Определение по дело №78/2023 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер		година	10.02.2023	град	Кърджали
Кърджалийският		административен съд			състав
На	10.02.	година			2023
В	закрито	заседание  и следния състав:
Председател:				ВИКТОР АТАНАСОВ
като  разгледа  докладваното  от			съдията Виктор Атанасов
административно дело		номер	78	по описа за	2023	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.

Образувано е по жалба от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, ***, подадена чрез адв.Д.К. от АК-***, с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения – ***, против Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, ***.

Жалбоподателката Х.Ш.А. счита в жалбата, че процесното Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага подробни съображения и доводи за това, като сочи, че със заявление с Вх.№Ц2140-08-23 от 06.03.2020 год. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО и че с Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали й било отказано отпускането на лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14 год., 00 мес. и 01 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – 15/петнадесет/ години действителен осигурителен стаж. Сочи също, че с посоченото разпореждане, периодите, през които е била в майчинство, не били зачетени за действителен осигурителен стаж. Сочи, че със заявление с Вх.№2113-08-1333 от 04.08.2022 год., отново поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, ал. 3 от КСО, но с Разпореждане №2113-08-1333#4 от 12.09.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, производството по подаденото от нея заявление било прекратено, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, с мотив, че въпросът относно правото й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, бил решен с влязлото в сила Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, постановено по заявление с Вх.№Ц2140-08-23/06.03.2020 год., поради което административното производство било недопустимо, тъй като бил налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Жалбоподателката сочи в жалбата, че със заявление с Вх.№2113-08-1874  12.10.2022 год. отново поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като разбрала, че съгласно трайно установената практика на ВАС, периодите на майчинство се зачитат за действителен осигурителен стаж, като се цитират множество номера на решения на Върховния административен съд, съответно и на делата, по които са постановени тези решения. Твърди, че при това положение, действителният й осигурителен стаж бил над 15 години и съответно, имала право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, но с Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, производството по подаденото от нея заявление било прекратено, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, като длъжностното лице по „ПО” приело, че въпросът относно правото й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, е решен с влязлото в сила Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, постановено по заявление с Вх.№2140-08-42/06.03.2020 год., поради което административното производство било недопустимо, тъй като бил налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

В жалбата развива довод, че съгласно чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, правото на пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Освен това, излага и довод, че влязлото в сила Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е било предмет на съдебен контрол и съответно, спорът относно материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо и така, административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото й на пенсия не било приключило, а правото й да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, не било преклудирано. По изложените съображения, жалбоподателката счита, че влязлото в сила разпореждане, с което не й е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото, съответно изричният отказ на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали да разгледа по същество искането й за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО по заявление с Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год., бил незаконосъобразен, като в жалбата се сочи и съдебна практика в смисъл на изложеното, вкл. и множество определения на настоящия административен съд. По тези съображения, с жалбата моли съда да постанови определение, с което да отмени Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да върне преписката на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с Вх.№ 2113-08-1874 от 12.10.2022 год. Моли също така, да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Така подадената жалба е била подадена чрез ТП на НОИ – Кърджали, на 31.01.2023 год., регистрирана с Вх.№1012-08-72 от същата дата, до Административен съд – Кърджали и е изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-72#2 от 02.02.2023 год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№406 на 03.02.2023 година.

Към изпратената в съда административна преписка е приложено и писмено становище с Изх.№1012-08-72#1 от 02.02.2023 год., от З. Б. - старши юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали, упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от 08.03.2022 год. от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, относно подадената жалба от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, ***, срещу Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. В становището се твърди, че така подадената жалба е неоснователна, като са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението с Вх.№2113-08-1874/12.10.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, ***. В становището моли съда, като има предвид изложеното в него и като се съобрази с актуалната практика на Върховния административен съд/с цитирани съдебни определения/, да постанови определение, с което да отхвърли жалбата на Х.Ш.А., като неоснователна. В становището моли за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

По допустимостта на жалбата:

В разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от . В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от . При това положение обжалваното разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197 и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му.

В настоящия случай, в оспореното разпореждане също изрично е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.

Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод ***, обр.243, на „Български пощи” ЕАД ***/л.12/, Разпореждането №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на датата 18.01.2023 год., срещу подпис, на адреса на упълномощено от жалбоподателката лице, срещу подпис, от това упълномощено лице - адв.Д.К./. Жалбата против това разпореждане е подадена на датата 31.01.2023 год., чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-72 от 31.01.2023 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.7/. От това следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаване на разпореждането от пълномощника на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, поотдселно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с Вх.№Ц2113-08-23 от 06.03.2020 год на ТП на НОИ – Кърджали/л.43-л.44/, жалбоподателката Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, ***, е поискала отпускането на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е представила набор от документи. По това производство, образувано по повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.33/, с което, на жалбоподателката е било отказано отпускането на искана лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Отказът е постановен поради липсата на изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С това разпореждане, на жалбоподателката е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 години, 00 месеца и 01 ден, като не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж периодите на майчинство, с обща продължителност от 3 години, 09 месеца и 22 дни. В това разпореждане е изложен мотив, че периодите на майчинство, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид горното е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателката Х.Ш.А. няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което й е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това разпореждане е било получено от жалбоподателката Х.Ш.А. на 26.06.2020 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.34/, като против същото не е била подадена жалба в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самото разпореждане и така, същото е влязло в законна сила на 29.07.2020 год./датите 27 и 28.11.2021 год. са неприсъствени дни – събота и неделя/.

С последващо заявление с Вх.№2113-08-1333 от 04.08.2022 год., до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.26-л.27/, подадено чрез пълномощник, жалбоподателката Х.Ш.А. отново е поискала отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като към заявлението не е представила никакви други или нови документи, за придобит осигурителен стаж.

По повод това заявление е издадено Разпореждане №2113-08-1333#4 от 12.09.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.21/, с което, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по това заявление с Вх.№2113-08-1333 от 04.08.2022 год., подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***.

Административният орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото предходно Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на жалбоподетелката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, като е посочил, че същото е получено от упълномощено от заявителката лице, на датата 26.06.2020 год., не е било обжалвано в едномесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО, поради което е влязло в законна сила на 27.06.2020 година.

В мотивите е посочено също, че с новото заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-1333/04.08.2022 год., Х.Ш.А. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, именно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не прилага нови документи за положен осигурителен стаж и следователно, не са налице никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия. Предвид изложеното и предвид обстоятелството, че към новото искане с Вх.№2113-08-1333/04.08.2022 год. за повторна преценка относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението на Х.Ш.А. е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. С оглед на това и на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е прекратил производството по това заявление с Вх.№2113-08-1333 от 04.08.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***.

Това разпореждане е било получено от упълномощеното от жалбоподателката лице – адв.Д.К. ***, на датата 16.09.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.22/, като против същото не е била подадена жалба в указания 14/четиринадесет/-дневен срок и така, същото е влязло в законна сила на 01.10.2022 година.

На 12.10.2022 год. жалбоподателката Х.Ш.А., чрез пълномощник е подала последващо, трето поред, заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.17-л.18/, като и към това заявлението не са представени никакви други или нови документи, за придобит осигурителен стаж.

Така, по повод това трето поред заявление е издадено и оспоренето в настоящото производство Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.11/, с което, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по това заявление с Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год., подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***.

Административният орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото предходно Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, като отново е посочил, че същото е получено от упълномощено от заявителката лице, на датата 26.06.2020 год., че не е било обжалвано в едномесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО, поради което е влязло в законна сила на 27.06.2020 година. В мотивите към това разпореждане е описано също, че по повод на подадено от лицето заявление с Вх.№2113-08-1333/04.08.2022 год. е било издадено Разпореждане №2113-08-1333#4 от 12.09.2022 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е било прекратено производството по горецитираното заявление и че в мотивите на това разпореждане е било посочено, че е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са били налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж. В мотивите към оспореното в настощото производство разпореждане е описано също, че Разпореждане №2113-08-1333#4 от 12.09.2022 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено от упълномощеното лице - адв.Д.К., на 16.09.2022 год., видно от препоръчана пощенска пратка на „Български пощи” ЕАД ***, с баркод ***, не е било обжалвано пред Административен съд - Кърджали в 14-дневния срок и е влязло в законна сила на 01.10.2022 год. На следващо място в мотивите е посочено, че с ново заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-1874/12.10.2022 год., Х.Ш.А. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не са представени никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.

Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че към новото искане с Вх.№2113-08-1874/12.10.2022 год. за повторна преценка относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението на Х.Ш.А. е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. С оглед на това и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е прекратил производството по това заявление с Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***.

При така установеното фактическо положение, което е безспорно, съдът достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая - ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, в обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл.30, ал.1, т.1 от ПОДНОИ, във връзка с чл.98, ал.1, т.1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по последно посочената норма и съответно - да прекрати административното производство, ако намери, че е налице някое от тези основания.

Оспореният акт е издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, като са посочени и правните основания за постановения с него краен резултат. Предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на оспореното разпореждане.

По отношение на оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:

В административното производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, преди да започне производството административния орган задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съгласно новелата на т.1 от ал.2 на чл.27 от АПК.

Съдът обаче намира за неправилни съображенията на административния орган, въз основа на които всъщност е оставено без разглеждане подаденото от Х.Ш.А. заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ и е прекратено производството по същото. На първо място следва да се отбележи, че независимо от предходно подадените заявления, няма данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на жалбоподателката да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е друга пенсия. Не е спорно, че на 12.10.2022 год., Х.Ш.А. е отправила до пенсионния орган поредно - трето в конкретния случай, заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, както и че по предходно такова нейно заявление, от компетентния орган е бил постановен влязъл в сила отказ, тъй като заявителката, според органа, не е отговаряла на изискването на чл.68, ал.3 от КСО, т.е. прието е било, че не е имала изискуемите се 15/петнадесет/ години действителен осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна предпоставка, за допустимостта на производството и за разглеждане на заявлението по същество. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да проведе производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2022 год., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на жалбоподателката Х.Ш.А. на същото основание, претендирано и с последващо подаденото заявление, представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Такъв акт не представлява и предходното №2113-08-1333#4 от 12.09.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, тъй като с него пенсионният орган не е разгледал по същество подаденото от Х.Ш.А. заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, е прекратил производството по същото след като е приел, че това заявление е недопустимо.

Във връзка с изложеното по-горе, следва да се посочи и следното:

Съгласно чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №Ц2140-08-42 от 23.06.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателката Х.Ш.А., за ТП на НОИ – Кърджали или за трети лица. Това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателката Х.Ш.А. да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. Следва да се отбележи, че са променени материално-правните предпоставки и по това заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/В т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021 год. по адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.; Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на ВАС – VI отд. и мн.други/. Следва да се отбележи, че цитираните две определения на ВАС, а и много други такива, са постановени по дела, по които страни са били физически лица, подали заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по които пенсионният орган не се е произнесъл и е прекратил производството по тях на същото основание – чл.27, ал.2, т.1 от АПК, от една страна и ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни спорове, като и двете определения, а и много други, постановени по повод идентични дела, водени в Административен съд – Кърджали, са били изпратени своевременно за изпълнение на този ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което последният би следвало да е пределно наясно с възприетото в тях по такива идентични случаи. В смисъла на изложеното по-горе е налице и трайна съдебна практика/В т.см. - Определение №8342 от 29.09.2022 год. по адм.дело №8317/2022 год. на Върховния административен съд; Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на Върховния административен съд; Определение №9948 от 21.07.2020 год. по адм.дело №6258/2020 год. на Върховния административен съд, VI о.; Определение №11271 от 08.11.2021 год. по адм.дело №10563/2021 год. на Върховния административен съд; Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на Върховния административен съд и др./.

Предвид изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила разпореждане, с което на жалбоподателката Х.Ш.А. не е признато право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Обжалваното разпореждане, с което е обективиран отказ на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ имплицитно се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо от липсата на изричен диспозитив за това, какъвто, по разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/ и с което е прекратено производството по подаденото заявление от Х.Ш.А., е незаконосъобразно.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, с което е прекратено производството по подаденото заявление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като преписката следва бъде върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество и произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от жалбоподателката Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, ***. Съобразно горното, независимо от постановения предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши преценка и да се произнесе с разпореждане по същество, с което, при наличие на съответните материалноправни предпоставки, да отпусне исканата от заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния мотивиран отказ за това. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия съдебен състав, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва категорично да се съобрази и с трайната и категорично непротиворечива съдебна практика, както на административните съдилища в цялата страна, така и на Върховния административен съд, съгласно която, периодите на майчинство се признават за действителен осигурителен стаж при придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение, при преценката за придобиване право на лична пенсия за ОСВ от Х.Ш.А., следва да бъдат зачетени като такъв действителен осигурителен стаж и периодите на майчинство, с обща продължителност от 03 години, 09 месеца и 22 дни.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката Х.Ш.А., изразена в подадената жалба против административния акт, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от *** год./л.9, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.9, стр.1/. Съдът намира за нужно да отбележи, че този размер е съобразен с действащата към момента на сключване на този договор, а и понастоящем, норма на чл.8, ал.2, т.2 (Изм, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева. При това положение, съдът не следва да прави преценка, дали в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на реално осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие.

За дължимите на жалбоподателката Х.Ш.А., с посочен постоянен адрес: ***, ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Водим от горното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-1874#3 от 04.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, ***.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване на действията по административното производство и за разглеждане по същество на Заявление с Вх.№2113-08-1874 от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, подадено от Х.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, ***.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.А., с посочен постоянен адрес:***, ***, с ЕГН **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Преписи от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

                               

 

 

 

 

                                                               С Ъ Д И Я: