СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
23.12.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 25.11.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 215/21г.
и констатира следното:
Предявен е иск от Л. Т. против СО с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 26 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената сума /главница/ за периода – след 13.08.20г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
На 13.08.20г. - ищецът е претърпял /в град София/ физически увреждания - травми
/като следствие от това: физически болки и психически страдания – неимуществени
вреди/ при спъване /в стърчаща над нивото на тротоарната настилка шахта/ и
падане на земята. „Механизмът“ на инцидента е установен с – гласни
доказателства /същите подкрепят изцяло твърденията на ищеца – заявени в
исковата молба/. Тези показания се подкрепят /макар и косвено/ и от
констатациите на приетата по делото медицинска експертиза /в това число и от обясненията
на вещото лице от съдебното заседание/. С оглед това /предвид: показанията на
разпитания свидетел и констатациите на изготвената медицинска експертиза –
преценени в съвкупност; предвид липсата на други доказателства, които да
опровергаят посочените доказателствени средства/ наличието на /спорната/
причинно-следствена връзка /между състоянието на пешеходната настилка и
настъпилия инцидент/ следва да се приеме за – установена.
Главният иск е частично основателен /до размера на сумата от 3 000
лева/:
Горните обстоятелства /фактическа обстановка/ удостоверяват пряко
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД: процесният инцидент
се явява следствие от противоправното и виновно бездействие /по смисъла на чл.
49 от ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ на СО да поддържа /в съответствие
с нормативно възложеното й задължение в тази връзка/ тротоарната настилка в
състояние – годно /и преди всичко безопасно/ за преминаване на пешеходци. С
оглед това /предвид този извод/: възраженията на ответника /касаещи правилото
по чл. 50 от ЗЗД/ се явяват – неоснователни.
Досежно размера на претенцията:
Председателят състава намира, че във всички случаи /винаги - когато е
налице физическо увреждане/ наличието на неимуществени вреди /физически болки и
психически страдания/ следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва
принципно - във всички случаи на причинено телесно увреждане, физическа травма/.
От друга страна: досежно процесното /релевантно/ обстоятелство по делото е
приета и медицинска експертиза /която очертава – описва подробно: конкретните –
причинени на ищеца физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалия
и перспективата за лечението - възстановяването му/.
Процесното обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД: в
контекста на горните принципни съображения и при съобразяване на конкретните
/събрани по делото/ доказателства
/медицинска експертиза/. Съдът отчита също възрастта на пострадалия и
преди всичко обстоятелството /което именно в случая обосновава редуциране на
процесното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, че: конкретната
пътна обстановка, която е била в изключително лошо /и ясно видимо, забележимо фактическо
състояние – съгласно представените от самия Л. Т. снимки, които също следва да
бъдат съобразени, макар и косвено – доколкото „съдържанието“ им се подкрепя от
събраните в процеса гласни доказателства/ е предполагала /налагала/ самият ищец
/като се има предвид, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието/
да съобрази поведението си /придвижването си/ с конкретната особеност на настилката
/с оглед избягване на инцидента или с оглед ограничаване на вредоносните
последици от същия/. Независимо от това: видът и естеството на процесните
травми /удостоверени конкретно и подробно от приетата по делото медицинска
експертиза/ не може да обоснове – редуциране на заявеното обезщетение до
размера на по-малка сума от горната.
Основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищеца следва да бъде присъдена /в хипотезата на чл. 86 от ЗЗД
във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху горната главница за периода
след 13.08.20г. /датата на инцидента/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С. о. да плати на Л.О.Т.
ЕГН ********** сумата 3 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/;
законната лихва върху тази сума от 13.08.20г. до цялостното й изплащане и 100
лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал.1 от ГПК; съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 3 000 лева.
ОСЪЖДА Л.О.Т. *** лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОСЪЖДА С. о. да плати на
адвокат Г. 150 лева - адвокатски хонорар /на основание чл. 38 от ЗА/.
ОСЪЖДА С. о. да плати на СГС 120
лева – държавна /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: