенция Митници да издава
разрешения за достъп до процедура ТИР, но не и компетентност, ред и основания
да се отнеме разрешение за режим транзит.
Разпоредбата на чл.24, ал.1 от АПК касаела кому принадлежи инициативата
за започване на производство за издаване на ИАА. В случая била налице хипотеза
на вече издаден административен акт – решение, а не на започване на
производство по неговото издаване.
Твърди се, че в нарушение на чл.26 от АПК
дружеството не било уведомено за започване на производството, и не му била
дадена възможност за участие в същото по реда на чл.34 от АПК. Не били изяснени
и релевантните факти и обстоятелствата, което представлявало нарушение на чл.
35 от АПК. Нарушен бил и чл. 61 от АПК, тъй като „Монопол 008“ не било
уведомено за издаване на акта.
Сочи се, че в обжалваният акт било
възпроизведено съдържанието на Протокол № 23 от 01.07.2022г. заседание на
националния комитет за достъп до процедурата ТИР, но на това заседание представители
на „Монопол 08“ООД не присъствали, нито били уведомени за неговото провеждане,
за констатациите и предложенията. От приетото на това заседание предложение не
ставало ясно достъп до кое се предлага да се отнеме. Същевременно, между
решението и процесното предложение било налице противоречие. В последното било
посочено, че се отправя поради наличие на тежко нарушение на митническото
законодателство, докато в решението било посочено обратното, че данни за тежки
или повторни нарушения на митническото законодателство не са били установени. Според
жалбоподателя от решението не можела да се установи волята на административният
орган и същото било неясно.
Същевременно
обжалваният акт не отговарял на изискванията за форма по чл. 59 от АПК. Не
ставало ясно и не било посочено кой, кога, и по какъв повод е издал разрешение
на „Монопол 008“ООД, за достъп до режим ТИР, под кой номер и от коя дата.
Липсвали посочване на основание, данни за дружеството, в качеството му на
адресат на решението, както и датата на издаване на решението и данните за структурата на органа
издател. В решението не се съдържали фактически и правни основания за
издаването му, което представлявало самостоятелно основание за отмяната му.
Съгласно цитираната в решението конвенция разрешение за достъп до ТИР било
възможно да се отнеме временно или завинаги, като това били две отделни
хипотези . От решението не ставало ясно коя от двете хипотези е възприета в
случая. Не било посочено и пред кой орган същото подлежи на обжалване.
Цитираните в решението санкционен акт и потвърждаващият го съдебен такъв не били
достатъчно конкретизирани.
По изложените
в жалбата съображения се иска отмяна на решението в оспорената му част.
Претендират се и разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Ответникът, Директор
на Агенция Митници, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в
писмена защита ангажира доводи за неоснователност на депозираната жалба и
пледира същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На заседание на комитета за достъп до процедурата ТИР на заявители, обективирано в Протокол № 23 от 01.07.2022г. било решено да бъде отправено предложение до Директора на Агенция“Митници“ за отнемане на разрешението за достъп до процедурата ТИР на „Монопол 08“ООД.
С рег. № 32-225787 от 06.07.2022г. в Агенция Митници е постъпило писмо от Генералния директор на АЕБТРИ , приложено към което е представен протокол № 23 от 01.07.2022г. от заседанието на Комитета за достъп до процедурата ТИР, писмо рег.индекс 32-216318 от 29.06.2022г. на Агенция Митници за резултатите от извършена проверка, относно наличие на тежки или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство на титулярите подлежащи на мониторинг и писмо изх. № 26-00-00-27/27.06.2022г. на Министерство на транспорта и съобщенията за резултатите от извършена проверка от страна на ИАА , относно ръководители на транспортна дейност и финансова стабилност на титулярите подлежащи на мониторинг.
С Решение № Р-357/32-2609027 от 11.08.2022г. Директорът на Агенция Митници постановил, на основание чл. 6, пар.4 от Конвенция ТИР, отнемане разрешението за достъп до процедурата ТИР на 6 бр. титуляри на същата, един от който и дружеството – жалбоподател. Решението е обосновано с обстоятелството, че „Монопол 08“ ООД е осъществило тежко нарушение на митническото законодателство. Посочено е, че спрямо дружеството е издадено наказателно постановление № 1828/2020г.Директора на ТД Южна морска, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 101 750.10 лева, на основание чл. 234а, ал.1 от Закона за митниците, потвърдено с Решение 80 от 04.12.2021г. на Районен съд , гр. Елхово, оставено в сила с Решение № 44 от 07.04.2022г. на АдмС-Ямбол, както и че е отправеното предложение на Комитета за достъп до процедурата ТИР за отнемане разрешението за достъп до същата на жалбоподателя.
Решението било съобщено на „Монопол 08“ООД, гр. Хасково на 22.08.2022г.2 с
известие за доставяне .
Горната непротиворечива фактическа
обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства,
съставляващи административната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, разполагаща с
правен интерес от оспорването, в законоустановения 14- дневен срок от
получаването му, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна при следните
съображения:
В чл.19, ал.1 от Закона за митниците е посочено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции. Съответно, ал.3 на същата разпоредба предвижда, че разрешенията за достъп до процедура ТИР се издават от Директора на Агенция "Митници" по предложение на национален комитет, създаден за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР в съответствие с обяснителната бележка към параграф 3, част II на приложение 9 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 61 от 1977 г.), в който участват представители на митническата администрация, на националната гарантираща асоциация и на други заинтересовани организации при условия, по ред и правила за работа, определени със споразумение, сключено между митническата администрация, националната гарантираща асоциация и други заинтересовани организации. Превозите на товари под покритието на карнет ТИР, съответно и издаването на разрешение за достъп до същия режим, и отнемането му, са предмет на регламентация в Митническата конвенция за международен превоз на товари под покритието на Карнети ТИР от 1975 година, която е ратифицирана с Указ № 1144/29.07.1977 г. на ДС, обнародвана в "Държавен вестник" бр. 61/1977 г., в сила за Република България от 20.04.1978 г., и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното законодателство.
Съгласно чл.6, пар.3, пар.4 и пар.5 от Конвенция ТИР, асоциациите упълномощени от съответната договаряща страна, имат право да издават карнети ТИР само на лица, на които не е отказан достъп до режима ТИР от компетентните органи в договарящите страни, на територията на която пребивават или са установени лицата. Достъп до този режим получават единствено лицата, които отговарят на минималните условия и изисквания, отразени в част II от приложение 9 към конвенцията. Разрешението за достъп до режима ТИР се предоставя в съответствие с процедурата, изложена в част II от приложение 9 към конвенцията, като правото за достъп до режима ТИР бива отнето, в случай че критериите отразени в част II от приложение 9 към конвенцията не бъдат спазени, което отнемане следва да се осъществява прr съблюдаване разпоредбите на член 38 от Конвенцията.
Минималните
условияq на които
трябва да отговарят лицата искащи да получат достъп до режим ТИР са посочени в част
II на
Приложение № 9 от Конвенция ТИР и това са: :а) Доказан опит при извършването на
редовни международни превози или поне възможност за такива (да има издадено
разрешително за международни превози и др.);б) Стабилно финансово състояние; в)
Познания относно прилагането на Конвенция
ТИР;г) Отсъствие на тежки или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство;д) Поет писмен
ангажимент към асоциацията, според който лицето:i) ще спазва всички митнически формалности в отправните,
транзитните и получаващите митнически
учреждения, съгласно изискванията на Конвенция
ТИР;ii) ще заплаща дължимите суми, определени в член 8, параграфи 1 и 2 от конвенцията, ако това бъде изискано от
компетентните органи в съответствие с член 8, параграф 7 от конвенцията;iii) ще дава възможност на
асоциацията, в границите на определеното от националното законодателство, да
проверява информацията, свързана със споменатите минимални условия и
изисквания. В чл. 3 на Част II от Приложение 9 е
посочено и че процедурите за достъп до
режима ТИР на базата на минималните условия и изисквания, посочени в членове 1
и 2 се определят, в съответствие с националното законодателство от самите
договарящите страни.
Чл.38 от конвенцията от своя страна сочи, че всяка договаряща страна има право да лиши временно или завинаги от ползването на разпоредбите на конвенцията всяко лице, провинило се в грубо нарушение на митническите законови и подзаконови актове, прилагани за международните превози на стоки. За това лишаване се уведомяват в срок една седмица компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия живее или се е установило виновното лице, както и асоциацията (или асоциациите) в страната или на митническата територия, на която е било извършено нарушението, а също така и Изпълнителният съвет ТИР.
Процедурите за достъп до предвидения в Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР режим за Република България, съгласно чл. 3 на Част II от Приложение 9 от конвенцията и чл.19, ал.3 от Закона за митниците, са регламентирани в Споразумение рег. № 32-338421 от 21.11.2018г., с което е създаден и Националният комитет за достъп до процедурата ТИР.
Установява се по делото от Докладна записка рег. № 32-225646 от 02.11.2015г. на Началник отдел“Транзит на стоки“ дирекция „МРП“ и писмо рег. индекс 32-227879 от 03.11.2015г. на Директора на Агенция Митници, че на дружеството - жалбоподател “Монопол 08“ООД, гр. Хасково е бил даден достъп до процедура(режим) ТИР през 2015г. Доколкото правото на достъп до процедурата ТИР, на „Монопол 08“ООД е било получено преди сключването на споразумението от 21.11.2018г., с което са уредени процедурите за достъп /отнемане на достъп до режим ТИР и е създаден националният комитет за достъп до същата процедура, то и на основание чл.22 от същото споразумение, този достъп е останал в сила до преразглеждането му по реда на чл.19, ал.2 от споразумението, което се осъществява на всеки три години от разрешаването или актуализирането на данните. Това право на достъп е съществувало до датата на издаване на обжалваното в настоящото производство решение и това не е спорен между страните въпрос.
Оспореното Решение № Р-357/32-269027 от 11.08.2022г. е издадено от материално компетентен орган - Директора на Агенция Митници,
по аргумент от чл.19, ал.3 от Закона за Митниците и чл.19, ал.1 от ЗМ.
Не се споделят доводите на оспорващия, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за форма и съдържание. Същото е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания. В същото изрично е посочено, че се издава на основание чл.6, пар.4 от Конвенция ТИР, че с него се отнема правото на достъп до процедурата ТИР на няколко титуляра един от които и жалбоподателят, и същият е индивидуализиран в достатъчна степен, като са посочени както наименованието му и правно организационната му форма, така и единният му идентификационен код, който е уникален за всяко юридическо лице. Ето защо, не би могло да се стигне до съмнение относно това кое лице е адресат на решението в оспорената му част. При липса на правен спор, че не могат да съществуват две едновременни разрешения за достъп до режим ТИР, то липсата на посочване на индивидуализиращи белези на отнеманото разрешение не се отразява на формата на акта, до степен да я опорочава съществено. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя доводите на оспорващата страна, че решението е нищожно поради това, че с него се отнема достъп до процедура ТИР, която не е регламентирана никъде. Според „Български тълковен речник“ понятието „Процедура“ означава официално възприет ред за определена последователност при извършването на нещо, а едно от значенията на понятието „Режим“ според същия речник е установен ред и последователност в работа, дейност, съществуване. Използваното от чл.19, ал.3 от Закона за Митниците понятие „процедура ТИР“ и използваното от Конвенция ТИР понятие „режим ТИР“ следователно са синоними. Ето защо независимо, че българският законодател при уреждане компетентността на органа, който има право да разрешава достъп до предвидения в конвенцията „режим ТИР“ е използвал синонимен термин, който е и употребения в разпоредителната част на оспореното решение, това не води до липса на ясно разбираема воля.
Предвид установените факти и обстоятелства по делото се достига до извода, че не се установява в хода на производството по издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а твърденията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Административният орган е събрал необходимите доказателства за изясняване на случая и преди издаване на обжалваното решение е изяснил всички относими факти и обстоятелства. Следователно не е допуснато твърдяното нарушение на чл.35 от АПК. Нарушението на чл. 26, ал.1 от АПК, а оттук и на чл.34, вр. с чл.35, хипотеза 2-ра от АПК би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране и обсъждане на обясненията и възраженията на същото би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството по отнемане на достъп до процедура(режим) ТИР, респ. не даването на възможност на същия да изложи своите възражения или обяснения няма как да се отрази върху съдържанието на обжалвания индивидуален административен акт. Това е така, тъй като в случаите на отмяна на достъп до процедурата органът действа при условията на обвързана компетентност. Това е видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 6, пар.4 от Конвенция ТИР. След като достъп до режима по смисъла на императивната разпоредба на конвенцията може да се предостави само и единствено на лица отговарящи на минималните изискванията предвидени в част II на Приложение № 9 от Конвенция ТИР, едно от които е отсъствието на тежки или повторни нарушения на митническото или данъчното законодателство, то при установяване наличието на такова, единственото възможно решение, което компетентният орган може да предприеме е да отнеме вече дадения достъп, а не да извършва преценка дали, кога и как да действа.
Неоснователно се твърди и че между отправеното предложение на комитета и решението е налице противоречие , относно това констатирано ли е тежко нарушение на митническото законодателство или не. Ясно се установява от съдържанието на предложението и решението, че не са открити данни за тежко нарушение на митническото законодателство извършени от управителите и ръководителя транспортна дейност, но е установено такова осъществено от страна на самото дружество в качеството му на юридическо лице.
Безспорно от
материалите по делото се установява, че спрямо жалбоподателя „Монопол 08“ООД,
гр. Хасково е било издадено наказателно постановление № 1828/2020г. от 23.04.2021г.
на Директора на ТД Южна Морска, с което за осъществено нарушение по чл. 234а,
ал.1 от Закона за митниците и на основание същата норма му е била наложена
имуществена санкция в размер на
101750.10 лева.
По смисъла на т.36 от пар.1 от ДР на Закона
за митниците "Тежко
нарушение на митническото законодателство" е всяко нарушение
на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила
наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над
25 000 лв. Следователно и по смисъла на цитираната разпоредба вмененото на
оспорващото дружество нарушение на митническото законодателство се явява тежко
такова.
Установява
се от приложените по делото заверени преписи от решение № 44/07.04.2022г.
постановено по КАНД № 14 от 2022г. на Административен съд Ямбол и Решение № 80
от 04.12.2021г. , постановено по а.н.д. № 20212310200169 по описа на РС –
Елхово, че това наказателно постановление, в частта на наложената имуществена
санкция е влязло в законна сила на 07.04.2022г. Действително, както сочи и
процесуалният представител на жалбоподателя приложените по делото съдебни
решения са неподписани и на решението на районният съд не е поставен
удостоверителен печат за влизането му в сила. В тази връзка на първо място
следва да се отбележи, че посочените две съдебни решения са публикувани на общо
достъпните официални електронни страници на
съдилищата от които са издадени, съответно на електронен адрес: https://ecase.justice.bg/api/file/download/29fc25ca-e63d-4204-b72a-ff6955aa1b4d
и на електронен адрес: https://elhovo-rs.justice.bg/bg/6945?from=&to=&actkindcode=&casenumber=169&caseyear=2021&casetype=.
Същите следователно
представляват общоизвестни обстоятелства, поради което и на основание чл.155 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК не подлежат на доказване. Още повече че и наличните по
делото екземпляри от цитираните решения не са оспорени от жалбоподателя по реда
на чл.193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, нито се твърди невярност на съдържанието
им. Предвид това и настоящия съдебен състав не намира основания да не кредитира
приложените по делото съдебни решения на Административен съд - Ямбол и Районен
съд Елхово, съдържанието на които, както се посочи, а и датата на постановяването им,
е общоизвестно. Ето защо, следва да се приемеза доказано, че дружеството е
осъществило тежко нарушение на митническото законодателство, за което му е
наложена имуществена санкция, с влязло в сила наказателно постановление. По
отношение влизането в сила на санкционният акт е необходимо да се отбележи, че
решенията на районните съдилища постановени в производства по реда на чл. 63 от ЗАНН подлежат на обжалване по реда на чл. 63в от ЗАНН пред съответния
административен съд, чието решение на основание чл.223 от АПК е окончателно.
Това означава, че в случаите, в които административният съд, действащ като
касационна инстанция, потвърди оспорено решение постановено по административно
наказателно дело на районен съд, решението на последния влиза в законна сила от
датата на потвърждаването му. На същата дата се счита за влязло в сила и
съответното наказателно постановление.
Предвид изложеното, правилен се явява изводът на административния орган, че по отношение на оспорващото дружество е била налице хипотезата на чл.6, пар.4 от Конвенция ТИР, тъй като понастоящем не е спазен един от критериите представляващи условие за получаване разрешение за достъп до режим ТИР, а именно отсъствие на тежко нарушение на митническото законодателство. Предвид установеното наличие на такова, законосъобразно административният орган е отнел издаденото разрешение за достъп до процедурата. Както вече се посочи, в случая органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали и кога да отмени достъпа до режима Същият единствено има право на преценка дали лишаването от достъпа да бъде временно или за постоянно. В случая в обжалваното решение не е посочен срок за отнемането, поради което следва да се приеме, че достъпа е отнет за постоянно.
Предвид
установеното съответствие на обжалваното решение с материалният закон, същото
се явява и съответно на целта на закона.
По изложените съображения, съдът намира,
че административният акт в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в установената
форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие
с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е
законосъобразен, а жалбата срещу него- като неоснователна, следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Ето защо, ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати в полза на Агенция Митници сторените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, в минималния предвиден в закона размер от 100.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „Монопол 08“
ООД, със седалище гр.Хасково против
Решение № Р-357/32-269027 от 11.08.2022г. на Директора на Агенция Митници, в
частта му в която е постановено отнемане на разрешението за достъп на
оспорващото дружество до процедурата ТИР.
ОСЪЖДА „Монопол 08“ООД, гр. Хасково, с ЕИК
********* да заплати на Агенция Митници разноски по адм.дело № 857/2022г. по
описа на АдмС-Хасково в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховният административен
съд.
Съдия: