Решение по дело №1624/2009 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1000
Дата: 6 юли 2009 г.
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20094520101624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 № 102

 

гр.  Русе, 06.07.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският  районен съд   II-ри  граждански състав…….                 в публично заседание на  18-ти юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                            Председател: М.П.

 

при секретаря  Ю.О.  и в присъствието на прокурора……………………                                                             като разгледа докладваното от  съдията    гр.дело № 1624  по описа за  2009 год., за да се произнесе съобрази:

 

Ищцовото дружество ”Н….”ЕООД-гр.Р. твърди, че на 30.04.2007г. е продал и  доставил на ответника 17 800 литра тежко гориво за изгаряне в стационарни инсталации  на обща стойност 26522.71лв. Твърди също, че на 31.01.2007г., ответника му заплатил авансово сумата от 20000.00лв., и че била издадена фактура №**********/30.04.2007г. на стойност  26522.71лв. Заявява, че въпреки поканите ответникът не е заплатил остатъка от  посочената сума по фактурата. Моли съда да осъди “Д….” ЕООД-гр.Р.  да му заплати сумата от  6 522.71лв.-представляваща дължим остатък от цена на доставено гориво по фактура №**********/30.04.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и  лихва за забава за периода 01.05.2007г.-02.04.2009г. в общ размер на 1865.46 лв., както и разноските по делото.

Съдът като взе предвид наведените от ищеца фактически обстоятелства , на които се обосновават исковите претенции и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 вр. вр. чл.327 ТЗ и  чл.86 ЗЗД.

Ответното дружество  “Д……” ЕООД-гр.Р.  не признава предявените  искове по  основание. Възразява,че ищеца не му е доставил  17 800 литра тежко гориво за изгаряне в стационарни инсталации.Заявява също, че авансовото плащане било предназначено за доставка на дизелово гориво, а не на тежко гориво.Заявява, че  фактура №**********/30.04.2007г.  не е основание за плащане,т.к. стоката посочена в нея не е получена и че фактурата не е подписана от негов представител.Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Представена е препис от  данъчна фактура №**********/30.04.2007г., издадена от ”Немесис Груп”ЕООД-гр.Русе, неподписана от ответника , с която са фактурирани 17 800 литра тежко гориво за изгаряне в стационарни инсталации  на обща стойност 26522.71лв с ДДС 17 300.00 лв.

Представено е извлечение от аналитичния регистър на ищцовото дружество, видно от което оветното дружество е заплатило на  31.01.2007г.,сумата от 20000.00лв.на основание-авансово плащане.

           По делото е приета неоспорена от страните икономическа експертиза,видно от която лихвата за забава върху сумата от 6522.71лв. за периода 01.05.2007г.-02.04.2009г., възлиза на 1833.97лв.Вещото лице установява и че процесната фактура е осчетоводена и от двете страни.В о.с.з. на 18.06.2009г.,В.Л. заявява, че в счетоводствата и на двете дружества липсват други доказателства,освен фактури, относно доставянето на горивото.

         Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

         По отношение на претенцията за заплащане на сумата 6 522.71лв.-представляваща дължим остатък от цена на доставено гориво по фактура №**********/30.04.2007г - същата е неоснователна.

         Не би могло да се приеме, че данъчната фактура, съставена от ищеца е надлежно доказателство за получената стока, при липса на други доказателства относно наличие на търговски отношения между двете страни и при възражения от ответника за получаване на стоките и от тук за дължимост на тяхната стойност. Вярно е, че договорът за покупко-продажба е неформален, но в тежест на ищеца е било да установи наличието на договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение като е предал стоките по договора, и че от този момент за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена/Решение № 247 от 6.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 742/2005 г., ТК, I о./

По делото не  се  спори, че писмен договор за покупко-продажба липсва, както и, че липсват приемо-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи предаване и приемане на стоките по вид и количество. Фактурата би могла за служи като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което в настоящия случай не е налице. След като ищецът е въвел твърдението за наличие на валидно търговско договорно правоотношение и доставяне на процесното гориво, то той  е следвало да го установи с надлежни доказателствени средства по реда на ГПК, каквито указания са му дадени чрез изготвения от съда  по реда на чл.146 ГПК доклад по делото, но същия не го е сторил. Предвид изложеното съдът приема,че по делото ищецът не е доказал правопораждащия претенцията си факт – сключването на договор за покупко- продажба между страните, поради което и претенцията му за заплащане на сумата от 6 522.71лв.-представляваща дължим остатък от цена на доставено гориво по фактура №**********/30.04.2007г. се  явява неоснователна и подлежаща на отхвърляне.

           Предвид отхвърлянето на главния иск за заплащане на сумата от 6 522.71лв.-представляваща дължим остатък от цена на доставено гориво по фактура №**********/30.04.2007г. на отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2007г.-02.04.2009г. в общ размер на 1865.46 лв.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 500.00лв.-изплатено адв.възнаграждение.

Мотивиран така районният съд

 

Р  Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от ”Н…..”ЕООД-гр.Р., ЕИК:…., представлявано от В.М.М.-управител, със съдебен адрес-гр.Р…, ул.…. чрез адв.Д.Р. ***652145, представлявано от П.С.И.-управител искове за заплащане на  сумата от  6 522.71лв. - представляваща дължим остатък от цена на доставено гориво по фактура №**********/30.04.2007г., както и за заплащане на сумата от 1865.46 лв.- лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2007г.-02.04.2009г.

ОСЪЖДА ”Н…..”ЕООД-гр.Р., ЕИК:…., представлявано от В.М.М.-управител, със съдебен адрес-гр.Р., ул.….. чрез адв.Д.Р. да заплати на “Д….” ЕООД-гр.Р., ЕИК:…., представлявано от П.С.И.-управител сумата от 500.00лв.-разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред РОС.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :