Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр.Нови пазар, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Бойка А.
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 928
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 577,23лв.-
главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на 32,96лв. договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. до
04.01.2019 г. и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 15,62лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 04.01.2019 до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението - 23.04.2019 г.
Ищецът сочи, че съгласно договор за
потребителски заем с № ***г., на
ответникът е бил предоставен паричен кредит в размер на 700,00лв., която сума
била изплатена от кредитора съгласно чл. 1 от договора. Съгласно договора,
ответникът е следвало да погаси кредита за срок от 6 мес. Ищецът твърди, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора на 01.08.2018 г., като балансът по същата
бил 610,19лв.
Ищецът твърди, че ответникът дължи главница 577,23лв.- главница; 32,96лв. договорна лихва за
периода от датата на първата пропусната погасителна вноска – 01.08.2018 г. до 04.01.2019
г., когато е последната падежна дата от погасителния план по кредита, 15,62лв.
обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 04.01.2019 до
11.04.2019 г.
Предвид на
горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата, че вземането му спрямо
нея за сумата от 577,23лв.- главница; 32,96лв. договорна лихва за периода от 01.08.2018
г. до 04.01.2019 г., 15,62лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД,
за периода от 04.01.2019 до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 362/30.04.2019
г. по ч.гр.д. № 590/2019 г. съществува.
Ответникът е
редовно призован и в указания срок от него не е постъпил писмен отговор по
исковата молба. Назначеният за съдебното заседание особен представител на
ответника сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Сочи, че договорът
съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а претендираната
лихва надвишава размерът по чл. 33, ал.2 от ЗПК.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 590/2019 г. по описа на РС
Нови пазар, по което е издадена Заповед № 362/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът
е задължен да заплати на ищеца да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-
ищец сумите от 577,23лв.- главница; 32,96лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г., и 15,62лв. мораторна лихва за периода от 04.01.2019
г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 25.04.2019 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
От представените по настоящето дело
доказателства се установява, че ответникът по делото е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД договор № ***г., съгласно който ищецът е предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 489,63лв. Съгласно договора ответникът е
следвало с 18 месечни вноски, всяка от по 32,09лв. да погаси кредита, които
съставляват главница по заема, ведно с оскъпяването й, съгл.годишния процент на
разходите – 21,99% и ГЛП – 20,04% посочени в договора.
По делото е приложен и договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – *** от същата дата 10.05.2018 г. размерът на
предоставения по този договор кредит е 700лв.
Съгласно договора за револвиращ кредит,
плащанията по него се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението, най – малко в минимален размер, съгласно тарифата „поместена по –
долу“.
Съгласно посочената към този договор
Тарифа, минималната погасителна вноска, според размера на предоставения кредит
е 60лв., ЛП и ГПР са съответно 35% и 44,90%.
В приложение № 2 към договора, неподписано
от ответницата, са посочени и други условия по договора за револвиращ кредит,
като срок на валидност на картата – 3 години, общата сума, която следва да се
плати – главница, лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с
кредита.
По делото не е представено
доказателство за плащани от ищеца вноски по кредита, но с оглед на това, че
доказването на изпълнението на задължението за изплащане на получения кредит е
на ответника, то съдът приема, че същия е преустановил своите плащания по договора,
считано от 01.08.2018 г.
Съгласно чл. 17 от договора
за револвиращ заем, вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората вноска. От това следва, че към 01.09.2018 г. кредитът е станал
предсрочно изискуем. Съгласно посоченото в чл. 17, изр. 2-ро, от договора, за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора, не е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора.
Съдът се съобрази с
посоченото в т.19 от ТР № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, съгласно което, в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В разглеждания
казус, ищецът не представя доказателства, установяващи, че преди образуване на
заповедното производство длъжникът е надлежно уведомен за това, че кредиторът
упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. От представеното
копие от писмо до ответницата „последна покана“ от 11.01.2019 г. и обратна
разписка се установява, че писмото е получено от ответницата на 24.01.2019 г.
Съгласно писмото, ответницата е уведомена, че дължи на ищеца по делото сумите
577,23лв. главница, 32,96лв. договорна лихва и 1,13лв. обезщетение за забава,
но в това писмо не се съдържа волеизявление, че кредиторът упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, не може да се приеме и за такова,
независимо от това, че заповедното производство по делото е било образувано по
подадено на 23.04.2019 г. заявление, т.е след получаването на писмото от
ответницата. Съгласно посоченото в т.1 от
ТР № 8/02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, допустимо е
предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Въз основа на тези констатации и взетите предвид две тълкувателни
решения на ВКС, съдът намира, че искът на ищеца за главницата е доказан и
следва да се уважи в посочения размер от 577,23лв.
Доколкото се установи, че длъжникът е спрял плащанията
по договора на 01.08.2018 г. на основание чл.86 от ЗЗД и съгл. чл. 17, изр.1-во
от договора, същият дължи и съответното обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Съдът на основание чл. 162 от ГПК, изчисли с помощта на
електронен калкулатор на НАП, дължимата мораторна лихва за исковия период, от
01.08.2018 г. до 04.01.2019 г., размерът на обезщетението, в размер на
законната лихва се явява 25.18лв., съгласно
установеното чрез електронен калкулатор на НАП. Претендираната от ищеца сума от
32,96 лева е за възнаградителна лихва, но съгласно представените
от него договор и приложение към него не се установява страните да са
договорили размер на такава, което препятства възможността за преценка на
нейната законосъобразност и поради това, съдът намери, че правилно и законосъобразно
и съответно на посоченото в договора е присъждането на лихва в размер на законоустановената.
В този смисъл съдът намира, че претенцията за възнаградителна лихва
следва да се уважи само до размера на 25,18лв.
Ищецът претендира и присъждане на законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД и съгл. чл. 17, изр.1-во от договора в размер от 15,62лв. за периода от 04.01.2019 г. до 11.04.2019 г., която съдът намира за законосъобразна и следва да се уважи.
Поради уважаване на главните искове, не са налице основания за произнасяне по евентуалните осъдителни искове.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът по делото е направил разноски в
размер на 125лв. за ДТ.
Освен разноски за ДТ ищецът е заплатил и
направил разноски за особен представител на ответника в размер на 300лв.
Ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на минимално дължимото възнаграждение от 100лв. Съдът
намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт отговаря минималния
посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общо претендираните разноски са в размер
на 525лв.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Предявените искове са в общ размер на
625,81лв., а уважените са в размер на 618,03лв., поради което пропорционално на
уважените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер
на 518,47лв.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
По заповедното производство са присъдени нразноски
за ДТ в размер на 25лв. и са 50лв. за юрисконсулско възнаграждение, общо 75лв.
С оглед на окончателното решение по
настоящето дело и установяването на дължимост на разноските пропорционално на
уважените искове, то ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 74,07лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на С.А.М. с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 577,23лв. (петстотин седемдесет и
седем лева двадесет и три стотинки) главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение № 362/30.04.2019 г.по ч.гр.д. № 590/2019
г. на НПРС – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на С.А.М. с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 25,18лв.(двадесет и пет лева и осемнадесет
стотинки) мораторна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 362/30.04.2019 г.по ч.гр.д. № 590/2019 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата до 32,96лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на С.А.М. с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 15,62лв.(петнадесет лева шестдесет и две стотинки)
мораторна лихва за периода от 04.01.2019 г. до 11.04.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 362/30.04.2019 г.по ч.гр.д. № 590/2019 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С.А.М.
с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ НА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по делото разноски в размер на 518,47лв.
(петстотин и осемнадесет лева четиридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, С.А.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, присъдените по Заповед
за изпълнение № 362/30.04.2019
г.по ч.гр.д. № 590/2019 г. на НПРС
разноски в размер на 74,07лв.(седемдесет и четири лева
и седем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 590/2019 г. на НПРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова