Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………21……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 29. 01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 779 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с
искова молба,подадена от
-И.Н.Д. , ЕГН **********,***
;
-Е.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и
-Г. С.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***;
против
-М.К.М.,ЕГН **********,
с постоянен адрес ***
-И.Н.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ;
-П. Н. М. ,**********,***
;
-М.Б.З. , ЕГН **********,***; и против
-Е.Б.М. – М., ЕГН**********
***;
С исковата молба е предявен иск за определяне начин на реално ползване на
съсобствен недвижим имот(дворно място ) .
С Решение № 316/ 12. 04.2019г. на районен съд Пещера ,
постановено по гр. д. № 1052/2016г. по описа на същия съд , ползването на
недвижимия имот е разпределено по трети вариант от заключението на техническата
експертиза,приета в с.з. на 24.10. 2018г.
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби
от всички участници в първоинстанционното производство , подадени чрез
пълномощниците на страните.Във въззивните жалби се излагат съображения
за процесуална недопустимост на съдебното решение, както и за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение
на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането
е да се обезсили първоинстанционното
решение , като процесуално недопустимо се прекрати производството по делото,
както и да се отмени решението на районния съд, като неправилно и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което реалното
ползване се разпредели по начините , които са предложени във въззиввните жалби
. Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са
постъпили писмени отговори от
въззиваемите страни .
В отговорите се оспорват въззивните жалба. Прави се искане
реалното ползване на дворното място да бъде разпределено по начините , които са
посочени във въззивните жалби .
С Определение
№ 453/ 15.08. 2019г. на
районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 1052/ 2016г.
е допълнено решението на районния съд в частта за разноските по делото , като са присъдени
разноски в полза на ищцата Г.С.К.
.
Против
определението на районния съд е
подадена въззивна частна жалба от
ответниците в
първоинстанционното производство. В жалбата са
изложени съображения за процесуална недопустимост на определението , както и за
неговата неправилност. Искането е да се
обезсили определението на съда в една
част и да се отмени обжалваното определение в останалата част.
В срока по чл.
263ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от противната страна . С отговора се оспорва частната
жалба . Искането е да се потвърди обжалваното определение
, като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за процесуална
недопустимост и за неправилност на
съдебното решение , които са посочени
във въззивните жалби , като взе предвид
становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в
процеса.
Жалбите са подадени
в преклузивния двуседмичен срок по
чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при
проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът
служебно се произнася по валидността на решението,а по допустимостта в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Районният съд е сезиран с иск за разпределяне на реалното ползване на
съсобствен недвижим имот. Правното
основание на иска е по чл. 32 ал. 2 от Закона за собствеността/ЗС/ Касае се за производство по спорна съдебна
администрация на гражданско правоотношение . Тази форма на съдебна намеса в
гражданските правоотношения се осъществява по реда на двустранните спорни
производства ,но не е исков процес. Характерното за това
производство е ,че съдебната намеса е
допустима,само когато не може да се образува мнозинство , което да вземе
решение по използването и управлението на общата вещ или решението на мнозинството
е вредно за общата вещ,защото я уврежда или накърнява субективните права на
собствениците.
Въззивната инстанция
намира за основателно възражението във
въззивната жалба на ответниците по иска И.Н.Т., П. Н. М. ,М.Б.З. и Е.Б.М.
– М. за процесуалната недопустимост на предявения иск , което от своя
страна води до процесуална недопустимост и на постановеното съдебно решение.
Предмет на исковата молба е разпределяне на ползването на незастроено
дворно място с размери 405 кв.м. , което
се намира в ПИ № 3070 в кв. 124 по ПУП на гр. В., за което е отреден УПИ ХІІ-3070 по плана на гр. В.. От заключенията на приетата по делото
техническа експертиза и приложените скици към
заключенията се установява ,че в дворното място са изградени
две сгради на основното застрояване(
сграда № 1 и № 2) със смесено предназначение и две сгради( сграда № 3
и № 4 ) на
допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Сградите на основното
застрояване представляват
двуетажни масивни жилищни сгради , като етажите принадлежат на различни
собственици . При това положение безспорно е налице етажна собственост по отношение на жилищните
сгради ( чл. 38 ал.1 от ЗС).В текста на
чл. 38 ал. 1 от ЗС е посочено ,че при сгради , в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,общи на всички
собственици са земята , върху която е построена сградата и
дворът.Дворът ,при сгради в режим на етажна собственост, представлява обща
част по предназначението си,като служи за общо ползване .
В чл. 1 на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ е посочено ,че закона урежда
обществените отношения , свързани с
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост.
При положение ,че дворът, при сгради , които се
намират в режим на етажна собственост, представлява обща част, въпросите по
управлението и използването на тази обща част следва да се решават от общото
събрание на етажните собственици. Единственото изключение е
предвидено в чл. 3 на ЗУЕС( изм. Дв. бр. 57/2011г. ) , където е посочено ,че за
управлението на общи части на сгради , които са в режим на етажна собственост ,
в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един
собственик ,се прилагат разпоредбите на чл. 30 ал. 3, чл. 31 ал. 1 и чл. 32
от ЗС.
В конкретния казус в сграда №1 са разположени 8 самостоятелни
обекта , които принадлежат на различни собственици , а в сграда № 2 са разположени 4 самостоятелни обекта ,които
също принадлежат на различни собственици. Следователно , управлението на дворното място е изключено от режима на обикновената
съсобственост( чл. 32 ал. 2 от ЗС ) и по отношение на него следва да се прилагат
правилата на етажната собственост.В този смисъл е и практиката на ВКС( виж Определение № 166/ 09. 04. 2013г. по
ч. гр. д. № 1801/2013г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Определение № 266/ 16. 06.
2013г. по ч. гр. д. № 1441/2014г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;).
В текста на чл. 11 ал. 1 б.
„и“ от ЗУЕС и в текста на чл. 17 ал.7
т.6 от ЗУЕС е посочено ,че от
компетентността на общото събрание на етажната собственост е да взема решения
по използване на общите части на сградата и прилежащата и площ.Посочено е и
мнозинството , с което следва да се вземе решението . Следва също така да се отбележи ,че всеки от
етажните собственици , който счита ,че решението на общото събрание относно използването на общата вещ е
незаконосъобразно,може да иска неговата отмяна по реда на чл. 40-42 от ЗУЕС.
Решението на районния съд е процесуално
недопустимо ,тъй като съществува специален ред за разпределяне
ползването на общата част при сгради , които се намират в режим на етажна
собственост ,което изключва приложението на общите правила на чл. 32 от ЗС .
В заключение следва да се отбележи ,че по
силата на чл. 269 от ГПК ,въззивната инстанция е длъжна да следи служебно за
процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част. Решението на районния съд се обжалва изцяло
,поради което въззивната инстанция е в правомощието си служебно да следи за процесуалната
допустимост на решението,а не само по възражение на страните(в този смисъл виж Определение № 707/ 16. 12. 2009г. по ч. гр. д.
№ 707/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Р.№ 405/23. 10. 2012г. по гр. д. № 1740/2011г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р.№ 68/08. 09. 2014г. по т. д. № 3610/2013г. на ІІ-ро
т. отд. на ВКС;).
На основание чл. 270 ал. 3 от ГПК ще следва да се обезсили решението на
районния съд и да се прекрати производството по делото . Ще следва също така да
се обезсили и определението на районния съд , с което се е произнесъл по
искането за заплащане на разноски ,което също е процесуално недопустимо с оглед
процесуалната недопустимост на предявения иск.
По разноските по делото
.
Според утвърдената съдебна практика в производството по спорна съдебна
администрация , каквото е производството по чл. 32 ал. 2от ЗС (производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС не е
исково производство)разноските , които
страните са направили за ДТ и възнаграждения на технически експертизи следва да се поемат от страните , с оглед на правата им в съсобствеността .
Разноските за адвокатски възнаграждения се поемат от страните , така както са ги направили. При въззивно обжалване
отговорността за разноски се понася по общите правила на ГПК и се разпределя с
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция .Тези правила не се прилагат в
случаите , когато предявения иск е процесуално недопустим , което води до
обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по
делото. В този случай разноски в полза на
страните не се присъждат , като те се поемат от страните ,така както са ги направили.
По обжалваемостта на
съдебното решение.
В текста на чл. 280 ал. 3 т. 2 от
ГПК е посочено ,че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните инстанции в производство за разпределяне ползването на
съсобствен имот по чл. 32 ал. 2 от ЗС. Това законодателно уреждане
касае случаите , когато въззивната инстанция се е произнесла с решение
по съществото на спора .В случаите , когато въззивната инстанция
обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по
делото,посоченото разрешение не се прилага .
Съдът счита ,че когато се касае за производство по чл. 32 ал. 2 от ЗС
приложение не може да намери и разрешението , дадено в т. 8 на ТР
№ 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване . Това
разрешение касае случаите , когато иска е оценяем.При неоценяем иск , какъвто е
иска по чл.32 ал.2 от ЗС, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.3
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА Решение № 316/ 12. 04.2019г. на районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 1052/2016г. по описа
на същия съд и Определение № 453/ 15.08. 2019г. на районен съд Пещера , постановено по гр. д.
№ 1052/ 2016г., като ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМИ .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото .
На основание чл. 280 ал. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :