№ 208
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000082 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по:
1. частна жалба, предявена от „К.“ ЕООД ЕИК ********* против
определение № 145/18.11.2021 г., постановено по т.д. № 110/21 г. по описа на
ОС Пазарджик, в частта му, с която съдът оставя без разглеждане
„искането на ищеца „К.“ ЕООД, съдържащо се в становище вх.№
3778/1.11.21 г. за допълване на крайния съдебен акт в частта му разноските
като недопустимо, както и по
2. частна жалба, предявена от „А.“ ЕООД ЕИК ********* против
същото определение в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.
№ 3566/25.10.21 г., депозирана от А. ЕООД чрез пълномощник адв. П.К. за
допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските като
неоснователна.
С определение № 71/22.02.22 г., постановено по настоящето дело,
ПАС се е произнесъл по първата частна жалба, предявена от „К.“ ЕООД, като
в обжалваната част атакуваното определение е отменено и делото е върнато
на ОС Пазарджик за произнасяне по същество по искането за присъждане на
разноски, направено от „К.“ ЕООД.
Тъй като с постановеното определение ПАС не се е произнесъл по
1
частната жалба, предявена от „А.“ ЕООД, това следва да бъде сторено с
настоящето определение. /Искане за това се съдържа и във въззивна частна
жалба вх. № 2246/6.4.22 г. по описа на ОС Пазарджик, предявена от „А.“
ЕООД против определение № 63/4.3.22 г. по т.д. № 110/21 г. на ОС
Пазарджик/.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което се допълни прекратително
протоколно определение от 18.10.21 г., като се осъди ищцовото дружество
„К.“ ЕООД да му заплати направени разноски по делото в размер на 6000 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Постъпил е отговор от „К.“ ЕООД , в който частната жалба се
оспорва като неоснователна и се иска обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в
частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
В случая производството по делото е прекратено поради оттегляне
на иска, направено от ищеца, във връзка с осъществено от ответника плащане
на претендираната сума.
С обжалваното определение съдът е приел, че е сезиран с редовно
искане за допълване на прекратителното определение от 18.10.21 г. по реда на
чл. 248 от ГПК в частта за разноските, но разгледано по същество, същото е
неоснователно, тъй като оттеглянето на иска е мотивирано от извършено
плащане на процесното задължение след образуване на делото, ответникът е
дал повод за завеждането му, поради което не е налице хипотеза по чл. 78,
ал.2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца.
Във връзка с повдигнатия спор за разноските се установяват
следните фактически обстоятелства: безспорно е между страните, че падежът
на процесното задължение е настъпил на 05.01.2021 г. В полза на ищеца е
издадена обезпечителна заповед от 04.02.21 г. по ч.гр.д. № 1253/21 г. на СГС,
гражданско отделение, ІІІ-Б гр.с., за допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл. 390 от ГПК за исковата сума чрез налагане на запор върху вземанията на
„А.“ ЕООД в изброени търговски банки. Няма спор между страните, че
2
запорно съобщение по образуваното в тази връзка изп.д. № ***************
по описа на ЧСИ рег.№ **** връчено на „А.“ ЕООД на дата 12.02.21 г. На
същата дата е осъществено плащане на исковата сума и е предявена исковата
молба в ОС- Велико Търново. Поради наличие на нередовности на исковата
молба – незаплатена ДТ, на ищеца са дадени указания за заплащане на
дължимата ДТ в размер на 7 000 лв., което е сторено на 16.04.21 г., след
което е проведена процедура по размяна на книжа на между страните, като
препис от исковата молба е връчен на ответника на 12.05.21 г.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен
състав намира за основателни доводите в частната жалба, че в случая
ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.2 и ал. 4 от ГПК и
разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Действително,
ответникът е бил в забава за изплащане на процесното задължение, падежът
на което е настъпил на 5.1.21 г., но същественото е, че е осъществил
доброволно плащане на задължението, предмет на исковия спор, на датата, на
която е внесена и исковата молба в съда. Т.е. към тази дата задължението е
изцяло доброволно погасено. В случая плащането е осъществено на 12.02.21
г. в 13:45 ч, видно от представеното по делото платежно нареждане, като няма
данни за конкретния час, в който е получено запорното съобщение, както и за
часа на подаване на исковата молба, при което не може да се даде мотивиран
отговор на спора между дали плащането предхожда запорното съобщение
/както твърди ответникът/ или е след него /каквото е твърдението на ищеца/,
респ. дали плащането предхожда по час подаването на исковата молба. Но
дори и да се приеме, че плащането е реакция на връченото запорно
съобщение, това не променя извода, че същото е доброволно, а не е резултат
от проведено принудително изпълнение. Запорът върху банкови сметки е
наложен по реда на чл. 390 от ГПК и има само обезпечителна функция. С
факта на реализирано доброволно плащане е отпаднал интересът от исковата
защита още към датата на подаване на исковата молба. Предизвиканият
правен спор, включително и за плащане на законна лихва, е изначално
неоснователен, считано от датата на подаване на исковата молба.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че в случая е
осъществена хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, при което разноските следва
да бъдат възложени на ищеца. Обжалваното определение следва да бъде
3
отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на
„А.“ ЕООД за присъждане на направените по делото разноски – за адвокатско
възнаграждение в размер на 6000 лв. /с ДДС/ съобразно представения договор
за правна помощ, фактура и отчет по сметка /л. 26-28 от т.д. № 110/21 г. на
ОС Пазарджик/, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 145/18.11.2021 г., постановено по т.д. №
110/21 г. по описа на ОС Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без
уважение молба вх. № 3566/25.10.21 г., депозирана от „А.“ ЕООД чрез
пълномощник адв. П.К. за допълване на крайния съдебен акт в частта му за
разноските като неоснователна,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА прекратително протоколно определение от 18.10.21 г.,
постановено по т.д. № 110/21 г. на ОС Пазарджик, на основание чл. 248 от
ГПК, като:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на„А.“ ЕООД
направени разноски по делото в размер на 6000 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4