Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2078 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 59,49
лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД- с цена на иска 41,25
лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.против П.В.Г.,
ЕГН **********,***., в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу П.В.Г., ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д № 6347/2017г, по описа
на PC –Плевен. Твърди, че са дадени указания за предявяване на иск за установяване
на вземането. Твърди, че между кредитора „***ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление *** и длъжника П.В.Г., ЕГН. ********** е съществувал и
валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер ***от дата
18.08.2014 г. и ГО на клиента ***, с които са му предоставяни далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ***по избран тарифен план Мтел Трансфер ХС с месечна
абонаментна такса 9,90 лв. /с ддс/ за срок от 1 година. Моли да бъде взето
предвид, че номера ***са индивидуални клиентски номера, с които абонатът
фигурира в системата на ***и представляват уникална комбинация от цифри, като
услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива
номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите
условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този
смисъл под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени
от абоната, обективирани с номера на клиента или под ГО на клиента, който е
другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на ***.
Твърди, че ГО или клиентски номер на клиента в настоящия случай е ***. В
конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на *** с индивидуален
номер ***и с „клиентски номер“ ***, по които са издавани фактурите на абоната
за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото
дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта за изпълнение срещу
длъжника. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„Заплащането на услугите сеизвършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на договора ***уведомява всеки абонат
за таксуващия период, за които ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от *** след предварително
уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане па дължимите суми. ” Твърди, че в срока на действие
на договор за далекосъобщителни услуги ***от дата 18.08.2014 г. *** е издал на
абоната-ответник следните фактури: -
фактура № *********/24.09.2014 г., с падеж на плащане 09.10.2014 г., за отчетен
период от 16 08.2014 г.до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 36.66 лв. (тридесет и шест лв и 66 ст.); - фактура №
*********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от
16 09.2014 г.до 15.10.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 21.67 лв. (двадесет и един лв. и 67 ст.); - фактура №
*********/20.11.2014 г., с падеж на плащане 05.12.2014 г., за отчетен период от
16.10.2014 г.до 15.11.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата отПблв. (един лв. и 16 ст.); - фактура № *********/02.03.2015 г. , с
падеж на плащане 02.03.2015 г„ за отчетен период от 16 01 2015 г.до 15.02.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договораза
далекосъобщителни услуга в размер на 41.25 лв. (четиридесет и един лв и 25 ст).
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като
не е заплатил в срок всички дължими към ***суми за потребени договорни услуги,
което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник П.В.Г. договори за далекосъобщителни услуги и да
му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. Твърди, че претендиранта сума в размер на 116.64 лв.
(Сто и шестнадесет лв. и 64 ст.) посочена като главница представлява сбор от
предоставени на абоната от ***далекосъобщителни услуги по сключените между
страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно
главницата е формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор ***от дата 18.08.2014 г. в размер на - 59.49 лв. (петдесет и
девет лв. и 49 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена
неустойка в размер на - 41.25 лв. (четиридесет и един лв. и 25 ст.) неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***от дата
18.08.2014 г. и мораторната лихва в размер на 15.9 лв. (Петнадесет лв. и 90
ст.) начислена върху: - фактура № *********/20.11.2014 г.. Твърди, че ищеца има
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги., както и има право да получава в срок всички суми по т.
34.а-34.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените
фактури. Доколкото последните не са били погасени от абоната-ответник. *** е
прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради
което на последния е била начислена неустойка. Твърди, че в случая, клаузата за
неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на ***, които съгласно са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава
допълнителна уговорка няма Клаузата за неустойка фигурира в представените с
исковата молба Приложения в Раздел Отговорност и гласи „В случаи че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите
условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, ***има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички
Услги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване Основанието за прекратяване на договора следва
и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че ***има
право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния
договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към ***. А съгласно чл.
54 от ОУ „***има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно
да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане.„ За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като
то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на ***. Твърди, че неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребени услуги съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника П.В.Г.,
ЕГН: ********** и начисляването на договорна неустойка. Твърди, че видно от
представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
***за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.
37.а. от Общите Условия. (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на
КРС) *** има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги,37.6. *** има право да получава в срок
всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. ***
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени
от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с ***, е обусловило
правото па *** /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на П.В.Г.,
ЕГН: **********. Твърди, че *** има право едностранно да прекрати Договора за
услуги или временно да спре достъпаиа абоната до мрежата в следните случаи:
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те
са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза
в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяме на
мобилни услуги. Твърди, че съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия ”Всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно
действащия ценоразпис на ***.” Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Твърди, че
по силата на чл. 26.4 от Общите условия на „***”ЕАД неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума”
26.4.(Изм. - в сила от 06.08.2010 г.;
Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на
договора *** уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от *** след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата
не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
" Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на ***н на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-къс но от 18 дни след датата на издаването ѝ. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Твърди, че в конкретният случай ответникът П.В.Г., ЕГН: **********
е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които не
са заплатени в срок. Излага съображения, че представените фактури сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Моли, да бъде признато за установено по
отношение на П.В.Г., ЕГН: ********** че дължи на ищеца „***„ ЕАД сума в размер на
59.49 лв. главница - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 41,25
лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги. Претендира направените деловодни разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който взема становище за допустимост на предявения иск. Оспорва
предявения иск. Твърди, че от обстоятелствената част на ИМ е видно, че
вземането на ищеца се основава на твърдения за сключен между страните Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен на 18.08.2014 г. по избран
тарифен план за срок от една година. Договорът е сключен при Общи условия, като
съгласно чл,26 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура. Твърди, че от твърденията в ИМ и от представените писмени
доказателства е видно, че на ответницата са издадени 3/три/ броя фактури в общ
размер 59.49 лв., които са останали незаплатени от нея, което е обусловило
правото на ищеца да прекрати едностранно договора и да начисли неустойка в
размер на 41.25 лв. за прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги,
при което общото задължение на ищцата възлиза на 100.74 лв. Оспорва дьлжимостта на неустойката
от 41.25 лв. Тази неустойка се претендира въз основа на издадена сметка №***/02.03.2015
г., приложена като писмено доказателство и следва да бъде заплатена на датата
на издаване - 02.03.2015 г.. въпреки, че в ИМ се твърди, че за неустойката е
издадена фактура №*********/02.03.2015 г., с падеж на плащане 02.03.2015 г., за
отчетен период от 16.01.2015 г, до 15.02.2015 г. От цитираната сметка е видно
обаче, че не съдържа данни за отчетен период на неустойката. Действително в
Приложение №1/т.6.3.1/ към процесния договор е разписано, че „В случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, ***има право да прекрати договора по отношение на тези или
всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси/без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване'’. За да начисли неустойка от 41.25 лв., ищецът се
позовава на цитирания текст, видно от ИМ и от допълнителната молба, без обаче
да е уточнил от коя дата едностранно е прекратил договора с ответницата, както
и как е формиран претендирания размер на неустойката от 41.25 лв. Също така
представената сметка №***/02.03.2015 г. не представлява фактура, за да може
ищецът да се позове на нейната доказателствена сила. Излага съображения, че
съобразно трайната практика на ВКС, именно фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на
сделката./Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г.. 1 т.о/
В случая липсва конкретизация относно размера и начина на начисляване, като и
от коя дата договорът се счита за прекратен. Липсата на конкретизация
препятства възможността да се прецени дали така начислената неустойка в
сметката и в размера, в който се претендира е начислена съобразно клаузата на
конкретното приложение. Предвид изхода на спора, моли адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна да бъде редуцирано в минимален размер, както
за заповедното производство, така и за исковото производство, предвид извода на
съда, че делото не представлява фактическа и правна сложност и е определил
възнаграждение за особения представител на ответника в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор №***/18.08.2014г. и Приложение №
1 и Приложение №3 с телефонен номер ***по абонаментен план Мтел Трансфер XS 1
г. с отстъпка за срок от 12 месеца, считано от 18.08.2014г. до 18.08.2015г.,
срещу заплащане на 9,90 лв., същия е сключен между страните по делото. Не между тях и обстоятелството, че ответницата по делото не е изпълнила
задължението за заплащане на сумата в размер на 59.49 лева по фактури № №
**********/24.09.2014г., **********/20.10.2014г. и **********/20.11.2014г. за
ползваните от ответницата и предоставени
от ищцовото дружество услуги за периода от 16.08.2014г. до 15.11.2014 година.
В раздел 5.3 на Приложение №1 -”Отговорност” е
предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, ***има право да прекрати Договора по отношение
на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Съгласно Допълнение към приложение № 1 към Договор
№***/18.08.2014г. П.Г. е декларирала, че е запозната с приложимите Общи условия
и от страна на Опоретора са ѝ предоставени Общи условия ца ползване на
услугата по приложение 1, както и предварителна информация по чл.4, ал.1 ЗЗП, в
това число Информация относно упражняване правото на отказ от договора и
Стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора.
Видно от Сметка № ***/02.03.2015г., същата е
издадена от ищеца по делото и е начислил неустойка в размер на 41,25 лв. на П.В.Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 59,49
лева:
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото по Договор №***/18.08.2014г. и Приложение № 1, Приложение №3 и
Допълнение към приложение № 1 с телефонен номер ***по абонаментен план Мтел
Трансфер XS 1 г. с отстъпка за срок от 12 месеца, считано от 18.08.2014г. до
18.08.2015г., срещу заплащане на 9,90 лв.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че ответницата по делото не е изпълнила
задължението за заплащане на сумата в размер на 59.49 лева по фактури № №
**********/24.09.2014г., **********/20.10.2014г. и **********/20.11.2014г. за
ползваните от ответницата и предоставени
от ищцовото дружество услуги за периода от 16.08.2014г. до 15.11.2014 година. Не
се оспорва изпълнението на задълженията по процесния договор на ищеца по делото
и предоставянето на уговорените съгласно договора и сътветните приложения към
него услуги. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ответницата по
делото за заплащане на валидно възникналото задължение по процесния договор за
мобилни услуги.
Предвид изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен в целия си предявен размер от 59,67 лв.
По искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на иска 41,25 лв.:
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно раздел 5.3
на Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, че в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в
т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това
Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, ***има
право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без
остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ
нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора
месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно
обогатяване на ***спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за
срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така уговорената клауза
във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано
висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на
потребителя. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че неустойката е
прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни абонамента,
какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни услуги сключвани
от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Оттук следва, че съдът не следва да
разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на
неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на
договорното правоотношение.
Основателни
са възраженията на ответницата за недоказаност на договорно неизпълнение от
страна на отвтеника по процесния договор от уговорения неустоечен вид, както и размера
на вземането за неустойка. Ищеца не е ангажиралв каквито и да е доказателства
за наличието на предпоставките и основанията за начисляване на претендираната неустойка.
По делото няма дори твърдения, а и каквито и да било доказателства, че
договорът е прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От
приложените по делото договори, не става ясно при какви условия сключения между
страните договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза ишеца, респективно - наличието на основания за начисляване на
посочената във фактурата сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира искът за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 121,06 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и особен представител в размер на 283,99
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответника има право на разности съразмерно с отхвърлената част на претенцията,
но по делото липсват доказателства за направени разноски от ответника по
делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
отношение на П.В.Г., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.сумата 59,49 лева, представляваща стойността на предоставени услуги по дог Договор №***/18.08.2014г. и Приложение № 1 и
Приложение №3, в едно със законната лихва от 21.09.2017г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 4259/24.08.2017г. по ч.гр.д.№6347/2017 по
описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.против П.В.Г., ЕГН **********,*** иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 41,25 лева, представляваща
неустойка, начислена по договор Договор №***/18.08.2014г. и Приложение № 1 и
Приложение №3, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4259/24.08.2017г. по ч.гр.д.№6347/2017 по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.В.Г.,
ЕГН **********,***, да плати на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М., сумата от 121,06 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.6347/2017г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.В.Г., ЕГН **********,***, да плати на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М., сумата от 283,99
лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: