Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.03.2021
г.,
гр.
***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ***,
в проведеното на първи март две хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1132/2017 г. по описа на съда
Производството е по реда на 341 ГПК
С влязло в сила решение са допуснати до делба следните
недвижими имоти: самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор ***** *** **** * *, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на град ***, с административен адрес на поземления имот: гр.***,
ул. „******“ ***, като самостоятелния обект се намира в сграда
№1, разположена
в поземлен имот с идентификатор *****
*** ****, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с брой на нива на обекта: 1, с площ от 138,50
кв.м. ведно с прилежащите му части- две южни избени помещения
с площ от 9,50 кв.м. и 13,20 кв.м., ведно с прилежащите му идеални части от
общите части на сградата и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***** *** ****.1.3,
по
кадастралната карта на град ***, с аминистративен адрес на поземления имот: гр.***, ул. „******“ ***,
като
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***** *** ****,
с предназначение
на самостоятелния обект: гараж в сграда,
с
брой на нива на обекта: 1, с площ от 33.80 кв.м. Съседните
самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 са:
На същия етаж: имот с идентификатор ***** *** ****.1.4,
под
обекта: няма,
над
обекта: имот с идентификатор ***** *** **** * * между съделителите при следните квоти: за Б.Г.Ч.- 32/36 ид.ч., Н.И.К.- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. – 1/36 ид.ч. и за И.Г.Г.
– 1/36 ид.ч. Както и поземлен имот с
идентификатор *****
*** ***, находящ се в землището на гр.***,
местност „Драгоев рът“,
с
площ от 4
429кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: нива, седма категория при неполивни условия.
Стар
идентификатор: няма,
номер
по предходен план: ******, при съседи: имот
с идентификатор *****
*** ***; имот с идентификатор ***** *** ***; имот
с идентификатор *****
*** ***; имот с идентификатор ***** *** ***и имот с идентификатор ***** *** ***; Поземлен
имот с
идентификатор *****
*** *, находящ се в
землището на гр.***, местност „Буеви ниви“, с
площ от 10
505кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: нива, девета категория при неполивни условия.
Стар
идентификатор: няма,
номер
по предходен план: ******, при съседи: имот
с идентификатор *****
*** *; имот с
идентификатор *****
*** *; имот
с идентификатор *****
*** ***; имот с
идентификатор *****
*** ***; имот с
идентификатор *****
*** ***; имот с
идентификатор *****
*** ***; имот с идентификатор ***** *** ***; имот с
идентификатор ***** *** ***. Поземлен имот с
идентификатор *****
*** ***, находящ се в
землището на гр.***, местност „Буеви ниви“, с
площ от 2000
кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване: ливада,
девета категория при неполивни условия. Стар
идентификатор: няма,
номер
по предходен
план: ******, при съседи: имот с идентификатор ***** *** ***; имот
с
идентификатор
***** *** *; имот с идентификатор ***** *** ***; имот с идентификатор ***** ***
***, между
съделителите при следните квоти: Б.Г.Ч.- 24/36 ид.ч., М.П.Р. - 4/36
ид.ч., Н.Н.Х.- 2/36 ид.ч. и Г.Н.Ч. - 2/36 ид.ч., Н.И.К.- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. –
1/36 ид.ч. и за И.Г.Г. – 1/36 ид.ч.
Съдът, като
съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В проведеното
първо открито съдебно заседание след допускането на делбата, на основание чл. 346 ГПК от съделителя Б.Ч. е предявена претенция по сметки с правно основание чл.
12, ал. 2 ЗН в размер на 17 000 лв. и претенция с правно основание чл. 74
ЗС в размер на 3000 лв. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира, че когато уточняването
на претенцията по сметки съставлява затруднение за ищеца и същият е направил
изявление в този смисъл, първоинстанционният съд е длъжен да назначи поисканата
съдебно-техническа експертиза, която да оцени всички подобрения и даде
заключение за тяхната стойност. Този извод следва преди всичко от естеството на
претенцията за подобрения, която е една - представлява един иск, като
преценката за нейната основателност изисква съдът, без да се произнася с
отделен диспозитив за всяко перо, да обсъди и вземе отношение по всяка
конкретна работа, за която се твърди, че е извършена. Съдебно-техническа
експертиза, която е способ за събиране на доказателства, може да се назначи от съда
и за конкретизиране на размера на иска, респективно за уточняване на неговата
цена (така и Определение № 190 от 04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2330/2016 г по
описа на Първо гр.о., ВКС). Ето защо в случая
съдът намира, че претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН и
чл. 74 ЗС е допустима, доколкото при нейното предявяване е посочен периода на
направа на подобренията, размерът им, като са изложени достатъчно факти и
обстоятелства, които позволяват на съда да изведе правилната правна квалификация
на предявената претенция.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че практиката във връзка с отношенията между
съсобствениците по повод на извършени подобрения в имота е обобщена в ТР №
85/68 г. на ОСГК и ППВС № 6/1974 г., където са разгледани различните хипотези,
които могат да възникнат при ликвидация на тези отношения в зависимост от това
дали съсобственикът владее частите на другите съсобственици, или е само техен
държател и дали подобренията са извършени със съгласието на другите съсобственици
или без противопоставяне от тяхна страна. Същевременно, задължение на съда, а
не на ищеца, е да се определи характера на претендираните строителни работи
/кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои - подобрения/, да
се определи в качеството на владелец или на държател, съсобственикът е
извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, респ.
въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е
длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл.72 ЗС,
по чл.74 ЗС, по чл.30 ал.3 ЗС, по чл.61 ЗЗД или чл.59 ЗЗД/ и да присъди на
съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума. Доколкото се
твърди, че сънаследника Ч. приживе на наследодателя С. Ч. е направила разходи в
размер на 17000лв., с която сума е увеличила оставеното от него наследство, то
предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН. По отношение на
сумата в размер на 3000 лв-разходи за саниране, доколкото се твърди, че са
направени след смъртта на наследодателя, когато Ч. е притежавала правото на
собственост върху ид.ч. от процесния имот, като го е ползвала, респ. владяла
като свое, като на направеното подобрение се е противопоставил единствено
съделителя И.Г., поради което тази претенция следва да се квалифицира по чл. 74
ЗС.
Не следва да се
разглежда претенцията за възлагане на неподеляемото жилище с правно основание
чл. 349, ал. 2 ГПК, доколкото законодателят е предвидил преклузивен срок за
предявяване на същата- първото по делото заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делба – арг. чл. 349, ал. 4 ГПК, като такова искане
от съделителя Ч. не е заявено в първото по делото съдебно заседание във втора
фаза на делбата. Действително е заявено своевременно искане по чл. 346 ГПК,
което е оставено без движение, с оглед необходимостта от уточняване, но
искането по чл. 349 ГПК за възлагане на неподеляемо жилище представлява
самостоятелна претенция, която следва да бъде заявена своевременно, за да бъде
приета за разглеждане от делбения съд.
Във втората фаза
на делбата по делото е представено и прието като доказателство разписка от
държавна спестовна каса №14/1549 от 01.03.1978 г. за заем в размер на 6000 лева
изтеглена от С. Ч., както и Сметка № 450-2-2178 от държавна спестовна каса относно
дължимото от С. Ч. 1993 г. по заем.
По делото са
представени и приети като доказателства калкулация № 04798 от дърводелски цех
на името на С. Ч., ведно с фактура № 570 от 30.01.1992 г. от които се
установява, че за врати, прозорци , брави и шперплат е заплатена сумата от
1111, 42 лв.
По делото е
представена приета като доказателство фактура № 026 от 06.11.1992 г. издадена
от „Аско- Деника“, от която се установява, че за плочки е заплатена сума в
размер на 2301 лв.
По делото е
представена приета като доказателство фактура № 492008 от 10.11.1992 г.
издадена на името на С. Ч., от която се установява, че за фазер е заплатена
сума в размер на 346,50 лв.
По делото е
представена приета като доказателство фактура № 2343 от 08.05.1990 г., от която
се установява, че за плочи е заплатена сума в размер на 115,50 лв.
По делото са
представени вносни бележки издадени от държавна спестовна каса, от които се
установява, че за погасяване на жилищен заем С. Ч. през 1997 г. е внесъл общо 3000 лв., като от
представена по делото вносна бележка се установява, че на 01.12.1997 г. С. Ч. е
внесъл в Държавна спестовна каса сумата от 5235 лв. за погасяване на жилищен
заем.
По делото е
представено писмо от Община *** от 27.06.2018 г., в което е посочено, че следва
да се предприемат действия по привеждане на процесната сграда в съответствие с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ -
поддържане на сградата в техническо състояние, включително измазани фасади и
енергийни характеристики отговарящи на нормативната уредба.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите р.р., П.Б. и Д. Г.. При разпита си
свидетел Р.- син на ищеца по претенцията за сметки посочва, че в процесния имот
ищцата живее от 1998г., където е живяла заедно с наследодателя Ч.. Свидетелят
сочи, че преди това етажът от къщата не е бил пригоден за живеене, като ищцата
заедно с наследодателя Ч. извършили множество подобрения, за да го облагодарят
за живеене, като и двамата съпрузи Ч. са имали заеми във връзка с подобряване
на жилището. Свидетелят посочва, че след смъртта на наследодателя Ч. ищцата Ч.
извършила саниране на жилището. През 2017 г. била завършена една от страните, а
през 2018 г. довършила санирането, след като И.Г. е направил забележка за
извършване на подобренията. Свидетелят посочва, че ключ от етажа има само Ч. и
той. При разпита си свидетел Б. също се установява, че от 1998 г. Ч. заедно с Ч.
заживели в процесния имот, тъй като е трябвало да „стегнат“ къщата.
Свидетелката посочва, че тя заедно със съпруга й помагали за подобряване на
етажа – помагали с поставяне на прозорци, гипсови орнаменти и мазилка, като
обзавеждането се е правило малко по малко, като след смъртта на Ч.Ч. направила
саниране на етажа на къщата. При разпита си свидетел Г. също посочва, че 1998г.
Ч. и Ч. заживели в процесния етаж. От показанията на свидетел Г. се установява,
че общите части на сградата са правени с общи средства и общ труд. Ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на всички
свидетел, доколкото същите взаимно непротиворечиви, житейски логични и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Тук е мястото
да се посочи, че ирелевантни за спора са показанията на свидетелите по
отношение на извършваните подобрения по общите части на сградата, доколкото
същите не са предмет на претенцията по сметки предявена от Ч..
По делото са
представени писмени доказателства, от които се установява, че покойната дъщеря
на наследодателя С. Ч. е била одобрена за лечение в СССР 1980 г., като преди
това за периода от 2 до 14 декември 1979 г. също е била на лечение в СССР,
придружавана от Ч., за което е отпусната сума от 2000 лв., което доказателство
е неотносимо към предмета на спора.
Във втора фаза на делбата е допусната и приета по делото
съдебно- техническа експертиза изготвена от в.л. В.В., в която е посочено, че самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * *, по КККР на гр. *** - жилище,
апартамент и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** ****.1.3,
по КККР на гр. *** с предназначение на
самостоятелния обект: гараж са неподеляеми. Посочена е стойността на имотите
без подобренията, както и увеличената стойност, като вещото лице подробно в
своето заключение е посочило стойността на всеки вид СМР съобразно периода на
направата, като същите са налични и към момента на постановяване на решението,
видно от констатациите направени в т.1.2 от заключението на вещото лице. В
заключението на вещото лице е посочено, че пазарната стойност на двата обекта е
общо в размер на 91300 лв., като стойността на жилището е 79 600 лв., а на
гаража 11 700 лв. Вещото лице е изяснило, че пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор *****
*** *** по КККР на гр. *** е 2879 лв., като същият е неподеляем, на поземлен имот с
идентификатор *****
*** *, по КККР на гр. ***
е 6303 лв, като същият е поделяем на три части, а на поземлен имот с
идентификатор *****
*** *** по КККР на гр. *** е 800 лв, като същият е неподеляем. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно
дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради
което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е
достигнало.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
По способа за
извършване на делбата:
В настоящата
втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да
се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа
фаза.
Съсобствеността
може да бъде прекратена посредством един от следните способи: чрез възлагане по
реда на чл.
349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от
съда по реда на чл.
353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Преценката за начина, по който следва да се извърши
разпределението на допуснатите до делба вещи следва да бъде извършена и с
оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните, извършвани ли са
подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване,
както и съществува ли възможност за такова разпределение. Тук е мястото да се
посочи, че когато, до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност
и разнородни имоти -един жилищен имот и няколко нежилищни, незастроени имоти,
между различни съделители не е възможно оформянето на равностойни дялове между
съделителите. Поради това в този случай жилищният имот, ако не може да бъде
възложен по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 ГПК, следва да бъде изнесен на
публична продан, а от останалите равностойни и еднакви по вид имоти
/незастроените имоти/ следва да се обособят дялове, в случай че това е
възможно.
В настоящия
случай процесните имоти – жилище и гараж са реално неподеляеми, както е
посочило вещото лице, следователно невъзможно е да се отдели реален дял за
всеки съделител (четирима), неприложими са чл. 350
и чл. 352 ГПК.
Освен това не е направено искане по реда на чл. 349 ГПК. Ето защо същите следва
да бъдат изнесени на публична продан.
На публична
продан следва да бъдат изнесени и незастроените поземлени имоти, тъй като от
тях не могат да се обособят достатъчно дялове за възлагане на всеки от
съделителите. Поделяем е само един от трите недвижими имоти, като след неговото
разделяне ще се обособят общо пет дяла, а съделителите са седем, поради което
няма как всеки от тях да получи реален дял (не е направено искане от всички за
възлагане на общ дял по коляно). Ето защо на публична продан следва да се
изнесат посочените имоти.
По отношение на претенциите по сметки с правно основание чл. 12, ал 2 ЗН
Разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 ЗН дава възможност в делбеното производство да се разглеждат и
претенции, възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с
общността-предмет на делбата. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е конкретно, особено
приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. То е
във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал
наследникът, т.е. то е имуществено право на общо основание. При иска по чл. 12,
ал. 2 ЗН имущественото съдействие на наследника приживе на наследодателя трябва
да касае именно имотите, предмет на делбата, като част от наследството на общия
наследодател. Квалификацията зависи единствено от момента на извършване на
действията – щом са преди откриване на наследството, какъвто е настоящият
случай претенцията се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН. Претенцията е уредена
като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на
неоснователното обогатяване, т.е. по своята същност е извъндоговорна
облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното
(некаузално) разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в
резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната
сфера на получилия икономическо съдействие наследодател, довело до увеличение
или запазване на имуществото му като наследствена маса, по отношение на която
наследствена маса имат права всички наследници. Съдебната
практика приема, че ако имотът е бил лична собственост изцяло или частично на
наследодателя, преживелият съпруг може да претендира увеличение на
наследството, като следва да твърди и да докаже, че е спомогнал за увеличаване
на наследството и да е налице към момента на откриване на наследството. При
определяне размера на увеличението обаче е от значение не колко е изразходвал
наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото
имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от
увеличението.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установи (от показанията на
свидетелите Р., Б. и Г., които в тази част са непротиворечиви), че към момента
на сключване на гражданския брак между С. и Б. Ч. през 1988г. действително
процесното жилище е било завършено на груб строеж- негодно за обитаване, поради
което след сключване на гражданския брак същите са живели в на друго място до
1998 г. От събраните по делото доказателства – писмени такива и гласни
доказателства се установи, че в периода от 1990 г. до 2015 г. съпрузите С. и Б.
Ч. са направили подобрения в жилищния имота
предмет на делбата -мазилка и боядисване на стени и таван, остъкляване
на прозорци, монтиране на врати, подава мазилка и поставяне на балатум,
поставяне на фаянс, мивка, душ батерия, тоалетна седалка с казанче в баня,
фаянс, мивка и батерия в кухня, облицовка в коридор, мазилка и боядисване в
хол, външна мазилка и боядисване на терасата, цокъл от теракот и гранитогрес на
терасата, поставяне на ламинат в трапезария и кухня. Извършването на посочените
СМР се установи както от представените по делото писмени доказателства-
разписки и фактури, така и от събраните гласни доказателства и приетата по
делото съдебно-техническа експертиза.
Както бе посочено
по-горе при определяне размера на претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН релевантна в
увеличената стойност на имота. В конкретния случай от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на процесния имот в
следствие на направените подобрения се е увеличил със сумата от 26 982 лв.
По делото се установи, че тези подобрения са направени от ищцата Б.Ч. съвместно
със съпругът й С. Ч. по време на съществуващия между тях граждански брак, като
общото увеличение стойността на имота в следствие на направените подобрения на
имота е постигнато в резултат на съвместен труд и средства на двамата съпрузи,
като съобразно разпоредбите на. СК се приема, че съвместният принос на
съпрузите се предполага до доказване на противното, каквото доказване в
настоящия случай не бе проведено. Установи се, че по време на брака Б.Ч. е
полагала труд по трудово правоотношение, като получаваните средства е влагала в
семейството, като същевременно е полагала грижи за домакинството, установи се
също така, че и двамата съпрузи са изтеглили заеми във връзка с необходимостта
от влагане на средства за ремонтиране на жилището, а голяма част от
подобренията е направил Ч. чрез личен труд.
Ето защо следва да се приеме, че в резултат на вложеното от Б.Ч. стойността
на процесния имот е увеличена със сумата от 13 491 лв. (1/2 от 26982 лв.) Съдебната
практика приема, че всеки от съсобствениците отговаря за увеличението на
наследството в рамките на наследствените си права. Ето защо Н.И.К. притежаваща
2/36 ид.ч. следва да бъде осъдена да заплати на Б.Ч. сумата от 749,50 лв. (2/36
части от 13 491 лв.), В.Г. Г. притежаваща 1/36 ид.ч. от делбения имот
следва да бъде осъдена да заплати на Б.Ч. сумата от 374,75 лв., а И.Г.Г. притежаващ 1/36 ид.ч. следва да бъде
осъден да заплати на Б.Ч. сумата от
374,75 лв. Тук е мястото да се посочи, че ответнитиците по претенцията
за сметки не доказаха, че ищцата е била възнаградена по друг начин. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че в о.с.з. проведено на 27.07.2020 г. Б.Ч.
изрично е направила изявление, че желае увеличаването да бъде уравнено в пари.
Над посочените суми претенцията до предявения размер следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл. 74 ЗС
От
събраните по делото доказателства се установи, че след смъртта на наследодателят
действително са направени подобрения в имота – саниране на етажа извършено лятото
на 2017 г. и лятото на 2018 г. От събраните по делото доказателства – гласни
такива се установява, че към момента на извършване на подобрението ищцата Ч.
действително е владяла процесния имот като свой, вкл. и ид.ч. собственост на
ответниците, само тя е имала ключ от имота, като същият се обитава единствено
от нея. Ето защо предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 74 ЗС.
Установи се също така, че ответника по претенциите за сметки И.Г. изрично се е
противопоставил на направата на подобрението, като от събраните по делото
доказателства не следва да се направи извода, че останалите съсобственици К. и Г.
са знаели за направата на подобренията, доколкото не се събраха никакви
доказателства, че ищцата Ч. изрично ги е уведомила или направата на
подобренията е станало достояние до знанието им. Ето защо съобразно правилата на ЗС владелецът
може да иска заплащане на сумата за подобренията, които е направил, само
по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. От заключението на
допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-техническа експертиза
се установява, че общата сума за разходи направени за поставяне на изолация е в
размер на 3357, 50 лв., а сумата, с която се е увеличила стойността на имота е
в размер на 900 лв. Ето защо останалите съсобствениците следва да бъдат осъдени
да заплатят на Б.Ч. сума съобразно квотите им в съсобствеността, както следва Н.К.
– 50 лв. (2/36 от 900 лв.), а В. Г. и И.Г. по 25 лв., до които размери предявената претенция
по сметки следва да бъде уважена.
По
разноските по делото
Съдебната
практика приема, че по присъединените искове във втората фаза на
производството, както и при въззивното и касационното обжалване, приложение
намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на
Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в Определение
№252/11.07.2014г., постановено по гр.д. №2024/2014г. на Първо гр.о. на ВКС, Определение №692/29.09.2014г.
по гр.д.№4283/2014г., на Трето гр.о. на ВКС, Определение №83/24.04.2014г. по
гр.д.№948/2012г. на Второ гр.о. на ВКС и др.
На
първо място следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не дължи
произнасяне по отношение на претендираните разноски за въззивно и касационно
обжалване, доколкото компетентна да се произнесе по това искане е съответната
инстанция, в какъвто смисъл е налице произнасяне от Окръжен съд- Пазарджик.
По
отношение на разноските претендирани пред настоящата съдебна инстанция следва
да се посочи, че присъждане на същите се дължи единствено по отношение на
предявените искове за претенции по сметки, съобразно уважената част от тях. По
делото от ищеца по претенциите за сметки е заявено искане за присъждане на
разноски, като са представени доказателства, че такива са реално сторени във
втора фаза на делбата в общ размер на 720 лв. (като са представени
доказателства, че са реално сторени – л. 322 от делото), като доколкото не е
посочено каква част от разноските са уговорени за водене на делото във втора
фаза на делба по отношение на способа за извършване на делба и каква част са
уговорени във връзка с претенциите по сметки, то следва да се приеме, че за предявените претенции за
сметки е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като в полза
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 28,78 лв.
съобразно уважената част от претенциите по сметки (общо 1599 лв. от предявени в
размер на 20000 лв.).
Разноски
на ответниците Р., Ч. и Х. не се дължат доколкото не страни по претенциите за
сметки. От ответниците по претенциите за сметки Н.К., В. и И. Г. не е направено
искане за присъждане на разноски по отношение на претенциите по сметки, поради
което съдът не дължи произнасяне.
На
основание чл. 355 от ГПК
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4%
от стойността на дяловете, съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. Делът на съделителя Н.К. е в размер на 5626,
55 лв., поради което дължимата държавна такса от нея е в размер на 225, 06 лв.
Делът на съделителите В. и И. Г. е в
размер на 2813,27 лв. за всеки от тях, поради което и дължимата от тях държавна
такса е в размер на 112,53 лв. Делът на съделителя Б.Ч. е в размер на 87810,57
лв., поради което и дължимата държавна такса от нея е в размер на 3512,42 лв. М.Р.
притежава дял в размер на 1109,09 лв., като дължимата от нея държавна такса е 50
лв. Г.Ч. и Н.Х. притежават дял от 554,55 лв. всеки от тях, поради което следва
да заплатят държавна такса в размер на 50 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор ***** *** **** * *, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на град ***, с административен адрес на поземления имот: гр.***,
ул. „******“ ***, като самостоятелния обект се намира в сграда
№1, разположена
в поземлен имот с идентификатор *****
*** ****, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с брой на нива на обекта: 1, с площ от 138,50
кв.м. ведно с прилежащите му части- две южни избени помещения
с площ от 9,50 кв.м. и 13,20 кв.м., ведно с прилежащите му идеални части от
общите части на сградата с
пазарна стойност 79 600 лв., като получената от публичната
продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от
правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата, а
именно: за Б.Г.Ч. ЕГН: ********** - 32/36 ид.ч., Н.И.К. ЕГН: **********-
2/36 ид.ч., В.Г. Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч. и за И.Г.Г. ЕГН: **********–
1/36 ид.ч.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****
*** ****.1.3, по кадастралната
карта на град ***, с аминистративен адрес на поземления имот: гр.***, ул. „******“ ***,
като
самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена
в поземлен имот с идентификатор ***** *** ****,
с предназначение
на самостоятелния обект: гараж в сграда,
с
брой на нива на обекта: 1, с площ от 33.80 кв.м. Съседните
самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 са:
На същия етаж: имот с идентификатор ***** *** ****.1.4,
под
обекта: няма,
над
обекта: имот с идентификатор ***** *** **** * * с пазарна стойност 11700
лв., като получената от публичната продан сума да бъде поделена между
съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с
решението по допускане на делбата, а именно: за Б.Г.Ч. ЕГН: **********
- 32/36 ид.ч., Н.И.К. ЕГН: **********- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. ЕГН: **********–
1/36 ид.ч. и за И.Г.Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор *****
*** ***, находящ се в землището на гр.***,
местност „Драгоев рът“,
с
площ от 4
429кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: нива, седма категория при неполивни условия.
Стар
идентификатор: няма,
номер
по предходен план: ******, при съседи: имот
с идентификатор *****
*** ***; имот с идентификатор ***** *** ***; имот
с идентификатор *****
*** ***; имот с идентификатор ***** *** ***и имот с идентификатор ***** *** *** с
пазарна стойност 2879 лв., като получената от публичната
продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от
правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата, а
именно: за Б.Г.Ч. ЕГН: ********** - 24/36 ид.ч., М.П.Р. ЕГН: **********-
4/36 ид.ч., Н.Н.Х. ЕГН **********- 2/36 ид.ч. и Г.Н.Ч. ЕГН: **********- 2/36
ид.ч., Н.И.К. ЕГН: **********- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
и за И.Г.Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор *****
*** *, находящ се в
землището на гр.***, местност „Буеви ниви“, с
площ от 10
505кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: нива, девета категория при неполивни условия.
Стар
идентификатор: няма,
номер
по предходен план: ******, при съседи: имот
с идентификатор *****
*** *; имот с
идентификатор *****
*** *; имот
с идентификатор *****
*** ***; имот с
идентификатор *****
*** ***; имот с
идентификатор *****
*** ***; имот с идентификатор
***** *** ***; имот
с идентификатор ***** *** ***; имот с идентификатор ***** *** *** с
пазарна стойност 6 303 лв., като получената от публичната
продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от
правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата, а
именно: за Б.Г.Ч. ЕГН: ********** - 24/36 ид.ч., М.П.Р. ЕГН: **********-
4/36 ид.ч., Н.Н.Х. ЕГН **********- 2/36 ид.ч. и Г.Н.Ч. ЕГН: **********- 2/36
ид.ч., Н.И.К. ЕГН: **********- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
и за И.Г.Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор *****
*** ***, находящ се в
землището на гр.***, местност „Буеви ниви“, с
площ от 2000
кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване: ливада,
девета категория при неполивни условия. Стар
идентификатор: няма,
номер
по предходен
план: ******, при съседи: имот с идентификатор ***** *** ***; имот
с
идентификатор
***** *** *; имот с идентификатор ***** *** ***; имот с идентификатор ***** ***
*** с
пазарна стойност 800 лв., като получената от публичната
продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от
правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата, а
именно: за Б.Г.Ч. ЕГН: ********** - 24/36 ид.ч., М.П.Р. ЕГН: **********-
4/36 ид.ч., Н.Н.Х. ЕГН **********- 2/36 ид.ч. и Г.Н.Ч. ЕГН: **********- 2/36
ид.ч., Н.И.К. ЕГН: **********- 2/36 ид.ч., В.Г. Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
и за И.Г.Г. ЕГН: **********– 1/36 ид.ч.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН, Н.И.К. ЕГН: **********,
В.Г. Г. ЕГН: ********** и И.Г.Г. ЕГН: ********** да заплатят на Б.Г.Ч. ЕГН: **********
сумите както следва: Н.К. - 749,50 лв., а В. Г. и И.Г. всеки по 374,75 лв. - представляващи суми, с които се е увеличена стойността на самостоятелен
обект с идентификатор ***** ***
**** * * по КККР на
гр. ***, вследствие на подобрения- СМР извършени за периода от
1989 г. до 2017 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията над общо присъдената сумата от 1499 лв.
до предявения размер от 17000 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК
във вр. с чл. 74 ЗС, Н.И.К. ЕГН: **********, В.Г. Г.
ЕГН: ********** и И.Г.Г. ЕГН: ********** да заплатят на Б.Г.Ч. ЕГН: ********** сумите
както следва: Н.К. - 50 лв., а В. Г. и И.Г.
всеки по 25
лв. - представляваща сума, с която е увеличена стойността на самостоятелен
обект с идентификатор ***** ***
**** * * по КККР на
гр. *** вследствие на извършено подобрение - СМР от 2017г. и 2018
г.- външна изолация,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията над общо присъдената сумата от 100 лв.
до предявения размер от 3000 лв., като неоснователена.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл.78, ал. 1 ГПК И.Г.Г. ЕГН:
**********, Н.И.К. ЕГН: ********** и В.Г. Г. ЕГН: ********** да заплатят на Б.Г.Ч.
ЕГН: ********** сумата в размер на 28,78 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция по претенциите за сметки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Н.И.К. ЕГН: ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд -***
държавна такса в размер на 225,06 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, В.Г. Г. ЕГН: ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- ***
държавна такса в размер на 112,53 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, И.Г.Г. ЕГН: ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- ***
държавна такса в размер на 112,53 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Б.Г.Ч. ЕГН: ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- ***
държавна такса в размер на 3512,42 лв., както и
5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, М.П.Р. ЕГН: ********** да
заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- ***
държавна такса в размер на 50 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Г.Н.Ч. ЕГН: ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- ***
държавна такса в размер на 50 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 от ГПК, Н.Н.Х. ЕГН ********** да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- ***
държавна такса в размер на 50 лв., както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :