МОТИВИ към Решение № 86 от 18.05.17г по АНД № 316/17г на РС -
Свиленград:
Производството по делото е по реда
на чл.378 и сл. на глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано
е въз основа на внесено Постановление от 18.04.17г на прокурор от
РП-Свиленград, с което е направено предложение обвиняемият Х.П.П. ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
на основание чл. 78а НК, за престъплението за което е привлечен - чл.343в, ал.2 от НК, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание
чл.78аНК.
РП-Свиленград,
редовно призована, изпраща представител.Явилият се прокурор поддържа
постановлението и претендира уважаването му, със становище да е доказано
извършването на престъпното деяние, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка, в рамките на възведените факти по обвинението и при дадената правна
квалификация на деянието – чл.343в,ал.2. Поради това, в хода на съдебните
прения, пледира за признаването на
обвиняемия за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание
–ГЛОБА, с доводи за налични
предпоставките на чл. 78а НК. Във
връзка с индивидуализацията на санкцията, предлага определянето на глобата в
размер на минимума, аргументирайки се с множеството на смекчаващите
обстоятелства, последните визира конкретно.
Обвиняемият
Х.П.П. участва в производството - лично,
редовно призован и със свой защитник – адвокат, служебен назначен в ДП. Не
оспорва фактическите обстоятелства, изложени в постановлението на прокурора,
като се признава за виновен по обвинението и дава обяснения, излагайки
фактологическия версия в която изяснява
и подбудите си да предприеме управлението на автомобила, свързани с указване на
услуга на непознат за него. В процесуалното
време на последната дума, обвиняемият
изразява искрено съжаление за стореното, декларирайки намерението си
да придобие правоспособност на водач, като завърши
успешно необходимите курсове за издаване на СУ МПС, а досежно размера на
наказанието предоставя преценката на съда.
Неговият
защитник, аналогично поддържа
процесуално становище – за липса на спор по фактите от позиция на защитата,
както и за основателност на предложението на прокуратурата. По същество,
пледира доверителят му -обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, на основание чл. 78а НК, чийто предпоставки счита за осъществени, в
кумулативната им изискуемост, съгласно законовата разпоредба.
В тази връзка, излага доводи които
основно са свързани с индивидуализацията на следващото се наказание, претендирайки налагането на глоба в минимален размер – 1 000лв, съобразно предвидения в члл.
78а НК, обосновано с наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,
вероятно оценени за многобройни, акцентирайки на подбудите и мотивите на своя
подзащитен довели до управлението на МПС –случайно срещнато и при възникнала
авария по време на движението му,
потърсена неговата помощ от
собственика на автомобила – 3-то непознато лице, като след отстраняване на повредата и успешното
привеждане в работен режим, отново по молба
и за да я изпробва, предприел действията да управлява същото.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
06.04.2017г, около 16.00часа в с. Малко градище,общ. Любимец обвиняемият Х.П.П. поел управлението и управлявал лек автомобил
– марка и модел „Опел Кадет”, с рег. №
СМ 2304 АС, собственост на 3-то лице, с неустановена по делото самоличност.
Качването си зад волана на посоченото МПС, в дадените обяснения в о.с.з. той
изяснява с потърсено от нето съдействие и помощ от собственика на автомобила –
случайно преминаващ, поради настъпила авария по време на движението му. Така
отзовал се, обвиняемият успял да открие повредата – изтичане на газта от
тръбичката на монтираната газова уредба и според него, отстранил същата.След
което отново по молба на собственика на автомобила, за да провери изправността,
обв. Х.П. се качил в МПС и предприел управлението му, като се движил по ул. Х. ***.
По овреме на движението си, изминавайки разстояние около 200метра колата за
изгаснала на място, в близост до което, приблизително 100метра, се намирала полицейска патрулка. По същото
време и място, там св. Димитър Русалинов
Б. и Валентин Кръстев К. – младши полицейски инспектори в ПУ –Любимец, към РУ
–Свиленград ОД МВР Хасково, изпълнявали своите служебни задължения по
пътен контрол и спазване правилата за движение по ЗДвП. По този повод
извършвали и рутинни проверки на водачите на МПС, като св. Б. виждайки приближаващия се автомобил,
управляван от обв. П., подал на водача сигнал за спиране със „Стоп палка”. Последният бил разпознат от свидетеля, при
отиването му до автомобила за извършване на полицейската проверка, на когото
и му било известно, че това лице е неправоспособен
водач на МПС. Необходимото свидетелство за управление на МПС водачът –
обвиняемият Паскален не представил на контролните органи и след неговото
изискване, в момента на проверката, т.к. не притежавал такова, което
обстоятелство и сам признал пред тях. За нуждите на същата, св. Б. и св.К.
извършили допълнителна - нарочна справка в АИС на МВР-КАТ, чрез
оперативния дежурен в РУ-Свиленград, при
която се потвърдило, че посоченото лице е неправоспособно и не му е издавано СУ
МПС, както и че той е наказан по административен ред за същото деяние -
управление на автомобил без да е правоспособен. При тези фактически данни, на
същата дата – 06.04.17г и на място, св. Б.
съставил на името на обв. Х.П. АУАН №
(бл) 462259/06.04.17г за констатираното административно нарушение,
квалифицирайки го правно с нормата на чл.150 ЗДвП – вписана в документа. Актът
предявил и връчил – надлежно(лично), като нарушителят не вписал възражения против
констатациите в него. Видно от съдържанието на приложените по делото-официална
справка на ОД-МВР-РУП-Свиленград от 06.04.17г, изготвена от полицейски
инспектор /л.17 от ДП/ и придружаваща я справка/компютърна/ - разпечатка от АИС
на сектор КАТ при същото ОДП, наименова „справка за нарушител/водач”, обв. Х.П.П.
не притежава свидетелство за управление на МПС и не му е издавано такова, до
момента. Следователно доказва се той да е неправоспособен водач, предвид така
удостоверените обстоятелства. Според удостоверително съдържание на същия документ/справка
за нарушител на л.19 от ДП/, обв. П. е
санкциониран вече за същото деяние, по административен ред с
издадено против него НП №
16-0351-000417/17.10.2016г, влязло в сила на 24.02.17г. Обективният факт на
санкционирането му се установява, както от посочената справка, така и от
приложеният в ДП (л.18) заверен препис от същото НП, а именно №
16-0351-000417/17.10.2016г издадено от от Началник група РУ-Свиленград към ОД
на МВР-Хасково, влязло в сила на 24.02.17г,
с което на лицето П.П. –
обвинияемият е наложено административно наказание „глоба, на основание
177,ал.1,т.2 ЗДвП за извършеното от него идентично административно нарушение –
чл.150 ЗДвП. Няма данни и от съдържанието на справката от АИС –МВР (за
нарушител/водач) не се установява същият да е наказван с др. влезли в сила НП
или фишове, касаещи нарушения на правилата за движение, нито да са му налагани
ПАМ.
Процесното
НП № 16-0351-000417/17.10.2016г., явяващо се фактическо основание за
инкриминиране на настоящото деяние, е издадено от Началника на група в РУ –
Свиленград към ОД на МВР-Хасково. Официално заверен препис от същото, с инкорпорирана в документа и разписка за
връчването му – надлежно оформена, е приложено в ДП /л.18/ и са приети -
приобщени в съдебната фаза на производството, по реда на чл. 378, вр. чл.283 НПК. Видно от съдържанието на НП, материализираното административно нарушение
по ЗДвП извършено от обв. П. е именно административно нарушение по чл.150 ЗДвП, за което той е санкциониран с наложена глоба, на основание чл.177,ал.1,
т.2, прдл.1-во ЗДвП. Цитираното НП е
надлежно връчено – лично на нарушителя, на дата – 16.02.2017г, видно от
разписката за връчване, съдържаща се в самия документ, наред с обективираното в
него и официално удостоверяване от АНО за влизането му в сила на 24.02..2017г –
денят следващ изтичането на срока за неговото обжалване -7 дни, с последна дата
-23.02.17г. Предвид липсата на оспорване в хода на процеса на истинността и
съдържанието на този документ /НП/, съдът го цени, във връзка с установяването
на релевантните факти от предмета на доказване – наказването по административен
ред, правната квалификация на нарушението и съотв. разписката – удостоверяваща
датата на връчването и личното му получаване.
