О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№       24.ХІ.2014 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Г. Гочев

 

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

    Ищецът „Ай Ди Империал” ООД,ЕИК115669037,гр.Пловдив,ул. ”М. Луиза” №25А,съдебен адрес *** е предявил установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК против И.П.К.,ЕГН:**********,К.Х.К., ЕГН:********** и Х.К.К.,ЕГН:**********,тримата от гр.Димитровград ул.”Патриарх Евтимий” №14 вх.”А” ап.13,с който се иска да се признае от съда,че тримата като солидарни длъжници дължат към времето на издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело №1660/2013 г. на Районен съд-Димитровград сумите по същата въз основа на запис на заповед с падеж на 15.Х.2013 г.-245 185.92 лв. ведно със законната лихва от 11.ХІ.2013 г. до окончателното изплащане на задължението  и разноските по заповедното производство-4 904 лв. държавна такса и 10 497 лв. адвокатско възнаграждение.

      Дружеството обосновава претенцията си като твърди,че въз основа на негово заявление било образувано ч.гр.дело №1660/2013 г. на РС-Димитровград по което съдът издал заповед за изпълнение от 13.VІ.2013 г. за 245 185.92 лв. ведно със законната лихва от 11.ХІ.2013 г. до окончателното изплащане на задължението,ведно с направените по делото разноски против тримата ответници.Самото заявление ищецът обосновал с редовен запис на заповед от 13.VІ.2013 г. с падеж 15.Х.2013 г. за сумата от 245 185.92 лв. с платец И.П.К. и поръчители К.Х.К. и Х.К.К..В документа изрично било описано мястото на плащане съобразно законовото изискване,като по-голяма конкретизация не била нужна.От друга страна поръчителството по ценната книга обвързвало поръчителите спрямо кредитора,независимо от отношенията им с каузална сделка.”Ай Ди Империал” ООД посочва,че записа на заповед обезпечавал сделки,сключени между него и К..В случая дружеството доставило на ответницата стоки,които същата не заплатила,и за които били издадени изброени по делото фактури на обща стойност от 251 454.72 лв. За тези доставки имало писмени договори, приемо-предавателни протоколи,като след издаване на записа на заповед,ответницата върнала на ищеца част от доставените в предходни периоди стоки,описани подробно в три експедиционни бележки,като стойността на същите били издадени кредитни известия,възлизащи общо на 19 178.10 лв.Въз основа на тези отношения страните извършили прихващане чрез протокол от 26.ХІ.2013 г.След издаването на изпълнителен лист по делото,длъжникът И.К. погасила 19 178.10 лева от задължението.Това погасяване не следвало да се отразява на претенцията и дълга по делото,тъй-като те щели да се отразят от съдия изпълнителя,пред който било образувано изпълнително дело за остатъка от 232 276.62 лв. –а именно №330/2013 г. на ЧСИ №820 Тодор Луков – Пловдив.Ищецът посочва и че на 21.ХІІ.2013 г. длъжниците възразили против издадената заповед за изпълнение,което обосновало и предявяване на настоящия иск.

     Пред съда ищеца поддържа предявената претенция и иска нейното уважаване.

    Тримата ответника оспорват изложеното в исковата молба,като излагат довод,че процесния запис на заповед обезпечавал каузална сделка по покупко-продажба на торове,поради което губел абстрактния си характер и се следвало доказване на дължимостта на претендираната сума по конкретния договор между страните.Същият бил устен и неформален, като И.П.К. като земеделски производител поръчала,а ищецът се задължил да продаде и достави торове и препарати.Цената на тези стоки следвало да се определи при доставка и след подписване на приемо-предавателни протоколи и представяне на разходни документи от доставчика относно реалната стойност.Дружеството-ищец не изпълнило задълженията си и до момента,но въпреки това издало фактури №№6308,6636,6897, които сторнирало с кредитни известия №№8714, 8697,8713 и 5898.Ответниците твърдят същото така,че самият запис на заповед не отговарял на изискванията относно задължително съдържание и форма по чл.535 т.3 от ТЗ,тъй-като мястото на изпълнение било определено прекалено общо-само гр.Пловдив,без допълнителна конкретизация. Следвало задължително да се посочи определен адрес на плащане. В случая обаче била неприложима разпоредбата на чл.536 ал.ІІІ от ТЗ. Поради това записа на заповед било опорочен и не пораждал действие.От друга страна поръчителите по ценната книга-ответниците К.К. и Х.К. по никакъв начин нямали отношения с договора за доставка на торове и препарати и не били обвързани с него,не били давали съгласието да го поръчителстват,нито да бъдат авалисти по записа на заповед.Същевременно се посочва и че ищецът сам признал,че сумите по кредитни известия 8697 и 8713 в размер на 12 231.30 лв. намалявали задълженията по фактури 6308 и 6897,което водело до пълно погасяване на задълженията по двете фактури,а остатъка от 3 615.30 лв. следвало да погаси други евентуални вземания.

     В настоящото производство тримата ответници намират предявения иск за неоснователен и искат неговото отхвърляне като такъв.

 

Факти по делото

 

     В запис на заповед  с дата на издаване 13.VІ.2013 г. И.П.К. безусловно обещава и се задължава да заплати на „Ай Ди Империал” ООД сумата от двеста четиридесет и пет хиляди сто осемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки на падежа петнадесети октомври 2013 г. с място на плащане гр.Пловдив,като по записа на заповед могат да се упражняват обратни искове без протест.Върху ценната книга е отразено и че К.Х.К. и Х.К.К. поръчителстват за това задължение при поетите условия.

     По ч.гр.дело №1660/2013 г. на Районен съд-Димитровград въз основа заявление от 12.ХІ.2013 г. от „Ай Ди Империал” ООД-Пловдив издава заповед №1041/13.ХІ.2013 г. по чл.417 от ГПК,като разпорежда тримата ответници,като длъжници на заявителя,да му заплатят солидарно 245 185.92 лв. неизплатено задължение по запис на заповед,издаден на 13.VІ.2013 г. с падеж от 15.Х.2013 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 11.ХІ.2013 г. и разноските по делото-4 904 лв. държавна такса и 10 497-адвокатско възнаграждение.По делото е издаден изпълнителен лист от 13.ХІ.2013 г. за присъдените суми.

     По делото са представени кредитни известия №8714/04.ХІ.2013 г. по фактура 2900/23.ІІІ.2011 г. относно доставка на сулфид,получен на 04.ХІ.2013 г. в гр.Симеоновград и предаден от Йордан Костадинов със срок на плащане 09.ХІ.2013 г. относно 6 946.80 лв.;№8697/31.Х.2013 г. по фактура №4469/07.ІІІ.2012 г. относно доставка на сулфид за сумата 8 309.70 лв.,№8713/04.ХІ.2013 г. по фактура 6897/21.ІІІ.2013 г. за доставка на солифид за сумата 3 921.60 лв. и срок за плащане 09.ХІ.2013 г.,№5898/31.VІІІ.2012 г. по фактура №4469/07.ІІІ.2012 г. за сумата 20 794.04 лв.  намаления на цената на стоката по договор,платими на 31.VІІІ.2013 г..Всички документи са с получател И.К. и изпълнител „Ай Ди Империал” ООД и място на сделката гр.Пловдив.

     Фактура №6308/29.Х.2012 г. с получател И.К. и изпълнител „Ай Ди Империал” ООД касае доставка на анкор за 360 лв. ,получена на 29.Х.2012 г. в гр.Симеоновград.Идентична информация съдържа приемо-предавателен протокол от същата дата с подпис на получателя,както и договор за поръчка №2967/29.Х.2012 г. със срок за доставка 29.Х.2012 г. и срок на плащане-31.Х.2012 г.Фактура № 6636/07.ІІІ.2013 г. касае доставка между същите страни на стоките „Грасп” и „Алт Плюс” на стойност 21 672 лв. с доставка в гр.Сименовград,подпис на приемателя,посочена сделка в гр.Пловдив, като от същата дата е и приемо-предавателен протокол за същата стока с подписи и за двете страни,въз основа на договор за поръчка №3858/17.VІ.2012 г. със срок за доставка 07.ІІІ.2013 г. и срок за плащане 30.VІІІ.2013 г.Фактура №6638/07.ІІІ.2013 г. се отнася за доставка на слънчоглед на стойност 50 544 лв.,срок на плащане 15.ІХ.2013 г. и подпис на получилия доставката в гр.Симеоновград.В тази насока е и приемо-предавателен протокол от същата дата,в който е отразено получаване на стоката от И.К.. Договор №3851/11.ІІ.2013 г. се отнася до доставка на препарати на обща стойност от 90 996 лв. с ДДС.    Фактура № 06730/12.ІІІ.2013 г. касае доставка на „Пикадор” на стойност 2340 лв.,срок за плащане 30.ІХ.2013 г.,получена от К..В същата насока са договор №3853/20.ІІ.2013 г. и приемо-предавателен протокол от 12.ІІІ.2013 г.Фактура №6800/15.ІІІ.2013 г. обхваща доставка на оптика трио на стойност 6 804 лв.,срок на плащане 31.VІІІ.2013 г.,получена от К. на 15.ІІІ.2013 г.В идентична насока са договор №3857 и приемо-предавателен протокол..Фактура №6897/21.ІІІ.2013 г. се отнася до доставка на солифид тип топ турбо на стойност 8 256 лв.,приета от получателя на 21.ІІІ.13 г. със срок на плащане 30.VІІ.13 г.Идентични са и поръчка договор №3862/21.ІІІ.13 г. и приемо-предавателен протокол №3862/21.ІІІ.13 г.Фактура №6922/22.ІІІ.2013 г. визира доставка на слънчоглед на стойност 40 092 лв.,като стоката получена на 22.ІІІ.13 г. със срок на плащане 15.ІХ.13 г.В същата насока е и приемо-предавателен протокол от 22.ІІІ.2013 г.По фактура №6957/26.ІІІ.2013 г. ищецът доставя на ответницата К. алерт и агрия плюс дует на стойност 22 375.92 лв.,които са получени на 26.ІІІ.2013 г. със срок на плащане 30.ІХ.2013 г. по фактура 6957/26.ІІІ.2013 г.В тази насока са поръчка договор и приемо предавателен протокол от 26.ІІІ.2013 г.С фактура №7117/05.ІV.2013 г. ищецът доставя на ответницата К. пулсар на стойност 79 920 лв.,получен на 05.ІV.2013 г. и срок за плащане на стоката 30.ІХ.2013 г.Фактурата е скрепена с поръчка договор и приемо-предавателен протокол.По фактура №7418/13.V.2013 г. дружеството доставя на К. царевица на стойност 13 182 лв.,получена на същата дата и със срок за плащане 15.Х.13 г.Фактурата е скрепена отново с договор поръчка №4480 и приемо-предавателен протокол.По фактура №7634/21.VІ.2013 г. дружеството доставя на ответницата  сирио и магнето на стойност 5 908.80 лв.,получени на 21.VІ.13 г. и срок за изплащане 30.ІХ.13 г.Фактурата е скрепена с приемо-предавателен протокол и поръчка договор.

     В рамките на производството е приета и експедиционна бележка от 30.Х.2013 г. с която И.К. като земеделски производител  предава на ищеца и същия приема солифид универсал 420 кг. ,олифид фрукто 460 кг. както и експрес пакет и тренд 40 л. както и експрес 3 кг.

  С друга експедиционна бележка на 28.Х.2013 г. К. предава на дружеството препарата тип топ турбо 600 л.,съответно приет от същото.На 29.Х.2013 г. се предават и приемат още 160 л. типо топ турбо и солифид универсал от 800 кг.

     Между ищеца и ответницата И.К. на 26.ХІ.2013 г. в гр.Пловдив е съставен протокол за прихващане-л.89 по силата на който се приема,че земеделската производителка дължи  на дружеството общата сума 251 454.72 лв. по изброени фактури.От друга страна „Ай Ди Империал” ООД въз основа на върнатите стоки по посочените по-горе протоколи/експ.бележки/ дължи на К. общо 19 178.10 лв. по обсъдените по горе кредитни известия.Страните извършват следните прихващания-по фактура 6308/29.Х.12 г. задължението се намаля с частта от сумата по кредитно известие №8697/31.Х.2013 г.;по фактура №6626/07.ІІІ.13 г. със сумата по кредитно известие №8697/31.Х.2013 и №8714/04.ХІ.2013 г. и задължението по фактура №6897/21.ІІІ.2013 г. се намаля със сумата по кр.известие №8713/04.ХІ.13 г. Страните приемат,че след извършеното прихващане К. остава да дължи на ищеца 232 276.62 лв.,което следва да се изплати по посочената банкова сметка.

     ***-графологична експертиза с вещо лице Х.К. дава заключение,че подписът положен от името на К.Х.К. за поръчител в запис на заповед от 13.VІ.2013 г. не е изписан от лицето К.Х.К.,както и че подписът от името на Х.К.К. не е негов.

     Тройната съдебно-графологична експертиза,изслушана и приета по делото дава заключение,че подписът положен срещу името на К.Х.К.,ЕГН********** като поръчител над реквизита „подпис”  в запис на заповед от 13.VІ.2013 г. за сумата от 245 185.92 лв. е изпълнен от К.Х.К.,както и подписът положен срещу името на Х.К.К.,ЕГН:*********** като поръчител над реквизита „подпис” е изпълнен от него.Вещите лица дават и заключение,че  ръкописния,цифров и буквен текст „л.к. *********/16.ХІІ.2011 г.” и „*********/26.V.2010.МВР Хасково” върху процесния запис на заповед не са изпълнени от никое от лицата К.Х.К. и Х.К.К..

     Представената,изслушана и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза дава заключение,че в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени всички процесни фактури съгласно изискванията на ЗСч и Националния сметкоплан,включени са в дневниците за продажби и в справките – декларации по ЗДДС,съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС в съответните периоди.Вещото лице посочва,че издадените фактури и кредитни известия били налице и идентични с приложените фотокопия по делото.Съобразно установените счетоводни данни, задължението на ответника И.К. възлизало към 11.ХІ.2013 г. на 232 276.62 лв. и е същото към датата на подаване на исковата молба-07.ІІ.2014 г.Вещото лице извежда,че относно представените по делото фактури и кредитни известия,след проверка на информационния масив на ТДНАП-Пловдив,ИРМ-Хасково по подадените дневници за покупки и справки декларации от ЗП И.К.,били подадени данни относно 5 броя фактури-№№6636/6800/6922/6957 и 7117,а за останалите фактури и кредитни известия от процесните не били включени в дневниците на покупки по ЗДДС,подадени от ответницата И.К. пред данъчните органи.Вещото лице установило,че от януари 2014 г. до изготвяне на експертизата ответницата е подавала нулеви стойности за справките по ЗДДС или нямала извършване на дейност.Експертизата извежда относно данните в счетоводството на К. за заприходяване, респ.използване на фактурите по делото,че такива не били предоставени от К. въпреки исканията на вещото лице,за да може да се отговори на поставените задачи.Подадените  в дневниците за покупки данни по част от процесните фактури-№№6636/6800/6922/6957 и 7117 за закупени материали-торове и препарати за земеделска дейност,следва да се заприходени и използвани,след като са декларирани и по тях е ползван данъчен кредит.Пред съда вещото лице М.Ц. посочи,че ответницата не и предоставила необходимите за заключението документи и не и оказала никакво съдействие в тази насока.

     Свидетелят В.И.Л.,заема длъжността „мениджър продажби” в състава на ищеца за район Хасково установи,че предявеният му запис на заповед от 13.VІ.2013 г. като бланка е изготвен от дружеството,като ръкописния текст бил попълнен от И.К. и подписан от нея и другите двама ответници като поръчители в къщата им в с .Злато Поле.Практиката на „Ай Ди Империал” ООД-Пловдив била за всички доставки на клиенти,които били на разсрочено плащане да се оформят и записи на заповед,като след изплащане на сумата ценната книга се връщала на издателите.За 2013 г. свидетелят посочи,че запис на заповед била издадена само за И.К..

 

Правни съображения

 

     Предявената установителна претенция по чл.422 от ГПК съдът намира за основателна,предвид проведеното пълно и главно доказване на изложените факти по предмета на делото от страна на ищеца.Записа на заповед,въз основа на който е издадена и заповед за изпълнение,е редовен от външна страна и обвързва ответниците с обективираните там волеизявления като частен диспозитивен документ.Респ. отправеното възражение за недължимост на сумата в рамките на развилото се заповедно производство по ч.гр.дело №1660/2013 г. от страна на тримата ответници се явява неоснователно,както и развитите им защитни тези в настоящото производство.Същите не се подкрепят от събрания доказателствен материал и не могат да обосноват отхвърляне на иска по делото.

     Следва да се посочи,че ищецът „Ай Ди Империал”  ООД е и надлежно активно легитимирана страна да е субект на предявения иск, предвид качеството му на заявител в заповедното производство,кредитор по обсъдената заповед за изпълнение и обективираните възражения спрямо същата от страна на тримата ответници.От друг страна те са пасивно легитимирани страни по установителната искова претенция по чл.422 от ГПК,изведено от статута им на длъжници по изпълнението,надлежно оспорен от тях.

     Процесната заповед за незабавно изпълнение е обоснована от запис на заповед  с дата на издаване 13.VІ.2013 г. по който И.П.К. безусловно обещава и се задължава да заплати на „Ай Ди Империал” ООД сумата от двеста четиридесет и пет хиляди сто осемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки на падежа петнадесети октомври 2013 г. с място на плащане гр.Пловдив,като по записа на заповед могат да се упражняват обратни искове без протест.Върху ценната книга е отразено и че К.Х.К. и Х.К.К. поръчителстват за това задължение при поетите условия.

     Тази ценна книга е редовна и поражда надлежно обективираните в нея права и задължения по съдържащата се там абстрактна сделка.Същата изцяло отговаря на изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити по чл.535 от ТЗ,както и се вмества в предписанията на Тълкувателно решение № 1/28.ХІІ.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК относно редовността на записа на заповед.

   Съдът не споделя довода на ответниците,че  в процесната запис на заповед липсва реквизита по чл.535 т.4 от ТЗ-място на изпълнението,което пък от своя страна водело до липсата въобще на ценна книга от описаното естество,тъй-като място на изпълнение е посочено-гр.Пловдив.Ето защо не е налице последицата по чл.536 от ТЗ.Самият закон не поставя допълнителни изисквания или уточнявания на мястото на изпълнение,стига същото да е достатъчно конкретизирано с оглед наличните отношения между страните.В случая посочването като такова място на гр.Пловдив може да служи за целите на записа на заповед и не съставлява порок,водещ до невалидност на същия,предвид на установените трайни търговски отношения между ищеца и ответницата.В случая законът дава възможност издателя за целите на записа на заповед да посочи по-общо местоизпълнение,като в последствие при  изпълнение на поетото задължение не е пречка добросъвестния платец изрично да уточни с кредитора къде и как точно технически ще осъществи плащането- в офис,заведение,банка и т.н. Единственото ограничение в тази насока е същото да е в гр.Пловдив, съобразно волята на издателя и платец по ценната книга И.К.. От друга страна чл.536 ал.ІІІ от ТЗ по легален път замества липсата на посочено място на изпълнение в записите на заповед,като по пътя на фикцията приема,че в подобен случай за място на плащането се счита мястото на издаването и за местожителство на издателя. Ето защо дори и да се приеме,че въобще липсва посочен реквизита на чл.535 т.4 от ТЗ/каквато хипотеза в настоящия случай няма/,то законодателят не приравнява това на есенциален порок за съществуването и действието на записа на заповед.

   Същевременно  във валидния запис на заповед е инкорпорирана и фигурата на менителничното поръчителство по чл.483 от ТЗ в лицето на двамата авалисти-Х.К. и К.К..Тези техни едностранни волеизявления са поети абстрактни задължения по обезпечение на цялото задължение на издателя на ценната книга,обективирани в самата нея. Правоотношенията на авалистите са самостоятелни и създават директни задължения към кредитора по ценната книга,които се изпълняват на собствено за всеки менителничен поръчител основание.Следователно достатъчно е да се придобие качеството на авалист,за да се ангажира съответното лице на собствено основание със задължението по ценната книга, поето от издателя й.В настоящия случай формата на поръчителството е изцяло съобразена с изискването на чл.484 от ТЗ.Ето защо К.К. и Х.К. отговарят пред кредитора солидарно с издателя И.К. и като нея относно посоченото в записа на заповед задължение-чл.485 вр. с чл.537 от ТЗ по отношение на визирания кредитор.

   По делото ответниците оспориха подписите на двамата менителнични поръчители К.К. и Х.К.,като изрично заявиха,че те не са положени в процесния запис на заповед от тях. В рамките на това оспорване и с оглед установяване автентичността на подписите и оттук на авторството на обективираните волеизявления се назначиха две съдебно-графологични експертизи. Първата от тях посочва,че двете лица не са автори на подписите.Втората и тройна такава,извежда,че именно тези двама ответници са и автори на изследваните подписи. Настоящия състав на съда намира,че следва да се приеме за отговаряща на обективната истина тройната съдебно-графологична експертиза. Същата е изготвена от три вещи лица,специалисти графолози, които обосновават крайните са изводи-че именно К.К. и Х.К. са положили подписите си като менителнични поръчители,чрез много подробен, задълбочен и научно изведен анализ на общите и индивидуални отличителни признаци на подписите им,тяхната вариативност, въз основа само на допуснатия от съда сравнителен материал. Изготвеното заключение,защитата му в съдебно заседание и техните обяснения в хода на производството категорично водят на становището ,че именно двамата ответници са и автори на обследваните подписи.

Това заключение се подкрепя и от показанията на свидетеля В.И.Л.,регионален представител на ищцовото дружество за област Хасково,който изрично посочи,че пред него двете лица са положили подписите си върху процесния запис на заповед.В тази насока няма съмнение,тъй-като Л. установи,че към момента на съставяне на ценната книга други записи на заповеди не е имало,предвид постоянната практика на дружеството такива да се издават само от контрагентите им с допуснати разсрочени плащания за доставените стоки,каквато била и И.К..В тази насока следва да се цени и изложеното от свидетеля,че ръкописните текстове в записа на заповед –номера и време на издаване на личните карти на авалистите са обективирани от К.,което пък съвпада с посоченото от вещите лица,че двамата поръчители не са автори на въпросните изписвания.

   Ето защо съдът приема за категорично,че подписите срещу имената на К.К. и Х.К. са изписани от тях.Налице е обективно единство между установеното чрез използването на специфичните знания на вещите лица и научното обследване,израз на тройната експертиза и посоченото от свидетеля лично и пряко възприятие на полагане на подписите от двамата менителнични поръчители пред него.

   Предвид на абстрактността на сделката по записа на заповед,само обективираните в нея волеизявление са достатъчни да обосноват наличие на изискуемо задължение.

   От доказателствата по делото-обсъдените фактури,кредитни известия,поръчки-договори,приемо-предавателни протоколи се налага извода, че ищецът и И.К. са били в трайни търговски отношения от договорно естество,които се вместват в рамките на търговската продажба по чл.318 от ТЗ,като „Ай Ди Империал” ООД са продавач на препарати за земеделието и семена,а И.К. като земеделски производител е техен купувач.В рамките на тази търговска сделка дружеството ищец е изправна страна,тъй-като е изпълнило поетите си задължения спрямо ответницата като земеделски производител.Тези документи съдържат подписите на лица от състава на дружеството и такива,представляващи земеделския производител,което ясно сочи,че съответните стоки са доставени от продавача и приети от купувача без възражения.Нещо повече-всяка фактура е предшествана от нарочна поръчка договор,инициирана от И.К.,възприета от дружеството,след което стоката се доставя и се съставя в последствие приемо-предавателен протокол. Очевидно е налице отработена и действаща схема,по която страните по делото са осъществявали отношенията си по търговската продажба,която се започва с волеизявление на ответницата И.К..Последната безспорно е била запозната с наличните общи условия,находящи се на гърба на всяка поръчка,поради което очевидно вмества поведението си съобразно предписанията им.В тази насока следва да се ценят и подписите от името на купувача на приемо-предавателните протоколи,липсата на възражения по изпълнението от страна на дружеството и т.н.Следва да се има предвид,че съобразно посочените документи продавача е поел задължението да изплати всяко от поетите поотделно задължения не веднага или разсрочено,на определени вноски,а отложено-не в момента на доставката и приемането й,а на точно определена по-късна дата за всяка една доставка,съобразно чл.327 ал.І предл.2 от ТЗ.Следователно не е налице хипотезата на чл.335 от ТЗ – продажба на изплащане. Предвид на цит. Общи условия и показанията на свид. Л. при липса на плащане предварително или в момента на доставката,задължително ответницата следва да издаде запис на заповед за дължимата сума. В случая процесната ценна книга обезпечава именно останали суми за погасяване по извършените доставки с отложено плащане,което е залегнало и в общите условия – т.5 абзац 3.В този смисъл е налице пълна връзка между търговската продажба на описаните стоки и записа на заповед,който е призван именно да играе обезпечителна функция на натрупалите се дължими суми за доставки,лихви,неустойки и др. под.Към момента на издаването му-13.VІ.2013 г. този размер очевидно възлиза на посочената в него стойност-245 182.92 лв.,което е признато чрез издаването на ценната книга от издателя и длъжник по търговската сделка И.К. и поръчителите по нея.Следва да се има предвид и че записа на заповед е издаден в пълно съответствие с изикванията на общите условия на дружеството,залегнали в т.5-издаден е от длъжника,без протест, с менителнични поръчители и т.н.

Обсъдения по-горе протокол за прихващане от 26.ХІ.2013 г. следва да се цени  като пълно признание от двете страни на действителните правоотношения между тях – наличие на търговски отношения,вместващи се в хипотезата на търговската продажба,наличните вземания и задължения, обективирани в приетите по делото документи и т.н.Тези волеизявления на страните безспорно установяват задълженията на ответната страна в размер на 251 454.72 лв. по изброени фактури към 26.ХІ.2013 г.В рамките на този протокол е осъществено и прихващане  в полза на К. по отношение на 19 178.10 лв.,обосновано с обсъдените кредитни известия по три броя фактури относно върнати стоки,след което се приема,че тя остава да дължи 232 276.62 лв. платими по банкова сметка ***.Следва да се посочи,че въпросната операция е осъществена след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-11.ХІ.2013 г. и след обективиране на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист на 13.ХІ.2013 г. Следователно сумата на задължението на ответниците трябва да се цени към момента на сезиране на съда със заявлението.Всички последващи плащания са осъществени във фазата на изпълнително производство,след издаване на изпълнителния титул,поради което тук преценящия субект е съответния орган на съдебно изпълнение,който е длъжен да ги отрази в процеса на изпълнението.Същите не могат да влияят и да променят по какъвто и да е начин персоналния и обективния обхват на изпълнителния лист.Ето защо всяко плащане от страна на посочения длъжник следва да се отразява от органа на съдебно изпълнение. Същевременно претенция по чл.422 от ГПК установява отношенията между страните към датата на подаване на заявлението,която е приравнена на датата на подаване на исковата молба и на наличните до този момент правно значими факти.Към тази дата не е налице в правния мир прихващане за посочените стойности,като обективирано волеизявление на страните в насока на имуществени разпореждания,които променят стойността на правата и и задълженията им.

Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изрично установява задължението на ответника,като извежда редовно воденото счетоводство по случая от „Ай Ди Империал” ООД,което съобразно чл.182 от ГПК ползва същото по отношение на отразената в тях информация.Същевременно вещото лице установява не пълно и нередовно водено счетоводство от ответницата,тъй-като същата е била длъжна да отрази всички представени документи,но тя е сторила това само по отношение някои от тях,като по последните е ползвала и кредита по ЗДДС.Съобразно установеното неоснователно пречене за изготвяне на заключението, изразяващо се в непредставяне на исканите счетоводни документи,достъп до счетоводството и избягване на контакти в тази насока от страна на К.,следва да се приложи чл.161 от ГПК относно фактите отразени в представените по делото документи,касаещи счетоводните отразявания на процесната търговска продажба.Това поведение на ответниците принуждава вещото лице да ползва информацията спрямо К.,находяща се в НАП. Изложеното от вещото лице,че към 11.ХІ.2013 г. стойността на задълженията на К. възлизат на 232 276.62 лв. следва да се приеме като състояние на счетоводните данни,тъй-като стойността на задължението на К. е 251 454.72 лв. по фактури.Дори същата да има вземане в размер на кредитните известия  в случая е ирелевантно,тъй-като няма осъществени нарочни волеизявления по прихващане на съответните суми и титуляра на всяко от тези задължения може да търси изпълнение спрямо него.При липсата на такива разпоредителни волеизявления от страните, съдът не може да презумира прихващане,тъй-като същото е функция единствено на тяхната обективирана воля. Ето защо едва след извършване на прихващането от 26.ХІ.2013 г. може да се приеме подобен размер на задължение,но както се посочи по-горе,то е осъществено след издаване на изпълнителния лист.Ето защо оспорването на съдържанието на представените документи от ищеца от страна на ответниците се явява неоснователно,поради което съдът приема,че същите отразяват действитевните правни отношения между страните по делото.

   Предвид на изложеното дотук съдът намира,че действителния размер на задължението на тримата ответници към момента на сезиране на съда със заявлението от 11.ХІ.2013 г. възлиза на стойността,посочена в записа на заповед от 13.VІ.2013 г. от издателя му и приета от двамата менителнични поръчители,които по този начин обезпечават действителни задължения спрямо ищеца на К.,скрепена и с представените до делото доказателства-а именно главница от 245 185.92 лв. ведно със законната лихва от 11.ХІ.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Размера на главницата съставлява и величината на неизпълнение на задълженията на И.К. по договора за търговска продажба с „Ай Ди Империал” ООД,признат от нея със самото издаване на записа на заповед, предвид на условията,приети от тези страни за осъществяване търговските им отношения.

     Предвид чл.78 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС ще следва ответнците да заплатят на ищеца „Ай Ди Империал” ООД-Пловдив направените в заповедното производство разноски - 4 904 лв. държавна такса и 10 497 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 08.ХІ.2013 г.,или общо 15 401 лв.От друга страна същите дължат и направените разноски в настоящото производство,както следва-5 211.74 лв. държавна такса,1 650 лв. за вещи лица и 10 000 лв. за адвокат по договор от 06.ІІ.2014 г. или общо 16 861.74 лв.Съобразно стойността на претенцията,правната и фактическа сложност на делото определените адвокатски възнаграждения не попадат сред прекомерните.

     Водим от горното и на основание чл.422 от ГПК и чл.78 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р    Е    Ш    И

 

 

       ПРИЗНАВА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО на „Ай Ди Империал” ООД,ЕИК115669037,гр.Пловдив,ул. ”М. Луиза” №25А, съдебен адрес ***  против И.П.К.,ЕГН:**********,К.Х.К., ЕГН:********** и Х.К.К.,ЕГН:**********,тримата от гр.Димитровград ул.”Патриарх Евтимий” №14 вх.”А” ап.13,обективирано в заповед за изпълнение №1041/13.VІ.2013 г. по ч.гр.дело №1660/2013 г. на Районен съд-Димитровград която разпорежда длъжниците И.П.К., ЕГН:**********,К.Х.К., ЕГН:********** и Х.К.К.,ЕГН:**********,тримата от гр.Димитровград ул.”Патриарх Евтимий” №14 вх.”А” ап.13 да заплатят солидарно на „Ай Ди Империал” ООД,ЕИК115669037,гр.Пловдив,ул. ”М. Луиза” №25А,съдебен адрес *** сумата   от   245 185.92 лв. ведно със законната лихва от 11.ХІ.2013 г.-датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане на задължението.

       ОСЪЖДА „И.П.К., ЕГН:**********,К.Х.К., ЕГН:********** и Х.К.К., ЕГН:**********, тримата от гр.Димитровград ул.”Патриарх Евтимий” №14 вх.”А” ап.13 да заплатят  „Ай Ди Империал” ООД, ЕИК115669037, гр.Пловдив,ул. ”М. Луиза” №25А, съдебен адрес гр. Пловдив, ул.”Алцеко” №16 ет.2 сумата 15 401 лв. разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН:**********,К.Х.К., ЕГН:********** и Х.К.К., ЕГН:**********,тримата от гр.Димитровград ул.”Патриарх Евтимий” №14 вх.”А” ап.13 да заплати на „Ай Ди Империал” ООД,ЕИК *********, гр.Пловдив,ул. ”М. Луиза” №25А, съдебен адрес *** сумата 16 861.74 лв. разноски в настоящото производство.

       РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

 

       Съдия :