РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Търговище, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Я. Т. Т.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20243530100030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК. Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в молбата, че е собственик на ПИ с пл. № 206 в кв.47
по плана на ****************, като до приемане на действащия след 1992
год. план на селото целия имот, с площ от окото 2500 кв.м. е бил в регулация.
Твърди се в молбата, че частта от имота, останала в регулацията на селото, за
която са били отредени УПИ VII- 206 в кв.47 по плана на ********, с площ от
около 1085кв.м. и УПИ VI-206 в кв.47 по плана на ********, с площ от около
850 кв.м, като първият е застроен и в него има къща и стопански постройки, а
вторият е празно дворно място са прехвърлени на ищеца от неговите
родители с договор за издръжка и гледане през 1997 год. Ищецът твърди, че и
след изключване на част от имота от регулация, първо неговите родители, а
след това са продължили да го владеят и ползвА., без някой да се
противопостави на това, или да оспори правата им, като изключената част
попадала в празното дворно място. Ищецът твърди, че при справка в
******** установил, че изключената от регулация част от имота му
представлява ПИ с идентификатор 15919.17.1, с предназначение нива, с площ
1
от 476 кв.м. и е отразена като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на
ответника. Твърди се в молбата, че имота има стари граници – синури, които
го отделят от останА.те имоти и владението е упражнявано от неговото
семейство, а след 1997 год. от самия него в тези граници, като имота никога
не е бил отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации и
поради това не е бил предмет на реституционни процедури по ЗСПЗЗ. Ето
защо ищецът, считайки, че е придобил собствеността върху имота по силата
на давностно владение продължило повече от 10 години, моли съда да
постанови решение, с което да го признае за собственик по давност на ПИ с
идентификатор 15919.17.1 по КК и КР на ********, с площ от 476 кв.м. В
съдебно заседание поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба
факти и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител заявява, че признава предявения иск, в изменения размер и моли
съда да се постанови решение при признание на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото
нотариален акт ( л.4) с договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен на
30.07.1997 год. родителите на ищеца са му прехвърлили собствения си имот,
представляващ Дворно място, с площ от около 1085 кв.м., с неуредени сметки
по регулация, заедно с построените в него къща и стопански постройки, за
което по плана на ******** е бил отреден парцел VII-206 в кв.47 и
Незастроено дворно място, с площ 850 кв.м., за което по плана на селото е бил
отреден парцел VI-206 в кв.47. Безспорно е по делото, че имота , описан в
нотариалния акт се е владял и ползвал от родителите на ищеца, а след
прехвърлянето му през 1997 год. и от ищеца, който го владее и ползва и към
момента. От приложените по делото скици се установи, че до приемане на
действащия след 1992 год. план на ******** целия имот, с площ от около
2500 кв.м. е бил в регулация, но при приемане на новия план част от имота е
бил изключен от регулацията на селото. Не се спори, че изключената част е
със статут на земеделска земя, като по КК и КР на ******** е отразена като
ПИ с идентификатор 15919.17.1 с площ от 476 кв.м. и е отразена като
собственост на ********, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Безспорно е по делото,
че при опит да се снабди с документи за собственост ищецът установил, че
2
имота, който владее и ползва повече от 40 години е отразен в КК и КР на
******** като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Не се
спори, че целия имот, включително и частта извън регулация се владее от
ищеца, като същия е с трайни стари граници, и никой не е оспорвал правата
му върху него, както и че имота никога не е отчуждаван, включван в ТКЗС,
или друга сродна организация, поради което и не е заявяван за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и
обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.
Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния
имот на основание изтекла придобивна давност.
Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на
иска и съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене.
С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от
ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск, с
оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
същите следва да останат за него, така както ги е направил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Търговище, представлявана от ****************, че С. Х. С., ЕГН
********** от **************** действащ чрез пълномощник ***. С. А. от
ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, кантора 7, е
собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 15919.17.1 по КК и КР на ****************, одобрени със
Заповед № ******** на ИД на АГКК, с площ 476 кв.м. кв.м., с
предназначение на територията : Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята : 3, при граници : ПИ 15919.8.45, ПИ 15919.17.2, ПИ
15919.15.174, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4