При
тези фактически данни, към момента на съставяне на АУАН от 06.04.17г., обв. Х.П.П.
вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, с
горепосоченото влязло в сила НП №
16-0351-000417/17.10.2016г. на Началник на група в РУ-Свиленград към ОД на
МВР-Хасково, като едногодишния срок от това наказание не е изтекъл. За
доказването на тези факти, вече се посочи по делото са приети- приложения в ДП,
заверен препис от същият санкционен акт
/НП/, така и справки от АИС на МВР.
Обвиняемият Х. П.П. не е осъждан за престъпление от общ
характер, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
както се установява се от съдържанието
на служебно изисканата справка за съдимост – актуална, в съдебната фаза на
настоящото производство. Същият не е придобивал правоспособност за водач на МПС
и не притежава съответното свидетелство за управление на автомобил, от която и
да е категория, според писмените доказателства, приобщени в хода на проведеното
съдебно следствие по делото. Обв.П. работи, по данни при снемане на
самоличността му, но доказателства за установяване конкретен размер на
месечните доходи реализирани от него, не се събраха в хода на съдебното
следствие, съотв. липсват такива – не се съдържат и в саморъчната декларация от
07.04.17г, за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в
ДП- л.26, в която е декларирал, че е безработен и не получава доходи, както от
трудово, така и от др. по вид правоотношение. Видно от същия частен документ
–декларацията П. не притежава недвижими
имоти, нито движимо имущество или МПС, а семейното си положение декларира, като
единствен член на семейството си, т.е. неженен, който факт и лични данни съобщава при снемане на самоличността му в о.с.з..
За
извършеното деяние срещу Х.П.П. е било образувано досъдебно производство /БП/ №
148/17г. по описа на РУ - Свиленград, с обвинение за престъпление по чл.343в,
ал.2 НК. След приключване на разследването, Районната прокуратура е внесла
постановление за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни събрани в хода на предварителното разследване, всички те
приобщени в съдебната фаза на процеса, на основание чл.378,ал.2,вр.чл.283 НПК,
както и от обясненията на обвиняемия, дадени непосредствено пред съдебния
състав в о.с.з. Конкретно, за изграждане на фактическите и правните си изводи,
съдът ползва и цени следните доказателствени средства: НП № 16-0351-000417/17.10.2016г. на Началник група в РУ-Свиленград към ОД на
МВР-Хасково; справка от АИС на сектор
ПП-КАТ-ОД на МВР –Хасково, ведно със справка от 06.02.17г. на полицейски
инспектор; характеристична справка на Хр.П.; АУАН от 06.04.17г; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; справка за съдимост, така и
свидетелските показания от ДП обективирани в протоколи за разпит на свидетели –
Д.Р.Б. и В.К.К., които се обсъждаха, респ.цениха в съответствие с чл.378, ал.2 НПК,след приобщаването им по делото посредством прочитането им, ведно с др.
писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл.283 НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства събрани в
настоящото съдебно производство е
напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници да
взаимно кореспондиращи и допълващи се.По своето съдържание те не се
дискредитират едни други, поради което и не се налага др. допълнително обсъждане.
Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените
документи, които и не се оспориха от страните,
относно тяхното съдържание и/или истинността им, което даде основание на съда да ги кредитира
изцяло за достоверни. Същата правна
преценка се налага и за гласните
доказателства-свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия,
дадени в съдебната фаза на производството,
които са еднопосочни, логично систематизирани и в корелация с писмените
доказателства, отделно взаимно се допълват и не се опровергават едни др. при
съотнасяне. В своите обяснения, обвиняемият
признава деянието и виновността си, наред с изразено съжаление за
извършеното, както и излага конкретни
факти във връзка със своите действия, вкл. за причините и подбудите за
тяхното извършване, начина и мястото на
спирането му за проверка от контролните –полицейски органи, признавайки и
липсата на издадено му СУ МПС и
предходното си наказване с влязло в сила НП за управление на автомобил,
без да е провоспособен. Тази негова фактологическа версия, с твърдения
инцидентно да е предприел управлението на МПС, като негов водач, при случайни
обстоятелства и за да окаже потърсената от него помощ, наред и с признанието на др. правнозначими обостоятелства
–неблагоприятни за него, не се
компрометира по никакъв начин, нито се опровергава от гласните доказателства, в частност
кредитираните свидетелски показания на
св. Б. и К., така и от писмените такива. Доколкото се подкрепят,макар и косвено
от доказателствения материал, оставайки неопровергани и предвид логичността им,
откровената им насоченост, съдът възприема за достоверни обясненията на
обвиняемия, считайки да не са насочени
към прикриване на обективната истина, поради което ползва същите при формиране на фактическите и
правните си изводи, наред с останалите доказателства. Идентично изявление, с
направеното признание за вината си и изрично - на фактите, изложени в
постановлението на прокурора, обвиняемият поддържа пред съда и преди
изслушването на обясненията му в съдебната фаза.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият Х.П.П. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 НК, тъй като на 06.04.2017г, в с.Малко градище,общ.Любимец,
е управлявал МПС – лек автомобил, марка
и модел ”Опел кадет” , с рег. № СМ23 04 АС, без съответно свидетелство за управление на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без съответното свидетелство за управление, с НП № 16-0351-000417/17.10.2016г., влязло в сила на
24.02.17г. на Началник група в РУ-Свиленград.
Налице
е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите Б. и К., от
самопризнанието на обвиняемия П.,
кореспондиращи и с писмените доказателствени средства, които в
съвкупността си безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти,
изложени в постановлението на РП.
Обективно е вярно, че Х.П.П. е неправоспособен
водач и на негово име, до датата на деянието/06.04.17г/, не е издавано
свидетелство за правоуправление на МПС от надлежния орган – КАТ- МВР,
осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното
удостоверяване в приложената справка на ОД
– МВР - Хасково, възпроизвеждаща данните от регистрите, водени в АИС.
Същевременно, не се установи този документ да е издаден и все още, към момента
на приключване на съдебното следствие. Доказано по несъмнен начин, от обективна
страна, още е и че същият е управлявал
моторно превозно средство, без съответно свидетелство за правоуправление, с
което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.2 НК.
Налице
е и другият елемент от фактическия състав -”в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт, категорично
се доказва от приетото и неоспорено по делото
НП № 16-0351-000417/17.10.2016г. издадено от Началник група в РУ - Свиленград,
влязло в сила (на 24.02.17г), с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на обв. П. за същото деяние, съставляващо нарушение по чл. 150 ЗДвП
и предвидено като административнонаказателен състав на чл.177, ал.1 ,т.2 ЗДвП.
Цитираният санкционен акт е надлежния такъв, издаден е от компетентен орган, на
името на обвиняемия по делото– Х.П.П., касае административно нарушение,
идентично с това, предмет на процесния АУАН от 06.04.17г, бл. номер 462259,
като същото е наказуемо съгласно чл.177,
ал.1, т.2 ЗДвП, за което и с влязлото в сила НП му е наложено административно
наказание - ГЛОБА. Посоченото НП е редовно връчено – лично на наказаното лице
на 16.02.17г, видно от удостовереното в разписката за връчване, инкорпорирана в
същото. Поради това и тъй като не е било обжалвано в предвидения 7-мо дневен
срок /броен от датата на връчването/,
според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, НП е влязло в
сила на 24.02.17г – денят следващ последния ден от срока, изтичащ в присъствен ден – 23.02.16г., четвъртък.
Идентично с този правен извод, направен от съда
след извършеното служебно пресмятане на срока, относно влизането в сила
е и отбелязването от страна на АНО, материализирано в процесното НП, с удостоверяване да е влязло в сила на същата
дата – 24.02.17г. Ето защо, в конкретния случай, броен от тази дата-на влизане
в сила на НП, до процесната дата на извършване на деянието – 06.04.17г.,
обективно не е бил изтекъл едногодишния срок от време, предвиден в състава на
материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е
инкриминирано като престъпление. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е
осъществено със своите обективни признаци.
От
субективна страна, обвиняемият Х.П. Паскален е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за
управление, както и установеният разрешителен режим за тази дейност. В
съзнанието му е била формирана и представата, че за същото такова деяние вече му
е било наложено административно наказание, обективирано във връчването на НП-лично
получено, въпреки това е решил да управлява превозно средство. От тук и
еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който Х.П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не
се управлява автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от
настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване.
В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от П., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, съгласно същата материалнанаказателна
норма(в действащата й редакция, ДВ бр.74/15г,вкл. и към датата на престъпното деяние
-06.04.17г) се предвиждат наказания - лишаване от свобода, лимитирано в
параметри от 1 година до 3 години,
кумулативно и глоба от 500 до 1 200лв. Същият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, до момента, в това число и към датата на
извършване на деянието, към който момент се преценява дадеността на условията
от ФС на чл.78а НК, обвързващи императивно неговото приложение. Отделно от
това, в резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица
имуществени вреди. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Х.П.П. следва да бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
личността на обвиняемия и тази на извършеното конкретно деяние, които не са
завишени, съобразно конкретните данни по делото. Обратно, очертават се ниски.
Отчетоха се, като смекчаващи отговорността
обстоятелства, критичното отношение на дееца П. към случилото се, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, добросъвестното му
процесуално поведение и направените самопризнания още във фазата на досъдебното
производство, така и предпроцесуалните му прояви пред контролните органи - признал
неправоспособността си и не правил опит да се укрива или осуетява проверката, както
се установява от доказателствата. Със същия правен ефект, съдът съобрази фактът за отсъствието на наложени др.
административни наказания на П. за извършени нарушения по ЗДвП, извън
релевантното НП за правната квалификация на настоящото престъпление, в сила от
24.02.17г, което е и единственото такова, издадено против него, както няма
фишове или наложени ПАМ. Липсват и от доказателствата не се установиха обстоятелства, които да са отегчаващи
отговорността, като такова не се явява и индицираното от свидетелските
показания съставяне на АУАН и за др. нарушение – управление на МПС с прекратена
регистрация, което е ирелевантно в конкретиката на казуса, с оглед случайно и
кратковременно придвижването му, така и доколкото автомобила не собственост, нито
се владее и ползва от обвиняемия. А и подобни факти, своят извън кръга на
релевираните в постановлението на прокурора, лимитиращи фактическата рамка на
обвинение, с която съдът е обвързван и дължи произнасянето си. Така също,
съдебният състав, съобрази и имотното състояние
на обв. Х.П., който твърди понастоящем да работи, но при липса на данни за
конкретния размер на реализираните от него месечни доходи, следва да се приеме,
че последните са поне в размера на МРЗ за страната –460лв за 2017г (ПМС
22/26.01.17г). Поради това, с оглед липсата на др. имущество – движимо или
недвижимо, по данни от СДСМПИС, преценено в указаните параметри, имущественото
състояние на обвиняемия се очертава за
не е особено добро. При съвкупно обсъждане на изброените релевантни за
отговорността обстоятелства и при наличие единствено на смекчаващи такива,
както и вземайки предвид имотното състояние на лицето, съдът прецени, че
наказанието глоба, следва да се индивидуализира в размер на минимума -1000 лв, предвиден
в чл.78а НК. Поради това, в контекста на
изложените правни съображения относно индивидуализацията, на обвиняемия Х.П.П.
се определи и наложи ГЛОБА в размер
1000лв, съответна на установения в закона минимален праг на същата. Това
наказание, макар в размера на минимума на санкцията, се прецени за достатъчно
за постигането на възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната
репресия/санкция/. Последното според съда се явява справедливо, съобразено
е и съответства на имотното състояние на
обвиняемия, така както е изяснено по делото, от друга страна съответно е и на
тежестта на извършеното нарушение. Би отговорило и на целите на наказанието, дефинирани в
чл.36 НК. Така определеното наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността и съзнанието на
обвиняемия, мотивирайки положителни промени за правомерно поведение в бъдеще,
при спазване принципа за ефективността на наказателната репресия, съответна на
целите на наказанието.
Х.П.П.,
в случая, е неправоспособен водач, т.к.
не притежава свидетелство за управление на МПС, който факт е категорично
установен по делото. Поради това, съдът не наложи на обвиняемия, кумулативно
предвиденото наказание –„лишаване от право да управлява, съгласно чл.343г,във
вр. вр.чл.73, ал.1, т.7 НК, установено за престъплението в извършването на което дееца
беше признат за виновен. В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен
състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г-т.6,б.”а”.
Водим
от изложеното, съдът постанови решението си.
Районен съдия: