РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500255 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“
АД с ЕИК ********* с адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул. “Христофор
Колумб“ № 43, чрез юрисконсулт Й. С., срещу решение № 110/10.05.2022 год.
по гр.д.№378/2021 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ с
които е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********
с адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул. “Христофор Колумб“ № 43 да заплати
на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. З., ул. “А. м.“ № ** сумата в
размер на 16 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди във връзка с възникнало на 29.09.2020 г. ПТП, сумата
в размер на 98 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди във връзка с възникнало на 29.09.2020 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху сумите считано от 15.02.2021 год. до окончателното
им изплащане, и е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК
********* с адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43
да заплати по сметка на СлОС сумата в размер на 663,92 лева - държавна
такса, и сумата в размер на 750 лева - възнаграждение на вещи лица.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
1
неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Оспорен е като
прекомерен приетия от окръжния съд базов размер за обезщетение за
неимуществените вреди преживени от ищцата от 25 000 лв. Твърди се, че този
размер не съответства на получените от ищцата телесни увреждания и на
критерия за справедливост. Сочи се, че в резултат на процесното ПТП ищцата
е претърпяла леки физически увреждания, които позволяват пълно
възстановяване, като най-съществено е била засегната лява очна ябълка, но
неправилно с решението е прието, че оздравителният процес на окото е
продължил около една година. Според въззивника доказателствата по делото
сочат по-кратък период на оздравителния процес на лявото око. Твърди се, че
съдът необосновано е приел, че между констатираната при ищцата
неврогенна слабост на пикочния мехур и ПТП е налице причинна връзка.
Твърди се необосновано кредитиране на свидетелските показания относно
необходимостта от чужда помощ за ищцата три месеца след ПТП, тъй като
характеристиките на претърпените телесни увреждания не предполагат такива
тежки последици, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица.
Изложени са възражения относно степента на съпричиняване приета от
окръжния съд като се сочи, че при поставен обезопасителен колан ищцата не
би претърпяла най-тежката травма, поради което степента на съпричиняване
не следва да е по-малко от 30 %. Направено е искане за отмяна на решението
в обжалваните части, за отхвърляне на исковете в тези части за главници и
законни лихви, както и за присъждане на направените разноски по делото.
Въззивната жалба съдържа списък за разноските пред въззивния съд по чл.80
от ГПК.
В дадения срок е постъпил отговор от въззиваемата С. А. С. с ЕГН
********** с адрес гр. Н. З., чрез процесуален представител адв. Р. М. - *АК.
Твърди се, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Твърди се правилност на решението в частите в които съдът е
определил вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания в
резултат на ПТП, съобразяване на определения базов размер на
обезщетението за неимуществени вреди с конкретните обстоятелства за
протеклия при ищцата възстановителен период и останалите критерии при
определяне на справедливо обезщетение. Извършен е анализ на събраните по
делото доказателства в този смисъл, като се сочи обоснованост на решението
при тяхната преценка. Сочи се, че свидетелските показания са в пълно
съответствие с останалите доказателства по делото, поради което правилно са
били кредитирани от окръжния съд. Изложени са съображения, че
неправилно съдът е приел съпричиняване на вредоносния резултат от 20 %
поради неустановено поведение на ищцата, което да е допринесло за този
резултат, поради което жалбата се явява неоснователна и в частта, с която се
иска увеличаване на процента на съпричиняване. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице,
срещу акт на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е
2
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди с правни основания чл. 432 от КЗ и по претенции за
законни лихви.
В открито съдебно заседание с депозирано писмено становище
въззиваемата е направила искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му
части.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 29.10.2020 год., ищцата е
заявила претенциите си за обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред застрахователя. Не е спорно по делото, че на 08.03.2021 год.
застрахователят е изплатил обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от ищцата от процесното ПТП в размер на 3500 лв.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
По предявените от С. А. С. против ЗД „Евроинс” АД искове за
заплащане на обезщетение да претърпени от ищцата неимуществени и
имуществени вреди, до размерите до които е сезиран за произнасяне
въззивния съд - 16 500 лв. за неимуществените вреди и 98 лв. за
имуществените вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от
15.02.2021 год. до окончателното им изплащане, в резултат на ПТП на
29.09.2020 год. настъпило по вина на застрахован водач на МПС в ответното
дружество по застраховка „ГО“ на автомобилистите, от събраните по делото
доказателства е установена следната фактическа обстановка:
На 29.09.2020 год., на път Н-66, при км. 52+300, до бензиностанция
„СТАЗА“, водачът Г. М. Д. на лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Пасат”, с peг. № СТ 3414 ВА, движейки се с несъобразена скорост с
атмосферните условия, навлязъл в платното за насрещно движение и ударил
движещия се там лек автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с peг. № СТ
0611 РН, управляван от Р. А. В., при което нарушил правилата на ЗДвП и
реализирал ПТП. За произшествието бил съставен констативен протокол за
ПТП, като на водача Г. Д. бил издаден АУАН № 271480/29.09.2020г. Вината
за ПТП е на застрахования при ответника водач Г. Д. Ищцата С. А. С. -
3
пътник на задна седалка в лек автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с
peг. № СТ 0611 РН е пострадало от процесното ПТП лице. Безспорният към
момента механизъм на ПТП се установява от заключението на вещо лице У. -
прието от окръжния съд по делото. Вещото лице сочи че няма данни към
момента на ПТП ищцата да е била с поставен предпазен колан.
Вещите лица С. - патоанатом и специалист съдебна медицина и Д. -
специалист по очни болести, по приетата от окръжния съд съдебно-
медицинска експертиза изготвена на базата на твърденията на ищцата в
исковата молба и събраните по делото доказателства - включително
свидетелски показания на доведените от ищцата за разпит свидетели, и
медицинска документация, сочат, че данните са за получена от ищцата
автомобилна травма: -контузия в областта на лявото око, изразяваща се в
комоцио на лява очна ябълка, довело до частичен вътреочен кръвоизлив в
стъкловидното тяло /хемофталм/, в резултат на което е била намалена
остротата на зрението с лявото око;-контузия на гръдния кош, изразяваща
се в изразена палпаторна /при натиск с ръка/ и функционална /при
движения на снагата и дълбоки дихателни движения/ болезненост, без
клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни
структури, участващи в изграждането му, както и без травматични
изменения на белодробния паренхим;-контузия на предна коремна стена с
наличие на леко изразена палпаторна /при натиск с пръстите на ръка/
болезненост в областта на ляво подребрие;-контузия на шийния, гръдния и
поясния сегменти на гръбначния стълб, без клинични и от образните
изследвания данни за фрактура на прешлени от тези сегменти, както и за
отпадна неврологична симптоматика;-контузия на левия крак в областта на
неговата подбедрица без клинични и от образните изследвания данни за
фрактура на костни структури, участващи в изграждането й,-неврогенна
слабост на пикочния мехур, установена от лекар специалист акушер-
гинеколог на 28.10.2021 г. и предписано медикаментозно лечение.
Веднага след произшествието ищцата С. С. е била транспортирана със
специализиран транспорт до Спешно отделение при УМБАЛ „Проф. Ст.
Киркович" АД - Стара Загора. След проведени предварителни прегледи,
изследвания и консултации е била хоспитализирана в Клиника по гръдна
хирургия при горепосочената болница. Там в продължение на три дни са й
били извършени редица лабораторни, физикални, инструментални и
образни изследвания, въз основа на които е било приложено описано в
медицинските документи налични по делото лечение и след „овладяна
медикаментозно болкова симптоматика" е била дехоспитализирана на
02.10.2021 г. в 12,00 часа с препоръки за ограничаване на физическата
активност за 30 дни. По време на болничния й престой ищцата С. С. е била
лекувана медикаментозно с Рингер, Аналгин, Лидол, Урбазон, Манитол,
Натриев хлорид, Витамин С и Дицинон.
Първият очен преглед на ищцата е проведен на 06.10.2020 год., на който
е установено влошено зрение с лявото око. Последвало е лечение и на
4
следващия преглед на 17.10.2020 год. е проведено лазерно лечение след
което зрението на лявото око все още е било влошено. Терапията е
продължила с лекарства. При преглед на 24.11.2021 год. е констатирано, че
зрението на двете очи е било изравнено.
Увреждането на лявото око е довело до трайно отслабване на зрението
на ляво око за срок по-голям от 30 дни, но не по-дълъг от 24.11.2021 г., когато
е установено възстановяване на зрението с травмираното око и изравняването
му с това на другото око. Травмата на лявото око не е била съпроводена с
търпенето на болка, поради факта, че засегнатите очни структури не
притежават болкова инервация. Страданието на ищцата С. се изразява във
временното отслабване, замъгляване на зрението със засегнатото око,
което с времето се е подобрявало и е възстановено. Травмата на лявото око
не е изисквала нужда от чужда помощ при осъществяване на ежедневните
битови дейности на ищцата С. С.
Контузиите гръдния кош и гръбначния стълб, без данни от
медицинските документи за фрактура на ребра и прешлени са довели до
затрудняване движенията на снагата за срок от около 15-20-25 дни при
нормален ход на оздравителните процеси, като са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията получени от
ищцата С. С. са били от такъв характер, който е позволил възстановяването й
от тях да е в рамките на 30 дни. Получените от нея телесни увреждания са
сравнително леки от медицинска гледна точка и са от такъв характер,
който позволява пълното възстановяване на пострадалата от тях. Поради
травмите в областта на гръдния кош и гръбначния стълб, затрудняващи
движенията на снагата, е възможно в началния период ищцата да се е
нуждаела в известна степен от чужда помощ при осъществяване на
ежедневните си битови дейности. Тази нужда е продължила няколко дни
и постепенно с времето е преминала.
По данни на пострадалата, установената от преглед от специалист
неврогенна слабост на пикочния мехур, което е постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота, се е появила след процесното пътно-
транспортно произшествие, но вещите лица сочат, че инконтиненцията на
урината може да се дължи на множество фактори и на различни причини,
засяга по-често жени особено раждали и в менопауза и по литературни данни
около 1/3 от хората след 65 годишно възраст имат под една или друга форма
и тежест такива оплаквания. Може да се дължи също на травма и на
стресова ситуация, включително може да е предизвикано от контузията
на коремната предна стена, но ако е в резултат на тази травма
състоянието е временно.
При анализ на данните от медицинските документи вещите лица
посочват, че може да се очаква, че ищцата се е възстановила напълно от
травмите получени при ПТП. Няма обективни данни за изпадане на ищцата
в безсъзнание след ПТП, но е възможно от силния стрес да е получен колапс
5
за не повече от минута. Той се характеризира с объркване, потиснатост и
дезинтересираност, но не и загуба на съзнание. При поставен от ищцата
обезопасителен колан към момента на ПТП фиксацията на тялото не би
следвало да позволи главата да достигне до предмет, който да травмира
лявото око.
Вещите лица сочат, че описаните по-горе физически увреждания биха
могли да бъдат в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. След
анализ на представените по делото документи за направени от ищцата
разходи след ПТП на обща стойност 122,15 лв. - фактура, рецепти и фискални
бонове за заплатена потребителска такса, медикаменти и медицински
консумативи, е дадено заключение, че са в пряка причинно-следствена връзка
с описаните увреждания при процесното ПТП.
По делото са разпитани свидетелите М. В. – роднина по сватовство с
ищцата /съпруга на нейния брат /- участник в ПТП, Р. В. - брат на ищцата и
участник в ПТП и М. С. - дългогодишна позната на ищцата – без родство с
нея.
Свидетелката В. твърди, че по време на престоя на ищцата в болницата
тя се оплаквала, че не може да диша, че не вижда с едното око, в което имало
кръв и сълзяло и не можела да става, като свидетелката и носела подлога в
леглото, забърсвала я с мокри кърпи, сресвала я, обличала я, помагала при
храненето. Оплакванията на ищцата от болки при вървене и липсата на
зрение продължили след изписването, като свидетелката три месеца и
помагала в домакинството, къпела я, водела я до тоалетната, носела й храна.
С. била притеснена и плачела, казвала, че въобще не вижда с лявото око,
оплаквала се също от болки в гърдите и главата. Преди катастрофата С. била
спокойна, но след това станала много нервна, не можела да спи, вземала
лекарства. Свидетелката соча, че след катастрофата ищцата не можела да
задържа урината си и се изпускала по малка нужда.
Свидетелката С. често посещавала С. след изписването и от болницата.
Сочи, че свидетелката В. се грижела за нея, тъй като ищцата била с памперс,
не можела да ходи до тоалетната, не можела да вижда, даже не ставала да яде.
Това продължило три месеца. Свидетелката С. също помагала на С. След
изписването от болницата окото на С. сълзяло и тя казвала, че я боли и не
вижда хубаво, оплаквала се от болки в гърба. Преди катастрофата ищцата
била спокойна, след това станала нервна и затворена, твърдяла, че и сега не
вижда добре и продължава да слага капки за очи, има страх от коли, оплаква
се от болки в гърдите и казва, че се задушава.
Свидетелят В. сочи, че към момента на ПТП в колата са били четирима
души, като той е управлявал автомобила, а ищцата е била на задната дясна
седалка. Твърди, че е била с поставен колан. Според свидетеля след ПТП С.
не била на себе си, имала кръв по коляното. Свидетелят сочи, че след като
сестра му била откарана в болницата неговата съпруга /свидетелката Велева/
полагала грижи за нея по време на болничния престой и след това около
6
четири месеца. Свидетелят сочи, че преди ПТП ищцата нямала нужда от
грижи, но след това била „вечно болна“, поради което той и жена му
постоянно се грижили за нея.
При анализ на фактическата обстановка, от правна страна
въззивният съд намира следното:
Съдът кредитира приетите от окръжния съд заключения на вещите лица
и свидетелските показания на разпитаните свидетели за релевантните факти и
обстоятелства, доколкото последните не противоречат на заключенията на
приетите по делото експертизи и на фактите установени с писмени
доказателства.
Страните не спорят по фактическите елементи на деликта и по
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
обезщетяване на неимуществените вреди за получените от ищцата
увреждания при ПТП. Спорът е за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, за оценката на вида и характера на травмите на ищцата
и относно това дали претендираните имуществени вреди са за разходи
извършени от ищцата в пряка връзка с получените увреждания.
По спорните въпроси въззивният съд намира следното:
Към момента на ПТП ищцата е била на ** год. По делото не са
представени доказателства въз основа на които да се направи извод относно
здравословното й състояние преди това.
Установено е по делото, че в пряка връзка с описаните от вещите лица
безфрактурни уврежданията при ПТП на гръдния кош и в коремната област,
ищцата е изпитвала за период от около месец след това при натиск и при
движение физически болки и страдания, като тези болки и страдания са били
по-интензивни няколко дни след ПТП. В рамките на този нормално протекъл
възстановителен период постепенно са отслабвали. За преодоляване на
травмите в тази област не е било наложително оперативно или болнично
лечение. Ищцата е приемала единствено предписаните й медикаменти. При
липсата на други данни следва са се приеме, че натъртванията в областта на
краката също са преминали в рамките на горепосочения период.
Поради влошеното зрение на лявото око ищцата е изпитвала значителен
дискомфорт за по-продължителен период от около три месеца и след това до
пълното възстановяване на зрението на лявото око, каквото възстановяване е
констатирано при прегледа на 24.11.2021 год. Поради факта, че засегнатите
очни структури не притежават болкова инервация, увреждането на окото не е
предизвикало физически болки, но се установи, че е довело до нервно
напрежение при ищцата, съпроводено с главоболие и обща отпадналост. Не е
установена твърдяната пълна загуба на зрението с ляво око.
Установено е по делото, че след ПТП ищцата е била диагностицирана
от лекар-специалист с неврогенна слабост на пикочния мехур изразяваща се в
инконтиненция на урината, за преодоляване на което са и били изписани и е
7
приемала медикаменти. В този смисъл свидетелката В. и С. сочат, че ищцата е
имала такъв проблем след ПТП, като се е наложило и ползване на памперс. С
оглед поддържаното и пред настоящия съд възражение по въззивната жалба
на ответника, че това увреждане при ищцата не е в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, съдът взе предвид, че действително по
делото не е установена изначалната причина за това състояние при
ищцата, поради което липсват доказателства, че то е възникнало в пряка
връзка с процесното ПТП. Както сочат вещите лица, това е често срещано
при жени след менопауза и може да е предизвикано от различни фактори,
включително - силен стрес и травма на корема. При липсата на категорични
данни, че това състояние е причинено от ПТП, съдът намира, че при
установените по делото високи нива на стрес при ищцата по време и след
катастрофата, процесното ПТП в пряка връзка е повлияло негативно, като
временно е влошило положението на ищцата. Както вече беше посочено,
непосредствено след ПТП се е налагало ищцата да носи памперс, а такава
нужда не е установена за нея преди това. При липсата на други данни следва
да се приеме, че влошеното състояние също е отшумяло в рамките на
възстановителния период за останалите травми по снагата – т.е. в
рамките на около месец след ПТП.
На базата на свидетелските показания се установява, че след ПТП,
както в резултат на физическите травми, така и на изпитания стрес ищцата е
претърпяла психически страдания повлияли негативно върху емоционалното
й състояние. За период от около четири месеца след ПТП ищцата е станала
нервна, не можела да спи добре, постоянно се оплаквала от болки и търсела
чужда помощ, имала страх от коли. Според свидетелите тези прояви при
ищцата се наблюдават и към момента, но предвид липсата на достоверни
медицински доказателства в този смисъл, както и поради общото заключение
на вещите лица, че ищцата е напълно възстановена, а също и поради
отказания от нея преглед от вещите лица, съдът не приема за установени
твърденията за продължаващи и към момента психически страдания за
ищцата в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Свидетелите твърдят, че след ПТП ищцата е останала в болница една
седмица, но медицинските документи сочат, че тя е била приета в болница в
22 и 30 часа на 29.09.2020 год. и е изписана на 02.10.2020 год. в 12 ч. – т.е.
престоят и там е бил по-малко от пет денонощия, през което време
единствено са и правени изследвания и е приемала медикаменти. Съдът не
подлага на съмнение показанията на свидетелите относно това, че както по
време на болничния престой на ищцата, така и след това в продължение на
около три месеца тя е била подпомагана в домакинството и за личното си
обслужване-хранене, ходене до тоалетна, водене на домакинство от
свидетелките В. и С., но предвид заключението на медицинската
експертиза приема, че в пряка връзка с травмите от процесното ПТП,
евентуално е била необходима чуждата помощ в рамките на няколко дни
след ПТП, а не за месеци както се твърди. Липсват медицински данни за
8
причинена на ищцата невъзможност за придвижване, самостоятелно
обслужване и хранене, не се установи също пълна невъзможност за виждане с
лявото око непосредствено след ПТП-вещите лица сочат, че зрението на
лявото око е било само влошено. Уврежданията на ищцата по гръдния кош и
в коремната област не са били тежки и болките е следвало да отшумят в
рамките на около 30 дни, след което следва да се приеме, че от тези болки
ищцата се е възстановила напълно.
Не е установено твърдението на ищцата, че към момента на подаване на
исковата молба продължава да изпитва пареща болка в лявото око и болки в
областта на травмите. Не е установено твърдението на ищцата, че травмата на
лявото око получена при ПТП може да доведе до загуба на зрението й
завинаги. При липсата на достоверни доказателства за противното, съдът
изцяло кредитира заключението на вещите лица по медицинската експертиза,
че от всички травми причинени при ПТП към момента ищцата се е
възстановила напълно.
Анализът на фактите и обстоятелствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност сочи, че са налице предпоставките за присъждане в полза
на ищцата като пострадало от процесното ПТП лице обезщетение за
претърпените от нея вреди, за които е установено, че са пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП увреждания.
Предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ както за неимуществените,
така и за имуществените вреди съдът намира за доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът следва да определи
размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
по справедливост. Както вече се посочи, страните спорят за размера на
справедливото обезщетение, което следва да се присъди в полза на ищцата за
обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди под формата на
болки, страдания и дискомфорт в резултат на уврежданията получени при
ПТП. С Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, т.1, е прието, че
на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В
раздел 2-ри от същото постановление е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съдебната практика се приема, че следва да се
направи комплексна оценка на вида, броя и характера на уврежданията на
здравето, продължителността на лечението и възстановителния период и
резултата от тях относно възможностите за пълно възстановяване, настъпили
усложнения, интензивността на болките и страданията и тяхната
продължителност, момента на настъпване на застрахователното събитие,
съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователите, възрастта и личността на
пострадалия и отражението на деликта върху неговия битов и социален
9
живот, както и всички други специфични, конкретно сочени и установени
значими факти и обстоятелства.
Съдът взе предвид конкретните факти установени по релевантните
критерии и изводите си по тях изложени по-горе.
Икономическите условия и лимитите на застрахователна отговорност не
са определящи, а помощни критерии. В този смисъл съдът съобрази, че
лимитът на застрахователна отговорност към момента на ПТП е над 10 000
0000 лв. Показател за икономическите условия с страната е размерът на
минималната работна заплата, която към момента на ПТП е била 610 лв., а
към настоящия момент е увеличена на 710 лв.
При отчитане на конкретните обстоятелства по делото по релевантните
критерии и при съблюдаване на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване съдът намира, че справедлив размер за обезщетение на
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат
на травмите получени при процесното ПТП е сумата от 18 000 лв.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата се налага от анализа на събраните по делото доказателства.
За да се приеме съпричиняване от страна на пострадалото лице следва да се
установено не само противоправно поведение на пострадалия, а също, че
вредоносният резултат е настъпил в пряка връзка с това поведение.
Непоставянето на обезопасителен колан от ищцата в качеството й на пътник
на задна седалка на придвижващ се лек автомобил, което е в нарушение на
правилата за движение по пътищата се установява от заключението на вещите
лица при анализ на вида и характера на получените травми. Вещото лице по
техническата експертиза сочи, че няма данни към момента на ПТП ищцата да
е била с поставен обезопасителен колан, а вещите лица по приетата
медицинска експертиза сочат, че при поставен от ищцата обезопасителен
колан към момента на ПТП фиксацията на тялото не би следвало да позволи
главата да достигне до предмет, който да травмира лявото око. Тъй като са в
противоречие със заключенията на вещите лица, съдът не кредитира
показанията на брата на ищцата – свидетелят В. относно твърдението му, че
ищцата е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП. Установено
е по делото, че непоставянето на обезопасителен колан е допринесло само за
една от травмите получени от ищцата - тази на лявото око, но не са налице
доказателства да е във връзка с другите физически и психически травми
претърпени от нея, поради което съдът намира, че съпричиняването в случая
следва да бъде отчетено общо като 20 %, като не споделя възражението на
въззивника, че са налице условия за неговото завишаване.
Ето защо, при база на обезщетението от 18 000 лв. и съпричиняване
от 20 %, дължимият размер на обезщетение за неимуществените вреди от
ответника е сумата от 14 400 лв. При приспадане на вече заплатената от
ответника на ищцата част от дължимото обезщетение от 3500 лв. става
ясно, че претенцията на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди
10
следва да бъде уважена за сумата от 10 900 лв., върху която сума следва да
се присъди и законна лихва до окончателното й заплащане. Пред
въззивния съд страните не спорят за момента от който е дължима законната
лихва, а именно от 15.02.2021 год.
Предвид горното, в частта, с която искът на ищцата за
неимуществени вреди е уважен за размера над 10 900 лв. до 16 500 лв.
решението се явява неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон - чл.52 от ЗЗД, в която част следва да бъде отменено, а
спорът решен по същество от въззивния съд с отхвърляне на претенцията за
сумата над 10 900 лв. до присъдения размер от 16 500 лв., ведно със законната
лихва върху разликата от 5 600 лв., считано от 15.02.2021 год. до
окончателното й плащане.
По делото са представени разходни документи за разходи на ищцата
след ПТП - фактура, рецепти и фискални бонове за заплатена потребителска
такса, медикаменти и медицински консумативи на обща стойност 122,15 лв.
Вещите лица по приетата медицинска експертиза са дали заключение, че тази
разходи са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищцата
травми от ПТП, поради което съдът не споделя възражението на въззивника
за неустановена такава връзка. Ето защо претенцията на ищцата за
обезщетение за претърпени имуществени вреди при база на разходите от
122,15 лв. и след отчитане на 20% съпричиняване, е основателна и следва да
бъде уважена за сумата от 98 лв., ведно със законната лихва считано от
15.02.2021 год. до окончателното заплащане на сумата.
Горното сочи, че в останалата обжалвана част, с която претенцията
на ищцата за неимуществени вреди е уважена за сумата от 10 900 лв.,
ведно със законната лихва, а претенцията за имуществени вреди е
уважена за сумата от 98 лв. ведно със законната лихва, обжалваното
решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
По въпроса за съдебните разноски пред окръжния съд:
Ищцата не е претендирала разноски пред окръжния съд и такива не са й
присъдени.
В полза на ответника, предвид частичната неоснователност на исковите
претенции са дължими разноски за защита от юрисконсулт и следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., което следва да се
възложи в тежест на ищцата. В тази част решението също следва да бъде
потвърдено.
Върху уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се
възложи държавна такса в размер на 486 лв., поради което решението
следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена държавна такса
над 486 лв. до 663,92 лв.
Ответникът дължи и разноските за възнаграждение на вещи лица в
размер на 750 лв., в която част решението също следва да бъде потвърдено.
11
По въпроса за съдебните разноски пред въззивния съд:
За защита пред настоящата инстанция съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззивника в размер на 300 лв., от което съобразно
изхода от делото в негова полза следва да се присъди сумата от 101 лв., като
следва да му се присъди и сумата от 112 лв. – съответна част от платената
държавна такса за въззивно обжалване, които следва да се възложат в тежест
на въззиваемата страна.
Въззиваемата не е поискала присъждане на разноски пред въззивния
съд и не е представила доказателства за направени такива, поради което
съдебни разноски за тази инстанция не й се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110/10.05.2022 год. по гр.д.№378/2021 год. по
описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
-е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********
с адрес гр. София 1592, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да
заплати на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. З., ул. „А. м.“ № **
сумата над 10 900 лева до 16 500 лева – т.е. разликата от 5 600 лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с възникнало
на 29.09.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху разликата от 5600
лв., считано от 15.02.2021 год. до окончателното й изплащане,
-е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********
с адрес гр. София 1592, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати
по сметка на Сливенския окръжен съд сумата над 486 лв. / четиристотин
осемдесет и шест лева/ до 663,92 лева - държавна такса.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. З., ул. „А.
м.“ № ** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43 за сумата
над 10 900 лв. /десет хиляди и деветстотин лева/ до 16 500 лв. /шестнадесет
хиляди и петстотин лева /– т.е. за разликата от 5 600 лв. - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди във връзка с възникнало на 29.09.2020г.
ПТП, ведно със законната лихва върху разликата от 5600 лв., считано от
15.02.2021 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/10.05.2022 год. по гр. д. № 378/2021
год. по описа на Сливенския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. З., ул. „А. м.“ № **
12
да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* с
адрес гр. София 1592, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43 съдебни
разноски съобразно основателната част от въззивната жалба, както следва:
съответна част от юрисконсултско възнаграждение в размер на 101 лв. /сто
и един лева/ и сумата от 112 лв. /сто и дванадесет лева/ - съответна част от
заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13