№ 8388
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110163374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк.
Соларова, срещу М. Д. И. – М.а, Н. Ж. М. и Д. Ж. Н., с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Д. И. – М.а, Н. Ж. М. и
Д. Ж. Н. дължат на „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност – всеки по
1/3 от следните суми: 99,55 лева - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 39,
ет. 13, ап. 73, за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от
04.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 25,46 лева - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по
ч.гр.д. № 23580/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 73, находящ се в гр. С., ж.к.
„Б.“, бл. 39, ет. 13, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. На
24.03.2023 г. ответниците са подали молба, в която са посочили, че признават исковете и
претендираните от ищеца по настоящото дело суми са били заплатени.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Със становище от 13.04.2023 г. ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. Кирчева, е
1
признал, че ответниците са заплатили сумата в размер на 125,01 лв., с която е била погасена
мораторната лихва, законната лихва от 04.05.2022 г. до датата на плащането, както и част от
главницата. Посочил е обаче, че доколкото върху главницата се начислява законна лихва,
обстоятелство, което не е било съобразено от ответниците при заплащане на задължението,
то плащането на сумата в размер на 125,01 лв. не е било достатъчно да погаси процесните
суми в цялост, поради което незаплатена е останала сумата в размер на 9,31 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представеното по делото преводно
нареждане за кредитен превод се установява, че на 24.03.2023 г. в полза на ищеца
„Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена сума в общ размер на 125,01 лв.
Предмет на настоящото производство са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че М. Д. И. – М.а, Н. Ж. М. и Д. Ж. Н. дължат на „Топлофикация
С.” ЕАД в условията на разделна отговорност – всеки по 1/3 от следните суми: 99,55 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 39, ет. 13, ап. 73, за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; 25,46 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г.
Ето защо правилно ищецът е посочил в становището от 13.04.2023 г., че доколкото
върху главницата се начислява законна лихва, обстоятелство, което не е било съобразено от
ответниците при заплащане на задължението, то плащането на сумата в размер на 125,01 лв.
не е било достатъчно да погаси процесните суми в цялост.
Както се изясни от изявлението на процесуалния представител на ищеца, с
извършеното от ответниците плащане на сумата от 125,01 лв. „Топлофикация С.“ ЕАД е
погасило: 25,46 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., 9,31 лв. - законна лихва от 04.05.2022 г. до 24.03.2023 г.
(изплащане на сумата), както и 90,24 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„Б.“, бл. 39, ет. 13, ап. 73, за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса
на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случая в преводното нареждане за кредитен превод от
24.03.2023 г. не е посочено със сумата в размер на 125,01 лв. кои задължения се погасяват,
поради което и съобразно чл. 76, ал. 2 ЗЗД правилно ищецът е погасил 25,46 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г.,
9,31 лв. - законна лихва от 04.05.2022 г. до 24.03.2023 г. (изплащане на сумата), както и
90,24 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. Ето защо неизплатена е останала сумата
в размер на 9,31 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от
04.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното до размера от
2
9,31 лв. предявените искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва
да бъдат уважени, а за разликата до пълните претендирани размери следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответниците носят отговорност за разноските (както в исковото производство, така и в
заповедното производство), поради следните съображения:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не е по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към
момента на предявяване на иска (подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) ответниците са имали задължения към
ищцовото дружество. Именно тяхното бездействие е породило правен интерес у ищеца да
предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответниците са
заплатили в хода на процеса част от претендираните главници, които още преди образуване
на заповедното производство са били дължими. Следователно с поведението си ответниците
са предизвикали образуването на делото и въпреки извършеното от тях плащане ищецът не
е отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в
този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и
др.).
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. за
държавна такса, вкл. претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 50 лв. или общо 75 лв. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 275 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в минимален размер от 100 лв. или общо 375 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. И. – М.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„Л.Т.“ № 20, вх. „Б“, ет. 1, ап. 13, Н. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ № 39,
ет. 13, ап. 73, и Д. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ № 39, ет. 13, ап. 73,
дължат на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Я.” №23Б, в условията на разделна отговорност – всеки по 1/3 от сумата в
размер на 9,31 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 39, ет. 13, ап. 73,
за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по ч.гр.д. № 23580/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
3
сумата от 9,31 лв. до размера от 99,55 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл.
39, ет. 13, ап. 73, за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., както и за сумата от 25,46 лева
- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
20.04.2022 г., като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА М. Д. И. – М.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.Т.“ № 20, вх. „Б“,
ет. 1, ап. 13, Н. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ № 39, ет. 13, ап. 73, и Д. Ж.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ № 39, ет. 13, ап. 73, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, сумата в общ размер на 450 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4